Реферати

Човечеството, при своето развитие в течение на хилядолетията, никога не е поставяло себе си в такава огромна заплаха за своето съществуване, както с разрушаването на природната среда – жизнената среда, в която съществува. Природата осигурява ресурси за живота и развитието на човека, но отпадъците от тяхната обработка и употреба се натрупват и неимоверно много разрушават околната среда. Заплахата за здравето, живота и дори за съществуването на човека го постави пред проблема за опазване на жизнената му среда и така възниква науката „Екология”, която е призвана да анализира миналото, настоящето и тенденциите на развитие на природната среда и да изнамери и приложи методи и нови технологии, с внедряването на които да възстанови природата, или поне да не я разрушава повече, отколкото сега. Целта на настоящия реферат е да се проследи исторически появата и развитието на екологичните проблеми, които довеждат до създаването и развитието на науката „Екология”, да се опишат и анализират някои от най-наболелите от тях и да се представят някои, обсъждани от учените, начини за решаването им.
Екологията на човека и социалната екология са свързани с множество екологични науки. Приема се, че екологията на човека води началото си от трудовете на Август Конт през 1837г., който първи установява връзката „география на човека – екология на човека – социология”. В съвременната действителност се дават различни трактовки на науката екология на човека:
Първо, като комплексна дисциплина, изучаваща общите закони на взаимоотношенията между биосферата (и нейните подразделения) и антропосистемата (структурните равнища на човечеството, неговите групи популации и индивиди), влияние на природната (в случая и социалната среда) върху човека и групата хора;
Второ, като екология на човешката личност;
Трето, като екология на човешката популация, в т. ч. и учение за етносите. Посочва се, че екологията на човека включва както социално-психологичните и етологичните отношения между хората, така и отношението на човека към природата, т. е. представлява комплексен еколого-социално-икономически отрасъл на знанието, където всички социални, икономически и природни условия се разглеждат като еднакво важни елементи на жизнената среда на човека, осигуряващи различни страни на неговите потребности.
Икономическият напредък на отделните страни и на световната икономика като цяло все повече и по-силно се сблъсква с някои глобални проблеми на човечеството, които бяха започнали отчасти да назряват още от началото на XX в., но изпъкват ясно едва през последните десетилетия.
На първо място по значение трябва да се отбележи екологичният проблем. Той не е съвсем непознато явление за по-ранните етапи на икономическо развитие на човечеството. Изсичането и разораването на горите в някои райони или засоляването на някои изкуствено напоявани площи в миналото понякога е водело до локални екологични катастрофи и до превръщането на тези райони в полупустини.
Екологичният проблем в сегашния смисъл на думата предимно като замърсяване на околната среда започва да възниква в ограничени мащаби още от края на XIX в., когато в някои страни ускорените темпове на индустриализация и развитие на новата техника без спазване на каквито и да е ограничителни природоохранителни норми започват да причиняват понякога твърде осезаемо замърсяване на въздуха в индустриалните центрове. Това довежда и до първите екологични закони – Закона за опазване чистотата на въздуха в Англия от 1879г. но и тогава проблемът все още има само локално-комунален аспект, макар че в онези времена, в изолирани случаи, при стечение на неблагоприятни климатични условия, възникват критични обстановки в цели индустриални райони – например случая с долината на р. Маас през 1930г. Непосредствено след Втората световна война при рязко нарастване на мащабите на въздействието на човека върху природата тези случаи зачестяват – екологичната криза в гр. Донор в САЩ през 1948г., критичната обстановка с въздуха над Лондон от 5 до 9.XII.1952г., която отнема живота на около 6000 души и др. През 60-те и 70-те години нарушаването на екологичното равновесие започва да се чувства във все повече страни при все по-сериозно замърсяване на въздуха, водата и почвата поради изхвърлянето в природата на редица вредни отпадъчни продукти или на различни топлинни, електромагнитни и други излъчвания в количества, значително превишаващи възможностите на околната среда за самопречистване. Засилва се изсичането на горите и загубата на зелени площи под пътища, струпани отпадъци, промишлени строежи, складове, летища, открити разработки на природни изкопаеми и др. В някои страни радиоактивното замърсяване на средата, вследствие дейността на атомните електроцентрали и нерационални решения на въпроса за съхраняване на отпадъците от тяхното „гориво”, се оказва далеч над първоначално предвиденото. Расте шумовото „замърсяване” на жизнената среда.
Разглеждайки възникването и развитието на екологичните проблеми, техния обхват и значението им за околната среда, науката е систематизирала техните видове и е изнамерила някои подходи за тяхното решаване. „Структурирането на екологичните проблеми може да се извърши по различни признаци. В едни случаи те могат да се разглеждат като свързани с биологията на екосистемите или с тяхното разнообразие, в други случаи с почвата, в трети случаи с човешката дейност и пр. От гледна точка на техния обхват проблемите на околната среда биват: локални, национални или регионални, и глобални”.
Локални са проблемите, засягащи дадено селище или група селища в ограничено географско пространство. Национални или регионални са тези проблеми, които обхващат територията на една държава или група държави от даден географски регион. Глобални са тези проблеми, които засягат интересите на цялото човечество, или на по-голяма част от него.
Преди да разгледаме подходите за решаването на екологичните проблеми нека разгледаме основните причини за възникването им. „Като една от основните причини за възникването на екологичния проблем след Втората световна война изпъкват ускорените темпове на нарастване на промишленото производство. На второ място като причина трябва да се отбележи появата на редица нови „мръсни” индустриални отрасли. Типичен пример в тази насока е нефтохимията. Селското стопанство от почти „чист” отрасъл през XIX в. при условията на бърза химизация и по нататъшна механизация все повече се превръща в „мръсен” отрасъл, особено във връзка с пестицидите и изкуствените торове, чието широко приложение увеличава продукцията, но има и редица вредни за човека въздействия. Като трета важна причина изпъква невижданият следвоенен ръст на транспорта (особено на автомобилния и въздушния). На четвърто място трябва да се отбележи рязко ускорената урбанизация, съпроводена с промени в бита на населението”.
Проблемът с бързото увеличаване на хората на Земята отдавна безпокои учени, икономисти и политици, главно в аспекта на изхранването на земното население. Още преди два века английският икономист Томас Малтус обявява, че способността на населението да нараства е безкрайно по-голяма от способността на Земята да го изхранва. Почти по същото време френският философ Кондорсе говори, че Франция е крайна, а потенциалът на французите да се увеличава е безкраен. Но за разлика от Малтус, той счита, че „хората винаги ще изобретяват разни машини и пр., та малка площ обработваема земя ще дава по-голямо количество храни”.
Стремежът към по-голямо потребление на населението е свързан с изхвърляне на много отпадъци, много от които не се разлагат или се разлагат бавно, благодарение на създадените нови синтетични опаковки, строителни материали и др. Все още не са открити достатъчно рентабилни методи за преработка и концентрирано локализиране на тези отпадъци, особено на твърдите и на отровните, а не трябва да се забравя, че тяхната преработка води и до значително допълнително замърсяване на атмосферата. Тези отпадъци замърсяват все по-застрашително почвата и водите. Поради всичко това нараства честотата на сърдечно-съдовите и раковите заболявания, както и броят на лицата с нервни и психични увреждания.
Историческият преглед на появата и развитието на екологичните проблеми е показателен за главната роля и вина на човечеството за тях. Хората изобретяват пестицидите и изкуствените торове, които наистина увеличават продуктивността на земята, но тези материали замърсяват природната среда, замърсяват продуктите на земята и вредят на човека. В крайна сметка самото увеличаване на населението на земята се поддържа с цената на замърсяване и унищожаване на околната среда. Новата, постиндустриална, постмодерна култура, с нейните изисквания към всеки човек да може да бъде бърз и мобилен увеличава неимоверно ръста на автомобилния транспорт. Развитите общества „изискват” от гражданите си да използват личния автомобил, а не да се придвижват в градски условия с велосипеди, както например в Китай. Личния автомобил дава по-голям престиж и поддържа гордостта на собственика му, докато употребата на велосипед, в мнозинството представители на западните общества, включително и в посткомунистическите, води до присмех и е, едва ли не, немислимо да се употребява велосипед от уважаващ себе си гражданин. Самият човек, с неговите представи за себе си, живеещ в общество, създаващо неговите представи за живот и личен просперитет, не може да живее другояче, освен по вредния за природата начин. Автомобилният транспорт е вреден, защото изхвърля употребени газове, които замърсяват околната среда.
Като добавим към анализа неимоверно големият прираст на населението, което днес надхвърля 6 милиарда души, което се поддържа чрез употребата на вредни за земята химични вещества (даже изключвайки невероятния глад, на който са подложени повече от 1 милиард души), неимоверно голямото количество отпадъци и невъзможността те да се третират по подходящ начин, виждаме приближаването на общочовешката катастрофа. На състоялата се през 1994г. конференция по проблемите на раждаемостта в Кайро е поставен важния въпрос: „Какво точно ще ограничи растежа на човешкото население? Питаме се дали това ще бъдат недостигът на вода, животозастрашаващото равнище на замърсяванията, недостигът на храна или нещо друго. Анализът на нещата подсказва, че засега най-важният фактор е изхранването на човечеството. Храната е тази, която ще определи каква численост на население може да издържи Земята. Този извод се подкрепя от факта, че се наблюдава забавяне на растежа на производството на храни в света. Достигат се пределите на жизнеустойчивия добив на риба в риболовните райони, на количеството прясна вода, която се произвежда от хидрологическия цикъл, и на количеството торове, които съществуващите видове култури могат да оползотворят. Използването на минерални торове достига граница, превишаването на която не дава вече ефект, а по-скоро влошава реколтата. Очакваното увеличение на напояваните площи през следващите 15 години може да компенсира недостига на храни. От друга страна въпросът не е само да се произвеждат нужните храни, а те трябва да се купят от нуждаещите се, а това са най-бедните. Подбраният материал недвусмислено подсказва за връзката между природата и обществото и как човекът и природата взаимно си влияят.
Проблемите на човечеството влияят на природата, защото то взема ресурсите си от нея, но връща отпадните материали отново в нея. Не са развити достатъчно ефективни технологии за оползотворяване и/или унищожаване на цялата маса на отпадъците, а отпадъците се увеличават постоянно. В модерните общества към битовите отпадъци се отнасят като към източници на вторични суровини. Много важно е населението да притежава висока култура и съзнание за разделно събиране на отпадъците и тяхното сортиране. Повредени или нестандартни стъкла се събират и се отправят за претопяване в стъкларските заводи. Съществуващите технологии позволяват само една определена част от отпадъците да може да се рециклира и използва отново. Например фирмите за разделно събиране на отпадъци поставят знаци на своите кофи за разделно събиране, че в тях може да се изхвърля стъкло, но не и електрически крушки, просто защото заедно с тяхното стъкло в кофата ще попадне и металът от крушката. А ако се изхвърли в кофата за разделно събиране на метални отпадъци, то заедно с метала ще попадне и стъклото. Този факт подсказва, че с увеличаване на стоките, в които се използват различни материали, ще се увеличават и отпадъците, защото когато се повредят, нито фирмите, нито гражданите ще си правят труда да разделят различните материали, за да ги изхвърлят в съответната кофа за отпадъци за рециклиране. Независимо от нивото на културата на обществото, хората нямат време да извършват тези операции.
Друг проблем са ресурсите на планетата. Те са възобновяеми и невъзобновяеми. Голяма част от употребяваните горива са невъзобновяеми – петрол, природен газ, въглища. Тяхната употреба силно замърсява околната среда. Освен това когато невъзобновяемите ресурси се изчерпят това ще доведе до големи обществени катастрофи, силно надвишаващи проблемите с петролната криза от 1979г., защото докато тази криза възниква вследствие на повишените цени на петрола, без да се променят добиваните количества, то когато петролът се изчерпи, просто няма да има количества. Човечеството е намерило изход като постепенно преминава към употребата на възобновяеми ресурси, но това могат да си позволят само силно развитите страни от Европа и САЩ, защото построяването на мощности за конвертирането на енергията на вятъра, водата и слънцето в електрическа енергия струва много скъпо, и, поради тази причина се извършва бавно, дори в развитите страни. Дотогава невъзобновяемите ресурси ще се изчерпват постоянно и неумолимо. Известен изход може да се намери, ако народите и отделните държави се осъзнаят и подпомагат взаимно своето развитие, с цел повишаване благосъстоянието на страните и населението си, което ще доведе до увеличаване на инсталациите за употреба на възобновяемите енергийни източници, и до способност на населението на сегашните бедни страни да купуват и произвеждат храни, с което може да се реши до известна степен проблема с глада и недохранването.
Голям проблем представлява изтъняването на озоновия слой, наречено още „озонова дупка”. Изтъняването на озоновия слой се получава поради химичната реакция между озона и хлора, отделян от фреоните. Опасността да се разруши озоновия слой довежда до международна конференция, според която до 1995г. следва да се намали, а в някои случаи да се забрани производството и употребата на фреони. Сега се предлагат други, по-малко вредни вещества като хидрофлуор-въглеродите, в които хлор отсъства. Изследванията, които биха довели до употребата на съвсем безвредни заместители на фреоните, интензивно продължават. Трябва да изтъкнем, че съвременните свръхзвукови самолети също способстват за разрушаването на озона. Те генерират значителни количества азотни оксиди от горивните си камери, които също правят химични реакции с озона и го разрушават. Проблемите свързани с разрушаването на озоновия слой, скоро няма да престанат да занимават учени и инженери, тъй като много от новите технически постижения имат и отрицателни страни, някои свързани с разрушението на озона. Ако интерпретираме Кондорсе, можем да кажем, че „Хората винаги ще изобретяват разни машини…, с които ще разрушават природната среда.”
„Смогът е смес от прах, сажди, оловни аерозоли и различни вредни газове, като серен диоксид, въглероден монооксид, азотни оксиди, озон, и други, които замърсяват въздуха над градове с много индустриални предприятия и интензивно автомобилно движение. Смогът се вижда отдалеч, когато се скъсява разстоянието към големите градове. Това е зловещ облак с ръждивокафяв цвят, дължащ се на наличието на азотен диоксид, надвиснал като похлупак над големите градове”. Изследванията на учените показват, че съвременният транспорт е голям замърсител на въздуха в големите градове с интензивно автомобилно движение. Енергетиката, основана на твърди химически горива – въглищата, е вторият по значение замърсител на околната среда. Учените доказват, че промишлеността сама по себе си по-слабо замърсява въздуха от транспорта и енергетиката, основана на химически горива.
Непрекъснато нарастващото население в света и растежът на неговите потребности изискват все повече количества метали, дървесина, целулоза, нефт, неорганични изкопаеми, соли и т. н. Наблюденията на състоянието на планетата показват, че експлоатацията на нейните богатства се приближава към крайната граница, прескачането на която застрашава съществуването на човешката цивилизация. През двадесетото столетие, особено неговата втора половина, човечеството разхити огромна част от земните богатства, много от които – руди, нефт, въглища и пр. са невъзобновяеми. В някои сфери на добив са достигнати пределните възможности на природата, какъвто е случаят с уловът на риба. Когато търсенето на един продукт, например морските храни, надмине жизнеустойчивия добив на съответния възобновяем природен ресурс, традиционната здрава връзка между търсенето и предлагането става неустойчива, което крие много недотам ясни вредни последици за икономиката и за бъдещето. Ето защо един от важните белези на устойчивото развитие, от което са заинтересовани не само днешните, но и бъдещите поколения, е разумното потребление, при което да не се допуска прекрачването на установените от природата граници. Когато природата налага гранични прагове, трябва да се търсят нови подходи и нови ресурси.
Конкретно бяха дискутирани възможностите за употребяване на отпадъците. Проблемът обаче е по-сложен: от икономика на разхищението да се премине към икономика на разумната необходимост. Много икономисти, социолози и политолози достигат до тази идея по друг път. Те виждат, че пропастта между бедни и богати не намалява, а се разширява и задълбочава. Това зарежда света с недоволство, което може да взриви планетата. Макар че днес все още се пледира за запазване на комфорта на богатите, много правителства сериозно се занимават с проблема за безсмисленото разхищаване на материали и енергия, които стават все по-оскъдни и по-скъпи.
Историческият подход на описване на събитията и процесите в човешкото общество, довели до появата и развитието на екологичните проблеми ясно посочва причините, предизвикали настоящото близко до катастрофално, състояние на природата и човечеството. Проф. Л. Беров проследява исторически възникването и развитието на събитията и процесите, довели до екологичните проблеми, докато академик Георги Близнаков и д-р Иван Митов представят екологичните проблеми в същността им и предлагат начини за тяхното решаване. Те самите подчертават, че новата техника също предизвиква екологични проблеми. Личното мнение на автора е, за съжаление, близко до песимистичния възглед на Малтус, че продължаващото застрашително нарастване на човечество отново е достигнало до пределите на развитието на производствените възможности на храни на Земята, след което, за да се потушават обществените вълнение и бъдещите кървави сблъсъци за храни и войни за ресурси, ще прекрачва отвъд пределно допустимите граници, позволяващи на възобновяемите природни ресурси да отговарят на името си.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Байков, Б., Екология за всеки, НБУ, изд. Планета 3, 2000
Близнаков, Г., Митов, И., Въведение в химичните проблеми на околната среда и в екологичното право, стандартизация и мониторинг, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 2001
Беров, Л., Стопанска история. Икономическото развитие на света от древността до наши дни, С., 1994
Моделирование социо-эколого-эколого-экономической системы региона, Российская академия наук, Институт программны систем, Под. ред. В. И. Гурмана, Е. В. Рюминой, Москва, Наука, 2001

Етикети: доклад по екология, доклад по свят и личност, реферат по биология, реферат по екология, реферат по свят и личност