Реферати

Мнозина се чувстват неудобно, когато трябва да говорят с човек от друга страна. За съжаление мнозина са толкова заети да търсят различията между сече си и другите, че пропускат да забележат колко много си приличаме всички ние. Безспорно има езикови различия. Ала истинското общуване между хората – независимо от техния произход – идва от сърцето!
Като човешки същества ние имаме много повече прилики отлики : всички ние чуваме, обичаме, изпитваме болка и радост, всички плачем. Тези чувства именно ни позволяват независимо от коя култура идваме да общуваме един със друг. Яркото осъзнаване на общото между нас ще премахне изцяло отчуждеността и предубежденията, които се различават от нас.
Ако сте сърдечни и открити лесно ще разговаряте със всеки чужденец. Попитайте го за живота в неговата страна – къде живее, какво работи, какъв е битът в неговата страна. Сами ще се изненадате от това колко много ще научите от отговорите на вашите въпроси. Когато ви се иска да говорите с някого, но не разбирате езика му, може да използвате жестове или да се опитате да разберете какво казва от някои думи, които са общи за много езици.
Повечето хора се смущават при опит да говорят с чужденец. Дори когато знаете само няколко думи и изрази – опитайте със жестове говорете, общувайте! Няма никакво значение правилна ли ви е граматиката или пък произношението. Стига да направите опит а вие ще привлечете тези хора към себе си.
Въпреки че сърдечността е ключовия елемент за да стесните бездната, която пречи на общуването между хората от различни страни. Съществуват някои основни правила, които ще помогнат да се избегнат недоразумения, произтичащи от някои специфични особености :
• Дъвчене на дъвка – не учтиво
• Не използвайте много жестикулиране със ръцете
• При разговор седите със изправен гръб, със двата крака стъпили на пода
• Смехът може да бъде белег не само на хумор, но също на неудобство……….
Това са само някои от особеностите при комуникиране с представители от Япония.

Бизнес отношенията в Япония:

Семейните и служебните отношения са винаги смесени. Едните са немислими без другите.
Служителите се наемат според дипломите които притежават и вечните препоръки. В малките компании значение има близостта със собственика.
Постиженията нямат значение защото веднъж нает човек обикновено остава във фирмата за цял живот. Смяната на работодатели се смята за измяна: такъв човек обикновено не е желан никъде.
Не се прилагат безпристрастни оценки от западен тип, защото се смятат за ненужни. Работниците дори и на най-ниски равнища се следят сами един друг доколкото работят усърдно. При отклонения и изоставане в зависимост от случая колегите прилагат или другарска взаимопомощ или сурови /според някои европейски наблюдатели направо садистични/ мерки.
При повишение има значение възрастта, прослужените години, доказаната вярност и всеотдайност към компанията и пола.
Високите постове са обикновено запазени за хора близки до управляващите структури.
Жените не могат да бъдат друго, освен работнички или секретарки..
Повишенията идват много бавно.
Постиженията не са съвсем без значение, но са на доста заден план, понеже се смята, че те обикновено принадлежат на групата, а не на един човек.
Не съществува освен при масови съкращения по принуда, които също са редки. Смята се че компанията е семейство с много синове и дъщери които не могат да бъдат пъдени от къщи . Част от женския състав в Япония обаче може да се състои от сезонни работнички на повикване, които се освобождават при спад на производството.
Не се използват научни похвати за управление на хора защото се смятат за ненужни: в жертвоготовните източни култури служителите не се нуждаят от специална мотивация, за да работят усърдно.
Компанията се управлява като семейство.
В Япония се заимстват и усъвършенстват всякакви похвати, които водят о подобрение на организацията на производството и качеството му, като Точно навременно управление, Тотално управление на качеството и др.
Служителите се обучават само по технически предмети, не за създаване на нагласи и светогледи.
Използват се обаче всякакви извънкласни методи за създаване на сплотеност и висок боен дух: строяване и пеене на песни, вдигане на знамена, следобедни посещения на кръчми и ресторанти и т. н. Те са задължителни за всички.
Парадоксална борба на две противоположни склонности: първично недоверие към новостите и любопитство съм всичко ново.
Свръхвисока способност за подобрения на съществуващи технически произведения. Слаба революционна изобретателност.
Японците мразят всякакви изненади и внезапни промени.
Не е известно да са правени достатъчно опити с тях, но силният стрес и неравновластие биха направили едновременната работа по различни проекти и с различни началници невъзможна.
Служителите очакват точн задачи от началниците и много често работят под силен стресс.
Ако изобщо съществува, е символично, без съществени последствия. Страхотната японска напористост и борбеност се потиска от мисълта, че всички в компанията са едно семейство, в което трябва да има хармония, както и от тбезличаването на отделния човек, което културата налага.
Силно централизирана йерархия, в която всеки трябва да знае къде е и какво му е разрешено. Инстанциите не бива да се прескачат.
Началникът е абсолютен господар. Дава вид, че се съветва с подчинените си, но всъщност очаква те да потвърдят гласно, че приемат онова, което вече е решено и е научено чрез слухове.
Началникът трябва да е добър специалист, който има готови отговори за всичко и създава добър и ясен ред. Началникът е добър баща – не гони от къщи и се грижи не само за служителя, но и за семейството му. Служител със семейство обикновено получава по – голяма заплата. Началникът може да помага в личния живот, като например уреди сватба или погребение и присъства на тях. Началникът е свръхтвърд човек, който не знае какво е униние.
Началникът е скромен и ако допусне грешка, се изправя пред подчинените или пред клиентите, навежда глава и признава, че се срамува. Добрият началник никога не изразява недоволство пряко, а само чрез намеци или чрез посредник.
Кодирано. Нищо лошо не бива да се заявява пряко. От това правило има обаче сериозни отклонения. Поради нервността, избухливостта и силната си напористост японските началници понякога не могат да се владеят (въпреки че културата им ги учи на това) и правят невероятни сцени. За Чунг Джу Йунг, президент на корейската бизнесимперия Hyundai, пък се говори, че бие подчинените си.
Началникът е човек от висше естество, към когото трябва да има преклонение. Казва му се само онова, което би желал да чуе. Когато идва на работа, всички му се кланят. Каквато и заповед да издаде, отговорът може да е само „Слушам”.
Дадената дума може винаги да се наруши. Това важи дори и за писмени договори, каквито впрочем японците и корейците не обичат особено.
Точността и навременността са обикновено в Япония.
Служителската инициативност не съществува. За всичко трябва указание отгоре. Предаността към компанията да бъде абсолютна. Компанията не се напуска. Но отклоненията от това правило започват в края на XX век и вече се разрастват.
Отношението между служителя и компанията: служителя смята компанията за семейство. Заблуда е обаче схващането, че е доволен. Изследванията показват висока степен на недоволство сред японските служители, както и може да се очаква в силно стресирана култура. Въпреки това служителите работят с огромен ентусиазъм, не се сдружават срещу компанията и с нищо не показват недоволство. Стачките са голяма рядкост.
Жертвоготовноста на служителите е огромна. Служителят живее за компанията и не очаква особено високо възнаграждение. Винаги е готов да жертва лично време и усилие, без да роптае и без трудовото му усърдие да спада. Живее се, за да се работи.
Срока на заплащане може да бъде много дългосрочен. Планира се най – малко с десетилетия, понякога с век напред, дори повече. Борбата на компанията не е за бърза печалба, а за завладяване на позиции на пазара, дори и при големи начални загуби. Смята се – особено в Япония – че първо трябва да бъде смазана конкуренцията по – най – безжалостен начин, а после да се гони печалба. Това може да е след десет години или повече. Дотогава трябва да се търпи и упорства – труд и затягане на поясите. Пестеливостта може да бъде огромна. Смята се че спечеленото трябва да се спести или вложи обратно в бизнеса, не да се изяде.

Визитната картичка на японеца

Един човек в Япония може да има по няколко визитни картички. Първия вид представлява бял картон написан с латински букви. Това означава че притежателят на тази картичка е японец, който има делови връзки зад граница т.е – човек от елита на Япония, а сигурно владее и чужди езици. Уважаван и търсен човек. Вторият вид представлява снимка. От едната страна е изписан адресът с латински букви а от другата страна е снимка на мястото (в повечето случай острови), където живее. По този начин японецът показва не само изображение на острова си за да го намерят по лесно, но и показва клолко много уважава мястото където живее. И че без острова си той е половин човек. Третия вид визитна картичка представлява в повечето случай шарен картон от едната страна на който информацията е исписана с латински букви а от друга с йероглифи.

Поклона в Япония

Поклона в Япония е поздрав. Да сведеш глава пред насрещния, това означава да го поздравиш и нищо повече! Японецът е един от най любезните хора на света. Поклонът на японците показва че са искренни. Поклонът представлява цяло изкуство. Има различни видове поклон: японците се кланят когато искат да благодарят или да поздравят. С ръце зад кръста когато поклонът е от вежливост към непознат или с ръце отпред пред човек, когато поклонът е за пред началството или пред много близък човек.
По късно се е появил и поздравът чрез ръкостискане и сваляне на шапка, но те се използват изключително рядко и не са могли да се наложат като вид поздрав.

Особенности при общуване с представители от Япония

• При запознанство не е прието ръкуване а поклон.
• Визитната картичка е със силата на документ
• Предпочитат да водят преговори със хората от същото иерархично ниво, преговорите се водят на английски.
• Никога не казват не
• Често се усмихват и кимват в знак на разбиране
• Често не довършват изреченията.
• Добри слушатели са
• Държат на хармонията
• Избягват преките разговори за пари
• За тях реномето на фирмата е с по – голямо значение от печалбата
• Ползват услугите на посредник за установяване на делови контакти
• В обръщението използват сам след презимето
• Същинските преговори не започват от първата среща, а едва на втората дори на третата.
• Възможно е японския делови партньор да се интересува от семейството личните проблеми.
• Гостът не трябва да избягва тези разговори, израз на неуважение.
• Японеца никога не кани своя гост у дома, а говори в нощен бар
• Японците гледат с недоверие на деловата жена
• Ценят точноста
• Решенията се вземат колективно.
• Подаръците трябва да са съобразени с ранга, да не бъдат опаковани в чернобяла хартия
• Не е прието да се подаряват сапун или дезодорант
• Облеклото да е официално да е тъмен костюм.

Етикети: доклад по бизнес комуникации, доклад по икономика, реферат по бизнес комуникации, реферат по икономика