Спасяването на българските евреи – урок за бъдещите поколения


 Категория: Есета


Ако се върнем назад в историята на света, ще забележим колко много жестокост и насилие е имало и продължава да има у хората. Личностите, които са успяли да се издигнат над обикновения човек, започват да развиват мания за „господство над света”, азът се поставя на преден план. Идеите, идеалите на въпросния Аз, биват налагани над мнозинството, което е олицетворение на единицата за безличност. Като се върнем много назад, още през XV век, когато са започнали Великите географски открития, можем да видим как това което не е подобно на нас, е по-нисшо. От край време човечеството не може да възприеме различията между себеподобните си. В човека винаги ще бъде насъдена мисълта че „различното е опасно, чуждо, ненужно” , въпреки че с преминаването на различните епохи, тази мисъл малко, по-малко е избледняла.
„Бранейки се срещу евреина, аз се боря за делото на бога”
Адолф Хитлер
„Това, което не е добра раса на този свят, е плява”
Адолф Хитлер
С доста от моите познати сме обсъждали личността на Адолф Хитлер. Няма един от тях, който да не е изказал възхищение към Хитлер- твърдят че въпреки всичко, той е гений. Погледнато от страната на индивидуалната личност, съм съгласна, че той е гений. Постигайки малко или много, всичко в което вярваш, смелостта и способността да налагаш своето виждане над милионен народ, си е истинска гениалност. Погледнато от страната на човека, като същество с равни права като всички останали, като единствен по рода си, за мен Адолф Хитлер е човек с изкривено виждане за света и прекалено много придобита власт. Покушенията, които той извършва срещу себеподобните си, не могат да се впишат нито в думата възхищение, нито в думата гений. Идеологията, която създава и разпространява, е в разрез с всички неписани закони на човешкото същество. Човек, който вижда бог като покушител над собствените си създания, е човек който възприема себе си като бог – безгрешен.
В една студена сутрин през 1943г. в българската столица плъзва слух, че има изпратен списък с имена на евреи, които трябва да бъдат депортирани извън пределите на България. По онова време България, не е била държава която е можела да се налага или противопоставя на сила като Германия. Въпреки всичко, българските евреи успяват да бъдат спасени. Постъпката на Цар Борис III е освен всичко останало смела. Излагайки своя народ на опасност и собствения живот е наистина смело рещение, решение което той взима за да спаси собствения си народ. Бащата на Цар Борис, Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е потомък на знатни европейски династии. В българският цар няма и капка българска кръв. С усилията на Цар Борис и на народа, евреите, българските евреи, хората успяват да бъдат спасени. Българите не са ги възприемали като по-различни от тях, напротив те са били и са останали част от българския народ. Въпреки маловажността ни и силата ни като държава тогава, успяваме да се противопоставим на нечовещината и зверството на антисемитизма, може и част от последиците да са трагични, но крайната цел е постигната, а тя е защитаване на човешкото достойнство, право на свобода , право на избор, право на живот.
„Човек е това, в което вярва”
Антон Чехов
Постъпката на този велик българин и на този велик народ трябва да бъдат пример за бъдещите поколения, чието виждане и възприятия за живота се градят на базата на нашата история, нашето минало и най-вече настояще, в което продължава да съществува безочливата идеология на Адолф Хитлер. Трябва да се учим от постъпките на нашите предци, от техните грешки. Никой няма правото да решава кой заслужава да живее и кой не, да ти казва кой си и на какво си способен, да определя и решава вместо теб. Ние сме хора и винаги ще бъдем, защото и един миг доброта в най-лошия човек дава надежда. Надежда към по-добро. Евреи, мюсюлмани, арийци, всички ние сме под един общ множител и той е – човек. Различни религии, ралични традиции нищо от това не е определящ фактор на цялостната прослойка. В библията се казва „ Обичай ближния си”, без да се конкретизира, какъв, кой, от каде, защото всички ние се свеждаме до едно – човек. Макар и с времето да ставаме все по-малко хора, в сърцата си винаги ще носим състраданието и обичта, защото дори Хитлер нямаше да е толкова гениален без тях.
ИЗГОТВИЛ:
ПАМЕЛА ПЕТКОВА 11Б КЛАС

Етикети: , ,

Този материал съдържа 695 думи.
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)

Остави коментар по "Спасяването на българските евреи – урок за бъдещите поколения"