Реферати

Основният проблем свързан с присъединяването ни към ЕС за млекопреработвателните предприятия е свързан с постигането на високите критерии наложени от ЕС относно хигиената,ветеринарния и санитарния контрол на продуктите предлагани на пазара и силната конкуренция. Предприятия, които не успеят да въведат по-високите изисквания и дадат гаранции,че техните продукти не крият риск за потребителите,ще са принудени да прекратят своята дейност.Има голяма опасност и от фалити на предприятия,прехвърлили бариерата ,но оказали се неконкурентноспособни.
Целта на изследването е да се оцени състоянието и готовността на предприятието да работи успешно на единния европейски пазар с оглед да се направят изводи и препоръки за изпълнението на изискванията наложени от ЕС при присъединяваето ни.
Критерият за адаптацията на предприятията към условията на общия
европейски пазар се дефинира в по-широк и по-тесен аспект. В по-тесен аспект е възможността на предприятието да остане на пазара и след присъединяването ни към ЕС, т.е. условията на производството в него да отговарят на всички европейските норми и стандарти – екологични, за трудова среда, за качество и безопасност на продукта. В по-широк аспект критерият изисква не само предприятието да остане на пазара към момента на присъединяване, но да бъде и конкурентноспособно.
Изследването на състоянието и степента на готовност на предприятията обхваща и двата аспекта и се базира на следните по-конкретни критерии:
- познаване на нормативната база, въвеждаща европейските норми и стандарти;
- познаване на механизмите и инструментариума за регулиране на пазара на ЕС;
- въведена система за контрол на качеството и гаранции за безопасност на
продукта /GMP, GHP, НАССР, ISO/;
- суровинна обезпеченост и равнище на техника, технология и персонал;
- финансово-икономически резултати и инвестиции;
- пазарно поведение и наличие на маркетингова политика и стратегия.

Използвал съм методи като интервю и анализ на анкетни проучвания и доклади за млекопреработвателните предприятия.Като главни източници на моята курсова работа съм ползвал информацията предоставена ми от офиса на фирма „Бор Чвор” и от интернет.

Избрал съм за пример да разгледам фирмата „Бор Чвор”ЕООД.Тя е създадена през 1992г като ЕТ,през 1995г е изградена мандрата в с.Дълбок извор и има вече 11 годишен опит в млекопреработването.
Отрасъл: Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед
Лицензи и сертификати: Сертификат ISO 9001 Член на ЕАН
Предмет на дейност: търговска дейност на едро и дребно в страната и в чужбина – внос, износ и реекспорт с всички незабранени стоки, комисионна и консигнационна търговия, търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица, производство, изкупуване и продажба на селскостопанска продукция, хранителни и промишлени стоки, незабранени със закон, производство и търговия с млечни продукти, хотелиерство, ресторантьорство, други услуги и дейности, незабранени със закон .
Основните цели на предприятието е да се наложи на нашия пазар и да внедри и нови продукти освен традиционните продукти от краве и овче мляко като:прясно и кисело мляко,бяло саламурено сирене, кашкавал.Като по- нови продукти са топено сирене и цедено кисело мляко.Очаква се да се пуснат и десертни плодови кисели млека.
По своя размер, според един от критериите на ЕС и хармонизираното с него българското законодателство през 2004 г. – броя на наетите,
фирмата спада към малките предприятия с персонал около 47-50 души.
Предприятието е разположено на площ от около 5-6дка , като наскоро е закупена още земя в съседство и се очаква общата площ да достигне 10дка.
Капиталът на предприятието не ми бе съобщен от гледна точка на фирмената тайна , но предприятието спада към групата предприятия с изцяло български капитал.Дялът на тези предприятия е 84.3% и едва 15.7% са с участието на чуждестранен капитал.
В мандрата постъпва и се преработва от 700 000-800 000 л мляко през по -слабите месеци до рекордните за фирмата 1 800 000 л мляко месечно.Като млякото се купува от изкупвателни пунктове.Фирмата е изградила такава производствена линия , при която от момента на постъпването на суровината , на прясното мляко , се разпределя за съответните продукти в отделни производствени линии , които не се пресичат в по-нататъшните моменти на преработката до излизането на готовия продукт.Също така се прави изключителен контрол на качеството на суровините съобразени със системите HACCP и ISO.
Въвеждането на съвременни технологии е задължително условие една мандра да попадне в 1-ва или 2-ра категория. Според производителите е много трудно да се определи какви инвестиции са необходими за модерно оборудване. За качествено изследване на млякото, хладилни камери за съхранение и превозване, са необходими между 1 млн. и 3 млн. лв. Всяко млечно предприятие трябва да инвестира минимум 1,5 млн. лв. За качествени производствени мощности и то за производството само на един продукт. За изграждането на модерна лаборатория за анализ на млякото отиват минимум 1 млн. лв. Отделно е наемането на лаборанти постоянно или почасово. Във фирмите от най-висока категория работят поне четирима лаборанти.В мандра „Бор Чвор” са въведени нови технологии, нови машини в производството , което е позволило с по-малко на брой работници да се осъществява по-качествено, по-ефективно и бързо производство.
За да разберем техническата ефективност на предприятието ще разгледам един частен случай на производството , а именно само производството на кисело мляко.За съжаление не ми бе предоставена информация за цената на изкупуваното мляко затова ще приема , че е 0.36 лв за 1л.От 1л прясно мляко се произвеждат две кофички кисело мляко.Те се продават на пазара по 0.6лв и следователно прихода е 1.2 лв.Тъй като нямам данни за производствените разходи на предприятието, не мога да пресметна техническата и икономическа ефективност.Но според мен при тази цена на суровината и разликата между прихода от 1.2лв и цената на прясното мляко от 0.36 лв се получава резултат от 0.84 лв в който трябва да се включат и останалите разходи като гориво , работни заплати , вноски за изплащане на машините вложени в производството и др. и печалба.С постигането и на по-голям обем производство рентабилността на предприятието расте.
Подобно и за икономическата ефективност мога да отбележа само някои решения като :приемам , че предприятието преработва средно по 1 000 000 л прясно мляко , което изкупува по 0.36 лв = 360 000 лв разход за суровината.Като друг разход можем да отчетем и работната заплата, която ще приема , че е средно 300лв.Предприятието има 50 работника следователно разходите за РЗ за месеца са в размер на 15 000лв.За другите разходи нямам данни , само мога да отбележа прихода ,който възлиза на 1 200 000лв ,който се получава от това , че се произвеждат 2 000 000 кофички кисело мляко и се реализират по 0.6 лв.Като го обобщим за цялата година се получава приход от 14 400 000лв. и разходи за РЗ от 180 000лв и за суровина в размер на 4 320 000лв.Разликата между тези разходи и прихода е 9 900 000лв , в които се включват останалите разходи и размера на печалбата.
Факторите, които основно влияят на икономическите резултати на предприятието са цената и качеството на суровината и цената на горивата.Други фактори можем да отбележим като размера на лихвите по кредитите на банките , потребителското търсене и покупателната способност на потребителите , конкуренцията и др.
„Постигането на евронормата за качество на суровината е почти непосилно. Годишно в страната се произвеждат до 1.5 млн. тона мляко. До 75% от него идва не от ферми, а от личните дворове на стопаните. Обикновено издоеното вечерта мляко идва в събирателния пункт едва на сутринта заедно със сутрешното. През нощта то не се съхранява в хладилници, а стайната температура е рай за бактериите”, обясняват специалистите. Така през лятото в суровото мляко микроорганизмите скачат до 1.5 млн., което е 5 пъти над лимита, възприет в ЕС. Нормата до 300 000 бактерии ще важи само до края на 2008 г. До началото на 2010 г. българското мляко трябва да заприлича съвсем на европейското, за което се допускат до 100 000 микроорганизма и до 400 000 соматични клетки. (Това са бели кръвни клетки в състава на млякото (левкоцити). Появата им е показател за инфекция на вимето.) Всеки литър с бактерии и левкоцити над нормата според правилата става само за лична консумация. Или излиза, че който си дои млякото вкъщи и го държи там, ще трябва и да си го изпива. Твърде вероятно е и да се нагледаме на демонстрации с изливане на мляко пред Народното събрание, т.е. на картини, които досега ни бяха познати предимно от чуждите телевизии.
Според нашите ветеринари картината не е толкова песимистична. Според тях към края на октомври 2006г 27.7% от млякото у нас вече отговаря на критериите на ЕС. Други 30% покриват нормата за 2008 г. По отношение на соматичните клетки над 60% от суровината, отговаряли още сега на евростандартите. От НВМС обаче се застраховат, че това били „неофициални данни“, изпратени от регионалните служби.
Млечната индустрия е доставчик на пресни продукти всекидневно, така че разходите за транспорт заемат главно място. Отделно от разходите по изкупуване на суровото мляко и дистрибуцията на млечните продукти, този сектор страда от високите логистични разходи, които зависят и от политическата намеса (такси за околната среда, цени на горивата и др.) Въвеждането на магистралните такси за тежки превозни средства също ще доведе до понататъшно увеличаване на разходите.Тези промени ще имат значим ефект върху конкурентноспособността в сектора, който се изправя пред нарастваща конкуренция от чужбина. Въпреки увеличаващите се логистични разходи, излишъците при производството на сурово мляко оказват натиск и намаляват пазарните цени. Следователно е жизнено важно да се оптимизират разходите при логистиката докато посрещнат очакванията на потребителя.Един от логистичните проблеми за мандрите са високите разходи при събирането на суровото мляко от производителите. Разходите по събирането зависят от големината на изградената мрежа за организация на логистиката. Като резултат от промени в структурата на производителите на сурово мляко, начина на събирането на суровото мляко от мандрите също се променя. Сега има по-малко млекопроизводители и разбира се по-малко млекосъбирателни пунктове.Тенденцията към по-високи количества мляко на доставчик прави събирането на мляко от всеки млекосъбирателен пункт по-ефективно, но също значи че млекосъбирателните пунктове са доста по-разпръснати.Цистерните следователно трябва да пътуват по-далеч, за да събират същия обем мляко. Заради високите разходи за транспорт и факта, че млекосъбирателните пунктове са по-отдалечени, местоположението на мандрата и връзката й с нейните доставчици е изключително важен фактор. Имайки това в предвид не бива да забравяме и високите разходи, свързани с комплектоването (опаковане, добавки и др.).Единият метод е намаляване на превозните средства, покрития километраж и нужното време, за да бъде намалена честотата на събиране на млякото. Събирането по алтернативни начини вместо всеки ден ще намали наполовина броя на млекосъбирателните пунктове за посещение и ще увеличи двойно количеството за събиране от всеки пункт. Това ще се отрази на разходите за поддръжка и почистване на различните по размер превозни средства. Има и допълнителни предимства при проверяване на качеството и калкулирането на плащанията. Фактът, че млякото се добива от млекосъбирателни пунктове, които са отдалечени създава потенциален риск от по-високи разходи. Тъй като млечната индустрия е много зависима от близостта между млекосъбирателните пунктове и между тях и млекопреработвателното предприятие значимостта на по-лесното събиране на млякото ще играе главна роля при инвестирането и избирането на местоположение на предприятието в индустрията.Отделно от логистичните разходи, които се правят при събирането на суровото мляко, млечната индустрия трябва да се бори също и с логистичните разходи за дистрибуция. Има продължаващо намаляване при местните доставки за сметка на подпомагане на доставките до централните пунктове, като търговците на храни на дребно прогресивно изземат логистичните функции. По принцип това развитие би трябвало да има като резултат намаляване на разходите за дистрибуция.Тъй като дистрибуцията на храни е съсредоточена в няколко търговци на дребно, се наблюдава значително увеличаване на търсенето на млечни продукти на търговец. В същото време броя на млекопреработвателните предприятия намалява. Много мандри намират за необходимо да се ориентират най-малкото от регионална към национална мрежа на дистрибуция. Понастоящем приблизително 90% от от всички млечни продукти се разпространяват през централните търговски депа.Като цяло предприятията оперират с техните собствени депа за пресни храни. Главно млечните продукти могат да се съхраняват за кратко време, да се спазва карантина и съхраняване в максимално студени помещения и докато получи одобрение за продажби на продуктите от властите.Особено в областта на свежите храни търговците на дребно на храни се интересуват все повече от доставки „на момента“, така че да могат да намалят разходите си за складиране. За производителите на млечни продукти това означава повишаване честотата на доставките за малки поръчки. Транспортните разходи се увеличават за производителите на млечни продукти.

Резултатите свидетелстват за голяма активност и предприети конкретни
действия от анкетираните фирми, целящи преструктуриране и привеждане на дейността им в съответствие с европейските изисквания за качество, хигиена, безопасни условия на труд и екология. 88.5% от тях са внедрили или са в процес на внедряване или разработване на проекти. Малко над 10% считат, че не е необходим проект за тази цел и че имат готовност да излязат на европейския пазар.
Инвестициите преобладаващо са насочени в три направления, целящи
покриване на европейските стандарти, залегнали в законодателството ни с оглед да останат на пазара. Около 70% от фирмите са предприели инициативи за внедряване на съвременни системи за контрол на качеството и гаранции за безопасност на продуктите и за повишаване на технологичното равнище. На второ място, над 60% от фирмите са вложили средства за подобряване на трудовата среда и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд . Над 50% от фирмите са направили и по-перспективни инвестиции – за промени в продуктовата и асортиментната структура и въвеждане в производство на нови продукти.Както по-горе посочих прдприятието е закупило още земя и възнамерява да разшири производствената си система, като това включва и производството на нови продукти.
Преобладаващият брой от фирмите в сектор млекопреработка (40-45% от тях) се оценяват на средно технологично спрямо европейското ниво.Към тях спада и разглежданото от мен предприятие.Те са направили солидни инвестиции за подобряване на технологичното равнище, като чрез кредити от банки са закупили нови машини и съоръжения за производството.
Анализът на резултатите от анкета показа добра информираност на фирмите относно основните нормативни актове, въвеждащи европейското право у нас в секторите в които работят. Показва се по-нисък интерес към актове, които не касаят пряко тяхната дейност. Сравнително по-ниска е информираността на предприятията по отношение на екологичните норми и опазването на околната среда.Изследването показа, че докато фирмите показват висока активност и добра информираност по отношение на законодателството с което се въвеждат европейските норми за условията на производство и изискванията към продукта (опаковане, етикетиране, хигиенните норми за допустимо съдържание на остатъци в храните и др), все още е слаб интереса и информираността им касаеща условията на търговия.Известно е, че пазарът на ЕС на продукти от селскостопански произход е силно регулиран и успешното излизане на нашите фирми на него изисква познаване на принципите и механизмите на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата организация на пазара (ООП) на отделните продукти. На този етап от адаптацията им, едва 27.5% показват познаване на ОСП и още по-малко – 13.7%, регулативните механизми, които действат на пазарите на ЕС за продуктите с които те търгуват. От 4-8% не проявяват никакъв интерес (неотговорили), около 1/2 от анкетираните предприятия са частично запознати, а над 20% нямат никаква информация.
Фирмите имат основната и непосредствена отговорност за своето преструктуриране, но този процес в голяма степен може да се ускори ако се подпомага от администрацията на държавните институции и неформални организации.
Най-висока положителна оценка – над 42% от фирмите, дават на ХЕИ и ДВСК и на второ място на администрацията на САПАРД – около 31% от фирмите. Най-негативни са оценките за МЗГ и МИ и общинската администрация – между 70 и 77% от фирмите считат, че не получават никаква помощ от тях или че тя е недостатъчна.Голяма част от фирмите имат по-високи очаквания за съдействие в процеса на подготовка си и по отношение на браншовите организации – 13.5% от тях считат че не получават никаква помощ от тях, а 50% – че тя е недостатъчна. Най-голямо неодобрение от дейността на браншовата организация изказват винопроизводителите и млекопреработвателите – съответно 92% и 70% от тях считат, че не получават достатъчна подкрепа, макар че асоциациите са основен източник на информация за тях.
На въпроса какви мерки от страна на държавата биха улеснили адаптирането на Вашето предприятие към условията на европейския пазар, над 81% от фирмите предпочитат данъчни облекчения, а 71% – инвестиционни субсидии за въвеждане на ДПП, НАССР и ИСО. На трето място е желанието на фирмите да се увеличат субсидиите по програма САПАРД и субсидиите за износ – 66.7% от фирмите.

За заключение мога да кажа , че разглежданото прдприятие е постигнало значителен успех в покриването на нормите на Европейския съюз, но има да извърви още много път за достигането на предприятие , което може да бъде конкурентноспособно на европейския пазар.За целта обаче е необходимо и съдействието на държавните органи.

Изводи и препоръки:
• Над 95% от фирмите разполагат с достатъчна информация за европейските изисквания към условията на производство в сектора в който работят, което е добра основа да ги приложат и постигнат необходимите гаранции за качество и безопасност на произвежданите от тях продукти;
•Остър недостиг на информация фирмите чувстват по отношение на условията на търговия на европейския пазар (ОСП, ООП, конкретни договорености за страната, цени, субсидии и др) Едва 18% нямат проблем с този информационен ресурс, докато за останалите фирми е сериозна бариера за тяхната адаптация;
•Информационната среда на фирмите за храни и напитки се характеризира с широко ползване на интернет (72% от фирмите) и високата оценка на браншовите организации, като информационен източник ( 72% го предпочитат). Силно подценени източници на информация са научните звена и бизнес асоциациите – около 1/3 са ги потърсили, което ограничава възможностите им за иновации;
•Необходимо е да се подобри информационната среда, като се засили
информационния обмен на фирмите с държавните институции (МЗГ, МИ , Агенции и др.) и неправителствените организации (браншови организации, БСК, БТПП и др.)и осигури евтина, изчерпателна и достъпна информация. Даване на по-голяма публичност и провеждане на по-широка разяснителна дейност (семинари, образователни лекции по медиите и др.), разкриване на служби за консултации и информационни услуги в центъра и на регионално ниво са необходими мерки за преодоляване на информационната бариера за адаптация на фирмите.
•В преобладаващата част от предприятията (около 70%) инвестициите,
направени от тях за адаптацията им към условията на европейския пазар са насочени за постигане на краткосрочни цели – покриване на европейските норми за хигиена, качество и гаранции за безопасност на продуктите и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с оглед оставане на пазара. Най-малко инвестициите от респондентите – само около 20% от тях , са вложени в подобряване на маркетинга и информационната обезпеченост, което в дългосрочен аспект би им осигурило по-добра пазарна реализация на европейския пазар;
•Въпреки направените инвестиции, предприятията срещат големи трудности при въвеждане на ДПП и НАССР системата . С най-висок риск за прилагането им са недостатъчна подготвеност на персонала, остаряло оборудване, нефункционален транспорт, неподходяща недостатъчна складова база
•Възпиращи фактори за подготовката на предприятията са:
-липса на собствени средства за инвестиции – 37% не са реализирали печалба периода 2001-2003;
-затруднен достъп до кредити от търговските банки – за 61% поради високи лихви и за 54% поради вида и размера на обезпечението;
-затруднен достъп до средства от Програма САПАРД – за 57% поради
усложнени процедури по кандидатстване и за 35.7% поради изисквания за собствен принос в началото;
-затруднен достъп до суровини – условията на производство и качеството на суровините не отговарят на европейските стандарти и има относителен и абсолютен недостиг;
-затруднения при набиране на персонал – за 73% има недостиг на
квалифицирани работници, а над 67% не намират висококвалифициран персонал за управленски дейности;
-остарели, спрямо средното ниво в ЕС оборудване и технологии на производство за 34% от фирмите;
-данъчното законодателство и преди всичко високите ставки на ДДС
-административни пречки – за 60.7% от респондентите са многото
регистрационни, лицензионни и разрешителни режими, неефективна работа на администрациите и липса на мерки подкрепящи преструктурирането от страна на МЗГ (77% неодобрение), МИ (71%) и на общините (75%), неспазване на срокове и др.
•Необходими са повече инициативи от държавата в подкрепа на фирмите в
усилията им за адаптация към европейския пазар в следните, предпочитани от тях направления: данъчни облекчения (81% от фирмите) или инвестиционни субсидии (71%) за годината на въвежданe на ДПП, НАССР и ISO, увеличаване на средствата по САПАРД (67%), предоставяне на експортни субсидии (67%) и финансово подпомагане на външнотърговската им дейност -50%. Необходими са мерки и за подобряване на бизнес средата, повишаване на квалификацията и ефективността на администрацията в държавните институции.

ЛИТЕРАТУРА:
1.Годишен доклад за изпълнение на програма САПАРД в РБ в периода 1.01.2003 -12.12.2003 г., МЗГ, май 2004, http://www.mzgar.governmant.bg/Sapard/Napreduk.htm
2.Обобщена информация за изпълнение на Програма САПАРД, Одобрени
проекти до 01.06.2005г. и изплатени проекти към 01.05.2005г.,
http://www.mzgar.governmant.bg/Sapard/Napreduk.htm
3.Резултати от проучване – готвим ли се за присъединяването към ЕС, РБ, МИ, 2005 г. , http://www.mi.government.bg/integration/eu.html

4.Официалния сайт на фирма „Бор Чвор “ – http://www.borchvor.com
5.Сайтът на Бизнес Индустрия Капитали -
http://beis.bia-bg.com/

Етикети: курсова по икономика, курсова по мениджмънт, курсова по предприемачество, реферат по икономика, реферат по мениджмънт