Реферати

В процеса на общуването могат да бъдат изпозвани разнообразни видове, форми и средства на общуване.Добре е да се познават техните особености, начин на използване, комбинацийте между тях за да се оползотворят в максимална степен възможностите им.
Видовете общуване се определят по различни признаци: съобразно целта на общуването; съдържанието на информацията; начина на осъществяване; средствата, който се използват; броя на участниците; активността на общуващите страни и други. В подходите на отделните автори има и прилики, и разлики. В Кратък речник по психология се определят следните видове общуване:
- пряко (непосредствено) и косвено (опсредствено);
- преднамерено и непреднамерено (стихийно);
- делово (формално) и интимно (неформално);
- официлано и неофициално;
- полезно и вредно;
- приятно и неприятно;
- внимателно, вежливо, тактично и грубо, безцеремонно, безтактно;
- междуличностно, междугрупово и междуколективно;
- мисловно- въображаемо, съзерцателно- теоретично и реално- практическо;
- социалноориентирано общуване (беседа, лекция, доклад, ораторска реч, изказване по радиото или телевизията);
- групово- предметно ориентирано („ диктатално”) общуване, включено в колективния труд с оглед да се организира колективно взаимодействие в трудовия процес и да се решават стоящите пред колектива задачи;
- личностно ориентирано общуване или непосредствено общуване на човек с човека (наякой автори го назовават „модално” общуване, което се определя като „изясняване на отношенията”).
Според Г.Димитрова видовете общуване са съобразно определени признаци:
- според целта на общуване- за организиране на дейности; за указване на въздействие; за даване и получаване на информация; за контактуване с определена личност;
- съобразно средствата за общуване- речево (вербално) и неречево (невербално);
- съобразно начина на осъществяване- пряко (непосредствено) и косвено (опосредствено);
- съобразно съдържанието на информацията- с интелектуална информация; с художествена информация; с емоционална информация; със смесена информация;
- според активността на участниците- симетрично и асиметрично общуване;
- според броя на участниците- общуване личност- личности; общуване личност- група; общуване група- група; масово общуване.
Може да се допълни за невербалното общуване, че от своя страна се подразделя на експресивно- мимическо (усмивка, поглед, мимика, жест) и предметно- действено (движения, викове, възгласи, звуци).Заслужава внимание представената информация за невербалното общуване от Л. Андреева, която изяснява същността му, съобразно различни автори подходи, представя неговите функций, канали, модели и др.
От класификацията за видовете общуване, съобразно използваните средства, всъщност добиваме представа кой са средствата на общуването.Определение за средства на общуването дава М.И. Лисина: „Средства на общуване са тези операций, с помоща на който всеки участник построява свойте деиствия на общуване и влага свой принос във взаимодействието с другия човек”.Има три основни групи средства на общуване:
- речеви (вербални) средства на общуване (устната и писмената реч)- служат за предване на информация или за искане на информация, за окозване на въздействие, влияние, за опганизиране на взаимодействие и други.;
- невербални експресивно- мимически средства на общуване- служат за изразяване на емоционални състояние, чувства и отношения;
- невербални предметно- действени средства на общуване- служат за изразяване на желанието и готовността за контакт, както и съдържанието на общуването.
Невербалните средства на общуване се появяват още в ранните стадий на формирането на човека, те имат изключителна роля в ранната детска възраст, докато вербалните средства на общуване възникават при поява на членоразделната реч и след възникването на писмеността, имат водеща роля е общуването между хората.
Анализ на основните средства на общуването прави Л. Десев, като се позовава на постановки на М. И. Лисина и др.
За експресивно- мимическите средства подчертава, че с основание се интерпретират като индикатор за отношвнието на един човек към друг, като най- ярки показатели за вниманието и интереса на възпитаникът към възпитателят и обратно, за постигане на психическо „заразяване” и сугестивно въздействие от едно лице върху друго, група или колектив без което е немислима практиката на възпитанието.
Предметно- дйствените средства на общуването се поставят в приоритетна позиция (те са „по-съвършени” – по М.Лисина) относно по-бързото и по-точно постигане на желаното взаимодействие от детето спрямо възрастния.Съвместната дейност служи като основа за възникване на речево взаимодействие.Като подчертава Л. Десев, препоръчваните от А.Тауш и Р.Тауш форми на „физически контакт”- например помилване или погалване надете; потупване по рамото на спортист преди състезание с оглед ободряване и вдъхване на увереност в силите му; поздравяване на ученик чрез ръкостискане и пр. – се прилагат обикновенно по- рядко с увеличаване възрастта на учащите се.
Речевите средства на общуване се определят от авторът като основен вид комуникативна дейност, а речевите операций като най-ефективно средство за общуване, което дава възможност да се излиза извън кръга или пределите на дадена конкретна ситуация и да се организира взаимодействие в по-широк кръг въпроси подчертава се, че чрез тях се постига най-финно изразяване на хората в отношенията им един към друг, умелото им използване крие в себе си най-голям педагогически потенциал и резерв.Акцентира се на необикновенно им възможнсти за убеждаване и внушаване на желани мисли и отношения, състояния и форми на поведение.Разбира се, тук трябва да подчертаем, че въздействащата личност (много често това е учителят в ролята му на ръководен субект)е необходимо да мотивира много добре целта, към която се стреми и полезността й за другия субект на общуването.
Акцент върху вербалното общуване и двустранната връзка между езика и общуването поставя Ф. Даскалова.Тя подчертава, че „от една страна основната функция на езика е комуникативната, т.е функцията му на най-важното средство за пълноценно човешко общуване, а от друга страна общуването само по себе си предполага речта и езикът, тъй като взаимно насочената активност на участниците в общуването се осъществява най- пълно именно чрез речта и чрез средствата на езика”.Голямо практическо значение има представената от автора схема за анализ на комуникативната структура на речта, която включва основни елементи във външната структура на речевото общуване; характер за взаимоотношенията на партньорите в общуването; обобщени характеристики на речевото общуване.
Специално вниманив Л.Десев отделя на изкуството като средство за общуване.Подчератава неговата специфика и уникалност на способността му да въплащава, съхранява и предава такива духовни процеси и духовни продукеи, който могат да станат всеобщо достояние само благодарение на него.Посочени са 5 функций на изкуството: комуникативна, просветителска, възпитателна, хедонистична и роля на изкуството като инструмент за художествено възпитание на хората, който свидетелстват за изключително голямото му възпитателно-образователно знчение.
Формите на общуване (модалности на комуникация)
- външна реч и вътрешна реч;
- паралингвистична (параезик) и екстралингвистична (екстра език);
- двигателно- изразителна (експресивна); зрителна (визуална); пространстве-
но- териториална; времева; тактилна;
- обонятелна; цивилизационна;
- художествена (музика, живопис…)
- естетическа
Всяка форма на общуване се характеризира с 5 основни параметъра: време на възникване, съдържание на комуникативната потребност, водещ мотив, основно средство и място на общуване в системата на ощата жизнена дейност. Към това авторът добавя още: брой на взаимодействащите си индивиди, честота, сила и продължителност на контакрите между тях, предмет на насоченост на връзките, начин на връзка- на знакова система за комуникация, социална значимост на взаимодействието.Специално се акцентира на това, че познаването, използването и развитието на формите на общуване има голямо психолого-педагогическо значение.То дава възможност, от една стран диференцирано да се анализират индивидуални варианти на комуникативна дейност, а от друга- правилно да се организира възпитателната по-специално корекционната работа с децата с отклонения е развитието на социалното им поведение.

Етикети: доклад за общуването, доклад по педагогика, доклад по психология, есе за общуването, Реферат по педагогика, реферат по психология