Реферати

ЗТА – система от методи, чрез които се изследва застрахователната дейност в нейната цялост и по отделни звена.

Цели на ЗТА:
1. оценка на застр. тарифи по И и Л з/не
2. контрол в/у изпълнението на застрах-технич. планове
3. да се разкрият източниците на печалба/загуба от застр. дейност
4. да се посочат факторите, които влияят върху резултатите.

Изисквания към ЗТА:
1. да изхожда винаги от застр-технич планове и плановете по набиране на застр резерви по отделните видове з/не и рискови групи.
2. да се извършва текущо и да има оперативен хар-р. По този начин се дава възможност за разкриване и мобилизиране на допълнит резерви за преизпълнение на поставените цели и поетитие задълж-я
3. да се осигурява комплексен подход при изучаване на застр работа. По този начин могат да се изучат факторите, оказващи влияние в/у развитието на з/нето.
4. с негова помощ да се разкрият причините за 1 или друг фин резултат, да се установят наличието, посоката и степента на влиянието на действащите в/у даден резулт причини по място и време.

Видове анализ:
1. според обхвата на дейността
- общ – при него се използва сис-ма от показатели, к отразяват най-важните страни от работата на ЗД-во
- частен – при него се анализират отделни въпроси, к оказват най-голямо влияние в процеса на застр работа
2. според периода от време, за който се провежда анализа
- годишен- постига се най-пълен и цялостен анализ
- тримесечен
- месечен
- текущ – използва се в оперативното ръководство и при него се засяга малък кръг от показатели
3. според мястото на извършване
- анализ,провеждан за работата на ЗД
- за работата на клоновете на ЗД
- за работата на застр агенти
4. по същество
- по всички видове з/не
- за отделен вид з/ка – има по-голямо приложение

Основни етапи на ЗТА
1 да се състави план за анализа и да се определят задачите и сроковете за анализа
2. да се подберат стат данни или материали на базата на които ще се извършва ЗТА
3. проверка на достоверността на анализа, на информацията, която ще се използва за анализа
4 анализ на отчетните данни – изчисляване на разл застр-технич величини, които разкриват разл аспекти от дейността на ЗД. Обикновено този етап започва с изчисляване на показатели, които дават обща представа за работата на ЗД
5 допълнителни изследвания на материали за работата на ЗД
6 изводи и предложения – въз основа на извършените анализи се правят изводи и предложения за подобряване на застр. работа

ЗТА се извършва в няколко направления
- анализ на развитието на риска по време;
- ~ по място (райони);
- анализ на връзката м/у обхвата и развитието на риска по доброволното з/не;
- анализ на връзката м/у развитието на риска и обстоятелствата, при които настъпват застр събития

Анализ на развитието на риска по време – с него се поставят 2 осн задачи за разрешаване:
1. да се установи колебанието на щетите по време, което означава, че трябва да се изследват промените на показателя на ощетимост и неговите ел-ти под влиянието на условията, възникващи или отпадащи с течение на времето. Чрез този анализ се изяснява доколко средно на година намаляват или нарастват щетите.
2. да се установи тенденцията в развитието на щетите.

Y=a+bx
Y – изравнената величина на показателя на ощетимост
а – средна величина на показателите
b – среден прираст (намаление)
x – брой години от средния период

n.a=∑y
b.∑x2=∑xy

Анализ на връзката м/у развитието на риска и обстоятелствата, при които настъпват застр събития – настъпването на застр събития е свързано с редица рискови обстоятелства. Те оказват влияние в/у честотата на щетите, интензивността на загубите и в/у показателя на ощетимост.
Необходимостта от този анализ се търси в няколко направления:
- въз осн на резултатите от него, могат да се вземат мерки за ограничаване на отрицат влияние на някои рискови обстоятелства
- дава възможност да се уточнят риск обстоят-ва влияещи в/у застр случай и на възможностите за тяхното обхващане при тарифиране.
Анализ на развитието на риска по място – чрез този анализ най-добре могат да се установят причините за една или друга тенденция в развитието на показателя на ощетимост или в застр сума. з/телят трябва да изучи причините и да вземе необходимите мерки за отстраняване на онези от тях, които нямат обективна основа. Определянето на районите с неблагопр развитие на риска става относително като се изхожда от средното квадратично отклонение на показателите и техните ел-ти при всичките наблюдавани райони или места. Тези от районите, в които е получен резултат по-голям от средния показател + средното квадрат. отклонение, имат извънр неблагоприятно развитие на щетите.
σ = √ ∑(x – x)2 / n
x = ∑x / n
Анализ на връзката м/у обхвата и развитието на риска по доброволното з/не – съществува зависимост м/у обхвата на добров. з/не и развит на риска. Колкото по-висок е обхвата, толкова по-благоприятно е развит на риска и обратно. При този анализ – 2 задачи:
1. съществува ли връзка м/у обхвата на добров з/не и развит на риска
2. ако съществува, то с колко да се увеличи обхвата, за да се подобри работата на ЗДво.
Това може да стане чрез съпоставяне на данните за развитието на щетите в даден район както и чрез метода на най-малките квадрати.
Мярката за теснотата на тази връзка се установява с корелационния коефициент. Колкото той е по-голям, толкова по-тясна е връзката. Ако коеф е 0 – няма връзка.
Надеждни ли са анализите при ИЗ?
Математиката и техниката на ИЗ, която е производна на рисковата теория, не е утвърдена все още в практиката. Почти не съществуват надеждни математ методи, чрез които да се направи анализ в ИЗ. Застр тарифи в ИЗ се изграждат предимно на базата на опита и интуицията на техните съставители. Обикновено матем очакване се определя като “справедлива игра”. Това математ очакване за дадено събитие е E=s.q, където s е печалбата/загубата, q – вероятност за настъпване на събитието. При “справедливата игра” двамата партньори са в следните отношения: з/ният залага, внася затр премия на з/теля. Сумата, която внася е в р-р на математ очакване. При сбъдване на събитието той има право да получи S – E, а ако няма събитие – губи внесената сума. След сключване на договора з/ния е поставен пред 2 възможности:
- да спечели S-E с вероятност q;
- да загуби направената вноска Е.
З/ните могат да бъдат n на брой. В този случай се получава т.нар глобално математ очакване. При това положение печалбата ще бъде n (S-E), а загубата – n.E. винаги при тези изчисления трябва да се търси еквивалентност. Изводи:
- “справедливата игра” е свързана винаги с еквивалентния принцип;
- еквивал принцип почива на приемането, че застр събитие ще настъпи така, както очакваме, както сме приели при нашите изчисления;
- математ очакване е само една хипотет величина, от която винаги са възм отклонения в +/- посока.
На базата на горните разсъждения следва да се отговори на въпроса кога з/телят може да реализира загуба/печалба. Когато става дума за отделен з/н-това е абсол риск на единичния з/тел. При множество з/ни,при които р и q са равни, но З∑ е разл,налице са разл величини на абсол риск. Колкото величината на вероятността е по-голяма,толкова по-голям е относит риск. В този случай влиянието на размера на З∑ изчезва. И така къде е рискът на з/теля? – имаме n з/ки като всяка от тях е със ЗС S. ЗС се плаща при настъпване на застр случай в вероятност q. За да стигнем до този извод трябва да се съобразим със следните предпоставки: 1) n да бъде достатъчно голямо число; 2) вероятността q да бъде постоянна или поне за няколко години постоянна величина; 3) приемаме, че настъпването на отделните застр случаи е независимо едно от друго; 4) вероятността q се определя на обект база; 5) за опростяване на пресмятанията винаги се приема, че ще е налице тотална загуба.
Възможни са < или > отклонения от очакваните плащания nq + l или nq – l. В І случай се предполага, че з/телят ще реализира дефицит, а във ІІ – излишък. Важно за крайния резултат е да се знае, че вероятността за реализиране на загуба е по-малка, когато ЗС е равна за всички. Загубата е по-голяма при различни ЗС. В този сучай се намесва през/нето, т.нар. рязане на върховете с цел постигане на равенство на ЗС.

Големината на застр съвкупност има важно значение за финансови резултати на ЗД-во. Всеки з/тел търси оптималния р-р на застр съвкупност, при който ЗД да функционира нормално. Преди да се въведе нов вид з/ка, трябва да се направи анализ на развитието на застр съвкупност в бъдеще. Застр съвкупност влияе в/у застр премия, правилното изчисляване на която предопределя ЗС. Без анализ и правилна оценка на застр съвкупност всички пресмятания, свързани със застр премия и финанс резултати на ЗД ще бъдат неточни.
Застр дейност се обуславя най-общо от 2 осн фактора: обективни и субективни. Трудно се оказва влияние в/у обективните фактори. Интересът на з/теля се насочва към субективните фактори. Чрез тяхното ограничаване или отстраняване з/телят има възможност за намаляване или увеличаване на застр съвкупност. Тяхното ограничаване дава възможност за увеличаване р-ра на застр съвкупност, защото увеличаването на съвкупността дава възможност за изравняване на риска, а това влияе в/у р-ра на премията, от която зависи конкурентоспособността на ЗД. Всеки з/тел трябва да прави анализ на р-ра на застр съвкупност, така че да бъде конкурентоспос на застр пазар.
Как з/телят за извърши този анализ?
Ако разгледаме застр единици в дадена съвкупност с: 1) еднаква ЗС; 2) еднаква структура на съвкупността; 3) еднаква вероятност за настъпване на застр случай. На тази база може да се пресметне застр премия P=n.q или единичната премия не зависи от р-ра на застр съвкупност, на за цялата съвкупност P=S.n.q, където n е броят на застр обекти. Но това не е достатъчно тъй като винаги може да има отклонения от най-вероятното плащане n.q. това налага компенсирането на неблагопр застр плащания. За да се извърши то, з/телят трябва да изходи от средния риск. Ср риск е мярка за ср отклонение на застр плащания около най-вероятното застр плащане-M=S √n.p.q. оттук трябва да изходим за да преценим дали застр съвкупност е достат голяма за покриване на застр плащания при реализиране на риска.с нарастването на застр съвкупност се намалява средният риск. Увелич на застр съвкупност води до намаляване на относит ср риск, а това води до относит намаляване на средствата, които трябва да се заделят,за да се гарантира сигурността на ЗД с/у неблагопр протичане на риска. z=M/n-добавка за сигурност.
Какво е влиянието на р-ра на застр съвкупност в/у застр премия?
То се проявява чрез единичната добавка за сигурност. При извършване на този анализ се преследва друга цел – при включване на нова з/ка в работата на ЗД да се преценят възможностите за нейното развитие. Прекалено големите застр съвкупности трудно се управляват и по този н-н се увелич р/дите за издръжка на ЗД. При определяне оптималния р-р на застр съвкупност следва да се изхожда от теорет положение за определяне на относит ср риск. Той се дефинира в з/нето като отношение м/у средния риск и най-вероятното плащане k=M/n.q. относит ср риск показва размера на отклонението на застр плащания, които се падат на 1 лев от средното аритметично или най-вероятно плащане. Относит ср риск зависи от: 1) големината на застр съвкупност; 2) р-ра на осн вероятност за настъпване на застр случай. Той не зависи от ЗС защото тя служи за пресмятане на премията. Съгласно застр теория нормален ср риск за финансова устойчивост се приема 0,1. при него ЗД не може да изпадне в неплатежоспособност.
Изводи: 1) с увелич на застр съвкупност се стесняват границите на колебанията около най-вероятното плащане; 2) в/у вероятността за настъпване на застр случай влияние оказват множество рискови фактори. Това предполага,че минималният р-р на застр съвкупност следва да се съобразява с величината на осн вероятност за настъпване на застр събитие. 3) намаляването на ср вероятност води до бавно намаляване на ср риск; 4) големината на застр съвкупност при еднакъв р-р на относит ср риск, се предопределя от нееднаквите осн вероятности; 5) колкото по-малка е вероятността, толкова по-голяма е възможността за колебания и обратното.

Анализ на застрахователната услуга – този анализ включва количествените и качествени характеристики на предлаганите застр услуги. Анализът се извършва от з/теля. Насочен е към: * застр тарифи; * застр условия (общите условия на з/ката)-включените обекти и субекти в з/ката; начинът на определяне на ЗС (зависи от формата на з/не); * начинът на пращане на ЗС; * правилно ли са образувани рисковите групи, точно ли е определена тарифната премия.
В първото направление анализът трябва да започне с:
1) причини за настъпване на застр случай-трябва да обхваща всички обстоятелства, характеристика на рисковите обстоятелства;
2) връзката на причините с най-важните рискови обстоятелства;
3) дали премията е съобразена и адекватна на риска по дадена з/ка – това става, чрез базата на квотата на щетите (отношение на платено обезщетение към премията)
когато правим този анализ, трябва да се съобразим със ЗТП. Трябва да се използва нето квота, а не бруто квота.
Във второто направление анализът трябва да започне с:
1) преценка на универсалността на предлаганата услуга-включва се:
- кръгът на подлежащите на з/не обекти;
- кръгът на застр обекти;
- кръгът на включените в отговорност рискове.
Универсалността включва обектите и рисковете. Към този проблем спадат:
- проблемът на задължителното з/не в условията на паз. ик-ка;
- обемът на застр отговорност;
- застр интерес.
2) пълнотата на предлаганата застр защита
за разл от принципа на универсалност, чрез който се определя сферата на действие на з/ката, пълнотата определя степента на застр обезпечение и неговото финансово ниво при конкретната з/ка. Нивото на финансовото обезпечение следва да се овъзмездява от възмездените вреди, а не щети. За анализа на пълнотата следва да се извърши анализ на: * приетата форма на з/не; * отговорността по отношение на рисковете, за които се носи отговорност; * точното фиксиране на последици, за които се плаща. Последиците могат да бъдат преки и косвени.
3) универсалността на застр обезпечение – става въпрос за сигурно гарантирано реализиране на правото за получаване на застр обезщетение.

Основни моменти при изграждане на застр тарифи
1. ел-тите, които образуват застр премии трябва да се изчисляват по видове з/не, по риск групи и по отделни подгрупи в дадена рискова група;
2. след като се образуват риск групи и се възприеме опред база за калкулиране на застр разноски, трябва да се избере и съотв форма на з/не, от която зависи интензивността на застр защита.
3. при някои з/ки е от знач да се обхванат и отделни риск обстоят-ва които характеризират риска, но не могат да бъдат предвидени в застр тарифа. При автом з/не – онези признаци, които зависят от шофьора или от МПСто
4. з/тилят трябва да знае наред с честотата на щетите и какво място заемат дребните, средните и големите щети, тъй като съществива голяма вероятност застр имущество да не бъде унищожено напълно при настъпване на застр събитие.
5. по практическа използваемост з/телят е принуден да ограничи броят на рисковите признаци, които при з/нето на имуществата са многобройни. Затова при тарифирането трябва да се вземат предвид само онези признаци, чието изменение оказва съществено влияние в/у развитието на риска.
6. трябва да се вземат предвид разноските. Тяхното калкулиране става не в процент от брутопремията а на бройка застраховка.
7. тарифите са от значение за правилния курс на застр политика, за борбата с прир стихии и нещастните случаи
8. когато дадена з/ка не е изгодна поради високата си премия тя не се приема добре.поради намал на год постъпления от застр премии и подбора, упражняван от кандидатите за з/не, границите на колебанията около средната щета се увеличава, в резултат на което не може да се получи печалба. Ако премиите бъдат намалени след време – както увеличав на броя на сключените з/ки, така и по-голяма печалба.
9. при изчисл на нетните премии в ИЗ съпоставянето на изплатените обезщетения със събраните премее може да даде неправилни резултати. От осн значение е да се вземат пренос премиите и висящите плащания.

Отчитане на финансовите резултати – фин средства на ЗД се набират от застр премии. Премиите имат отделни компоненти, които имат собствено предназначение:
- нето премия – служи за изплащане на обезщетение;
- добавки за разноски – служат за покриване на администр-стоп разходи
Следователно: Трябва да се търси:
1) фин резултат от развитието на риска (отклонение м/у очаквани и реално платени обезщетения). То е свързано с плащанията. Този резултат може да бъде положителен или отрицателен (дефицит или излишък), който се покрива или заделя в резервния фонд;
2) Фин резултат от лихвата – печалба;
3) Фин резултат от добавките за разноски или от други добавки – печалба или загуба.
Анализ на фин резултат от развитието на риска – осъществява се по разл видове з/не и за онези з/ки, за които има съставен ЗТП. При изчисляване на фин резултат не се съобразяваме с пренос-премийните резерви, тъй като застр и календарната година при задължителното застраховане съвпадат. При този вид з/не при изчисляване на фин резултат трябва да се вземат предвид висящите плащания. При задълж з/не фин резултат се явява разлика м/у събраните нето премии през годината+висящите р/ди от минали години – платени обезщетения – висящи плащания за следваща година. Нето премията е обременена с т.нар. ликвидационни разноски.
При добров з/не застр година не съвпада с календарната. В такъв случай събраните рискови премии, добавки за сигурност и за ликвидационни разноски не могат да бъдат считани като приход за годината. Наред с това получените през дадената отчетна година нето-премии се увеличават с пренос премиите от предходната година. Най-общо при добров з/не финансовият резултат от развитието на риска може да се установи като разлика м/у техническите нето премии и платените застр обезщетения + действително извършените ликвидационни разноски. Тъй като в практиката разноските за ликвидация на щетите не се взимат под внимание, този резултат се изчислява като разлика м/у събраните нето премии и изплатените обезщетения през отчетния период. За по-голяма точност полученият резултат трябва да бъде коригиран като в прихода се включат пренос премиите и висящите плащания от предходната година, а в разхода – същите величини, изчислени за следващата година.
При даден вид з/не може да се работи с планови загуби или печалби. З/тел , работещ с планова загуба може да намали премията, за да е конкурентоспособен. Тази загуба по един вид з/не ще се компенсира от печалбата, която з/телят реализира по друг вид з/не.
Изводи: 1) фин резултат от развитието на риска – по отделни пера в ЗТП; 2) за планово губещите и печелившите з/ки също трябва да се правят отделни изчисления.
Анализ на фин резултат от лихвата – винаги е печалба, тъй като в тарифите на з/телите не се калкулира техническа лихва. Причината да не се калкулира лихвата е минималният й размер. Основните източници на тази печалба могат да бъдат: * положителният фин резултат от развитието на риска – при реализиране на такъв резултат, той бива внасян в резервния фонд, който от своя страна се олихвява;* нулевият/отрицат резултат от развит на риска – това е така,защото застр вноски престояват опред време по сметките на ЗД в банката и съответно се олихвяват; * фин резултат от покриването на разноските – печалбата от разноски се заделя в запасния фонд по даден вид з/не.ЗД получава лихва, която е печалба.
Анализ на фин резултат от разноските – зависи от величината на събраните добавки за разноски и от сумата на направените разходи. При добров з/не трябва да се вземат предвид пренос премийните добавки за разноски от минали години, с които фин резултат се подобрява и пренос премийните добавки за разноски за следващи години, които влошават фин резултат. Разноските на ЗД трябва да се намалят, за да се получи положит резултат. Фактори, влияещи в/у разноските: *унифициране/индивидуализиране на з/ките;*формите на з/не;*размер на ЗС; *срок на з/ката; *степен на натовареност на служителите;*използваното имущество и др.

Етикети: доклад по икономика, доклад по финанси, реферат по икономика, реферат по финанси