Реферати

Завършва теология в Университета Нихон през 1941г. През 1946г. публикува няколко от своите произведения в Унгхянг, литературно издание на Уонсанската Лига на Писателите в Северна Корея. Списанието е остро разкритикувано от Изпълнителния Комитет на Севернокорейската Федерация за Литература и Изкуство през 1947г., а стихотворенията на Ку Санг ‘Нощ’, ‘Портрет на изгрев’ и ‘Път’ са обявени за ненаучни, концептуални и нереалистични. Като резултат поетът е принуден да избяга на юг.
‘Реката на Кристофър’ е базирана на мотива за религиозно разкаяние и християнско спасение. В този цикъл от стихотворения, Ку Санг използва легендата за Кристофър, за да изрази дълбоките си религиозни вярвания и желание за завръщане към посветен живот, обръщайки гръб на светското съществуване. Ку Санг се противопоставя на мъглявата реалност на живота чрез вярата си в личната саможертва насочена към спасението на света. Този копнеж по спасяване на света и човечеството лежи в сърцето на всичките му произведения. Той поднася посланието си с прости думи, често в прозаична форма. Стихотворенията му често съдържат къси редове, понякога неразделени на строфи. Той търси вярване, което може да приеме като истина – не вярване в мъртва традиция, а живо вярване в католицизма. Въпреки това, динамичен аспект от неговата поезия е запазването на уникалната източноазиатска идентичност. Литературата му не се ограничава до западната или християнската традиция, а има своите корени също и в източноазиатските традиции, особено тези на будизма и даоизма.

РЕКАТА НА КРИСТОФЪР

ПРОЛОГ
Кристофър!
И аз като теб, избрал съм реката
За място, където да водя сърдечни беседи.
Но все пак, щом се стигне до качване на хора
върху гърба ми, както правеше ти
и пренасянето им през реката,
или до направата на проста лодка
и прекарването им отсреща
е, аз нямам нито силата, нито умението!
И за да правя неща за хората, като теб,
с чисто сърце:
признавам, че не притежавам нито намерение, нито решителност.
Освен това, дори когато съм там до реката, не намирам
начин да се отрека от целия свят, както стори ти:
аз съм толкова впримчен във вървите на нормалното,
че щом ги подръпнат, аз се завъртам
и се въртя, и се въртя.
Кристофър!
такъв, какъвто съм, те следвам
към реката.
И се надявам и вярвам, че ако отида,
макар и само подражавайки на твоята проста самодисциплина,
то както ти в уморения край на някой ден
срещна дълго чаканото Въплъщение на Любовта,
така и моята поезия може да види светлината на спасението:
в тази надежда и вяра
аз те следвам към реката.
1.
Над утринната река
тежко
се стеле мъгла.
Плувайки, както изглежда за света отвъд,
един ферибот се плъзга надалеч
обвит в обширна белота.
Потопеният пясък
ярко блести
като тайната плът на жена.
Ята от мънички рибки
пълни с вродено веселие
се носят по течението.
Златни слънчеви лъчи спускайки се
създават градина, мечта.
И аз, сред всичко това,
сигурно не съм просто звяр, който се храни с ориз.
2.
Обвити в мрачни монашески одежди
хълмовете приближават и утихват.
Тишината на светилище се носи навред.
Тревно зелените речни води
залети с червеникаво сияние,
са украсени със сребро, със злато,
после се превръщат в снежна шир,
после слагат черни воали.
Над селото отвъд реката,
като над олтар,
се издига дим от тамян
а от пристана
в крехка кора осветена с фенер
отпътува самотна душа.
3.
Реката сдържа дъха си.
Тя тече покорно,
сякаш покрита с масло.
В нейното ярко полирано огледало
небето се простира безоблачно,
безкрайно и дълбоко.
От реката потопен в медитация
аз също ставам светъл отвътре,
идва мир.
4.
Нито полъх от вятър и все пак реката
е много тревожна.
И в този тих час
от дълбините на сърцето ми
се надига трепет.
Непостоянството ни кара да плачем, разбира се,
но и спокойствието ли е толкова нетърпимо?
Точно както в нашия живот
винаги има вълнички,
реката има своите водовъртежи,
големи и малки.
5.
Над реката се надига вятър.
Надигат се тъмни зелени вълнички
набраздявайки повърхността
и изпращайки вълни плискащи се
по песъчливия бряг.
Възможно ли е и реката също
да носи болка, която не може да изрази?
Тя продължава да бълбука, сякаш се оплаква,
и вдига такава врява!
Небето изпуска мастилени облаци,
а вятърът се завърта заплетен в ленен покров.
От бледите наведени пясъци
групички чавки отлитат нагоре и надалеч
над хълмове обвити в мъглив дъжд.

СРАМ

Чудя се дали изобщо можеш да си спомниш
какво е това, наричано срам?
Онова, което си изпитал за пръв път
когато си започнал да осъзнаваш нещата,
след като си счупил вазата,
която майка ти е казала ‘Не пипай!’
като деня когато Адам и Ева
покрили голотата си с листа от смокиня
в Райската градина
след като откъснали и изяли плода забранен от Бог.
Срам? Това, което хората изпитали първо,
когато са направили нещо погрешно,
знак на човешката съвест,
поличба за човешкото спасение.
Но днес вие възрастните,
дори, когато грешите, не изпитвате срам!
Това е знак, че съвестта ви е парализирана,
Поличба, че сте се запътили към унищожение.

СЕГА БЕБЕТО

Сега бебето
вижда нещо.
Чува нещо.
Мисли нещо.
То вижда форми като тези, когато
Мохамед в пещерата на планината Хира
получил откровение от Бог.
То чува гласове като тези, които
звънели над главата на Исус от Назарет,
когато бил покръстен край бреговете на Йордан.
То е загубено в мисли като тези, когато
Шакямуни постигнал просветление седейки
под дървото Бо в горите на планината Гая.
Не, бебето вижда, чува, мисли
нещо, което не е нито едно от тези неща.
То вижда, чува, мисли нещо,
което никой друг не може да види, или чуе, или мисли:
нещо, което като уникално човешко същество
то само ще трябва да обособи и развие.
И съвсем само то се усмихва сладко.

ЛЕГЛО ОТ РОЗИ

Аз съм доволен, и благодарен, и щастлив.

Където и да си, това е най-доброто място, на което можеш да бъдеш.

Може би мислиш, че там, където си сега е легло от тръни,
но нали разбираш, всъщност то е
легло от рози, най-доброто място, на което можеш да бъдеш.

Аз съм доволен, и благодарен, и щастлив.

Етикети: доклад по азиатска литература, доклад по корейска литература, доклад по литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература, Реферат по литература