Реферати

Застраховането на всяка фирма, участваща на пазара се явява основна цел, както пред самата фирма така и пред застрахователя.
Този процес, на пръв поглед елементарен в същност време е много сложен и изпълнен с много трудни процедури и изчисления. Факт е, обаче че без застраховане на имуществото си фирмата поема огромен риск, който ако се превърне в реална опасност може да доведе до последици, които да прекратят съществуването на тази фирма, както и до тежки финансови последици за инвеститорите.
За да се стигне до процеса на застраховане трябва да се вземат под въпрос изключително голям набор от фактори. Основен е фактора риск, който има разнообразни проявления. Според източника на опасността рисковете се делят на: рискове, произхождащи от природните сили и рискове породени от човешката дейност, като щетите от природните бедствия настъпват по-рядко, но са по-разрушителни. Рисковете породени от човешката дейност са много разнообразни – непредвидени действия на държавата, непредвидено раздвижване на цените, противозаконна дейност (кражба, злоупотреба, грабеж), както и обществени катаклизми (стачки, демонстрации). В зависимост от посоката на възможните отклонения рискът може да бъде чист и спекулативен, а от гледна точка на количественото му измерение – измерим и неизмерим. Освен това рискът може да бъде и единичен, общ, анормален, катастрофален, транспортен, рискове породени от замърсяване на околната среда, репресии, войни и много други. Факторът риск има своя размер и оценка. Размерът на риска се свързва с определен обект, зависи от стойността му и може да бъде измерен чрез: застрахователната сума на обекта и очакваната максимална загуба. При настъпване на щетата се говори за реализация на риска. Следва оценка на риска. Плащането, което трябва да заплати застрахованият за поетата отговорност от застрахователя се нарича застрахователна премия. Факторите, които определят регистрирането на риска при даден обект, се наричат рискови обстоятелства, които са база за определяне на размера и оценката на даден риск. Обикновено се набира информация за най-важните рискови обстоятелства, а за другите се прилагат различни системи за отстъпки и добавки от основната премия. Основният принцип, въз основа на който се пресмята, като се вземе под внимание големината на риска е еквивалентния принцип. Според него плащанията на застрахованите трябва да са равни на плащанията на застрахователя. Оценката на риска се извършва, като се направи анализ на рисковите обстоятелства, които го характеризират. Застрахователя си служи с рисковите групи, за които установява съответната мярка. Всяка рискова група съдържа обекти с приблизително еднакви рискови признаци. За оценка на риска в застрахователната практика се използват следните методи – индивидуален, средищен и методът на отстъпки и добавки. Рискът има и своето изменение, тъй като той не е постоянна величина. Застрахователните дружества са задължени непрекъснато да следят развитието на риск, защото това пряко засяга тяхната работа. Бъдещото развитие на рисковете, покривани от застрахователните дружества, трябва да се вижда от застрахователите преди техническата и технологичната еволюция, както и преди всички промени, които могат да настъпят и да изменят ситуацията. Със сключването на застрахователния договор отговорността за възмездяване на вредите, причинени от реализирането на риска се прехвърля от застрахования на застрахователя. Застрахователя носи застрахователно-технически риск, административно-стопански риск, управленски риск и т.н.

Според това с какво се занимава дадена фирма съществуват много видове застраховка, но в повечето случаи те се ограничават до няколко основни групи. Имущественото застраховане е изключително разнообразно, но само 20 могат да се приемат като основни, а над 300 са подвидовете. Този голям брой имуществени застраховки затруднява даването на отговора на въпроса кой вид имущество застраховка има най-голямо значение. Но такъв отговор не е нужен, защото всеки вид застраховка покрива отделна застрахователна потребност. В исторически аспект застраховката срещу пожар и други стихийни бедствия е най-стара. Предмет на застраховката срещу пожар и други стихийни бедствия са сградите и имуществото, намиращо се в тях. Застраховката дава универсална защита, като включените в отговорност рискове непрекъснато се увеличават. Интензивността на предлаганата застрахователна услуга зависи от формата на застраховане и от финансовите възможности на застрахователя и застрахованите.
Обикновено при този вид застраховки субективният риск е голям. Затова застрахователите прибягват до включване в застрахователните условия на клауза за участие на застрахованите в покриване на щетите. Застрахователните тарифи са дефинирани до най-големи подробности. Застраховането на транспорта също е важно за фирмата. То е по земя, въздух и вода и се разделя на каско застраховане (на самите МПС-та) и карго застраховане (на товарите, които пренасят). За фирмите, занимаващи се със селско стопанство изключително голямо значение имат застраховките на селскостопанските култури. В голям брой страни тази застраховка съществува за покриване на риска градушка. У нас застраховката дава универсална застрахователна защита. Застрахованите сами избират рисковете, за които искат да се сключи застраховката. При застраховането на селскостопански култури проявлението на риска е циклично и предизвиква различни загуби при различни групи култури. Това е причината при нея да се правят наблюдения за едни по-продължителни периоди от време. Застраховат се и домашните животни – срещу смърт, убиване по необходимост, злополука и болест. Това важи, както за домашните животни, така и за селскостопанските породи. Извън обсега на този вид застраховане са загубите от негодност на животните вследствие на старост. Важна понякога се явява и застраховката на кредит, която може да се сключва както от кредитора така и от длъжника за сметка на кредитора. Чрез застраховането на стоков кредит се покриват щети, причинени от неплатежоспособноста на длъжника по доставка на дълготрайни активи.
В условията на конкуренция на застрахователния пазар ликвидацията на щетите се явява важен момент за печелене на нови, по-силни пазарни позиции на застрахователите. За това обаче е необходимо ликвидацията да се извършва бързо, щателно и без пропуски. Ликвидаторът трябва да: бъде запознат с особеностите на застраховката, да има правни знания , да има сръчност и опити да знае, че застъпва интересите на застрахователя и на застрахования колектив. Основните документи, необходими за извършване на плащане от страна на застрахователя, могат да се сведат до три основни групи: заявление за настъпилия застрахователен случай от застрахования или от 3-и лица, които имат право да получават застрахователно обезщетение; застрахователен протокол, съставен от застрахователя и др. документи, потвърждаващи настъпването на застрахователния случай и размера на нанесените щети. Бързото и качествено регулиране на щетите и цялата дейност застрахователя по изплащане застрахователното обезщетение и застрахователните суми имат първостепенно значение, защото това е основния критерии, по който се определя ролята на застраховането за обществото и по който може да се съди за работата на дадено застрахователно дружество. При констатацията на щетите има няколко момента: Получаване на известие за настъпване на щетата, оглед на щетите на мястото на осъществяването на риска, проверка на документите на застрахования. Констатацията на щетите има за цел да даде точно описание на обстоятелствата, при които е настъпил застрахователния случай. Трябва да се направи проверка на наличните данни: правилно ли е сключена застраховката; в сила ли е застраховката към момента на събитието; има ли данни, че застрахователният договор е прекратен и защо; правилно ли е извършена застрахователната оценка; точно ли е извършено тарифирането – отговаря ли на тарифното число на покритие в застрахователния договор рискове; платена ли е застрахователната премия и ако има разсрочване на премията и ако има разсрочване на премията, дали последната дължима премия е внесена и др. След извършването на тези операции трябва да се прецени дали застрахователят е спазил дадените му указания за намаляване и ограничаване на вече възникналите щети. Важно е да се прецени дали няма налице обстоятелства, които не дават основание на застрахователят да изплати обезщетението. За целта е необходимо чрез съпоставяне на характерните белези обектът да се идентифицира. Трябва да се установи също така дали загубата не е настъпила вследствие на изключени от застрахователя рискове (война, земетресение и т.н.) или рискове, невключени в съответната застрахователна клауза, избрана от застрахования и посочена в застрахователния договор. Ако това бъде установено, т.е. настъпилото събитие не е включено в отговорността, застрахователят е освободен от задължението да изплати застрахователното обезщетение. Друг важен момент при констатация на щетите е да се съпостави мястото на унищожаването или повреждането на застрахованото имущество с неговата местонахождение или района на експлоатацията. Oще на този етап трябва да се провери правилността на застрахователната оценка както и проверка за плащанията по застраховката и в какви размери са. Всички предварителни се извършват в самата застрахователна компания. Ликвидаторът трябва да изясни причината за настъпването на щетата и по какъв начин е станало това. При огледа на мястото на събитието винаги присъстват вещо лице или консултанти, които правят специализирано заключение. Направеният оглед приключва със съставянето на констативен протокол. В него се отразява цялата информация, събрана от мястото на събитието. Обикновено се прави опис на имуществото, което е пострадало и степента му на унищоженост. Извършването на всички действия по установяване на размера и степента на щетите задължително става в присъствието на застрахования или на официално упълномощен негов представител. Констатацията на щетите е най-трудоемкият етап, затова трябва да се извършва прецизно и с отговорност.
Следва оценка на размера и степента на щетите. Тази оценка зависи от застрахователната оценка. Извършва се сравняване на стойността на имуществото след настъпване на застрахователния случай с неговата заместителна стойност преди осъществяването на риска. По такъв начин се намира стойността, унищожена от настъпването на застрахователния случай. В имущественото застраховане основната цел на застрахователя е да обезщети причинените загуби от осъществяването на риска. По такъв начин се намира стойността, унищожена от настъпването на застрахователния случай. В имущественото застраховане основната цел на застрахователя е да обезщети причинените загуби от осъществяването на риска. Какъв размер обезщетение ще се изплати на застрахования зависи от съотношението на застрахователната сума, посочена в застрахователния договор, и стойността на застрахования обект, определена при втората застрахователна оценка. Обикновено количеството и стойността на имуществата, засегнати от застрахователния случай, се определят по данни от счетоводните книги, на основание на първичните приходи и разходни документи и чрез инвентаризация на засегнатото имущество и остатъците от засегнатото. След установяването на стойността на имуществото и на остатъците трябва да бъде преценено дали извършените разходи от застрахования са допринесли за ограничаване на щетите. В този етап задължение на ликвидатора е да вземе мерки за по-нататъшно предпазване на остатъците, а в края на същия етап се съставя протокол, към който се прилагат всички събрани документи. По такъв начин се образува ликвидационно досие, на базата на което се извършва плащането.
След извършването на всички действия по оценката на размера на щетите се съставя сметка на щетата. Когато застрахования има претенции по размера на изплащаното обезщетение, той може да направи възражение. Възражението става в определени срокове, които са дадени в условията на съответната застраховка. Изплащането на застрахователното обезщетение може да стане в пари, в натура или в услуга. Както в личното така и в имущественото застраховане най-разпространено е паричното плащане, което може да стане по касов или банков път. С изплатеното застрахователно обезщетение застрахователната сума в имуществените застраховки намалява. За да се запази пълнотата на застрахователната услуга, застрахования трябва да сключи нова застраховка. Застрахователната сума на новата застраховка е равна на платеното застрахователното обезщетение. При плащането на тотални щети, след получаване на застрахователното обезщетение, собствеността на унищоженото имущество може да се прехвърли на застрахователя. Ако той не се съгласи с това от застрахователното обезщетение се приспада стойността на запазените части. Когато тоталната щета е вследствие на кражба и след известно време откраднатото имущество се намери, застрахованият връща полученото обезщетение и получава имуществото обратно. За упражняване на това право от страна на застрахования също има съответни срокове. Ако щетите са виновно причинени от трети лица, след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу тях до размера на платеното обезщетение и направените разноски.
Конкретен пример за успешна застрахователна кампания може да се даде със фирмата “Булгаро” , която в всеобхватната си дейност включва и застраховането на селскостопански фирми и кооперации. Те представят застрахователната си дейност в брошура от 2004 г. “Първото и най-важно е финансиране на застрахователна полица. Всеки производител се е убедил в необходимостта от застраховането, да, но откъде да вземе пари, за да финансира тази услуга? Или ако има средства, за кое по напред да са те? За тор? За препарати? За услуга, извършена за торене, пръскане или нещо друго? За данъци? За заплати? И финансирането на застрахователни полици обикновено остава на заден план, защото в нашата психика има един вътрешен глас, който ни нашепва: „Миналата година ти си имал голямо измръзване, тази година нищо няма да ти се случи“. И ти почваш да мислиш: „Айде сега, този път да се надявам на Господа“. И това мислене е типично за славянската нация. Но това мислене е коренно различно от мисленето на един германец, францзузин, италианец, – от един европеец. „Толкова пари влагам в това производство под открито небе и не мога да поема риска. С това производство се храня аз и моето семейство и нямам друг бизнес да покрия загубите. Предпочитам да разделя риска с някой застраховател, срещу някой процент, разбира се. Всяка услуга струва пари. „Булагро“ ще реши въпроса с финансирането.
Второто по важност условие е на кой застраховател да се доверя? На пазара има толкова много застрахователни компании и брокери, че човек докато изучи кои са техните акционери, от колко години са на пазара, какви са техните активи, кои са презастрахователите им, какви са резултатите от дейността им за миналата година, какъв е пазарния им дял и т.н., то той ще изпусне и сроковете за торене. Няма да има време да обиколи площите си и да види, че има поражения от „житния бегач“, и че трябва спешно да се предприемат мерки. И тук на помощ идва „Булагро“, която ще направи това проучване, ще избере надежден и коректен застраховател, който предлага реална застрахователна услуга, а не бонуси. Застрахователните компании от своя страна пък гледат на „Булагро“ като на голям клиент и не могат да си позволят „издънки“.
Третото, на което трябва да се обърне внимание са изгодните условия. Това са сравнително ниските тарифни числа, както и поощрителни награди. Как се разви застрахователната дейност на „Булагро“ през последните пет години. Какъв е бил оборотът от дейността? Ако кажем, че сме започнали дейността с 130 000 лв. оборот, то през 2003 г. оборотът достигна 186 000 лв., което е с около 40 % повече. Основните култури, които застраховаме са есенниците: пшеница, ечемик и пролетниците: слънчоглед и царевица. През 2000-та година започнахме да застраховаме есенните култури и оборотът на застрахователните премии беше около 23 000 лв. Миналата година оборотът от продажбите на застрахователните полици на есенниците беше над 82 000 лв, т.е. почти 4 пъти повече в сравнение с 2000-та година.
От 2001 г. по искане на нашите клиенти почнахме да застраховаме и други селскостопански култури: лозя, памук, кориандър. Това, може би е незначителна част от дейността на застрахователния ни отдел, но в никакъв случай по-малко значима, защото това са продажбите извън пакета и те ни показват, че ние сме търсени, и че необходимостта от застраховане е вече осъзната. От 2001 г. предлагаме и застраховки „Каско“ за селскостопанска техника. Логично е продажбата на машини да върви с тяхната застраховка, което пък е задължително условие за участие по програмите САПАРД.”
Ако процеса на застраховане на фирма бъде извършван с необходимата прецизност и по установените от закона начини това ще има благотворно влияние, както за застрахованите фирми така и за застрахователите. От една страна сключената застраховка носи спокойствие за фирмата, която знае че ако нещо се случи с продукцията и имуществото и ще има покритие съответващо на реалната им стойност. От друга страна застрахователите имат интерес повече фирми да сключват договори за услугите, които те предлагат. Това спомага за постигането на лоялна конкуренция в условията на пазарна икономика и ако всичко се случва в рамките на закона ще бъде добре дошло за всички заинтересовани страни.

Етикети: курсова за застраховането, курсова по икономика, реферат за застраховането, реферат по икономика