Лихвата, която носи облигацията, е само един от компонентите, формиращи печалбата на облигационера. В повечето случаи той разчита на разлика в негова полза от цената, платена за облигацията, и нейната борсова стойност, по която той може да я продаде.
Лихвата на облигацията (когато тя е на книжен носител) се изплаща – обикновено шестмесечно или годишно – срещу отрязване на съответен купон, прикрепен към тялото (мантията) на облигацията. Пазарната стойност на облигацията зависи от редица външни фактори, като например обща икономическа конюнктура, лихвено равнище на паричния пазар, стабилност на емитента и др. Освен тях курсът на облигацията на пазара се определя и от един фактор, който е свързан с условията на конкретния облигационен заем. Този фактор се определя от момента, в който облигацията се продава – дали този момент е близък до определената дата за изплащане на купона или не. Естествено е, че колкото по-скоро ще се изплаща купонът, толкова по-скъпа ще бъде облигацията.
Ако пазарната цена на облигацията съвпада с нейната номинална стойност, доходът зависи от обявената лихва, изразена в процент от номиналната стойност на облигацията.
Често прилаган метод за определяне на дохода от облигации, както и от други дългови ценни книжа, е доходът до падежа . Това е лихвеният процент, който пазарът е готов да плати за една ценна книга с фиксиран доход, като обменя „сегашни“ парични единици за „бъдещи“ парични единици. По-конкретно доходът до падежа е процентът, който е резултат от покупната цена на една облигация или друга дългова ценна книга (Ц) и от сегашната стойност на всички очаквани годишни приходи..
Етикети: реферат по икономика, реферат по право, реферат по търговско право, реферат по финанси
Този материал съдържа 250 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
