Реферати

Има два вида разочарования: от себе си и от света. Могат ли някои разочарования да станат предизвикателства за личностно развитие?

Животът на всеки от нас е низ от очаквания, не рядко следвани от разочарования. Разочарования от себе си, и от другите около нас. Често пъти ние се разочароваме от себе си, поради това, че не сме преценили достатъчно реално собствените си възможности. Мислим си, че сме силни и гъвкави, за да се справим с предизвикателството, което самите ние, или пък някой друг ни е отправил, но сме се лъгали. Целта се е оказала недостижима за нас и сме се провалили в изпълнението й. И тук идва момента на разочарованието от себе си. Не сме оправдали очакванията на хората, които ни обичат и вярват в нас. В съзнанието ни изникват безброй въпроси. Защо този път не успях, след като винаги съм успявал/а? С кои мои действия направих така че да се проваля? Отговорите на тези въпроси трябва да ни помогнат да не правим същите грешки в по-нататъшни подобни ситуации.
Съществува и друг вид разочарование-разочарованието от света. Най-близките ни, тези, на които най-много сме вярвали, в един момент ни нараняват с постъпките си. Сякаш това не са хората, които познаваме и обичаме. Държат се грубо, непривично за тях, правят и говорят неща, немислими преди това, предават ни.
Не по-малко разочароващо е да си недооценен от другите. Даваш всичко от себе си да се харесаш на някого, а той сякаш не вижда усилията ти. Тогава започваш да търсиш дали причината не е в теб. Може би това, което правиш не е достатъчно и е необходимо още, и още…
Разочароващо е и да знаеш, че повечето от хората, които ти помагат не го правят заради твоите лични качества, а заради облагата, която по-късно ще имат от теб. Заради това, което в даден момент ти би направил за тях. Не се замисляме колко хора, минавайки през живота ни грабят от нас с пълни шепи… Заради моменти като тези неизбежно е да не се разочароваш от хората. От цялата тази суета на света. Заобиколен си от хора с фалшиви усмивки, глупави лъжи и празни обещания.
Може ли в един такъв свят, съпътстван от толкова много разочарования да става дума за личностно развитие? Отговорът ми на този въпрос без колебание е положителен. Именно разочарованията правят личността силна и устремена напред. Разочарованията от себе си и от света са катализатора, който отключва неподозирани възможности у хората. Желанието за доказване пред себе си и пред другите, въпреки разочарованията, са най-силната предпоставка за личностното развитие. Знаеш, че въпреки всички препятствия по пътя, въпреки света около теб, ти имаш възможности и можеш да се справиш. Трябва само да не се оставяш на разочарованията от самия себе си и от хората около теб да те прекършат. А такива винаги ще има.
Не бива да живеем с илюзията, че животът ни трябва да е идеален и лишен от разочарования. Ако тях ги нямаше, нямаше да си даваме сметка за наистина стойностните неща. Те ни отварят очите, карат ни да гледаме по-трезво на всичко, което ни се случва. Има ли разочарование, има и личностно развитие. Стремежът това разочарование да не се повтори, или да се намерят причините за него, тласка към подем личността. Човек се надига отново и отново, представяйки се в най-добрата си светлина, въпреки себе си, въпреки света.
Дадем ли си сметка, че светът не може да е идеален, ще понасяме по-лесно бремето на разочарованията. Това са предизвикателствата, които животът ни отправя. Те каляват характера ни, правят личността ни по-силна и непоклатима, тласкат ни напред.

Етикети: есе за разочарованието, есе за разочарованията