Реферати

New Criticism – ново литературознание
Новата критика е едно изключително литературоведско направление, което си поставя за задача да се фокусира върху литературата сама по себе си. Влиянието на това направление произтича не толкова от теоретическите и програмни концепции, а по – скоро от неговите практически и педагогически ефекти. Сред най – важните представители на направлението са Айвър Ричардс, Уилям Епсъл, Томас Елиът, Кенет Бърг, Джон Кроу Ренсън, Алън Тейт, Айвър Уинтърс, Клинт Брукс, Ричард Блекмур, Уилям Уимзърт, Монроу Бирстли, Рене Уелек.
Новата критика е всъщност едно еклектично направление по отношение на теорията, концентриращо се вместо това върху онова, което Блекмур нарича работа на творбата или как творбата работи. За повечето от изброените теоретици, тази работа на творбата се разкрива в т.нар. closed reading – затворено четене, при което произведението е третирано като самостоятелен артефакт (т.е. самостоятелно човешко творение). Чрез едно много внимателно разглеждане на езика, текстът на творбата се приема за уникален и привилегирован обект на смисъла, който се отличава от всички останали текстове и употреби на езика (например – употребата на научния език). Съответно, този смисъл на творбата не може да се преведе чрез никаква парафраза и се оценява като източник за преживяването на читателя, което не може да бъде дадено по друг начин. Поради тази причина противниците на новата критика ги обвиняват, че пренебрегват историята, идеологията, политиката, философията и всички други фактори, които могат да определят естетическото преживяване.
Новата критика се противопоставя на следните три основни аспекта на литературната теория, които са я доминирали преди това:
• Биографичната критика – тя разбира изкуството преди всичко като следствие и отражение на живота на автора. В този смисъл самите творби много често не се четат внимателно, а се разглежда внимателно животът на автора.
• Политизирането на обучението по литературна теория. Става дума за това, че теорията не се разглежда само като самодостатъчна среда и подобно на литературата се използва за привличането на повече студенти. Тъкмо тази работа по привличането те разглеждат като политическа.
• Отхвърлянето на масовата литература, а чрез нея възхода на едно консумативно общество, контролирано все повече от търговията, рекламата и т.н.
Новата критика се развива във Вандербилдския университет в южната част на Америка, която в културно отношение е по – изостанала от северната част. Това се дължи на факта, че икономиката на американския Юг е доминиращо аграрна, т.е. селскостопанска. Когато постъпват в университета, повечето студенти от тази част не са подготвени да анализират класическите произведения на английската литература, а в някои случаи дори не я познават. Задачата, която си поставят новите критици е да разработят лесен и достъпен анализационен инструментариум, чрез който всеки един студент би могъл да навлезе в класическата английска литература. Университетът в Йеил става следващото средище на Новата критика, след като методът е пренесен там. Всички тези процеси протичат в един период от повече от три десетилетия от началото на 30-те години до 60-те години на ХХв.
Основни постулати на школата:
• Литературният текст е автотеличен (сочещ към себе си). Целта на всеки голям поет е да привлече вниманието върху самата си творба, а не чрез нея да препрати към нещо друго, т.е. творбата е завършена вътре в себе си и е написана заради самата творба.
• Творбата представлява едно абсолютно сцепление на форма и съдържание, като никое от двете не е зависимо от авторовото намерение, историята, идеологията и каквото и да било друго.
• Основното внимание трябва да се фокусира върху формалните и техническите особености на произведението на изкуството.
• Задачата на критика (теоретика) е да помогне на читателите да оценят техниката и формата на изкуството и майсторството на автора.
• Акцента се поставя върху т. нар. Западен канон. Според новите критици Западният канон представлява един непрекъснат, вътрешно организиран корпус от художествени конвенции и традиции, който се простира назад във времето до Древна Гърция, продължаващ и до ден днешен, като доброто (класическото ) изкуство участва в и разширява границите на тази традиция. Оттук задачата на теоретика е да разкрие тези традиции и да ги предпази от комерсиализация, вулгаризация и политическа спекула.
• Според новите критици има едно кратно число от дори текстове. Това са именно текстовете, които изграждат скелета на канона. Относно характеристиките, които текстът трябва да притежава, за да е добър, новите критици са напълно ясни – колкото повече текстът се приближава до постигането на едно идеално единство, при което всеки момент допринася за цялостния ефект на творбата, толкова повече този текст е достоен за критическото внимание.
• Изследването на литературата е преди всичко процес на отсяване, то се постига чрез подпомагане чувствителността на студента и способността му да различава каноничния текст от неканоничния. Именно засилената сетивност и способността за ограничаване отделят четящия студент от масата читатели, които не рефлектират върху процеса на четене.
• Произведението на изкуството не може да се оцени откъм настоящия момент, истинската му стойност ще се прояви в бъдеще. Новите критици твърдят, че каноничните творби биват защитавани от следходниците.
• Между високата и популярната литература има твърда граница.
• Доброто (високото) изкуство съдържа в себе си непроменими и универсални човешки теми, преживявания и стойности.
• Техническите дефиниции и анализи са от първостепенно значение за разбиране на литературата. Отношението на текста към всичко външно е от малък интерес.
Възражения срещу новата критика от неоаристотелианци:
1. Трите основни характеристики на новата критика
• емфазис (акцент върху техниката на творбата)
• търсенето на ефекта на цялостност
• автотеричност или самопосочване на литературно произведение
Тези три се отнасят преди всичко към лирическите произведения. Но има огромни проблеми при опита да се приложат върху исторически по – нови жанрове и форми, като романа например.
2. Новите критици разглеждат западната традиция (канон) като прекалено единен, като игнорират множествеността и противоположните сили, които действат в него. Така например, новите критици не допускат взаимодействието между западната традиция и незападните традиции, изключват се незападните средновековни традиции, ислямската традиция и др.
3. Стойностите, които изграждат канона, не са едни и същи през целия период на разгръщането му, напротив, те са вариативни и не могат да бъдат предвидени с оглед на бъдещето. Литературните творби не бива да се изследват от непреходните му стойности, но също и от въздействието, което имат непосредствено върху културата, помагащи ни по – добре да разбираме историята.
4. Стойностите, които новите критици разглеждат като неизменими и универсални, всъщност са изменяеми исторически и във всеки момент отразяват специфичното присъствие на литературата в културата. Оттук историческия, идеологическия и множество други аспекти са от съществено значение за развитието и разбирането на литературата.

Етикети: доклад по литературна теория, доклад по литературознание, реферат по литературна теория, реферат по литературознание