Реферати

Целта на този доклад е да даде кратка информация относно валутния борд в България, както и да предизвика дискусия относно съществуващите проблеми в сферата на инфлацията в страната.

1.Що е валутен борд?
Валутният борд е институция, която основно се характеризира с:
- задължение да купува и продава неограничено чуждата резервна валута срещу местна валута в брой или по банков път;
- поддържане на валутен резерв, който покрива изцяло парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);
- не отпускане кредити на правителството;
- не провеждане на монетарна политика – ООП, целеви лихвени проценти, рефинансиране, свободна търговия с валута;
- инвестиране на валутния резерв в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;
- неограничени външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че дадена страна възприема монетарната политика на друга – страната на резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в държавата с валутен борд следват и зависят от съответните стойности в другата държава. Именно оради тази причина за резервна валута се избира валута с призната международна стабилност.

2. Българският валутен борд
Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода – първо от ръководената от Ричард Ран група експерти, подготвила през 1990 г. специална програма, а след това от професор Стив Ханке и Курт Шулер в тяхната книга от 1991 г. „Твърдост за българския лев: решението валутен борд”. Тогавашните политици и Международният Валутен Фонд не подкрепят въвеждането на валутен борд. Българските политици са против, защото смятат, че наличието на централна банка е символ на независимост и възможност за провеждане на национална икономическа политика. Освен това регулирането на инфлацията се смята за възможно чрез провеждането на дискреционна монетарна политика и налагане на инфлационен данък.
Ако валутният борд беше въведен още в началото на прехода, категорично може да се твърди, че много от причинените от икономическата нестабилност проблеми (като хиперинфлацията, нестабилния валутен курс, обезценката на спестяванията, изкривените лихвени проценти и респективно несигурността в бизнес средата) щяха да бъдат избегнати.
Все пак, валутният борд се въвежда с приемането от 38-то Народно събрание на Закона за Българската народна банка на 10 юни 1997 година. Определен е курс от 1000 лева за една немска марка, по който Българската народна банка трябва да купува и продава марки за левове при поискване По-късно, в 1999 г. курсът се преизчислява на 1.95583 лева за 1 евро, какъвто е и до днес.
В Българската народна банка са създадени три управления – управление „Емисионно”, управление „Банково” и управление „Банков надзор”. Управление „Емисионно” играе ролята на валутен борд, като активите му покриват 100% от неговите пасиви.
Управление „Емисионно” управлява международните резерви на БНБ, като изискванията за инвестирането им са много строги – те трябва да са инвестирани в активи, които са емитирани от институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Активите на управление „Емисионно” не могат да се инвестират в България, за да не може да се провежда парична политика и за да се избегне рискът от невъзможност за обмена им в резервната валута. При въвеждането на борда са избрани някои елементи, които са различни от класическите валутни бордове, поради което родният ни борд е от т. нар. „второ поколение” валутни бордове. Допълнителните негови функции са:
- допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции (формиращи т. нар. „фискален резерв”). Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика чрез теглене на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в БНБ средства.
- Наличие на задължителни минимални резерви за търговските банки, което е възможно да се използва за извършване на парична политика;
- БНБ регулира търговските банки;
- БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки, но само в условия на криза, само в срок не по-дълъг от 3 месеца и само в определен размер.

Някои основни показатели преди и след въвеждането на валутния борд са:
Показател (средногодишно) 1990-1997 1998-2002
Инфлация
210% 5,7%
Ръст на БВП
-4,6% 4,1%
Ръст на инвестициите -8,8% 20%
Бюджетен дефицит
-6,3% -0,1%
Държавен дълг / БВП
168% 75%

3. Инфлация в условията на валутен борд
От въвеждането на валутния борд у нас преди само малко повече от десет години според данни на НСИ натрупаната инфлацията е над 70%. Казано с други думи, онова, което в 1997 г. сме си купували за 1000 лв. (т.е. за 1 лв.), днес струва повече от 1.7 лв. Неоспорим факт е, че инфлацията в България съществува и след въвеждането на валутния борд, при това твърде осезаемо. Както е известно, инфлацията е такова яление, при което паричната маса нараства, без това нарастване да е реално обезпечено. След като обаче българският лев е изцяло обезпечен в евро, интересна тема е как е възможно при ограничения на паричната маса и при силно ограничена монетарна политика тя въпреки всичко да нараства, и то без същото да се случва с нейното обезпечение. Възможностите или хипотезите са две:
- внесена инфлация чрез резервната валута
- вътрешно създадена инфлация
Едва ли е нужно първата хипотеза изобщо да се обсъжда – левът е обезпечен в евро, следователно всички фактори, влияещи върху еврото, влияят и върху лева. Логично е по този начин у нас да навлезе инфлация отвън, обаче според статистиката тази инфлация е около 3-5% годишно. Остатъкът от инфлацията следователно е създаден вътрешно (нашата втора хипотеза), от самото управление „Емисионно”. Техниката за пускане на пари в обръщение може да се обясни по относително прост начин – чрез сравнение между институцията „валутен борд” и търговските банки. На национално ниво основна функция на търговските банки е отпускането на кредити при съхраняването на определен процент резерви (Задължителни Минимални Резерви) в централната банка. Валутният борд създава подобни ограничения за нашата централна банка, но обезпечението е около 110% в евро, а кредите, които БНБ отпуска, всъщност са българските левове. Нормално е, доколкото резервът в евро в Европейската ЦБ се олихвява, управление „Емисионно” да има основание да „печата” пари, но доколко е целесъобразно това предвид темповете на нарастване на БВП? Трябва да се спомене, че наред с инфлацията, в еврозоната съществува и реален растеж на БВП, докато у нас с изключение на отделни сектори нарастването на БВП е само номинално, дори в много сектори съществува реален спад на БВП. При такова положение може с известна степен на сигурност да се твърди, че увеличението на паричната маса води най-вече до инфлация, просто защото парите не са обезпечени с реални стоки и услуги. За да се избегне този ефект е необходимо нарастването на паричната маса да се съобразява с нарастването на производителността на труда и реалните стойности на БВП. Само така борбата срещу инфлацията би могла да има ефект и българската икономика да има реален шанс за успешно адаптиране към европейските темпове и норми на развитие.

4. Заключение
Уникалната функция на парите е да улавят и да измерват стойността на човешкия труд. В този смисъл може да се каже, че банките, включително централните и национални такива, могат да произвеждат хартиени и електронни знаци, но при никакви обстоятелства не могат да „произвеждат” пари – това е функция, присъща единствено и само на хората. Затова не бива да се забравя, че преди да се търсят пътища и начини за осигуряване на по-високи трудови възнаграждения, т.е. за повече пари, трябва реално да се оцени нарастването на производителността на труда, т.е. дали съществува повече произведена (и поради това налична) стойност. Може би така би било възможно наистина да изпълним поне част от заложените в Бюджет ‘09 4.7% икономически ръст и да не надвишим в пъти заложената инфлация от 7.9%.

Етикети: реферат за България, реферат за валутния борд, реферат за инфлацията, реферат по икономика