Реферати

Замисляли ли сте се някога за природата и за това каква част от нашия живот е тя? Или по-скоро замисляли ли сте се за това каква част сме ние от природата? Осъзнавате ли, че заобикалящото ни природно разнообразие заема огромна част от ежедневието ни, а за сметка на това ние, хората, сме една прашинка от необятния космос? Спри за момент, огледай се – нима има нещо по-величествено от изгрева и залеза на слънцето? Има ли нещо по-прекрасно от нежния полъх на вятъра през пролетта, от песента на птичките, от шума на листата или от яркостта на звездите в ясната лятна нощ? Ние сме част от тази природа и природата е неделима част от нас. Но дали сме достойно за всички тези дарове и блага, които Майката Земя ни предоставя, гокато затворени дълбоко в тъмното ъгълче на душата ни и на нашето его, ние крещим с всичка сила: “Аз съм свръхчовека; аз сътворих градовете, изобретих машините, създадох оръжията и атомната бомба! Аз съм владетеля на света!” И в същото време, ако се огледаме, ако излезем от границите на егото си, ние ще установим, че не сме господари дори на една малка част от заобикалящия ни свят. Градовете ни не са нищо в сравнение с безкрайното поле или с величествената планина. Машините ни не струват нищо в сравнение с природните стихии. Горещата, изпепеляваща лава може за минути да унищожи това, което човек е градил с години. А защо тогава убиваме природата всеки ден, заслепени до неузнаваемост, вперили поглед единствено в собственото си аз? Не можем без електричество и водоснабдяване, но не можем и без автомобилите си и дългите магистрали и пътища. А тези пътища струват хиляди декари изсечени гори и милиони акри унищожена земя.
Нашата ненаситност с течение на времето е достигнала огромни размери. Живеем във века на изобилието, в епохата на супериндустриализма. Човешкият мозък създаде повече, отколкото може да контролира. Чудовището вътре в нас, наречено Материализъм, расте с всеки изминал ден. Търсейки удобствата за себе си, ние се ръководим единствено от мисълта за собственото си благоденствие.
Природата е един организъм. Тя е създадена от Бог, за да действа в пълна хармония и да е от полза на нас, хората. А какво правим ние в замяна? По какъв начин се отплащаме за всичко това? Изсичаме горите, избиваме животните, замърсяваме дори моретата. Всяко едно пръсване с любимия ни дезодорант, всеки един километър със скъпата ни кола, всичко това води до замърсяване на въздуха и изтъняване на озоновия слой. А не сме ли ние тези, които се нуждаем от този въздух повече от всичко друго? Ние убиваме природата, но по-лошото е че убиваме и себе си всеки ден. Угаждайки на всяка наша прищявка, създавайки безброй много удобства на нас, ние уж се стремим към по-добро бъдеще. И може би това щеше да бъде така ако чрез нашите действия за развиване на икономиката ние не вредяхме на природата. Очевидно това не е така. Днес вече ние сме свидетели на последиците от нашето безумие – изтъняването на озоновия слой и последвалото глобално затопляне и парников ефект идват към нас с всеки изминал ден. Престоят ни на плажа вече не е безопасен. Икономическият просперитет, към който се стремим днес, не води към нищо друго освен към екологична катастрофа в бъдеще.
Защо не спрем за миг да приемаме природата като даденост? Защо не излезем извън пределите на егото си? Защо поне веднъж не помислим колко много вредим на природата? Нима е необходимо да излезем в планината и да се ужасим от гледката, за да осъзнаем вината си? Ако всеки един от нас направи по нещо, макар и малко за природата, тя ще го усети.
Бъдещето на човечеството зависи от решаването на този глобален проблем. Ако природата съществува, ще съществуваме и ние. Ако спрем да преследваме мисълта за завладяването на света чрез осъвършенстване на икономиката, вероятността за екологична катастрофа ще намалее. Ако ли не, обречена е не само природата, обречени сме и ние заедно с нея.

Етикети: доклад по свят и личност, есе по биология, есе по екология, есе по свят и личност, реферат по екология, реферат по свят и личност