Реферати

Административното право като клон на действащото право трябва грижливо да се разграничава от административното право като наука, от административноправната наука. Когато се изясни, административното право като действуващо (положително) право е съвкупност от административноправни норми, които имат за предмет на регулиране обществени отношения, свързани с осъществяване на изпълнителната (административно-властническата) дейност на държавата. Друго е положението при административноправната наука – тя като клон на правната наука си поставя за цел изучаването на целия нормативен комплекс на административното право и свързаните с него нормативни правоотношения. Или с други думи, предмет на административно-правната наука, на научната дисциплина Административно право, е административното право като отделен отрасъл на правото, като действуващо, положително право, и свързаните с него правни отношения. Изследвайки административноправните норми, административноправната наука разкрива принципите, които се съдържат в тях, положението на субектите, до които се отнасят и които ги прилагат, структурата, системата и функциите на държавния административен апарат и неговата история, административно – териториалното деление на страната, както и границите за неговото нормално и резултатно развитие. Тя разглежда също и правните способи за обезпечаване на законосъобразно и правилно държавно управление и отговорностите при нарушаване на субективните права на гражданите.
Административноправната наука в процеса на изучаването на своя предмет прибягва до сравнения с положението в други страни и системи. По този начин тя дава възможност да се разшири кръгозорът от правни познания в изучаваната от нея област.
Административноправната наука използва определени научни методи при изучаваните от нея правни явления. По този начин тя дава възможност нормите и явленията в областта на административното право да се изучават не догматично и нормативистично, като се държи сметка за тяхното обществено-политическо и икономическо съдържание и за тяхната обществена значимост.
Изследванията, които прави административноправната наука, са тясно свързани с тези, които прави науката за общественото (социалното) управление, съставна част на която се явява науката за държавното управление, административната наука, наука за администрацията. Последната не е юридическа наука, а научна дисциплина, която си поставя за цел изучаването на държавния административен апарат в неговото развитие и динамика заедно с развитието на присъщите му стил и методи на действие и въздействие, на неговия персонален състав и с тенденциите на неговото развитие и усъвършенстване. За да се създават качествени и съответстващи на съвременното развитие правни норми, е необходимо да се използват преди, всичко постиженията на науката за администрацията.
Нормотворческата (правоустановителна) дейност на администраци-ята, както подсказва нейното наименование, разкрива специфичното за администрацията правомощие за издаване на нормативни актове. Разбира се, тази форма на административната дейност не може да се приравнява със законодателната дейност на Народното събрание, която е израз на законодателната власт в държавата. Спрямо нея тя се явява като производна, вторична дейност и създаваните при извършването и нормативни актове и правни норми са подчинени на закона и черпят силата си от него. Тяхната юридическа сила е по-малка от тази на закона. Поради това тези нормативни актове не могат да бъдат издавани против закона (contra legem), нито пък независимо от него или успоредно на него (praeter legem). Нормативните актове на администрацията трябва да бъдат издавани винаги в съответствие и подпомагане на закона (secundum legem).
Нормотворческата активност на администрацията не може да бъде резултат на оперативна самостоятелност, защото стриктно обвързана с прилагането на закона. Чрез нея само се конкретизират и детайлизират правилата на закона, без да се изменят техният смисъл и съдържание. Нормативните актове на администрацията могат да бъдат издавани само по материята на прилагания закон. Когато специалният закон не е предвидил за кои случаи и по кои въпроси трябва да бъде издаден нормативният акт, администрацията прилага общия ред за издаване на нормативни актове, установен от Закона за нормативните актове. Административното нормотворчество като форма на изпълнителната дейност не трябва да се смесва със случаите, когато конституцията на една страна дава възможност на нейното правителство да издава закони вместо или наред със законодателния орган – делегирано законодателство. Такъв беше случаят, предвиден в чл. 47 от Търновската конституция, когато Министерският съвет при определени в нея условия издаваше т.нар. наредби – закони, съдържащи първични (оригинерни) правни норми, различни от правилниците и наредбите, издавани от същия орган като подзаконови, административни актове.
Нормотворческата дейност като форма на изпълнителната дейност играе огромна роля за ефективното и правилно регулиране на обществени-те отношения в съвременната държава. Тя се явява необходимо звено в опосредяването на законовите правни норми по пътя на тяхното конкретизиране и изпълнение. Разбира се, както всяка нормотворческа дейност, и тази дейност на органите на държавно управление трябва да бъде извършвана само при обоснована необходимост, подчинена на всички изисквания на съвременното научно планиране на нормативните актове. В противен случай може да се стигне до самоцелно издаване и “инфлация” на подзаконови нормативни актове, които не само че не могат да помогнат за прилагането на закона, но и значително да го затруднят или дори осуетят.
Административноправните норми, както нормите на останалите клонове на правото(гражданско, наказателно, финансово и т.н), са вид правни норми. Те съдържат в себе си общата характеристика на всяка правна норма и едновременно с това разкриват своя специфичен белег. Това означава, че всяка административноправна норма е общо правило за поведение, което регулира обществени отношения в сферата на държавно-то управление и което при необходимост може да бъде прилагано с помощта на държавната принуда. В структурно отношение администрати- вноправната норма, както останалите правни норми, съдържа хипотезис – указани в нея факти и обстоятелства, при наличността на които настъпват предвидените правни последици; диспозиция – основна част на правната норма, която определя правилото за поведение, предписано от нея, и санкция – която предвижда мерките за държавновластническо въздействие при неизпълнение на предписаното правило. Трите части на правната норма невинаги се съдържат в един и същи текст(член, параграф и др.) на действащия нормативен акт. Най – често в един член са очертани хипотезисът и диспозицията на административно правната норма, а в отделен текст- санкцията. Например съгласно чл.3, ал.1 ЗКВВОБ “Производството и търговията с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва от държавни предприятия и обществени организации, снабдени с разрешение от Министерството на вътрешните работи”. В този текст са посочени елементите на хипотезиса, които дават право да се прави производство и търговия с точно определени предмети: взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, а не и други предмети; производителите да бъдат държавни предприятия или обществени организации, а не частни лица или организации, които нямат характер на обществена организация; продавачите (търговците) на такива предмети да са снабдени с разрешително от МВР. В същия текст е очертана и диспозицията на разглежданата правна норма – разрешението, което тя дава на указаните предприятия и организации да извършват производство и търговия с такива предмети. Санкцията на същата правна норма се съдържа в друг текст чл.13 ЗКВВОБ, който предвижда глоба до 100 лева за лица, които не са спазили разпоредбите му или тези на правилника за прилагането му.
В зависимост от характера и целта на съдържащото се в тях прадно предписание административноправните норми могат да бъдат: задължаващи (например лицата, навършили 16г., според Указа за паспортите и пр. се задължават да се снабдят с паспорт), забраняващи (например съгласно чл.11, ал.1 ЗКВВОБ се забранява производството, търговията и притежаването но хладни оръжия… освен когато се касае за спортни или военни нужди) и оправомощаващи (например съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДП свидетелство за управление на моторно превозно средство на точно определени в същия текст лица). Съществуват и редица други критерии за разграничаването на административноправните норми (например според времетраенето си те могат да бъдат срочни и безсрочни; според пределите, в които действат – важими за цялата територия на страната или за отделни нейни части; според ролята, която изпълняват – материалноправни и процесуалноправни и т.н).
Важно значение за прилагането на административноправните норми има тяхното действие по време, пространство и лица. Поначало те проявяват своето действие за неопределено време, безсрочно, смятано от деня на влизане в сила на нормативния акт, в който се съдържат. По изрично предписание на закона обаче административноправната норма може да се прилага само за определено време (за 2 години, 6 месеца, за времето, през което трае някакво събитие и т.н). Според чл.5, ал.5 от Конституцията законите влизат в сила три дни след публикуването им в държавен вестник, освен ако в самия закон е определен друг срок. Същият срок важи и за нормативните актове на Министерския съвет и тези на министрите и другите ръководители на ведомства.
В пространството правните норми действат за цялата територия, когато са от национално значение и за част от територията, когато са от местно значение. По правилата на международното право за национална територия се смятат и дипломатическите представителства на Република България в чужбина, а също и плавателните съдове, когато са на задгранично плаване. Обикновено зачитането на действието на правните норми на една държава в пределите на друга държава се основава на сключените международни конвенции и договори.
По отношение на лицата административноправните норми се прилагат в две насоки: спрямо българските граждани и спрямо чуждите граждани, намиращи се на територията на Република България. По принцип няма разлика в прилагането на тези норми за двете категории правни субекти – те се прилагат еднакво и с еднаква сила и спрямо българските граждани, и спрямо чужденците, освен ако друго е разпоредено в самата правна норма(например чужди граждани не са задължени да служат военна служба у нас, не могат да бъдат избиратели и избираеми и др.).
Действието на административноправните норми спрямо лицата се свързва било с разпространение на техните предписания за всички граждани и организации, било за определени категории. Така правилото за снабдяване с личен паспорт на граждани на Република България според УПАР след навършване на 16- годишна възраст се отнася за всички граждани, а правилото за задължително носене на документите за правоуправление на МПС – само за водачите на МПС; или правилата за движение по улиците и пътищата се отнасят само за отделните групи участници в движението – пешеходци, пътници и водачи на превозни средства, а не за всички. Действието на нормите по отношение на лицата може да бъде ограничавано и по други белези (например по отрасъла на ведомството, където се прилага даден нормативен акт – само по Министерството на транспорта, само по Министерството на вътрешните работи и т.н.).
Действието на административноправните норми се прекратява обикновено с издаването на друг равностоен нормативен акт на този, в който те се съдържат, чрез отменяне или обезсилване (например Законът за националната полиция може да бъде отменян или изменян само със закон и т.н.). Действието на тези норми може да бъде прекратено и когато самия нормативен акт (закон, постановление на МС и др.) е определен краен срок за тяхното прилагане. В този случай е необходимо да се издава нов отменителен акт, защото прекратяването на действието настъпва автоматически с изтичането на срока. При промяна на съдържанието на административноправни норми новото правило може да се прилага само по отношение на случаи, когато са възникнали след неговото влизане в сила, а не и за минало време – по принцип административноправните норми, с които се установяват права и задължения, нямат обратно действие (обратна сила). Например не може да бъде търсена асминистративна отговорност от водач на МПС, който не е имал предпазни колани или, ако е имал, не ги е използвал, преди изменението на ЗДП, което изисква задължително използване на коланите. За да може да се даде обратно действие на едно правило, необходимо е за това да има изрично разпореждане от съответен нормативен акт. Що се отнася до процесуалните административноправни норми – за тях важи правилото, че може да се прилагат и за заварени положения, с обратна сила, ако с това не биха се засегнали съществуващи права и задължения (например няма прояви действие една процесуална правна норма по отношение на заварени положения, ако с нея се съкращават срокове за подаване на документи по конкурс, подаване на жалби срещу административни актове и т.н. – тя може да прояви в този случай действие само по отношение на случаите подаване на документи или подаване на жалби, които са възникнали след нейното приемане). Даването на обратно действие на процесуалните норми се обяснява с обстоятелството, че всяка нова процедура и процесуално правило обикновено съдържат по-съвършени и ефикасни средства за реализиране на материалноправните норми.
Административните правоотношения са последица от прилагането на административноправни норми. Тяхното възникване, изменяне или преустановяване може да стане само в случаите, когато се появят предвидените в правната норма юридически факти и обстоятелства. С други думи, само правната норма посочва от кои факти и обстоятелства на обективната действителност следва да настъпят предвидените от нея правни последици. Правните последици могат да бъдат предизвикани от юридически действия или бездействие, и от юридически събития.
Материята за издаването на нормативните административни актове, както и за тяхното влизане в сила и изпълнение, не е уредена в Закона за административното производство, а в общи линии – в Закона за нормати-вните актове. Според този закон нормативните административни актове могат да се издават от точно определени органи на държавното управление и в точно определена форма. Само Министерски съвет, министрите и другите ръководители на ведомства и общинските съвети могат да издават актове от тази категория, които според предназначението си биват правилник, наредба и институция.
Юридическата сила на нормативните административни актове се определя от степента, която заема издалият ги орган в системата на подчинението (срв. чл. 15, ал. 2 ЗНА). Поначало нормативните актове на държавно управление съдържат общи, безлични правила за поведение, които не засягат конкретно определени субекти, нито конкретно съществуващи отношения. Има случаи обаче, когато в нормативните административни актове се разкриват и разпоредби, които направо и конкретно възлагат определени права и задължения на точно определени техни носители.
Редовно издадените нормативни актове на държавно управление притежават обвързателна (задължителна) сила, според която всички органи, организации и лица, до които те се отнасят, са задължени да се съобразяват с тях, да ги съблюдават и изпълняват. Задължението за съблюдаване, прилагане и изпълнение на тази категория актове на администрацията възниква в различен момент, в зависимост от това кой е неговият носител. Така авторът на един нормативен административен акт е обвързан с неговото съблюдаване и прилагане веднага след издаването му, без да е необходимо този акт да бъде удостоверен или обнародван. Всеки орган на държавно управление има основното задължение да зачита издадените от самия него актове. Още от този момент авторът на акта и подчинените му длъжности лица са задължени да вземат необходимите мерки по удостоверяването и обнародването на акта, както и да проведат всички необходими мероприятия, свързани с организацията на неговото прилагане и изпълнение от останалите субекти на административното право, които са засегнати от него.
Момент на съблюдаване и изпълнение на нормативните актове на държавно управление ще бъде друг за останалите субекти, които са засегнати от тяхното действие. Обвързващата изпълнителна сила на тези актове за техните адресати – граждани, организации или други държавни органи, може да се прояви едва от момента, в който те са били узнати. Моментът на узнаването на нормативните административни актове се гради върху едно предположение, свързано с тяхното обнародване, което става чрез “Държавен вестник”, изключение на нормативните актове на общинските съвети, които се обнародват в печата или се разгласят по друг начин в района на общината (срв. чл. 37 ЗНА). С обнародването на един нормативен акт на държавно управление се приема, че съдържанието му е известно на засегнатите и визирани от него правни субекти и че той е придобил за тях необходимата обвързвателна изпълнителна сила. Публикуването (обнародването) се смята за осъществено в деня, посочен като ден за издаване на съответния брой на “Държавен вестник” (чл. 41, ал.1 ЗНА). Ако в нормативния акт е определен срок за влизането в сила след обнародването (vacatio legis), изпълнителната сила на акта се проявява след изтичането на този срок, като денят на обнародването не се брои (срв. чл. 4, ал. 3 ЗНА).
Заслужава да се отбележи, че изложените по – горе правила за узнаването на нормативните актове важат само за онези от тях, които изрично са посочени в Закона за нормативните актове. Вън от тях обаче в редица случаи от ръководителите на различни учреждения и предприятия се издават нормативни актове (правилници, наредби, окръжни, циркулярни писма и др.), които регулират по общ начин вътрешните отношения в посочените звена в които са свързани преди всичко с поддържане на определена дисциплина на личния състав в тези звена. Тези актове са също нормативни административни актове и за да бъдат прилагани и изпълнявани, трябва да бъдат разгласени, доведени до знанието на засегнатите от тях лица. Обикновено тяхното публикуване се извършва чрез прочитане на текста им пред задължените или чрез разлепването му на определени места в учреждението или предприятието.
Понякога в процеса на тяхното прилагане и изпълнение обнародва-ните нормативни административни актове търпят известни поправки, поради допуснати в тях грешки или несъответствия, които следва да бъдат отстранявани по предвидения от закона ред. До влизането в сила на поправката, извършените по прилагане и изпълнение на такъв акт действия от неговите адресати съобразно неговия обнародван текст се смятат за валидни (законосъобразни), освен ако грешката е очевидна (чл. 45, ал. 1 ЗНА). Поправката придобива обвързвателна сила и изпълняемост по същия ред и в същия срок, които важат за поправения нормативен администрати-вен акт. Ако срокът за влизане в сила на поправения акт е по-дълъг от 3 дни, срокът за влизане в сила на поправката се ограничава винаги на 3 дни (чл. 44 ЗНА).
Най-после, все във връзка с валидното прилагане и изпълнение на нормативните административни актове се налага да се отбележи и ролята, която играе тълкуването им след обнародването, когато това се налага, за да се отстранят неясноти и непълноти в тяхното съдържание с оглед преодоляване на различия и противоречия в административната практика. Основно правило тук е, че тълкуването проявява своето действие от деня, в който е влязъл е в сила актът, който се тълкува (чл. 50, ал.1 ЗНа). На тълкуването не се дава обратно действие, сама по изключение в случаите, когато това действие би създало усложнения при изпълнението на тълкувания нормативен акт. В този случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му и действа занапред (чл. 50 и 51 ЗНА). Тълкуването на нормативните административни актове се извършва от органите, които са ги издали (чл. 51, ал.1 ЗНА).
Тълкуването на нормативните актове на държавно управление трябва грижливо да се различава от тяхното поправяне поради обстоятелството, че правното действие на извършваната промяна в характера и съдържание-то на акта е различно, а от там различен е и моментът, от който настъпва обвързващата сила за неговото изпълнение. Действието на поправката на нормативните административни актове е за в бъдеще(ex nunc), а това на тълкуването поначало – за миналото (ex tunc). Това означава, че в първия случай ще бъдат зачетени като валидни (законосъобразни) всички изпълнителни действия, които са направени преди поправката, а във втория – само онези, които са съобразени с направеното тълкуване. Предвид сериозните последствия, които може да има изпълнението, тълкуването на нормативните актове трябва да се използва строго ограничително и само в случаите, когато съществуващите неясноти и непълноти на тълкувания акт не могат да се преодолеят при едно нормално и разумно негово прилагане в практиката. Освен това, за да се избегне произволно тълкуване, ЗНА посочва изрично и способите за достигане на конкретно тълкувателно решение. Така, ако разпоредбите на нормативния акт са неясни, следва да се тълкуват в смисъла, който най – много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Република България и на морала (чл. 46, ал. 1 ЗНА). Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на морала. Ако липсват и такива разпоредби, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България и на правилата на морала (чл. 46, ал. 2 ЗНА ). Тълкуването на непълноти в нормативните актове не може да обоснове прилагането на наказателна, административна и дисциплинарна отговорност върху адресатите на тези актове (вж. чл. 46, ал. 3 ЗНА).
В заключение може да се подчертае, че практическото знание на изпълнението на нормативните административни актове се свързва с ежедневната организаторска работа на визираните от тях органи на държавно управление и длъжностни лица, насочени към законосъобраз-ното им и правилно прилагане към всеки конкретен случай. Тази изпълнителна дейност трябва да отразява точно волята на автора на тези актове и да съдейства за бързо, ефективно и качествено реализиране на регулираните от тях права и задължения. Изпълнението на нормативните административни актове от другите техни адресати (граждани, организа-ции, други държавни органи) се проявява зачитането и изпълнението на съдържащите се в тях административноправни задължения. Особено голямо значение има законосъобразното и точно изпълнение на нормативните актове на държавно управление от гражданите и организациите, когато за тях се създават конкретни задължения, които произтичат направо от самия нормативен акт.

Етикети: доклад по административно право, доклад по право, курсова по административно право, курсова по право, реферат по право