Реферати

Имиджът е важен както за всеки човек, така и за всяка корпорация. Имиджът представлява съзнателно изграден продукт, който съчетава актуалните потребности с потенциалните и демонстрираните качества на представляваната личност.

Персонален имидж

Гносеологическата характеристика на персоналното въздействие трябва да включва не само абстракцията (понятийно детерминираните качества на даден индивид), но и сетивните усещания, които формират оределено-сетивно образна представа за този човек. А що се отнася до третата степен на познанието- практическата проверка, то изградената вече представа за някого(личностен образ, социален тип, имидж, персонален стереотип) ще бъде оценена събразно понататъшната му социална изява. Потвърждението и отхвърлянео на даден „образ” за някоя личност е обвързано както със самата нея и нейното социално поведение, така и със самооценката на създаващия „образа” за собствената му съдна способност и за психологическата му проницателност. Интелектуално самовзискателните индивиди ще схаванат непотвърждаването на представата за някого като „крах” на конктивната система ( третата ситуация на кониктивен дисонанс) съгласно теорията на Реон Фестингър), докато стереотипно мислещите като понесамокритични и агресивни- като „крах” на личността образец: „изложи се”, „щом го похвалят”, „показва си рогата” и др.
Според мен именно тази особенност на персоналната перцепция се използва от медиите. Като отчитат неоходимостта от нагледност, конкретност, сетивност, те се стремят да стереотипизарат мисловните процеси у своите реципиенти, като максимално опростят процеса на възприемане, вклиняват между реалността и индивидуалния механизъм на възприемане на света трайни познавателни нагласи към определени области и прояви, които „филтрират „ действителността в желаната от пропагандиста тоналност. Особенно въздействаща в това отношение телевизията, която „нагледно представя престижна личност, прави социологическа пропаганда на нейния начин на живот, позволява максимална идентификация с нея чрез рекламирането на еднакво употребявани елементи от стила на живот(вещи, обкръжение, еталони на поведение и потребление и др.)”. Стереотипното отношение към сходни житейски ситуации се превръща в ограничител на познавателния процес, във фактор, коийто целенасочено го видоизменя. Вместо аналитичност и аргументираност в съжденията се култивира интерес към очевидността, която многократно се лансира чрез илюзорното, уж произволно „наблюдение” на ситуации от журналиста.А знайно е, че за всекидневното съзнание „да види само” предствалява върховно доказателство за истинност и обективност на последвалите оценки.Демонстрира се предпочитание към дедуктивното внушение, възпрепятства се самостоятелното индуктивно обобщение от страна на реципиента. Пренебрегва се абстракцията като метод за познание и се допуска предимно като форма на морални генерализации за „другите” и „ние”, за „добро” и „зло”. Акцентира се върху емоционално-поведенческото, преувеличава се интерактивният аспект при общуването.
Тези процеси се наблюдават най-често в имиджпрактиката в САЩ, но се наслагат върху персоналната пропаганда и в западноевропейските страни. Това обяснява например”американизацията” на политическите кампании в тези страни, кадето по подобие на САЩ все по-често лияността измества и понякога почти изцяло замества програмата.
Ндна стратегия и сециални отношения с медиите ваесе ‘имиджът’ на партията и на партийният лидер по законите на драматургията в една журналистическа кампоания има предварително замислена развъзка, колуминация, неочаквано произшествие, ретардация, триумф на главният герой, катарзис, и спонтана идентификация с победителя е насоеното драматизиране на реалността понякога я превръща в ъв фактически илюзорна действителност.
В познавателния процес са заложени предпоставките за въздействие чрез персонални представи в/у съзнанието и поведението на реципиента тези персонални представи се създават от модели на поведение, художествени характери, публицистични типове, личностни образци и стререотипи.
В практиката на средствата за масова информация се хипербулизират някои съставки от обективното съдържание на познавателният процес, целенасочено се създават познавателни нагласи у и ндивида, които променят не само неговата ценостна ориентация, но и познавателното му отношение към действителността.
Презадоволяването на своите потребности и интереси човекът разкрива „до колко потребността на човека е станала човешка потребност”. Така личноста демонстрира своята принадлежност, приобщеноста си към социално взаимодействащите си индивиди и участва в организираните форми на обществен живот. С посредничеството на друг човек всеки и ндивид влиза в отношенията на общественото производство, социалната организация и общуване. Тези отношения се представят предимно като „ личностни’ персонифицирани чрез своите носители.
Личноста е детерминирана от обществено- исторически условия, но тази детерминация не става еднопосочно, праволинейно. Тя се осъществява чрез въздействието на другите хора с техният опит, знаие, поведенчески стереотипи или с помоща на другите ние ставаме, това което сме.
Чрез общуването което предполага активно взаимодействие на персонифицираните ценности, се изгражда социланата природа на човека възпроизвежда се социалността на определено общество с характерните и конкурентно-исторически черти. В общуването личноста не само „възприема” въздействията на другите, но тя и осъществява въздействие. Общуването „шлифова” индивида чрез постоянните влияния на социума. НО доколкото „диамантът” на нечия индивидуална същност ( съвкупност от вродено и придобито в процеса на социализацията) се оказва твърд и релефно-типи4ен като отпечатък в/у обществено приетата и одобрена негова дейност, до толкова индивида може да повлияе на социалното обкръжение. Процесът на взаимодейстие м/у обществото с нейните норми и цености и личността е постоянна.
Процесът на социализация на 4овека се осъществява под влиянието на реддица фактори. При нея действат различни социално-психологически механизми за овладяване на социалния опит- подражанието, идентификацията, заразяването, убеежденирето, лидерството и др., както и директивното, целенасочено въздействие на референтните групи, обществените институции, средствата за масова инф. и др. Социализацията помага на индивида да навлезе в соц среда да овладее разлините социални роли, да възприеме нормите и традициите, да очертае своята индивидуалност.
В този процес не малка е ролята на персоналния пример, на личната преценка и самооценка на изработването на желания личностен образец. Активно съпреживявайки нормите на соц групи, с които непосредствено е свързан и на обществото като цяло индивидът се изработва свои ценностни ориентации.
Йерархита на ценостите отразява йерархията на потребностите на човека. ЦЕностите съ4етават индивидуалното и общото обективното и субективното, а 4рез ценостните ориентации се разкрива връзката на индивида със съответната социална наука.
Насоченоста на инвида е обобщаваща характеристика на личноста разкриваща степента на нейната „причастност’ към по-общи масово разпространени настроения, оценки на социалнта действителн0ост. Личноста като участник в масови обществени процеси изпитва не само влиянието на групата на дригият индивид, но и „сумарното’ личностно въздействие на групата, колектива, обществото. Не малко значение в това отношение имат референтните групи, които определят престижните ценностни, личностнио образци, еталони на поведението.

Корпоративен имидж

От първостепенно значение за благоприятни имидж за една организация е посланията, които тя комуникира, да бъдат свързани не толкова с конкретните и интереси, колкото с нуждите на нейните публики.
Много организации днес са наясно, че благоприятната представа се изгражда трдно, стъпка по стъпка, а може да рухне изненадващо лесно, вследствие на един погрешен ход. Имиджът на една организация може да бъде такъв- какъвто го възприемат нейните служители (вътрешни публики)- какъвто ръководството иска и мисли, че трябва да бъде- какъвто го възприемат потребителите (външни публики).
КОгато външните публики имат сходно виждане за състоянието на една институция с това на нейното ръководство и вътрешните и публики, имиджът на организацията определено може да се възприеме като положителен. В основата на благоприятния имидж си остава успешната комуникация с публиката. Комуникацията създава обликът на корпорацията.
Задачата на ПР специалистите е едновременно да следят за промени във вътрешен и външен план, да предусещат и своевременно да неутрализират неблагоприятните тенденции. Една от основните функции на ПР специалистите е да подпомагат своята организация при създаването на свой собствен открояваш я имидж. Понякога фирмата няма своя писана философия. В подобен случай ПР специалистът може да предложи такава на ръководството.
Философията или кредото описва ценностите и приоритетите, които организацията съблюдава в своята бизнес дейност. Ако „философията” оределя ценностите на организацията, „културата” формира характера на органзацията- нейната система от норми.
Корпоративната култура описва как точно се работи в една организация. Културата указва какво трябва да правят служителите- как да говорят по между си, как да се държат на срещи, как да се справят с възникналите проблеми, да достигат до решения и не на последно място как да бъдат наказани и поощрявани.
Много често компаниите сменят имената си, за да се освободят от стария си имидж и да изградят нов. Само в САЩ в рамките на една година сменят имената си средно около 570 организации, в това число около 200 банки.
Защо компаниите сменят имената си? Отговорът не може да бъде еднозначен. Някои го правят, защото променят производството. Други искат тяхното име и лого по-точно да предават идеята на фирмения имидж. Трети, защото искат да са в крак с времето. Във всички случаи обаче запазването на благоприятния корпоративен имидж остава цел номер едно.

Използвана литература:
„Рецепти за успех”
доц. д-р Герги Калагларски

Етикети: Изграждане на имидж, корпоративен имидж, реферат имидж