Отнасяйки се подобаващо с един човек, с уважение той ни отвръща със същото.
В моето училище имам двама съученици, които се карат непрестанно. Двамата винаги разговарят на въпреки. Между тях няма уважение. Ако поне за момент единия започнеше да показва уважение към другия, то тогава дали те щяха да се карат, да се бият и да си репликират непрестанно? Отговора е – не. Нека си представим, че Симеон влиза в класната стая. Момчил веднага започва да му отправя словестни нападки, но Симеон не обръща внимание на нападките, а му казва нещо мило. Започва да го уважава и до известна степен да се съобразява със него. След известно време и Момчил ще последва неговия пример, тъй като ще види желаниято на Симеон да бъдат приятели.
Нека да си представим двама съвсем непознати хора, който случайно се на сблъскват на улицата. Ако единия започне да крещи на другия – “Гледай каде ходиш бе!” и го напсува, то тогава и другия човек би му отвърнал със същото, но ако единия каже – “Съжелявам, бях се замислил.” то тогава нещата щяха да седят по съвсем различен начин.
Уважаме ли дадена личност и тя би ни уважавала. Не случайно мъдрите хора са казали – “Каквото повикало такова се обадило.”
Иван Николов, 23.02.2004г.
Етикети: есе за приятелите, есе за приятелството, есе за уважението
Този материал съдържа 203 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
