Реферати

Той е един изключително проницателен учен-икономист, навярно най-забележителният живял някога аналитик на капиталистическата динамика. Той разглежда историята като непрекъсната борба между обществени класи, като управляващата класа се бори с управленията във всяко общество. Маркс определено е бил гении, променил всички аспекти на мисълта на обществото – исторически и социологически, а и най-вече икономически. Малко икономисти в наши дни са в състояние да преценят всички трудове на Маркс – но по един или друг начин неговото влияние хвърля сянка върху повечето от нас, независимо дали го съзнаваме или не. Дължим на Маркс великата идея, че капитализмът е една еволюираща система, която черпи сили от едно специфично историческо минало. Тази идея е възприета от много социални учения, който може да одобряват или не одобряват социализма.
Маркс започва да разглежда процеса на натрупване по начин, който значително се доближава до подхода на бизнесмените. Отговорът му започва от капиталистите, които използват парите си за да купуват стоки и работна ръка. Така те подготвят процеса на производство – придобивайки суровини или полуфабрикати и наемайки работния капацитет на труда.
Исторически капиталът навсякъде противостои на поземлената собственост, отначало във формата на пари, като парично богатство, като търговски капитал и като лихварски капитал. Обаче не е дори нужно да се връщаме към историята на появяването на капитала, за да разпознаем парите като негова първа форма на проявление. Тази история всекидневно се разиграва пред нашите очи. Всеки нов капитал излиза на сцената, т.е на пазара, на стоковия пазар, на пазара на труда или на паричния пазар, все още като пари – пари, които чрез определени процеси трябва да се превърнат ж капитал.
Парите като пари и парите като капитал се различават отначало само по своята различна форма на обръщение.

Всеобща формула на капитала

Непосредствената форма на стоковото обръщение е С-П-С т.е. превръщане на стока в пари и обратно, превръщане на пари в стока, продажба заради покупка. Но наред с тази форма ние нами¬раме една втора, специфично различна от нея — формата П—С—П т. е. превръщане на пари в стока и обратно, превръщането на стоката в пари, покупка заради продажба. Пари, които в своето дви¬жение описват този последен цикъл, се превръщат в капитал, стават капитал и вече по своето предназначение са капитал.
Нека разгледаме по-отблизо обръщението П—С—П. То преминава, подобно на простото стоково обръщение, през две противоположни фази. В първата фаза П—С, покупката, парите се превръщат е стока. Във втората фаза, С—П, продажбата, стоката се пре¬връща обратно в пари. Двете фази образуват заедно единен процес, в който парите се разменят срещу стока и след това същата стока от¬ново се разменя срещу пари, купува се стока, за да се продаде, или ако пренебрегнем формалните различия между покупка и продажба — купува се с парите стока и със стоката се купуват пари. Резултатът, в който угасва целият процес, е размяна на пари срещу пари П – П. Ако аз купя 100 ф.ст.2,000 фунта памук и отново продам тези 2,000 фунта памук за 110 ф. ст., то в края на краищата аз съм разменил 100 ф. ст. срещу 110 ф. ст., т. е. пари срещу пари.
Наистина очевидно-е, че процесът на обръщението П—С—П би бил безсмислен и безсъдържателен, ако по неговия околен път бихме искали да разменяме една парична стойност срещу същата парична стойност, напр. 100 ф. ст. срещу 100 ф. ст. Несравнено по-прост и по-сигурен би си останал методът на събирача на съкрови¬ще, който задържа своите 100 ф. ст., вместо да ги излага на опас¬ностите на обръщението. ‘
От друга страна, все едно дали търговецът продава купения от него за 100 ф. ст. памук за 110 ф. ст., или за 100 ф. ст., или дори за 50 ф. ‘ст. — във всеки случай неговите пари описват едно своеобраз¬но и оригинално движение, съвсем различно от онова при простото стоково обръщение, когато напр. селянинът продава жито и с така получените пари купува дрехи. Така че най-напред трябва да се охарактеризират различията във формата между кръгооборотите П—С—П и С—П—С. Същевременно това ще разкрие и разликата в съдържанието, която се крие зад тези различия във формата.
Нека видим най-напред какво общо имат двете форми.
Двата кръгооборота се разпадат на същите две противополож¬ни фази С—П, продажба, и П—С, покупка. Във всяка от двете фази си противостоят същите два вещни елемента, стока и пари — и две лица в едни и същи характерни икономически маски, купувач и про¬давач. Всеки от двата кръгооборота представлява единството на същите противоположни фази, като и в двата случая това единство се постига чрез появяването на три контрагента, от които единият само продава, другият само купува, а третият последователно купу¬ва и продава.
Но онова, което още отначало разделя двата кръгооборота С—П—С и П—С—П, е обратният ред на същите противоположни фази на обръщението. Простото стоково обръщение започва с про¬дажбата и свършва с покупката а обръщението на парите като ка¬питал започва с покупката и свършва с продажбата. Изходна и крайна точка на движението там е стоката, а тук — парите. В целия процес посредничат в първата форма парите, а във втората, нао¬паки — стоката.
В обръщението С—П—С парите в края на краищата се пре¬връщат в стока, която служи като потребителна стойност. Следова¬телно тук парите са окончателно изразходвани. В противоположната форма П—С—П купувачът, напротив, дава пари, за да получи пари като продавач. При покупката на стоката той пуска пари в обръщението, за да ги изтегли отново от него чрез продажбата на същата стока. Той пуска парите само с коварната мисъл пак да ги пипне. Затова те са само авансирани.
Във формата на С – П – С едни и същи пари сменят два пъти мя¬стото си. Продавачът ги получава от купувача и плаща с тях на другия продавач. Целият процес, който започва с получаването на пари срещу стока, приключва с даването на пари срещу стока. Обратното е във формата П—С—П. Не едни и същи пари, а една и съща стока сменя тук два пъти мястото си. Купувачът я получава от ръцете на продавача и я предава в ръцете друг купувач. Както в простото стоково обръщение двукратното преместване на едни и същи пари довежда до окончателното им преминаване от едни ръце в други, така тук двукратното преместване на една и съща стока довежда до връщането на парите към тяхната първоначална из¬ходна точка.
Връщането на парите към тяхната изходна точка не зависи от това, дали стоката се продава по-скъпо; отколкото била купена, или не. Това обстоятелство влияе само върху величината на връща¬щата се парична сума. Самото явление на връщането се извършва, щом купената стока бъде отново продадена, т. е. щом бъде напълно описан кръгооборотът П—С—П. Следователно тук намираме осеза¬телно явна разлика между обръщението на парите като капитал и тяхното обръщение просто като пари. Кръгооборотът С—П—С е напълно завършен, щом парите, получени от продажбата на една стока, отново се изразходват чрез покупката на друга стока. Ако все пак се получи връщане на парите към тяхната изходна точка, то това става само поради възобновя¬ването или повторението на целия процес. Ако аз продам един квартер пшеница за 3 ф. ст. и за тези 3 ф. ст. купя дрехи, тогава за мен 3-те ф. ст. са изразходвани окончателно. Аз нямам повече никаква работа с тях. Те принадлежат на търговеца на дрехи. Но ако про¬дам още един квартер пшеница, то парите се връщат при мен, обаче не поради първата сделка, a поради нейното повторение. Те пак ще се отдалечат от мен, щом завърша втората сделка и отново купя нещо. Така че в обръщението С—П—С изразходването на парите няма нищо общо с тяхното връщане. Напротив, в П—С—П връщането на парите е обусловено от самия начин на тяхното изразход¬ване. Без това връщане операцията е несполучлива или процесът е прекъснат и още недовършен, понеже липсва неговата втора фаза – заключителната продажба, която допълня покупката.
Кръгооборотът С—П—С има за изходна точка една стока и за крайна точка друга стока, която излиза от обръщението и влиза в потреблението. Затова негова крайна цел е потреблението, задо¬воляването на потребности, с една дума – потребителната стойност. Напротив, кръгооборртът П—С—П изхожда от полюса на парите и в края,на краищата се връща към същия полюс. Затова негова дви¬жеща сила и определяща цел е самата разменна стойност.
В простото стоково, обръщение двете крайни точки имат една и съща икономическа форма. И двете са стока. Те са стоки с една и съща величина на стойността. Но те са качествено различни по¬требителни стойности, напр. жито и дрехи. Тук съдържание на Дви¬жението съставя размяната на продуктите, размяната на различ¬ните вещества, в които се изразява общественият труд. Другояче е в обръщението П—С—П. На пръв поглед то изглежда безсъдържателно, тъй като е тавтологично. Двете крайни точки имат една и съща икономическа форма. И двете са пари, следователно не са ка¬чествено различни потребителни стойности, тъй като именно парите са онази превърната форма на стоките, в която са заличени техните особени потребителни стойности. Да размениш най-напред 100 ф. ст. срещу памук и след това отново същия памук срещу 100 ф. ст., т. е. да размениш по околен път пари срещу пари, същото срещу съ¬щото — една такава сделка изглежда колкото безцелна, толкова и нелепа. Една парична сума може изобщо да се различава от друга парична сума само по своята величина. Така че процесът П-С-П дължи своето съдържание не на някакво качествено различие на неговите крайни точки, тъй като те и двете са пари, а само на тяхното количествено различие. В резултат на този процес от обръщението се извличат повече пари, отколкото са били хвърлени в него в началото. Памукът, който е бил купен за 100 ф. ст., се препродава напр. за 100+10 ф. ст., или за 110 ф. ст. Така че пълната форма на този процес е П – С – ПI , където ПI=П+ П, т.е. равно на първоначално авансираната парична сума плюс един прираст. Този прираст, или добавка към първоначалната стойност, аз наричам принадена стойност (surplus value). По този начин първоначално авансираната стойност не само се запазва в обръщението, но в него тя изменя й своята величина, прибавя и известна принадена стойност или увеличава стойността си [verwertet sich]. Именно това движение я превръща в капитал.
Наистина, възможно е и във формата С—П—С двете крайни точки, С и С, напр. житото и дрехите, да представляват количествено различни стойностни величини. Селянинът може да продаде житото си по-високо от неговата стойност ли да купи дрехите под стой¬ността им. От друга страна, той може да бъде излъган от търговеца на дрехи. Но такова различие в стойността остава за тази форма на обръщение чисто случайно. Тя никак не загубва своя смисъл и значение — както става при процеса П—С—П, — ако двата по¬люса, напр. житото и дрехите, са еквиваленти. Напротив, тук тях¬ната равностойност е no-скоро условие за нормалния ход на процеса.
Повтарянето или възобновяването на продажбата заради по¬купка, както и самият този процес, има за своя мярка и цел един лежащ вън от този процес краен резултат — потреблението, задо¬воляването на определени потребности. Напротив, при покупката с цел да се продаде началото и краят са едно и също нещо, а именно пари, разменна стойност, и вече поради това движението е безкрай¬но. Наистина, от П вече е станало П+ П, от стоте фунта стерлин¬ги — 100+10. Но разгледани само качествено, 110 ф. ст. са същото нещо, каквото са и 100 ф. ст. — именно пари. А количествено тези 110 ф. ст. са ограничена стойностна сума, каквато са и 100-те ф. ст. Ако 110-те ф. ст. биха били изразходвани като пари, те биха излез¬ли от своята роля. Те биха престанали да бъдат капитал. Извадени от обръщението, те се вкаменяват като съкровище и към тях не ще прирасне нито един фартинг, дори и да биха лежали до второ при¬шествие. Така че ако става въпрос за нарастване на стойността, то за нарастването на 110 ф. ст. съществува същата потребност, както и за 100 ф. ст., понеже и двете суми са ограничени изрази на размен¬ната стойност и следователно и двете имат еднакво призвание — чрез разширение да се приближават към абсолютното богатство. Наистина, първоначално авансираната стойност от 100 ф. ст. за мо¬мент се различава от прираслата към нея през време на обръще¬нието принадена стойност от 10 ф. ст., но тази разлика веднага пак изчезва. Като краен резултат на процеса не се явява на една страна първоначалната стойност от 100 ф. ст., а на друга — принадената стойност от 10 ф. ст. Това, което се явява като резултат, е една единна стойност от 110 ф. ст., която има същата форма, както и първоначалните 100 ф. ст., и поради това отново може да започне процеса на нарастването си. В края на движението се явяват пари, които образуват начало на ново движение. Затова краят на всеки отделен кръгооборот, в който се извършва покупка с цел да се продаде, от само себе си съставя начало на нов кръгооборот. Простото стоково обръщение — продажбата с цел да се купи — служи като средство за постигането на един краен резултат, лежащ вън от обръщението — присвояване на потребителни стойности, задоволяване на потребности. Напротив, обръщението на парите като капитал е самоцел, тъй като нарастването на стойността се осъществява само в пределите на това постоянно подновявано движение. Поради това движението на капитала е безгранично.
Като съзнателен носител на това движение притежателят на пари става капиталист. Неговата личност, или no-скоро неговият джоб, става изходна и възвратна точка на парите. Обективното съдържание на това обръщение – нарастването на стойността – е неговата субективна цел, и само доколкото нарастващото присвоя¬ване на абстрактното богатство съставя единственият движещ мотив на неговите операции, той функционира като капиталист или като олицетворен , надарен в воля и съзнание капитал. Така че потребителната стойност никога не трябва да се схваща като непосредствена цел на капиталиста. Нито пък единичната печалба – а само безспирното движение към нова печалба. Този нагон към абсолютно обогатяване, този страстен ламтеж за стойност е обща за капи¬талиста и за събирача на съкровища, но докато събирачът на съкровища е само смахнат капиталист, капиталистът е разумен събирач на съкровища. Безспирното нарастване на стойността, към което се стреми събирачът на съкровища с това, че се старае да спаси па¬рите от обръщението, по-разумният капиталист го постига, като постоянно наново ги предава на обръщението.
Самостоятелните форми, т. е. паричните форми, които стойността на стоките приема в простото обръщение, само служат на стоковата размяна и изчезват в крайния резултат на движението. Напротив, в обръщението П—С—П и стоката, и парите функционират само като различни начини на съществуване на самата стойност — парите като всеобщ, а стоката като особен и тъй да се каже замаскиран начин на нейното съществуване. Стойността постоянно преминава от едната форма в другата, без да се губи в това движение, и по този начин се превръща в един автоматично действуващ субект. Ако фиксираме отделните форми на проява, каквито после¬дователно приема самонарастващата стойност в своя жизнен кръгооборот, то ще получим следните определения: капитал са парите, капитал е стоката. Но в действителност стойността тук става субект на един процес, в който тя при постоянна смяна между паричната и стоковата форма сама изменя своята величина, отблъсква се във вид на принадена стойност от самата себе си като първоначална стойност, самонараства. Защото движението, в което тя присъединява към себе си принадена стойност, е нейно собствено движение, следователно и нарастването й е самонарастване. Тя е придобила магическата способност да създава стойност, защото самата е стой¬ност. Тя ражда живи малки или поне снася златни яйца.
Като самонарастващ субект на този процес, в който стойността ту приема, ту смъква от себе си паричната и стоковата форма, като обаче при тези превръщания се запазва и нараства, стой¬ността има нужда преди всичко от една самостоятелна форма, в която да се констатира нейното тъждество със самата себе си. Тази форма тя притежава само в парите. Затова те образуват изходната и крайната точка на всеки процес на самонарастване на стойността.
Стойността беше 100 ф. ст. сега е 110 ф. ст. и т. н. Но самите нари играят тук само ролята на една форма на стойността, защото тя има две форми. Ако не приемат стоковата форма, парите не стават капитал. Така че тук парите не се явяват полемично срещу стоката, както при образуването на съкровища. Капиталистът знае, че всички стоки, колкото и парцаливи да изглеждат и колкото и лошо да миришат, мислено и действително са пари, вътрешно са обрязани евреи, и при това чудотворни средства от пари да се правят повече пари.
Ако в простото обръщение стойността на стоките — в противовес на тяхната потребителна стойност — получава в най-добрия случай самостоятелната форма на парите, то тук тя изведнъж се явява като саморазвиваща се, самодвижеща се субстанция, за която стоката и парите са само нейни форми. Дори нещо повече. Вместо да представлява стокови отношения, стойността сега влиза, така да се каже, в частно отношение със себе си. Тя като първоначална стой¬ност се различава от себе си като принадена стойност, както бог отец се различава от себе си като бог-син, а и двамата са :на една и съща възраст и в действителност са едно лице. Защото само чрез принадената стойност от 10 ф. ст. авансираните 100 ф. ст. стават капитал, а щом те станат такъв, щом бъде създаден бог-син, а чрез сина — и бог-отец — различието между тях отново изчезва и двете са едно: 110 ф. ст.
Така че стойността става самодвижеща се стойност, самодвижещи се пари, и като такава — капитал. Тя излиза от сферата на обръщението, отново навлиза в нея, запазва се и се умножава в нея, излиза от нея уголемена и винаги отново започва същия кръгооборот. П — ПI, това е пари, които раждат пари : — money which begets money — гласи описанието на капитала в устата на неговите първи тълкуватели, меркантилистите.
Наистина, покупката с цел да се продаде, или по-точно казано: покупката с цел да се продаде по-скъпо, П — С — П’, изглежда на поглед като форма, свойствена само на един вид капитал, на търговския капитал. Но и промишленият капитал е пари, които се превръщат в стока и чрез продажба на стоката отново се превръ¬щат в повече пари. Актове, които евентуално се извършват между покупката и продажбата вън от сферата на обръщението, никак не изменят тази форма на движение. Най-сетне, в лихвоносния капитал обръщението П — С — П’ се явява в съкратен вид, резултатът му идва без посредничество, така да се каже в лапидарен стил, като П — ПI, като пари, които направо са равни на повече пари, като стойност, която е по-голяма от самата себе си.
Така че в действителност П — С — П’ е общата формула на ка¬питала, както той непосредствено се явява в сферата на обръще¬нието.

Противоречия на общата формула

Формата на обръщение, в която парите се излюпват като ка¬питал, противоречи на всички по-рано развити закони за природата на стоката, на стойността, на парите и на самото обръщение. Това, което я различава от простото стоково обръщение, е обратният ред на същите два противоположни процеса — продажбата и покупката. Но как една такава чисто формална разлика може да преобразува природата -на тези процеси?
Нещо повече. Този обратен ред съществува само за един от тримата приятели, които участвуват в сделката. Като капиталист аз купувам стока от А и я продавам на Б, докато като прост стокопритежател аз продавам стока на Б, а след това купувам стока от А. За деловите приятели А и В тази разлика не съществува. Те се явяват само като купувачи или продавачи на стоки. Аз самият им противостоя и в двата случая като притежател на пари или като стокопритежател, като купувач или като продавач. И в двете последователни метаморфози противостоя на едното лице само като купувач, на другото само като продавач, на едното само като пари, на другото само като стока, но на нито едно от тях не противостоя като капитал или капиталист или представител на нещо, което да е нещо повече от пари или стока или да може да извършва някакво друго действие освен това на парите или на стоката. За мен покупката от А и продажбата на Б съставляват един последователен ред. Но връзката между тези два акта съществува само за мен. А не се интересува за моята сделка с Б, а Б не се интересува за моята сделка с А. Ако бих искал да им обясня моята особена заслуга, която се състои в преобръщането на последователния ред, те биха ми доказали, че аз греша относно самата последователност на реда и че цялата сделка не е започнала с покупка и не е завършила с продажба, а наопаки — започнала е с продажба и е завършила с покупка. И наистина, моят пръв акт, покупката, е от гледна точка на А продажба, а моят втор акт, продажбата, е от гледна точка на Б покупка. Но не стига това — А и Б ще заявят, че целият този по¬следователен ред е съвсем излишен фокус. А би могъл да продаде стоката направо на Б, а Б да я купи направо от А. С това цялата сделка се превръща едностранен акт на обикновеното стоково обръщение от гледна точка на А като проста продажба, а от гледна точка на Б като проста покупка. Така че с изменението в последователността на реда ние не сме излезли вън от сферата на простото стоково обръщение и трябва да разгледаме въпроса , дали тя по своята природа допуска нарастване на влизащите в нея стойност и следователно образуване на принадена стойност.
Да вземем процеса на обръщението в оная негова форма, в която той се представя като проста размяна на стоки. Такъв е случаят винаги, когато и двамата стокопритежатели купуват стоки един от друг и с настъпването на срока на плащанията взаимно уравняват своите парични задължения. Тук парите служат само като сметни пари; те изразяват стойността на стоките в техните цени, не противопоставят вещно на самите стоки. Колкото се отнася до потребителната стойност, ясно е, че и двете разменящи лица могат да спечелят. И двете лица отчуждават свои стоки, които като потребителни стойности са безполезни за тях, и получават стоки, нужни им за употребление. Но ползата от сделката може дори да бъде още по-голяма. А, който продава вино и купува жито, произвежда може би повече вино, отколкото в същото работно време би могъл да про¬изведе селянинът В, а селянинът В в същото работно време произ¬вежда повече жито, отколкото би произвел винопроизводителят А. По такъв начин А получава за същата разменна стойност повече жито, a В — повече вино, отколкото биха имали, ако всеки от тях би бил принуден сам да си произвежда жито и вино, без да прибягва до размяна. Така че по отношение на потребителната стойност може да се каже, че ,,размяната е сделка, при която печелят и двете страни“. Другояче стой въпросът за разменната стойност. „Един човек, който има много вино, но няма жито, влиза в сделка с друг човек, който има много жито, но няма вино, и двамата си разменят жито на стойност 50 срещу вино на стойност 50. Тази размяна не представлява увеличение на разменната стойност нито за единия, нито за другия, тъй като още преди размяната всеки от тях е притежавал стойност, равна на оная, която придобива чрез тази операция.“ Работата никак не се променя, когато между стоките се изпречват парите като средство за обръщение и актовете на покупка и продажба осезателно се отделят един от друг. Стойността на сто¬ките е изразена в техните цени, преди те да влязат в обръщението,, тя е следователно предпоставка, а не резултат на същото.
Разгледано абстрактно, т. е. без оглед на ония обстоятелства, които не произтичат от иманентните закони на простото стоково обръщение в него, освен замяната на една потребителна стойност с друга, не се извършва нищо друго освен една метаморфоза, проста промяна на формата на стоката. Една и съща стойност, т. е. едно и също количество обществен труд, остава в ръцете на един и същ стокопритежател най-напред във формата на неговата стока, после във формата на парите, в които тя се е превърнала, най-сетне, във формата на стоката, в която отново са се превърнали парите. Тази промяна на формата не включва никакво изменение на величината стойността. Изменението, което претърпява стой¬ността на самата стока в този процес, се ограничава в изменение на нейната парична форма. Тя съществува най-напред като цена на предложената за продажба стока, после като парична сума, която обаче вече е била изразена в цената, и, най-сетне, като цена на една еквивалентна стока. Това изменение на формата не съдържа само по себе си изменение на величината на стойността, също както не съдържа такова изменение обмяната на една банкнота от пет ф. ст. срещу соверени, полусоверени и шилинги. Следователно, щом като обръщението на стоката довежда само до промяна във формата на нейната стойност, то довежда, ако процесът протича в чист вид, до размяна на еквиваленти. Затова и самата вулгарна икономия, колкото и малко да разбира какво нещо е стойността, всеки път, когато по своя маниер се стреми да разглежда това явление в чист вид, приема за предпоставка, че търсенето и предлагането се покриват, т. е. че тяхното влияние изобщо се унищожава. Така че ако по отношение на потребителната стойност и двамата контрагенти могат да спечелят, то разменна стойност не могат да печелят и двамата. Напротив, тук може да се каже: „Където има равенство — няма печалба.“ Наистина стоките могат да бъдат продавани на цени, които се отклоняват от тяхната стойност, но това отклонение е нарушение на закона за стоковата размяна.“ В своя чист вид тя е размяна на еквиваленти, следователно не е средство за печелене на стойност.
Затова зад опитите да се представи стоковото обръщение като източник на принадена стойност се крие обикновено едно quid pro quo, едно смесване на потребителна стойност с разменна стойност^ Така напр. у Кондияк четем: „Не е вярно, че при стоковата размяна една .стойност се разменя с друга равна стойност. Напротив. Всеки от двамата контрагенти дава винаги по-малка стойност за по-голяма стойност… И наистина ако винаги се разменяха равни стойности, нито един от контрагентите не би могъл да получи печалба. Ай двамата печелят или би трябвало да печелят. Защо? Стойността на вещите се състои само в тяхното отношение към нашите потребности. Това, което за единия е повече, е за другия по-малко, ни обратно … Никой няма да приеме, че ние пускаме в продажба неща, необходими за нашето собствено потребление… Ние искаме да дадем неполезната за нас вещ, за да получим друга, която ни е не¬обходима; ние искаме да дадем по-малко за повече… Естествено е било да се мисли, че при размяната се дава еднаква стойност за еднаква стойност, щом стойността и на двете разменени неща е равна на едно и също количество пари… Но трябва да се вземе предвид и едно друго съображение; пита се: не разменяме ли и двамата излишек срещу нещо необходимо?“ Виждаме, че Кондияк не само смесва потребителна и разменна стойност, но чисто детински поставя на едно общество с развито стоково производство такива условия, при които производителят сам произвежда своите средства за съществуване, а в обръщението пуска само онова, което надминава него¬вите нужди, само излишека. Въпреки това съвременните икономисти често повтарят аргумента на Кондияк, особено когато целят да представят развитата форма на стоковата размяна, търговията, като източник за създаване на принадена стойност. „Търговията ‘— казват те напр. — прибавя към продуктите стойност, тъй като съ¬щите продукти имат повече стойност в ръцете на потребителя, от¬колкото в ръцете на производителя и затова търговията трябва да се разглежда буквално (strictly) като производствен акт.“ Но чо¬век не заплаща стоките два пъти: единия път тяхната потребителна стойност, а другия път —- тяхната стойност. И ако потребителната стойност на стоката е по-полезна за купувача, отколкото за, продавача, то паричната й форма е по-полезна за продавача, отколкото за купувача. Нима иначе би я продавал? Така че със същото право би могло да се каже, че купувачът буквално (strictly) извършва един „производствен акт“, когато превръща напр. чорапите на търговеца в пари.
Когато се разменят стоки, или стоки и пари с еднаква разменна стойност, т. е. Когато се разменят еквиваленти, тогава очевидно никой на извлича от обръщението повече стойност, отколкото е пуснал в него. Тогава не се образува принадена стойност. В чистата си форма процесът на стоковото обръщение обуславя размяна, на еквиваленти, обаче в действителност работите не се извършват в чист вид. Затова да приемем, че се разменят нееквиваленти.
Във всеки случай на стоковия пазар си противостоят само стокопритежатели срещу стокопритежатели — и властта, която всяко от тези лица притежава по отношение на друго лице, е само властта на техните стоки. Веществената разлика между стоките е вещественият политик на размяната и поставя стокопритежателите във взаимна зависимост, тъй като нито един от тях не държи в ръцете си предмета на своето собствено потребление, a всеки държи в ръцете си предмета на потреблението на другия. Освен тази веществена разлика между потребителните стойности на стоките между тях. съществува още само една разлика — разликата между тяхната натурална и тяхната превърната форма, между стока и пари. И така стокопритежателите се различават помежду си само като продава¬и, притежатели на стоки, и като купувачи, притежатели на пари.
Нека приемем сега, че поради някоя необяснима привилегия продавачът може да продава своята стока над нейната стойност, напр. за 110, ако тя струва 100, т. е. с едно номинално увеличение на цената с 10%. Така че продавачът получава принадена стойност = на 10. Но след като е бил продавач, той става купувач. Сега трети стокопритежател му се изпречва като продавач, който на свой ред се ползува от привилегията да продава стоката с 10% по-скъпо. Нашият човек като продавач е спечелил 10, за да изгуби 10 като-купувач. Фактически работата се свежда до това, че всички сто¬копритежатели продават един другиму своите стоки с 10% над, стойността, а това е равносилно да ги продават по тяхната стой¬ност. Такова всеобщо номинално покачване цената на стоките има? същия резултат, както ако стоковите стойности се оценяват напр.. в сребро вместо в злато. Паричните названия, т. е. цените на сто¬ките, биха се покачили, но техните стойностни отношения биха оста¬нали неизменни.
Да предположим обратното, че купувачът има привилегията да купува стоките под тяхната стойност. Тук дори не е нужно да се напомня, че купувачът на свой ред става продавач. Той е бил вече продавач, преди да стане купувач. Той е изгубил вече 10% като продавач, преди да е спечелил 10% като купувач. Всичко си остава по старому.
Така че създаването на принадена стойност и следователно превръщането на пари в капитал не може да бъде обяснено нито с това, че продавачите продават стоките над тяхната стойност, нито с това, че купувачите ги купуват по стойността им.
Проблемата никак не ще се опрости, ако по контрабанден на¬чин вмъкнем чужди отношения и напр. кажем заедно с полковник Торене: „Действителното търсене -се състои в способността и в склонността (!) на потребителите да дават за стоките — по пътя на пряката или на непряката размяна — известно по-голямо количе¬ство от всички съставни части на капитала, отколкото струва тях¬ното производство.“ В обръщението производители и консуматори си противостоят едни на други само като продавачи и купувачи. Да се твърди, че принадената стойност възниква за производителя от това, че потребителите плащат стоките над тяхната стойност, това значи само да се замаскира простото положение, че стокопритежателят имал като продавач привилегията да продава по-скъпо. Продавачът или сам е произвел стоката, или замества нейния производител. Но и купувачът също така или сам е произвел стоката, изразена в неговите пари, или замества нейния производител. Така че производител противостои на производител. Това, което ги различава, е, че единият купува, а другият продава. Обстоятелството, че стокопроизводителя под името производител продава стоките над тяхната стойност, а под името потребител ги плаща по-скъпо, не ни помага да направим нито крачка напред.
И тъй последователните застъпници на илюзията, че принадената стойност произлиза от някаква номинална надбавка към цената или от привилегията на продавача да продава стоките по-скъпо, предполагат съществуването на една класа, която само купува, без да продава, а следователно и само консумира, без дз произвежда. От оная гледна точка, която достигнахме дотук, т. е. от гледна точка на простото обръщение, съществуването на една такава класа е още необяснимо. Но да надникнем напред. Парите, с които тази класа постоянно купува, очевидно трябва постоянно да се стичат към нея от същите стокопритежатели, и то без раз¬мяна, даром, по силата на някакво право или узаконено насилие. Да продаваш на тази класа стоките над тяхната стойност — това значи само по измамен начин да си възвръщаш част от дадените и да ром пари. Така напр. малоазиатските градове плащали годишен паричен данък на стария Рим. За тези пари Рим купувал от тях стоки и ги купувал твърде скъпо. Малоазийците изигравали римляните, като чрез търговията измъквали от победителите част от данъка. И все пак излъганите са били малоазийците. Техните стоки, както и no-преди, били заплащани с техните собствени пари. Това не е метод за забогатяване или за образуване на принадена стойност.
Затова нека се държим в границите на стоковата размяна, където продавачите са купувачи и купувачите — продавачи. Нашето затруднение произлиза може би от това, че разглеждахме лицата не като индивиди, а като персонифицирани [олицетворени] категории. .
Да приемем, че стокопригежателят А е толкова хитър, че може да изиграе своите колеги В или С, докато те при всичкото си желание не могат да му отвърнат със същото. А продава на В вино на стойност 40 ф. ст. и придобива в замяна жито на стойност 50 ф. ст. А е превърнал своите 40 ф. ст. в 50 ф. ст., направил е от по-малко пари повече пари и е превърнал своята стока в капитал. Да разгледаме въпроса по-отблизо. Преди размяната имахме вино за 40 ф. ст. в ръцете на А и жито за 50 ф. ст. в ръцете на В, т. е. обща стойност 90 ф. ст. След размяната имаме същата обща стойност от 90 ф. ст. Намиращата се в обръщение стойност не се е увеличила нито с атом, но разпределението й между А и В се е изменило. Онова, което за едната страна се явява като принадена стойност, представлява за другата страна намалена стойност, онова, което за едната страна се явява като плюс, представлява за другата минус. Същата промяна би станала, ако А без прикриващата форма на размяната направо би откраднал от В 10 ф. ст. Сумата на намиращите се в обръщение стойности очевидно не може да бъде увеличена с каквато и да е промяна в тяхното разпределение, също както никой евреин не може да увеличи масата на благородните метали в една страна, ако продаде един фартинг от времето на кралица Ана за една гвинея. Целокупната капиталистическа класа на една страна не може да изиграе сама себе си. И тъй, както и да го извърта човек, резултатът си остава същият. Ако се разменят еквиваленти, не възниква никаква принадена стойност, а ако се разменят не еквиваленти – също не възниква принадена стойност. Обръщението или стоковата размяна не създава стойност.
Оттук се разбира защо в нашия анализ на основната форма на капитала, на формата, в която той определя икономическата организация на съвременното общество, ние оставяме засега изцяло неразгледани неговите популярни и, така да се каже, допотопни форми — търговския капитал и лихварския капитал.
В същинския търговски капитал формата П — С — П’, да купиш с цел да продадеш по-скъпо, се явява в най-чист вид. От друга страна, цялото негово движение протича вътре в сферата на обръщението. Но тъй като не е възможно да се обясни със самото обръщение превръщането на парите в капитал, образуването на принадена стойност, то търговският капитал изглежда невъзможен, доколкото ‘се разменят еквиваленти. Поради това неговото съществуване може да бъде изведено само от двустранното’ изиграваме на купуващите и продаващите стокопроизводители от страна на паразитно вмъкващия се помежду тях търговец. В този смисъл Франклин казва: „Войната е грабеж, а търговията – измама.” За да се обясни нарастването на „търговския капитал не с просто измамване на стокопроизводителите, необходим е дълъг ред от междини брънки, които още напълно ни липсват тук, където стоковото обръщение и неговите прости моменти образуват единствената ни предпоставка.
Всичко, което казахме за търговския капитал, важи още повече за лихварския капитал. При търговския капитал двете крайни точки: хвърлените на пазара пари и извлечените от пазара умножени пари, са поне свързани помежду си чрез посредничеството на покупката и продажбата, чрез движението «а обръщението. При лихварския капитал формата П — С — П’ е съкратена само до не¬посредствено свързаните крайни точки П — П’, до пари, които се разменят за повече пари -— форма, която противоречи на природата на парите и е необяснима от гледна точка на стоковата размяна. Затова Аристотел казва: „Съществуват два вида хрематистика: едната спада към търговията, а другата към икономиката; последната е необходима и заслужава похвала, a първата е основана на обръщението и справедливо се порицава (защото тя не се основава на природата на нещата, a на взаимната измама). Затова лихварството с пълно право възбужда ненавист, тъй като самите пари служат тук за източник на доход и не се употребяват за това, за което са били изнамерени. Защото те са възникнали за стоковата размяна, а лихвата прави от парите повече пари. Оттук и нейното название (“tohos” „лихва“ и „рожба“). Защото рожбите приличат на родителите. А лихвата е пари от пари, така че от всички занятия това е най-противно на природата.“
В хода на нашето изследване ние ще видим, че както търгов¬ският капитал, така и лихвоносният капитал са производни форми на капитала, и същевременно ще видим защо исторически те се явяват преди съвременната основна форма на капитала.
Ние видяхме, че принадената стойност не може да възникне от обръщението и че следователно при нейното образуване вероятно става зад гърба на обръщението нещо, което не се вижда в самия процес на обръщението. Но може ли принадената стойност да въз¬никне от някъде другаде освен от обръщението? . Обръщението е сборът на всички взаимни отношения между стокопритежателите. Вън от него стокопритежателят се намира в отношение само към -своята собствена стока. Колкото се отнася до нейната стойност, отношението се ограничава с това, че тя съдържа известно количе¬ство от неговия собствен труд, измервано въз основа на определени обществени закони. Това количество труд се изразява във величината на стойността на неговата стока и тъй като величината на стойността се изразява в сметни пари, то количеството труд се изра¬зява в дадена цена, напр. 10 ф. ст. Но неговият труд не се изразява в стойността на стоката плюс една прибавка към нейната собствена стойност, той не се изразява в цена, равна на 10, която същевременно ей 11, не се изразява в стойност, която е по-голяма от самата себе си. Стокопритежателят може със своя труд да създава стойности, но не и самонарастващи стойности. Той може да увеличи стойността на стоката, като към наличната й стойност прибави чрез нов труд нова стойност, напр. като направи от обработената кожа обуща. Същият материал има сега по-голяма стойност, по¬неже съдържа по-голямо количество труд. Затова обущата имат по-голяма стойност, отколкото обработената кожа, но стойността на кожата е останала същата, каквато е била. Тя не е нараснала, не е присъединила към себе си принадена стойност през време на производството на обущата. Така че стокопроизводителят не може да увеличава стойността вън от сферата на обръщението, той не може да превръща пари или стока в капитал, без да влиза в съприкосновение с други стокопритежатели.
Така че капиталът да възникне от обръщението, но също тъй не може да не възникне от обръщението. Той трябва да възникне в обръщението и същевременно не в него.
Получава се следователно двойствен резултат.

Етикети: доклад по икономика, реферат по икономика, реферат по стопанска история