Реферати

Човекът във новото време трябва да бъде разбран, преди да бъде осъден. И чрез разбирането да бъде спасен! Вапцаров се заема с нелеката задача да оправ¬дае човека, „стъпил в погрешност на гни¬ло”, и да открие кой е вино¬вен – човекът, роден, за да върви и търси своя път, или животът, който често го изправя на кръстопътя между вярната и грешната посока, без да му даде ориентири за добро и зло. Поетът е убеден, че не чо¬векът е виновният. Затова потоците от ропот, които истеричната дама излива върху лирическия говорител, ще бъдат спокойно и търпе¬ливо опровергани.
Зловещата история за човека братоубиец би покъртила и най-безсърдечното сърце. Как е възможно уби¬ецът да „измие” греха си са¬мо с посещение на Божия храм? Безспорно тези фак¬ти могат да предизвикат ом¬раза и ненавист към човеш¬ките същества. Но да мра¬зиш човека изобщо, значи да мразиш сам себе си! А да¬мата е именно в такава по¬зиция. Тя не би признала то¬ва, защото е силна на тео¬рия, защото пред нея стои злото като акт на непопра¬вим престъпник, но не и причините и условията, под¬тикнали злодея към братоубийството.
Възможно ли е човек, кой¬то „понакуцва в теория”, да предложи нещо, оправдава¬що убиеца? Коя е формула¬та, с която може да се докаже неверността на твърдението, че човекът не заслужава ничия защита? Ли¬рическият говорител решава да подходи деликатно, защото към човека трябва да се пристъпва просто, по човешки, „без злоба”, която заслепява и изкривява фак¬тите. Затова разказаното не е престъпле¬ние, а „случка”, която може да се случи на всеки човек, изпаднал в несигурност и отчаяние. Животът не е еднакво щедър към всички. Не на всеки пътят е гладък и прав. Човекът е и добро, и зло. И колко е прав ливанският философ Джубран, кой¬то казва: „Що е злото, ако не добро, из¬мъчено до смърт от глад и жажда.” Оттук идва смелостта на опонента на дамата да противопостави на братоубийството от¬цеубийство. Човекът губи ориентир, доброто е вече зло и той се трансфор¬мира в „злодей злосторен”. Той има нужда от помощ, нужно е да се появи спасител да го защити и разбере. Затова следва раз¬каз за живота на убиеца в затвора.
Най-добрият начин да разбереш живо¬та, е да опознаеш себе си. Забързан, човек няма време да размишлява върху собствената си същност. Той дори не мо¬же да види и това, което е около него. Но затворът, макар и отнемащ свободата, дава време. Изгубеният хоризонт на сво¬бодата е заменен с хладни¬те стени на килията, между които е заключено времето. Сега убиецът може да стиг¬не до себепознанието, да разбере защо се е превър¬нал в екзекутор на собстве¬ния си създател, защо е изчезнал пътят под краката му, загубил е опора и е стъ¬пил „б погрешност“. Коя е тази погрешност и какво я е породило? Според Джуб¬ран, „когато доброто във вас изгладнее, дири храна и в най-тъмни пещери, а кога¬то изжаднее, пие даже от мъртвата вода. ” Затова не¬достигът на „хлеба” е пре¬върнало човека в злодей. Разполагащ с време да раз¬бере живота и себе си, да анализира миналото си и да прозре краткото бъдеще, ге¬роят е покорен от една ма¬гия – песента. Тя разказва за нещо прекрасно, дори фан¬тастично – че „животът ще дойде по-хубав” даже и от та¬зи песен. И човекът „спокой¬но, тъй – дума / след дума / и твърдо редил песента”. Тя наистина има магически си¬ли, защото и затворът, и па¬лачите били пленени от нея. Но най-важното, сторено от песента, е, че прогонва от сърцето на преродилия се човек страха от смъртта. Някогашният престъпник е станал смел до неузнаваемост, защото е родил Човека в себе си и защото е готов да приеме смъртта. Това е достатъчно да предизвика възхищени¬ето на усмихнатите звезди, които го при¬ветстват: „Браво, човек! ”
Тръгнал по единствено възможния за него път – на мрака, човекът достига до зората. Макар и чрез бесилото…

Етикети: есе за Вапцаров, есе по литература, Реферат по литература