Реферати

По същността си интернет представлява мрежа от компютърни мрежи, които са физически разделени и са свързани помежду си само на определени места. Всяка мрежа, която ще бъде включена в интернет трябва да работи с набор от протоколи за комуникация, известни като интернет протоколи (IP).
Една мрежа се състои от възли и канали, които осигуряват основната комуникационна инфраструктура. Има два типа възли: крайни и междинни. Така наречените крайни възли в повечето случаи са сървъри и клиенти, осигуряващи или набор от услуги, или изискващи набор от услуги. Клиентите са компютри, през които потребителите комуникират с други възли, а сървърите са централизирани доставчици на услуги, които предлагат услуги за клиентите, като например web сървър и mail сървър.
Междинните възли нормално са машини, които предават трафика между мрежовите сегменти. Тези устройства се наричат маршрутизатори и бриджове. Понякога те предлагат възможност за филтриране на определени заявки и за ограничаване достъпа до определени устройства в мрежата, но нито клиентите нито сървърите могат да имат достъп до услуга предлагана от междинните възли.
Не е задължително крайните и междинните възли да бъдат различни устройства. Сървърите могат едновременно да бъдат и сървъри, и клиенти, така както могат едновременно да бъдат сървъри и маршрутизатори (или обратно). Всеки възел има уникален идентификатор, наречен IP адрес. По-големите системи могат да имат повече от един IP адрес и на този IP адрес се задава име на домейн, тъй като то се помни по-лесно.
Каналите необходими за комуникацията между възлите могат да се изпълнят по различни начини. В повечето случаи се използва част от кабел, който свързва трайните възли с междинните. Кабелът може да бъде коаксиален, оптичен или меден. В зависимост от типа на кабела се получават различни скорости на обмен, но тъй като протоколите за предаване са едни и същи, приложенията не трябва да се променят за различните видове канали. В допълнение на физическите връзки може да се изпълни и безжично предаване. Тези електромагнитни предавания се осъществяват на различни честоти, като например инфрачервени предавания, предавания с микровълни, комуникации с клетъчни телефони и комуникации през сателитни връзки.
Съвсем общо може да се каже, че всеки възел може да извършва обмен с всеки друг възел в интернет. Тъй като обаче това не винаги е желателно, междинните възли могат да откажат връзки до определени възли. Така наречените firewalls защитават само интранет мрежите от външните потребители. Поради факта, че интранет мрежите използват същите протоколи, всеки може да получи достъп до конфиденциални за компанията данни. Firewalls защитите се използват за защита на данни и всякаква друга информация, до която трябва да се осигури достъп само на определена група потребители.
ARPANET мрежата, предшественика на интернет, бе създадена от правителството на САЩ. Нейната първоначална идея бе да се създаде мрежа, която да продължи да работи като едно цяло. Когато отделни части от нея откажат. За да се постигне това е необходимо мрежовата архитектура да не е йерархична. Нито ARPANET, нито интернет имат правила относно начина на свързване на възлите. В повечето случаи клиентите ще имат една единствена връзка към останалите възли, но сървърите и маршрутизаторите ще имат повече от една връзка. При тази „хаотична“ структура интернет предлага в повечето случаи за всяка връзка между два възела да има повече от една връзка. В случай на отказ на междинен възел, връзката може да се пренасочи през останалите мрежови сегменти без потребителска намеса, т.е. мрежата може да се реорганизира сама.
Наборът от интернет протоколи, позволява на всяка двойка възли да обменят директно данни, като трябва само да знаят IP адреса или името на домейна на

отсрещния възел. Протоколите представляват софтуерни кодове, които се стартират във всеки възел. Понастоящем всяка операционна система осигурява основна интернет функционалност.
Поради факта, че интернет не принадлежи на никой е доста учудващо, че тя все още работи перфектно. Една причина за това е, че днес мрежите не се свързват директно една с друга, а използват опорни мрежи. Тези опорни мрежи представляват високоскоростни връзки, които свързват мрежови сегменти, които са физически разделени и предлагат връзки до други мрежи посредством точки или портали. Интернет опорните мрежи са частта, която може да се нарече Information highway (магистрала за предаване на информация). Локалните мрежи са нещо като градове, в които пътищата са по-претъпкани и тесни.
Основните протоколи в интернет са изградени и се контролират на йерархичен принцип. Въпреки, че всеки може да допринесе за развитието на новите технологии и протоколи, само малко организации могат да определят това, което ще бъде включено в набора от интернет протоколи.
IETF – е движещата сила за новите стандарти. Тя е отворена международна общност от компании, които проектират и изпълняват мрежи, проучват нови технологии и продават продукти, базирани на тези технологии. Въпреки че е отворена за всеки, тази организация се води от компании, които се опитват да приемат единодушно нови стандарти. Които да позволят въвеждането на нови услуги в интернет. Интернет стандартите наложени от IETF са така наречените Request for Comments, въпреки че RFC представляват проекти, те запазват своето име, когато се превърнат в стандарт. IESG (INTERNET Engineering Steering Group ) е отговорна за техническото управление на действията на IETF и за интернет стандартите.
Третата група, която има отношение към новите стандарти е ISOC (INTERNET society – която е организация от интернет експерти, които дискутират политиките и практиката тази група ръководи няколко борда, които се занимават с мрежовата политика.
Добре известният консорциумW3C (World Wide Web Consortium) няма директно влияние върху интернет стандартите. Тази организация е отговорна за web стандартите, които са изградени върху интернет стандарти. (Тава е просто едно уточнение за тези, които смятат, че web и интернет са едно и също нещо.)

Етикети: доклад по информатика, реферат по информатика