Реферати

СТАТИЯ

БУРГАСКОТО ЕЗЕРО ВАЯ – ЧАСТ ОТ ОВМ В ЕВРОПА

В миналото Бургаското езеро е бил най-високопродуктивният водоем в България. От него са добивани стотици тонове риба, раци, дивеч. С построяването на Нефтохимическият комбинат край Бургас то загубва до голяма степен голямото си стопанско значение.
Бургаското езеро Вая е най-голямото естествено езеро в България. Неговата дължината достига до 9,6 км, а в широчина достига до 4,5 км. Цялата му площт на водната повърхност е 2760 хектара, а на дълбочина достига до 13 м. От морето го отделят пясъчна коса, която го свързва с индустриалния квартал на Бургас. В южния си край езерото образува плитък залив, а западната му част се вливат реките Айтоска, Съндър дере и Чукарска. Водата на езерото е слабо солена със значителни сезонни и годишни колебания. Обгърнато е с пръстен от тръстика, която в западната част образува голям и плътен масив.
Днес неговата история и битие са свързани с опазването на богатата му флора и фауна. Един поглед към нейното богатство и разнообразие демонстрира 60 вида безгръбначните животни, 23 вида рибите, а от птиците до този момент са наблюдавани 254 вида – много от тях редки и за България, и за Европа, 9 вида птица са редки и за света. Чаплите, големите корморани, кокилобегача, гмурци и др. гнездят в езерото, други – като гъски, патици, пеликани, лебеди го използват за зимуване и почивка по време на миграциите. Именно за това е обявено за орнитологично важно място (ОВМ) в Европа.
От 1997 западната част (с площ от 379,4 ха) на езерото Вая е обявена за защитена. Така се осъществява стремежът да се запазят гнездещите колонии от: нощни, малки, бели и гривести чапли и други водолюбиви птици.
От гнездещите видове големия корморан наброява над 200 гн.дв., нощната чапла до 10 гн.дв., малката бяла чапла – 25 гн.дв., гривестата чапла около 10 гн.дв., сивата чапла – 15 гн.дв. По-интересни зимуващи птици са малкият корморан – 5800 екз., къдроглавият пеликан – над 300 екз., голямата белочела гъска – над 20 000 екз., червеногушата гъска – 6450 екз., кафявоглавата потапница – над 13 000 екз., клопачът – над 6000 екз., качулатата потапница – до 16 000 екз., тръноопашатата потапница – до 2000 екз.
Благодарение на грижите на природозащитниците замърсяването на езерото в последните години е преустановено. Вече в него се наблюдава постепенно увеличаване на рибната фауна и дивеча. През 2001г. бе почистен каналът, свързващ езерото с морето, което позволи навлизането на големи количества морски кефал. Това значително увеличи риболвната стойност на езерото и даде препитание на много от местните рибари.
От няколко години всеки август младежи-природолюбители организират бригади за постояването на платформи за гнездене на пеликани. За сега не е възможно да бъдат спрени недобросъвестните рибари и бракониери, които са причина пеликаните да отказват да гнездят в езерото.
Неотдавна чрез проекта „Живот за Бургаските езера” в Община Бургас бяха спечелени 1 775 006 евро по програма ЛАЙФ+. Това е втори проект на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Той ще се изпълнява на територията на община Бургас в продължение на четири години. Средствата за реализиране на дейностите по проекта са получени от финансовия инструмент на Съвета на Европа – ЛАЙФ+ „Природа и биоразнообразие”. Партньори на БДЗП са Община Бургас, „Черноморски солници” АД и неправителствените природозащитни организации Кралско дружество за защита на птиците/BirdLife -Великобритания и Българска фондация „Биоразнообразие”. Общият бюджет на проекта е 1 775 006 евро, като 75 % от тях са безвъзмездна помощ от програмата на Европейския съюз, а останалите средства са осигурени от БДЗП и партньорите му.
„Живот за Бургаските езера” предвижда дейности за възстановяване и поддържане на благоприятно природозащитно състояние и на трите бургаски езера – Вая, Мандра и Атанасовско. Това ще бъде постигнато чрез пряко опазване на пет вида птици, застрашени от изчезване в световен мащаб – малък корморан, къдроглав пеликан, голям воден бик, както и белооката и тръноопашатата потапници. Проектът ще бъде полезен и със създаването на механизми за управление на три важни за опазване защитени зони от националната екомрежа НАТУРА 2000, а именно „Мандра-Пода”, „Езерото Вая” и „Атанасовско езеро”. Езерният комплекс е част от втория по важност миграционен път на стария континент „Виа Понтика”, който има голяма стратегическа стойност за Европейския съюз.
Съгласно Рамсарската Конвенция през 2003 година езеро Вая е обявено за орнитологично важно място от международно значение. В известното от миналото като най-продуктивно в България бургаско езеро вече е преустановено замърсяването и в него отново се наблюдава постепенно увеличаване на рибната фауна и дивеча.

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Проектът „Живот за Бургаските езера” спечели 1 775 006 евро по програма ЛАЙФ+, съобщиха от пресцентъра на Община Бургас. Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) започна втория си проект по програма ЛАЙФ+ – „Живот за Бургаските езера”. Той ще се изпълнява на територията на община Бургас в продължение на четири години. Средствата за реализиране на дейностите по проекта са получени от финансовия инструмент на Съвета на Европа – ЛАЙФ+ „Природа и биоразнообразие”. Партньори на БДЗП са Община Бургас, „Черноморски солници” АД и неправителствените природозащитни организации Кралско дружество за защита на птиците/BirdLife -Великобритания и Българска фондация „Биоразнообразие”. Общият бюджет на проекта е 1 775 006 евро, като 75 % от тях са безвъзмездна помощ от програмата на Европейския съюз, а останалите средства са осигурени от БДЗП и партньорите му.
Параметрите на проекта бяха представени на пресконференция в Бургас. В нея взеха участие зам.-кметът по евроинтеграция и екология на местната община Атанаска Николова, ръководителят на „Живот за Бургаските езера” Константин Господинов и Нада Тошева – изпълнителен директор на БДЗП. Проектът има за цел да осигури дългосрочно и самостоятелно опазване на Бургаските езера и тяхното видово разнообразие в полза на гражданите на областния град и България. Неговата уникалност е в това, че си партнират НПО, местна власт и бизнес, които ще работят заедно в името на обща кауза, отбеляза Атанаска Николова. Тя прие специалните поздрави към Община Бургас за съдействието при подготовката на проекта, отправени от Нада Тошева. „Живот за Бургаските езера” предвижда дейности за възстановяване и поддържане на благоприятно природозащитно състояние на трите бургаски езера – Вая, Мандра и Атанасовско. Това ще бъде постигнато чрез пряко опазване на пет вида птици, застрашени от изчезване в световен мащаб – малък корморан, къдроглав пеликан, голям воден бик, както и белооката и тръноопашатата потапници. Проектът ще бъде полезен и със създаването на механизми за управление на три важни за опазване защитени зони от националната екомрежа НАТУРА 2000, а именно „Мандра-Пода”, „Езерото Вая” и „Атанасовско езеро”. Езерният комплекс е част от втория по важност миграционен път на стария континент „Виа Понтика”, който има голяма стратегическа стойност за Европейския съюз. Българско дружество за защита на птиците е единствената в България природозащитна неправителствена организация, която има одобрени два проекта от Европейския съюз по финансовия инструмент на Съвета на Европа ЛАЙФ+ – „Природа и Биоразнообразие”. Първият от тях е „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата НАТУРА 2000 „България”.
КОМЕНТАР

Наскоро Българското дружество за защита на птиците представи пред бургаската общественост своя нов проект. Той се нарича „Живот за Бургаските езера” и е спечелил 1 775 006 евро по програма ЛАЙФ +. Първият проект на природозащитниците бе „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата НАТУРА 2000 „България”. Инициативите са похвални, задачите също, но стореното от Дружеството може да се коментира многостранно, а често харченето на европейските пари . Дали направеното от природозащитниците е достатъчно прозрачно, ще покажат проверките на представителите на Европейския съюз. Истината е, че се прокрадват съмнения как точно са похарчени европейските пари по предишния проект и дали ще се случи същото с настоящия. Европейските пари се получават трудно. Причината е в европейския данъкоплатец, който иска гаранции за ефективното и ефикасно изразходване на средствата. Опитайте се обаче да намерите и следа от европейската организация в разходната част на българския бюджет. Или по-добре недейте. Само ще си загубите времето. Европейските пари се получават трудно. Това е ясно за всички. Причината за това е, че европейският данъкоплатец иска гаранции за законосъобразното, целесъобразното, ефективното и ефикасно изразходване на събраните от него данъци. За целта е създадена строга организация. Доста бюрократична, както всичко, което е произведено в Брюксел. Прокраднаха се съмнения как са похарчени парите по първия проект, тези факти не се доказаха. Дано това не се случи и с втория – за да не правим нещата отново – по български.

РЕПОРТАЖ

РЕПОРТАЖ 1

На 22 март 2010 г. на пресконференция в Бургас бе представен вторият проект на Българско дружество за защита на птиците –единствената в България природозащитна неправителствена организация, която има одобрени вече два проекта от Европейския съюз. Новият проект „Живот за Бургаските езера” е спечелил 1 775 006 евро по програма ЛАЙФ +. Средствата за реализиране на дейностите по проекта са получени от финансовия инструмент на Съвета на Европа – ЛАЙФ+ „Природа и биоразнообразие”. Партньори на БДЗП са Община Бургас, „Черноморски солници” АД и неправителствените природозащитни организации Кралско дружество за защита на птиците/BirdLife -Великобритания и Българска фондация „Биоразнообразие”. Проектът има за цел да осигури дългосрочно и самостоятелно опазване на Бургаските езера и тяхното видово разнообразие в полза на гражданите на областния град и България. Неговата уникалност е в това, че си партнират НПО, местна власт и бизнес, които ще работят заедно в името на обща кауза.
Задачите на новия проект са свързани с опазване на пет вида птици, застрашени от изчезване в световен мащаб – малък корморан, къдроглав пеликан, голям воден бик, както и белооката и тръноопашатата потапници. Проектът ще бъде полезен и със създаването на механизми за управление на три важни за опазване защитени зони от националната екомрежа НАТУРА 2000, а именно „Мандра-Пода”, „Езерото Вая” и „Атанасовско езеро”.

РЕПОРТАЖ 2

Екипи на “Гражданска защита”, пожарникари и полицаи от Айтос и Бургас предотвратиха преливане на бургаското езеро Вая тази нощ. Заради работата на служителите и опасността от скъсване на защитната дига е бил затворен пътя между Бургас и Созопол. Засега няма опасност от наводнения, а обстановката след падналите дъждове през последните дни в Бургаска област се нормализира.
С тежка техника и на ръка цяла нощ екипи на „Гражданска защита“, пожарната и полицията изграждаха диги по цялото протежение на минаващия край брега на езерото Вая булевард. Бързото топене на снега и падналите вчера обилни дъждове, отново предизвикаха приливна вълна. Водата навлезе и в двете платна на главния път Е-76 и се създаде опасност за движението към най-големия бургаски квартал “Меден Рудник” и връзката с Южното Черноморие. За последните 36 часа над 150 камиона с глина и пясък бяха стоварени на брега на Вая.
Рано тази сутрин пътят беше отворен за движение, но остават ограниченията на скоростта и апела към водачите да преминават опасните участъци с повишено внимание. Отделни места все още остават залети и някои самонадеяни шофьори закъсват.
Георги: “Остана колата вътре. Ей там – на моста до капнчето.”
Според “Гражданска защита” обстановката в Бургас постепенно се нормализира. Една от причините за неочакваното вдигане на нивото на езерото, според спасителите, е голямото замърсяване с найлонови торбички и пластмасови шишета, които попадат в отводнителните шахти и задръстват канала, който свързва Вая с морето.
В кризисния щаб няма постъпили нови сигнали за наводнения.

ИНТЕРВЮ

КРАСОТАТА НА ЕЗЕРОТО ВАЯ, ЗАЩИТЕНИТЕ ВИДОВЕ И ПРИРОДОЗАЩИТНЦИТЕ

(РАДИО ИНТЕРВЮ)

ИНТЕРВЮИРАЩ:

– Преди за започнем същинския разговор за защитената зона и грижите на природозащитниците. Нека да припомним най-важното за езерото Вая на нашите слушатели:
Бургаското езеро, или Вая, както е известно, е най-голямото естествено езеро в България. Разположено е непосредствено до града върху 28 кв.км. Подобно на другите езера около Бургас – Атанасовско, Поморийско и Мандра, е орнитологично важно място с международно значение. Тук гнездят, зимуват и се хранят хиляди редки и защитени птици. Изобилието от риба прави езерото привлекателно за водоплаващите и през зимата. Тогава във Вая се „настаняват“ стотици къдроглави пеликани. Само тук в България се спират и розовите пеликани по време на миграция.

– Грижата за езерото е част от нашия бит или би трябвало да бъде такава. Дали е така – да попитаме Димо Димчев – от Българско дружество за защита на птиците. Дългогодишен деятел, орнитолог.
– Господин Димчев, в какво се изразяват усилията и конкретните действия на природозащитниците, когато говорим за езерото Вая?

ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Българско дружество за защита на птиците е единствената в България природозащитна неправителствена организация, която има одобрени два проекта от Европейския съюз по финансовия инструмент на Съвета на Европа ЛАЙФ+ – „Природа и Биоразнообразие”. Първият от тях е „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата НАТУРА 2000 „България”. Последният е със заглавие „Живот за Бургаските езера” и е спечелил 1 775 006 евро по програма ЛАЙФ +. Вторият проект ще се изпълнява на територията на община Бургас в продължение на четири години. Средствата за реализиране на дейностите по проекта са получени от финансовия инструмент на Съвета на Европа – ЛАЙФ+ „Природа и биоразнообразие”.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Кои са вашите партньори?

ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Партньори на БДЗП са Община Бургас, „Черноморски солници” АД и неправителствените природозащитни организации Кралско дружество за защита на птиците/BirdLife -Великобритания и Българска фондация „Биоразнообразие”.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Какъв е общият бюджет на проекта?

ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Общият бюджет на проекта е 1 775 006 евро, като 75 % от тях са безвъзмездна помощ от програмата на Европейския съюз, а останалите средства са осигурени от БДЗП и партньорите му.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Хайде да ни въведете в тайните на езерото! Да погледнем зад сухите факти и твърдения.

ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– С удоволствие! Повечето от птиците се хранят в Бургаското езеро, което е дълбоко и пълно с риба, а нощуват в Атанасовското. При много студени зими във Вая долитат стотици хиляди гъски – денем се хранят из тръстиките, а вечер всички се струпват по средата на езерото.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Коя е обичайната сутрешна гледка край Езерото?

ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Всяка сутрин край езерото Вая може спокойно да се наблюдава цяла колония къдроглави пеликани в компанията на хиляди тръноопашати и кафявоглави потапници и малки корморани, спокойно плуващи във водите му.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Може ли птиците да се наблюдават с просто око?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:

– Естествено, не всички птици могат да бъдат видени с просто око, а само с достатъчно мощен бинокъл. Когато е много студено пък, голяма част от тях се скриват във високите тръстики и плитчините.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Какво е било езерото Вая в миналото?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– В миналото Бургаското езеро е било свързано с Мандренското в общ морски залив, който е стигал чак до Върли бряг (край днешния комплекс „Меден рудник“). Дотам се е простирал навътре в сушата целият Бургаски залив. Като другите езера край Бургас Вая е била свързана и с морето. С течение на времето обаче се е отделила от него с пясъците, натрупани от морските течения и ветрове. По-късно върху тях е изграден индустриалният квартал на града, а езерото е свързано с морето посредством канал с шлюз. Пясъчна ивица, широка четири километра, се оформила между Мандра и Вая и ги превърнала в напълно самостоятелни езера.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Езерото е било средство за препитание на много поколения бургаски рибари?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Точно така. До средата на миналия век езерото е било високопродуктивно и от него са добивани стотици тонове риба, раци и дивеч.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Това се променя с построяването на Нефтохима?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Новопостроените наблизо нефтена рафинерия и редица заводи обаче замърсяват силно водите му от години и Вая загубва голямото си стопанско значение. Дълги години езерото се свързваше предимно с гледките на мъртвата риба, която изплува на повърхността му в резултат от нелегални пробиви на нефтопроводите, минаващи наблизо, или изхвърлени в него отпадни води на промишлените предприятия. Тогава се намесихме ние, природоцащитниците.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Колко е замърсено езерото днес?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Днес езерото не е толкова замърсено, показват проучванията на еколозите. А някои от промишлените дейности дори са ползотворни за биоразнообразието в него. Като добива на пясък, който издълбава езерото и помага за развитието на по-голямо количество и повече видове риба. Западната му част, където се вливат реките Айтоска, Съндър дере и Чукарска, преди десет години бе обявена за защитена местност. Там отново намериха убежище стотици видове птици, риби и безгръбначни животни, голяма част от които световно застрашени.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Как помогнахте за възраждането на Вая?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Езерото започва отново да „диша“ пълноценно, след като каналът, който го свързва с морето, бе изчистен и удълбан. Повече от 30 години той стоеше затлачен с купища битови, индустриални и строителни отпадъци. След мащабна наша акция, организирана от активистите на БДЗП, свободният достъп на стотици тонове морска риба към езерото отново е осигурен. А с това и богатият улов на местните рибари.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Какво е останало да се извърши още?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Сега остава общината в Бургас да спази обещанието си и да постави контейнери за отпадъци и обозначителни табели край канала. Така безконтролното изхвърляне на боклуци в езерото окончателно ще спре, се надяваме ние, природозащитниците.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Има ли нерешени проблеми, свързани с езерото?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК:
– Ако проблемът със замърсяването на езерото е отчасти решен, то този с бракониерския улов на риба все още стои на дневен ред. Ромите в бургаския квартал Горно Езерово масово се препитават от Вая – ловят незаконно риба в огромни количества, а после я продават по улиците на безценица. И за обикновения минувач е видно, че десетки лодкари всекидневно ловят риба в езерото, а лицензираните са само седем. Много често аз и моите колегите се натъкваме на пуснати мрежи в самата защитена местност, в които нерядко се оплитат и птици. Въпреки сигналите до Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), която трябва да следи за бракониери, резултат няма. Бракониерите пречат да се осъществи и мечтата на десетки орнитолози и любители на птиците.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
– Да разкажем повече подробности за розовите пеликани, най-красивата час, емблемата на Вая, както и някои от най-интересните видове?
ПРИРОДОЗАЩИТНИК
– В миналото единственото място за гнездене на пеликаните в България е било Мандренското езеро. След превръщането му в язовир и повишаване нивото на водите му удобните места за гнездене изчезнаха, а с тях и атрактивните птици. Сега розовите пеликани се спират във Вая, но само за кратка почивка по време на миграция, а за размножаване предпочитат делтата на река Дунав. За да привлечем за по-дълго пеликаните във Вая, преди няколко години наши доброволци построиха в езерото изкуствени дървени острови за гнездене на птиците. Както и малка къщичка наблизо, откъдето те могат да бъдат наблюдавани, без да бъдат притеснявани. Интересното е, че пеликаните идват напролет, заселват се на островите, които явно им харесват, дори започват любовните си игри, но скоро ги напускат, притеснени от бракониерите.

ИНТЕРВЮИРАЩ:
Много са историите, свързани с Бургаското езеро. Една от най-невероятните изглежда тази, че военен самолет, който катастрофирал над Вая през 70-те години на миналия век, още лежи във водите й. Дълбочината и дънната тиня направили изваждането на машината трудно и скъпо начинание и така постепенно я превърнали в мит. Най-мечтаната легенда обаче би звучала така: в Бургаското езеро зимуват огромни ята къдроглави пеликани и гнездят цели колонии розови пеликани. Атрактивните птици могат да бъдат наблюдавани съвсем спокойно и от улиците на града.
Факт е обаче, че всяка зима Вая се превръща в зимната „столова“ на огромен брой редки и застрашени птици, а самите те – в част от пейзажа на града. Затова е важно да ги съхраним, като

Етикети: реферат за бургаското езеро, реферат по екология, реферат по журналистика