Реферати

Меркантилизма в Англия
Представител на ранния меркантилизъм е Уилям Станфорд 1554-1612 Неговорто произведение ‘Критическо изложение на някой жалби на наши сънародници’ е издадено в Лондон през 1581 г. То е написано под формата на диалог м/ду : Рицар (земевладелец) Фермер (земеделец) тъговец (занаятчия ) и богослов. Авторът се изказва от името на последния. В произведението се засягат въпросите за социалните последици от ограждането, революцията на цените, и последвато оскъпяване на живота изтичането на пари от страната и др. Станфорд изразява своето недоволство от това ,че чуждестранните търговци изнасят пари от Англия от нарастващото потребление на предмети за разкош и от това, че се изнасят суровини и после след преработката им се връщат в страната на много високи цени. Според него чуждестраните стоки трябва да се избягват дори когато са по евтини. Негова основна максима е : винаги повече да се продава. Изказва се за покровителсване на промишлеността истински богатство за него са само благородните метали. Разглежда въпроса за фалшификацията на парите и смята, че тя има 2 вредни последици. Тя води първо до поскъпване на живота и второ до отлив на благородни метали от страната. С твърдението си, че истински са само парите от благородни метали се явява един от първите представители на металическата теория на парите.
Предтавител на късния меркантилизъм в Англия е Томас Мън 1571-1641 Произхожда от търговско семейство и самия той е крупен търговец.Директор на Ост-индийската компания. Основни произведения са : Разсаждения за търговията на Англия с Ост-индиа, Богатството на Англ във външната търговия или балансът на външната търговия, като регулатор на богатството. Богатството за него е съвкупноста от материална блага в страната. В зависимост от произхода им ги разделя на естествени ресурси и натрупани продукти на труда. Но в крайна сметка смята, че истинско богатство са парите. Обявява се против монетарната система според него трябва да се отмени забраната за износ на пари.Парите трябва да са в непрекъснато движение (П-С-П ‘ ) изнесените пари не са безвъзвратно изгубени за страната, защото внесените чрез тях стоки могат пак да се изнесат и да се продадът по скъпо, което ще доведе до вливането на повече пари в страната. Критикува практиката да се фалшифицират парите и се изказва за запазване на истинската ценност на монетите стабилността на ценноста на монетите е важно условие за успеха на външно-търговската предприемаческа дейност.Издига идеята за активен външно-търговски баланс, като смята че външната търговия е осн източник на богатство. За да се достигне до активен външно-търговски баланс всяка страна трябва:
1- Да произвежда колкото е възможно повече свои стоки. Било то естествени или изкуствени.
2- Да произвежда и изнася стоки, които се търсят от съседите.
3- Да транспортира стоките със свои кораби.
4- Да покровителства занаятите и промишлеността.
5- Да поддържа ниски износни мита.
6- На стоките произведение с вносни суровини да осигури безмитен износ
7- Да ограничава вноса на чужди стоки чрез високи вносни мита.
8- Да се бори с разточителството
9- Да стимулира търговията с отдалечени страни, защото е много изгодна.
10- Да подпомага транзитната търгговия. Той предлага Англия да се превърне в слад за стоки внасяни от вън което ще увеличи корабоплаването и количеството пари в страната при износа на стоки.

Меркантилизма във Франция

Представител на ранния меркантилизъм е Антоан дьо Монкретиен (1575-1622) Основното му произведение е ‘Трактат по политическа икономика посветен на моя господар краля и неговата майка кралицата’ В него за 1-ви път употребява термина ‘политическа икономия’. Монкретиен е защитник на френските търговци, определя търговията, като най-полезната дейност в държавата, но дейността на чуждестранните търгговци смята за вредна. Външната търговия е основен източник на богатство. Богатство за него са парите, златото и среброто, но изказва мисълта, че :
„Не изобилието на злато и сребро, не количеството на бисери и елмази правят богата държавата, а наличието на предмети необходими за живот и облекл. Този у когото такива блага ги има в изобилие той има и по- голямо благосъстояние’ Това му разбиране за богатсвото го различава от меркантилизма в Англия и Италия. Той е против купуването на предмети за разкош от чужбина, защото това води до изтичане на злато и сребро от Франция.
Друг предтсвител на ранния меркантилизъм е Жан Ботен (1530- 1596) смята се за създател на количествената теория за парите.
Предтавител на късния меркантилизъм във Франция е Жан Батист Колбер (1619-1683) Величието и могъществото на нацията според него се определя от количеството на притежаваните пари. Само външната търговия може да осигури изобилие за народа и да даде удовлетворение на господарите. През 1665 става главен контрольор на финансите на Франция и се заема с тяхното оздравяване. На 23.03.1573 Колбер издава едикт, с който поставя основите на Кобертизма. Цялата промишленост се поставя под строга държавна регламентация. Според него държавата трябва активно да се намеси в икономиката за да се увеличи националното богатвтво. Построени са повече от 400 кралски манифактури с цел да произвеждат стоки за износ. Прозивеждат се предимно луксозни стоки за висшата класа и стоки за армията. Прилага стога протекционалистична политика.Налага високи вносни мита и да ва привилегии на износната търговия. Покровителстват се търговските компании търгуващи с колонии. С високи заплати привлича чуждестранни работници: венецианци, фламанци, анличани, шведи и др. Но забранява на френските работници да напускат страната. Мероприятията, които провежда Кобер са едностранчиви и не довеждат до подем в икономиката, поощряват се само отделни отрасли произвеждащи за износ, а селското спопанство запада. Данъчната и ценовата политика на Колбер се отразава пагубно на селяните, а те са 90 % от населението.Франция учатсва в поредеица от войни в резултат на, което губи почти всичките си колонии. И цялата промишленост произвеждаща за износ увисва във въздуха.

Меркантилизма в Италия
Италиански меркантилисти се интересуват предимно от проблемите на паричното обръщение и кредит.
Гаспаре Скаруфи ( 1519-1584 ) Предлага да се свика общоевропейски конгрес на, който да се вземе решение за въвеждане на единна парична система в цяла Европа с идеята италиански банки да играят ролят на международни банкери. Иска да се въведат единни монети с обозначени стойности и точно определено метално съдържание.
Бернардо Даванцати (1529-1606) В съчинението си ‘Четиво за монетата’ предлага да се въведе биметализъм и да се установи точно съотношение м/ду златото и среброто.
Представител на късния меркантилизъм в Италия е Антонио Сера (1580- 1645) Основното му произведение е : Кратък трактат в/ху причините способни да създадът обилие от злато и сребро в държави,които нямат рудници.(1613) Развива теорията за активния външно-търговски баланс и отхвърля забраната за износ на пари. Доказва предимствата на промишлеността и търговията пред земеделието. Антонио Сера оформя изходните пунктове на закона за намаляващото плодородие на почвата. Земята е ограничена от преработката и губи своето плодородие за разлика от промишлеността добива до земеделието не може да се увеличава непрекъснато. Влагането на капитал в земеделието има предел след, които става неизгодно. Според него страните,които нямат златни и сребърни рудници трябва да развиват промишлеността, защото само така може да се осигури голямо количество стоки, които след като се изнесат ще увеличат количетвото на парите в страната. Разглежда развитието на промишлеността като условие за развитието на търговията.

Меркантилизма в Германия и Австрия

Меркантилизма в тези страни има своебразен вид поради това, че са икономически изостанали и политически разпокъсани. Немските меркантилисти се сремят да примирят развитието на буржоазните форми на градското стопанство и феодално крепосния строй в селското стопанство. Меркантилизма в Германия се нарича още камерализъм. Характерна за немската меркантилисти е теорията на популационизма. Те искат провеждане на политика за увеличаване на население както чрез естествен прирас на населението, така и чрез имиграция, за да могат да се развиват производителните сили на страната. Тези техни идеи са следствие от обезлюдаването на немските държави в резултат на 30-годишната Европейска война 1618-1648. По известни представители са :
Йохан Бехер- (1625-1682)
Филип Вилхелм Фон Хьоринг (1640-1714)
Йохан Хаинрих Юстий (1717-1771)
Меркантилизма в Русия
През 17 век в европейските страни се налага капиталистическото производство, а в Русия процъфтява феодализмът придружен със стоково парични отношение и наченки на капиталистически форми на производтво. Развитието на промишлеността и търговията става в условията на засилване на феодалния строй. В резултат на внедряване на търговския капитал в промишлеността се появяват първите едри манифактури през първата половина на 17 век. В тях почти не се използва наемен труд, а крепостен.
Юрий Крижами (1617-1683) основното му произвдение е „Политика” в него пледира за развитие на промишлеността, морската търговия и за модернизация на земедели чрез въвеждането на нова техника и свързването му с търговията.
Иван Посошков ( 1652-1726)
В съчинението си ‘Книга за бедността и богатстовто’ творчески развива меркантилистични идеи. Защитник е на търговията и търговския капитал и пледира за неговото прилагане в промишлеността. Посочва редица предтсавители на търговията и търговците и иска да има професионален търговски строи. Смята че държавата трябва да се намесва в икономиката да регламентира и покровителства търговията . По отношение на външната търговия изказва идеи характерни за ранния меркантилизъм, като иска държ да я регламентира така, че Русия повече да продава и по малко да купува. По отношение на парите е привърженик на номиналистическата теория по това време западните меркантилисти са привърженици на металическата.Според него царят на Русия по свое усмотрение може да заповядва покупвателната сила на парите независимо от металното им съдържание ‘ не металическото тегло има сила а царското’ Възгледите му се стремят да оправдаят политиката на Петър 1 особено при финансирането на войните чрез пускането на непълноценни монети.
Като Цяло представителите и на ранния и на късния меркантилизъм не успяват да изградят цялостна теоретична система те предимно наблюдават и описват икономическите явления и процеси без да анализират същността на нещата ( без да правят задълбочени анализи и обобщения). И някой смятат, че на практика остават в предверието на науката.

Зараждането на класическата политическа икономия в Англия

През 17 век в Англ настъпват съществени икономически и политически промени. Новите икономически отношения не могат да се обяснят от меркантилизма и се появява необходимост от нова теория. Основите и полага Уилям Пети (1623-1687) роден е на 26.05 Ромси Ю. Англия. Син е на дребен занаячия, учи само няколко години . С икономикс започва да се занимава едва през 1682 когато е на 39 г. По значимите му произведения са : ‘Трактат за таксите и налозите (1662)’, ‘ Политическа анатомия на Ирландия 1672’ ‘ Политическа аритметика 1676’ ‘ Нещо за парите 1682’
Лекар по професия и по време на войната в ирландия е назначен за личен лекар на главнокомандващия. Името на Пети се свързва с прехода от меркантилизъм към класика. Оценката за ролята и мястото на Пети в развитието на икономическата мисъл е противоречива. Едни го смятат за меркантилист, а други за основоположник на класическата школа. Въпреки противоречивите оценки Пети може да се смята за основател на класическата политическа икономия, защото:
1. Премства анализа от сферата на обръщението в сферата на производството
2.Поставя началото на научния анализ на икономическите явления, като за 1-ви път се опитва да разкрие същността им и тъси обективни закономерности в икон живот.
3 Поставя основите на възгледа за труда като основа на стойността.(поставя началото на трудовата теория за стойността)

1) Методология на Пети-прилагания подход към икон явления Пети взаимства от естествознанието. Той взема методи от естествените науки ( физка медицина) и ги прилага в обществените (икономиката). Основните методи които използва са :
1.1 Логическа абстракция
1.2 Индукция
1.3 Дедукция
1.4 Статистически методи( смята се за основател на статистиката)

Новото, е че за разлика от меркантилистите които използват емрирично-каузална методология той се насочва към разкриване на вътрешната същност на явленията. Задачата на икон наука е търсене и обясняване на вътрешната същностна страна на икон явления (разкриване на тайствената природа на нещата)Пети изследва вътрешните зависимости на производтвото и очертва трите основни от тях:
1-зависимостта на естествената цена на стоките от труда изразходван за тяхното производство.
2- зависимостта на работната заплата от минимума средства за съществуване на работника и неговото семейството .
3-зависимостта на рентата от размера на работната заплата.
Според Пети икономическият живот не търпи развитие.Вътрешните зависимостти на производтсвото за дадени по природа те са естествени, вечни и неизменни (метафизични) допуска умерена намеса на държавата в стопанския живот.
2) Теория за стойността-Пети не говори директно за стойност, а различава два вида цени на стоките. Естествена и политическа цена. От първата разбира стойността и я разглежда като вътрешна основа на политическата цена. От втората разбира пазарната цена на стоките, която се отклонява и движи аколо своята основа- естествената цена. Важното в тази постановка на Пети, е че естествената цена, която се разбира вътрешна и базисна осн на пазарната цена се определя с труда. Пети има 2 виждания за стойността. Първото- Пети определя стойноста на стоките с изразходваното количество труд за производтво на пари срещу, което те са били заменени. Разменната форма на стойноста той разглежда в нейната парична форма. За Пети непосредствен източник на стойността е само един определен вид конкретен труд-този които се изразходва за добива на злато и сребро тоест за пари. Другите видове труд според него не създават стойност , а стоките произведение чрез тях придобиват стойност само ако се разменят срещу пари. За да илюстрира своята теория Пети дава следния пример: ако една унция сребро може да се добие и достави в Лондон от перуански рудници за същото време което е необходими за производтвото бушел жито, то първият от тези продукти ще съставлява естествена цена на втория; и ако в следствие на откриване на нови по богати рудници 2 унции сребро ще може да се добиват също така лесно, както сега се добива една , то житото ще бъде също така евтино при 10 шилинга за бушел както е сега при 5 шилинга(при равни други условия) от този пример следва,че:
1-В основата на размяната на житото и среброто лежи количеството труд изразходван за тяхното производство тоест стойността се определя от труда
2-Стойността на стоката е в права зависимост от производителността на труда в добива конкретно на среброто в ролята му и на пари.
3- Със това Пети по същество полага началото на трудовата теория зa стойността

Етикети: реферат за Англия, реферат за Германия, реферат за икономическите теории, реферат за Меркантилизма, реферат за Франция, Реферат по история