Реферати

„Всяко едно от използваните технически средства има своите ограничения при общуването, затова всяко ново надгражда в някаква степен предходното, като увеличава степените на свобода при общуването.“ Малецке, Г. психология на масовите Комуникации „,

Изготвил: Елица Й. Дионисиева

За никой вече не е тайна, че с появата на Интернет се формира и развива нов вид медия. Класическите средства за масова информация вече имат сериозна конкуренция от страна на електронните Интернет издания. Това не означава, че вестниците, радиото и телевизията ще изчезнат, но те трябва непрекъснато да се трансформират. За тях вече не е достатъчно само да информират – те трябва да са първи в представянето на новините и проблемите; не само да обобщават, но и да насочват и ориентират. Дори на съвременните печатни издания се налага да променят значително своя дизайн. В днешния весник има многобройни визуални елементи – снимки, карикатури, цвят, иконографики – цялата тази трансформация цели спечелването и задържането на вниманието на читателя, като се облекчава и улеснява възприемането на текста. За да открият и представят най-същественото и най-интересното, медиите използват информационните агенции, при които фигурира целият набор от информация, селектирана и разпределена по теми, важност и време. Без тях, ако не съществуването, то успешното функциониране на средствата за масова информация е под въпрос.
Днес конкуренцията в областта на средствата за масова комуникация постоянно насочва усилията на редакторите и издателите към търсене на нови полета за изява. Тъй като възможностите за привличане на интереса и вниманието на аудиторията на пресата, например, са по-ограничени от тези на радиото и телевизията; те са изправени пред необходимостта от сериозна трансформация, за да отговарят на изискванията на съвремието ни. Повечето по-големи печатни издания в България вече се ориентират в новите условия и създават сбои електронни варианти. Всъщност в светлината на Интернет и под въздействието на хипервизуализацията в съвременната комуникационна реалност, електронният вестник претърпява значителни метаморфози като графичен дизайн и съдържание. В голяма степен вече се доближава до облика на сайтовете на информационните агенции. Вече почти всяко електронно водещо творение е „Клонирано“ от съществуващо вече печатно из¬дание. Неслучайно имената на американските онлайн издания: “The New York Times” (www.nytimes.com), “Financial Times” (www.financialtimes.com), “Time” (www.time.com), “Wall Street Journal” (www.wallstreetjournal.com) и на английските: “The Economist” (www.theeconomist.com), “The Guardian” (www.theguardian.com), “The Obzerver” (www.theobzerver.com) звучат поднато. И не само това – медии от цял свят черпят информация именно от тези електронни издания, които в много случаи реагират по-бързо от агенциите и ги изпреварват в представянето на дадена новина. На същия принцип работят и някои електронни варианти на български всекидневници и седмичници.
Краят на 1995 г. слага началото на онлайн изданията у нас. Първи свой електронен вариант прави вестник „Пари“ (www.pari.bg ). Следват сайтовете на Вестниците, „Капитал“, „Континент“ (www.capital.bg/ www.continent.bg ) и още много други. Някои от тях и до днес развиват и усъвършенстват страниците си в глобалната мрежа, а други изцяло изчезват от виртуалното пространство на Интернет.
Най-старата и единствена доскоро българска информационна агенция БТА (www.bta.bg ) все още е лидер в своята област и пример за професионално и компетентно поднасяне на новините. Може да се каже, че повечето подобни агенции в страната са отскоро на информационния пазар. Освен на традиционните журналистически умения, те разчитат и на сериозни познания в областта на информатиката и съответно на непрекъснато обновяван графичен дизайн на сайтовете си. Някои от тях дори вече приспособяват изданията си за чужденци, като откриват страници с информация на английски сзик. Това е доказателство, че българските информационни агенции (www.bta.bg, www.bgnes.com, www.focusnews.net, www.mediapool.bg, www.news.bg и други) се опитват да създадат модерен и уникален облик на своите издания и се стремят да се наложат не само в родното, но и в световното медийно пространство.
Самият модел на общуване с медиите вече е друг. Потребителите престават да следват пасивния консуматор на миналия двадесети век, който просто чака да му бъде предоставена някаква информация „наготово“, а напротив – непрекъснато търсят, съпоставят, противопоста-вят различни информации. За разлика от хартиените издания, слектронната форма за разпространяване на информация притежава възможност за незабавна актуализация на новините с мигновена обратна връзка с читателите. Нещо повече – вече сме свидетели на предавания на живо по Интернет мрежата от мястото на събитието, което несъмнено е голямо предимство пред харти¬ените носители (при които времето за подготовка, отпечатване и разпространение не може да бъде съкратено). Не можем да не споменем и за мобилните технологии, които също предлагат интересни възможности за информиране – връзка с Интернет страници, и най-новото – слушателите могат да „Гледат” радио по своя мобилен телефон. Чрез технологията „Visual Radio”могат да се разглеждат картинки, допълнителна информация за звезди, да се сваля музика и др. Радио по мобилния телефон е крачка към дигиталната интерактивна епоха и помага на станциите да прескочат регионалното ограничение на ултракъсите вълни. Радиото и телевизията по интернет набират популярност. Достатъчно е да влезеш в www.google.com , да напишеш онлайн радио или телевизия и ще можеш да използваш необходимата ти услуга. Например http://www.predavatel.com ти предотставя възможност да свалиш необходимия софтуер за да можеш да слушаш радио или да гледаш телевизия по интернет, както и опътвания как да направиш сам настройките на РС-то си.
Виртуалните дневници или т.нар. Blog са лични дневници, които се публикуват онлайн. Те се появяват 90-те години на миналия век в Интернет от Америка. Появяват се няколко подобни сайта, които все още нямят ясната идея, позната ни в днешния и вид. Питър Мерхолц дава името на тези сайтове в началото на 1999г. Първите няколко Blog се четат от всеки, който пише в тях, нещо, което се случва всекидневно. Създава се малка затворена общност. В началото това са просто лични страници, дело на хора, които могат да пишат HTML страници и създават сайтове. Днес нещата са автоматизирани и свой Blog е в състояние да открие всеки, който ползва Интернет.
Blog е личен дневник, който се публикува онлайн. Всичко е безплатно и става с няколко кликвания на мишката. Авторът избира сървър (www.blogger.com, www.typepad.com, www.blogspot.com) и започва да пише колкото често иска и за каквото си иска. Може да даде своите координати за контакт, да сподели публично кои са неговите приятели, със линкове към техните места в Мрежата. Авторът задава темата, а останалите са свободни да я коментират. Информацията, публикувана по този начин във виртуалният дневник, се архивира по месеци, като се представя и детайлна статистика кой автор колко пъти е писал, на какви теми и пр. Всичко това е достъпно за всички, не е защитено с пароли и е публично достояние на всеки, който проявява интерес, независимо дали е в Париж, София, Бразилия или Пекин, както и по кое време на денонощието го чете.
Логично изглежда журналистите да се възползват от новите възможности, за да правят това, което умеят най-добре – да създават и разпространяват новини. Със сигурност Blog променя начина на правене на новини и начина на правене на журналистика. Засега много активно това се случва в Америка, но тенденцията ще се разпространи из всички страни, защото Мрежата е навсякъде. Някои от основните влияния на Blog върху журналистиката са : – Пазачът пази пазача- В Blog се поставя под съмнение и се критикуват професионалните медии, които на свой ред поставят под съмнение и критикуват властимащите; – Създават новини – Някои Blog в буквалният смисъл създават новини. Поради липсата на редакция и цензура в Blog може да се публикува всичко, което другаде не е в състояние да излезе. Веднъж добила публичност информацията се предава от медия на медия и влиза в Офлайн пространството като новина; – Унищожават новини – Със силата, с която Blog могат да създават новини, те са в състояние да ги унищожават, огласявайки всички факти, които превръщат една новина в невярна, остаряла или ненужна;
Характерът на информацията е основният принцип, който разделя и различава отделните информационни сайтове и електронни издания. Обикновено главният предмет на информацията в новите медии е обкръжаващата ни действителност, която се проявява чрез протичането на конкретни събития и факти. Става въпрос предимно за така наречената събитийна информация, която по правило съдържа някаква новост. Едновременно с това, на електронните страници присъстват и интервюта, репортажи, аналитични статии и прогнози. Въпреки общото между новите и „старите“ медии, все пак електронните публикации значително се различават от статиите на хартиен носител преди всичко по своята структура. В информационното виртуално пространство преобладават информационните и аналитичните жанрове за смстка на художествено-публицистичните, които, разбира се, намират място в специализирани сайтове. Най-често в онлайн статиите отсъства онази дълбочина и обстоятелственост на проблемите, характерни за традиционните медии (най-вече пресата). Всички тези особености оказват влияние, както върху спецификата на предоставяната информация. така и върху типологията на самите онлайн издания.
Изследванията показват, че през последните 30 години се е удвоило времето за рецепция на аудиовизуалните медии и това е станало за сметка на вестникарското потребление. Забелязва се, че „хартиеният“ вестник започва да губи младежката си аудитория. Младите хора днес или въобще не четат, или се ориентират към максимално къси текстове. Само за последните 10 години средното време, което тийнейджърите отделят на всекиденевниците, е намаляло наполовина – от 25 на 13 минути на ден. Подобен драстичен спад се наблюдава и при средната възрас¬това група – 30-45-годишните. Новите медии имат огромни вътрешни резерви за актуализиране на съдържанието. Читателят може да ползва информацията от електронните страници по всяко време, дори и след информационните емисии. Времето за извличане на информация при новите медии зависи от много фактори – скоростта на линията, местоположението на сървъра и формата, в която се поднасят линковете. Например, атрактивните страници с графични изображения или анимации доста забавят извличането на информацията. Все по-често, обаче, сайтовете предлагат разнообразни линкове и към дру¬ги електронни издания, което ги прави предпочи¬тани и често посещавани. От техните страници дори може да се извършва търсене по теми в специфични сфери, В зададени интервали от време, посочени от читателя. За улеснение в повечето случаи информацията е разпределена по рубрики – икономика, вътрешни новини, междупародни новини, спорт и така нататък (www.bta.bg, www.bgnes.com, и други). Интересно е, че често се създават нови рубрики заради важно събитие – например, от около една година побечето български информационни служби поддържат рубрика „Избори“; други международни агенции пък създадоха рубрика „Евро“ след Въвеждането на европейската единна парична единица в началото на 2002 г.
Именно електронните издания в Интернет мрежата имат възможността да отговорят адекватно на нарастващите предизвикателства в новото медийно пространство. Защото онлайн медиите притежават онези предимства, които пречат на печатните издания да се наложат сред електронните средства за масова информация.

Изготвил: Елица Й. Дионисиева

Етикети: доклад по журналистика, курсова по журналистика, реферат по журналистика, реферат по медиазнание