Реферати

След края на Втората световна война Германия представлява една разбита държава разделена на четири окупационни зони, без столица, с гладно население.Хората са се редяли на опашки за да получат продоволствени стоки срещу своите купони.Цените на черния пазар са били стотици и дори хиляди пъти по-скъпи от официалните.Започнало е да се използват стоки наместо парични знаци,като например американски цигари.С две думи Германия е била съсипана.Тогавашното мнение на повечето икономисти и политици е било, че единственият изход е в строгия контрол на стопанския живот и в замразяването на цените.Въпреки скептицизма им, обаче един професор от Бавария успява да промени техните настроения.Този професор Лудвиг Ерхард, воден от патриотични чувства предлага помощта си на окупационните сили и заема длъжността икономически съветник на американските власти в Германия.Десет години по-късно той бива наречен Баща на германското икономическо чудо.Започва нов икономически курс.Същността на курса се състои в отмяната на възможно най-много регулационни норми в производството, както и в отмяната на колкото се може повече ограничителни предписания в ценообразуването.Целта е либерализиране на цялата икономика.Ерхард е срещнал много трудности по пътя си, много неразбиране, наложило му се е да приложи много хитрост и гъвкавост, за да преодолее недоверието на хората.Дръзвал е да нарушава наредби на американските власти в името на просперитета на родината си.И действително за много кратко време неговата социална пазарна икономика успява да изправи на крака една съсипана държава, и да я нареди до Америка и Япония по брутен вътрешен продукт.Верен на либерализма, Ерхард смята, че трябва да има икономическа свобода.Основните икономически права на гражданите трябва да са свобода на След края на Втората световна война Германия представлява една разбита държава разделена на четири окупационни зони, без столица, с гладно население.Хората са се редяли на опашки за да получат продоволствени стоки срещу своите купони.Цените на черния пазар са били стотици и дори хиляди пъти по-скъпи от официалните.Започнало е да се използват стоки наместо парични знаци,като например американски цигари.С две думи Германия е била съсипана.Тогавашното мнение на повечето икономисти и политици е било, че единственият изход е в строгия контрол на стопанския живот и в замразяването на цените.Въпреки скептицизма им, обаче един професор от Бавария успява да промени техните настроения.Този професор Лудвиг Ерхард, воден от патриотични чувства предлага помощта си на окупационните сили и заема длъжността икономически съветник на американските власти в Германия.Десет години по-късно той бива наречен Баща на германското икономическо чудо.Започва нов икономически курс.Същността на курса се състои в отмяната на възможно най-много регулационни норми в производството, както и в отмяната на колкото се може повече ограничителни предписания в ценообразуването.Целта е либерализиране на цялата икономика.Ерхард е срещнал много трудности по пътя си, много неразбиране, наложило му се е да приложи много хитрост и гъвкавост, за да преодолее недоверието на хората.Дръзвал е да нарушава наредби на американските власти в името на просперитета на родината си.И действително за много кратко време неговата социална пазарна икономика успява да изправи на крака една съсипана държава, и да я нареди до Америка и Япония по брутен вътрешен продукт.Верен на либерализма, Ерхард смята, че трябва да има икономическа свобода.Основните икономически права на гражданите трябва да са свобода на След края на Втората световна война Германия представлява една разбита държава разделена на четири окупационни зони, без столица, с гладно население.Хората са се редяли на опашки за да получат продоволствени стоки срещу своите купони.Цените на черния пазар са били стотици и дори хиляди пъти по-скъпи от официалните.Започнало е да се използват стоки наместо парични знаци,като например американски цигари.С две думи Германия е била съсипана.Тогавашното мнение на повечето икономисти и политици е било, че единственият изход е в строгия контрол на стопанския живот и в замразяването на цените.Въпреки скептицизма им, обаче един професор от Бавария успява да промени техните настроения.Този професор Лудвиг Ерхард, воден от патриотични чувства предлага помощта си на окупационните сили и заема длъжността икономически съветник на американските власти в Германия.Десет години по-късно той бива наречен Баща на германското икономическо чудо.Започва нов икономически курс.Същността на курса се състои в отмяната на възможно най-много регулационни норми в производството, както и в отмяната на колкото се може повече ограничителни предписания в ценообразуването.Целта е либерализиране на цялата икономика.Ерхард е срещнал много трудности по пътя си, много неразбиране, наложило му се е да приложи много хитрост и гъвкавост, за да преодолее недоверието на хората.Дръзвал е да нарушава наредби на американските власти в името на просперитета на родината си.И действително за много кратко време неговата социална пазарна икономика успява да изправи на крака една съсипана държава, и да я нареди до Америка и Япония по брутен вътрешен продукт.Верен на либерализма, Ерхард смята, че трябва да има икономическа свобода.Основните икономически права на гражданите трябва да са свобода на потреблението и на предприемаческата инициатива.Така наречената социална пазарна икономика, обаче не представлява тотално покровителство на държавата над гражданите и.Прекаленото покровителство задушава свободната инициатива и прави хората неспособни да се справят сами.Социалното тук е, че повишаването на обществената производителност на труда води до увеличаването на благоденствие на цялото население, дори и тези, които не участват в производствения процес.За Ерхард свободата съвсем не означава всеки индивид да прави каквото си иска без да се съобразява с обществените интереси.Също така свободата на конкуренцията не означава, че държавата трябва да остави пазара на самотек и така да се създадат монополи, които в крайна сметка да го унищожат.
Баварският професор иска преустройство на цялото парично обращение чрез преструктурирана и независима централна банка, създаването на банкова система, която да може да осигурява потребностите на икономиката от кредити.Също така се стреми към свободата на избор на професия и отказа на каквото и да било държавно планиране на производството.Според него водещи са концепциите за свободния предприемач и свободния потребител.В края на своя пост като федерален министър на икономиката, Ерхард си поставя задачата да приватизира федералната собственост.За него е напълно ясен фактът, че единствено собственикът може да се грижи най-прилежно за имота си.Масовото разпространение на частната собственост има огромно значение в съживяването на една икономика.В една централизирана държава факторите за производство биват управлявани само от нейните органи и в крайна сметка излиза, че държавата трябва сама себе си да контролира и рестриктира.Така много бързо икономиката затъва в бюрокрация и започва да тъпче на едно място.На 27 юни1957 година е приет Закона за картелите, който води до създаването на Федералната картелна служба.Ключово значение за Ерхард има свободната конкуренция, по този начин той се стреми да създаде колкото се може по-всеобхватна конкуренция, с колкото се може участници в нея.Съществуването на само няколко субекта или на само един монополист вреди на пазара и е в пълно противоречие с принципите на социалната пазарна икономика.Именно жестоката конкуренция превръща крайния потребител в господар на пазара.Що се отнася до импорта той бива целенасочено увеличен, засилвайки още повече битката на вътрешните пазари, като подтиква към все по-добра продукция.Много производители са недоволни и обвиняват Ерхард в пропуски в неговата политика, но всъщност това не е пропуск а целенасочено действие.Но съвсем нормално е човек да среща неразбиране когато обръща посоката на управление.В идеологията на професора дълбоко е залегнало увеличението на обществения продукт.В него той вижда решение на много проблеми като например понижаване на данъците, възможно естествено когато държавата задържи на едно ниво своите разходи.Ерхард силно подкрепя така нареченото замразяване на бюджетните разходи за постигането на намаление на данъчното бреме.За подобряване на общото благосъстояние също така е наобходима последователна политика настабилност на цените, която би гарантирала отделни кръгове на обществото да не се обогатяват за сметка на други.Още един много важен фактор е стабилността на валутата, даваща спокойствие на икономиката и предразполагаща я към стабилни темпове на растеж.Социалната пазарна икономика на Ерхард трябва да бъде разбрана правилно, за да се разбере нейната сила.Хората неразбиращи я започват да намират в нея много и най-различни недостатъци.Тя обаче не трябва да бъде абсолютизирана по никакъв начин, защото това води до грешното и разбиране и принизяване.Тази икономика е либерална и дава свобода на хората, предприемачите,търговците и изобщо на всички членове на обществото.Трябва да има свободен пазар, който да не подтиска невинните и да не позволява на някои да използват спекулата в лошия смисъл на думата, лошо е когато определени хора успяват по някакъв начин да придобият сила, която им позволява да постигат целите си върху гърба на другите и да рушат благоденствието на всички.Ключовата дума тук е свобода на действие, на предпримчивост и на инициатива, но това съвсем не означава, че всеки ще може да прави каквото си поиска.Трябва да има ред, който да се спазва.В смисъла на Ерхард личната свобода е свързана с хората общуващи помежду си и създаващи едно здраво и добре развито общество.Свободните действия не трябва да бъдат ограничавани толкова от държавата, колкото от чувството за справедливост на всеки отделен индивид, от стремежа към общ просперитет.В монополните организации Ерхард вижда заплаха, защото те могат да оказват влияние на цялата макроикономическа рамка на страната, извличайки лична изгода.Но в неговата политика е недопустимо просто така да подтиска тези монополи.Най-добрият вариант би бил ако дружествата сами поемат отговорността за своята икономическа власт.Тогава няма да има нужда от рестриктивни мерки от страна на държавата, а отговорност към получената свобода.Конкуренцията също трябва да бъде отговорна и да се съзтезава на принципа на по-добрата продукция и по-добрите условия, мислейки за бъдещето, не на принципа на нечестната игра в стил „След мен потоп“.Убежденията на Ерхард са човешки и в същото време отричат прекомерната грижа на държавата за нейните граждани.Хората трябва да се научат да се справят сами, а не да чакат помощ и при най-малката трудност.Реформите са постигнали значителен ефект не само сами по себе си, но и защото са попаднали на подходяща почва, на граждани имащи необходимата култура и лично самосъзнание, за да се приеме реформата от цялото общество и да бъде изпълнена с общото съгласие и съпричастност на всички.

Етикети: курсова по икономика, реферат за Ерхард, реферат по икономика