Реферати

Живеем в свят, който се глобализира непрекъснато и хората имат все по-често допир един с друг. Това не означава, че основните черти на културите им се уеднаквяват. Сходствата са на повърхностно равнище- например носенето на облекло по една мода, пиенето на “Кока Кола”, ползването на услуги на заведенията за бързо хранене, и хотелски вериги като Хилтън, Радисън и др. Ценностната система се променя много трудно и съществени различия ще има още много векове, тъй като познаването на чуждите култури и съобразяването с тях е един от ключовете за успех за всякакви делови начинания. Необходимо е да си дадем ясна сметка кои сме ние и по какво се отличаваме един от друг, а след това да се замислим дали ще можем да се уеднаквим или ще живеем с различията си.
На какво равнище е сходството на различните култури?
Променят ли се лесно ценностните системи поведението на хората с различни култури?

Културите по света могат да бъдат изучавани безпристрастно и обективно, а след това описани научно. Ако използваме правилни научни подходи, след като знаем няколко основни особености на една култура ще можем да предскажем с доста голяма вероятност и други нейни взаимосвързани черти, въпреки че на пръв поглед връзката не личи. Това е от голямо практическо значение.
Какво е необходимо да се направи, за да стане възможно на базата на познаването на някои особености на една култура да може да се предскаже с голяма вероятност и други нейни черти?

Много хора, които не познават никакви чужди култури смятат, че онова което е обичайно в тяхната страна е логично, вярно, рационално, добро или лошо в абсолютен смисъл, т.е.общозначимо. Това е огромна заблуда, която води до сериозни междукултурни неразбирателства. Няма общочовешка логика, която да може да определи точно доколко е редно човек открито да казва какво мисли, да слага приятелството пред бизнеса или обратното, да възпитава децата си в подчинение или в независимост. Няма единна абстрактна логика, която да определи доколко един мъж или жена трябва да бъдат меки и напористи, грижовни или строги, както няма и такава логика за междукултурните отношения, за свободата и реда в тях. Няма единни рационални разбирания кое е опасно, мръсно, грозно, неприятно и дори доколко едно нещо е болестотворно.
От какво зависи рационалността в поведението на хората?

Това не означава, че трябва да изпадаме в някаква безценност, да нямаме собствена ценностна система и разбирания, да казваме, че всичко може, но трябва да сме наясно кое може и кое не, да сме наясно кое е правило и кое не. Това са ценности, които зависят от средата в която живее човек. Ако искаме да се впишем в нея без да правим лошо впечатление, трябва да вникнем в нея и да даваме вид, че я приемаме поне донякъде.
Какво трябва да знае и прави туриста в една страна за да не създава лошо впечатление на местното население?

Логиката на доброто управление, обществено или фирмено, което се предлага някакво абсолютно правило от много специалисти и консултанти, също зависи до голяма степен от логиката на една или друга култура. В днешно време тя най-много се отнася до американската, а донякъде и в други западни култури. Съгласно немската и френската култури икономическия растеж се осъществява не от отделните граждани, а от отделна прослойка в обществото, които са локомотивите на нацията. Това обяснява, според тези култури, необходимостта да се даде възможност на едрия капитал да участва в управлението на държавата.
Реално погледнато в управлението има някакви абсолютни правила, някакви абсолютни прагове, които един ръководител не бива да прекрачва в която и да е култура. Например ако обезглавите бръснарите, които са ви порязали, както е постъпил южноафриканския цар Шака Зулу, през 19век, ще свършите печално както него. Има огромен списък от управленски правила, които не са нищо друго освен създадена културна логика. Те са правила за културата където са създадени. В други страни те могат да дадат добри, средни или катастрофални резултати, в зависимост от създадената логика на местната култура. Ако за един американец е нормално служителите да бъдат напористи, то за един швед или холандец това е недопустимо и ужасно. Ако един норвежец смята за логично да се посъветва с подчинените си, то за един французин това е безсмислица. Ако за един германец е добре организацията да има по-ясна структура и всеки да изпълнява точно описани функции, за един англичанин това не е необходимо, а може да бъде и вредно. Най-важното е, че успехът на компанията и обществото не зависят от тези относителни разбирания.
Посочете с коя от изброените управленски концепции съвпада и се различава от норвежката, американската, шведската, холандската и френската?
Посочете с коя управленска концепция за управление влиза в противоречие германската концепция за управление?
За коя култура е правилна дадена логика на управление?

С особена подозрителност трябва да се отнасяме към консултантските наставления от рода на 8те- Sта, 4те-Rта и 5те- Ота, за добро управление в една или друга насока. Същото важи и за групирането на явленията в по 5, 7 или колкото и да било правила, както виждаме че се прави в някои специализирани печатни издания. Няма естествена логика в света, която да квалифицира явленията и да ги дели на правилни и вредни според това с какъв звук или буква започват думите, които ги описват, на един или друг език. Няма логика, която да групира явленията в управлението и организационното поведение в стройни групи от 5, 8, 10 и т.н. Подобни похвати целят да създадат показен ефект, но научната им стойност е съмнителна.
9. Защо не бива да абсолютизираме групирането на влиянията в управлението и организационното поведение?

Безродовост и жертвоготовност

Сред културните особености, които вероятно имат отношение към фирмения растеж се открояват, сравнително ясно, единствено безродовостта (деление на човешкия род на свои и чужди), жертвоготовността (в скалата на ценностите на първо място е държавата, на второ фирмата, на второ фирмата, на трето семейството и на четвърто самия човек). В западния свят разделението на личното от служебното способства за достигането на огромни размери на една компания, а смесването им се явява сериозна пречка за нейното развитие.
В Далечния Изток в определени условия и поради жертвоготовност пълното отдаване на служителя на компанията, задоволяването с ниско потребление, повторното влагане на печалбата в бизнеса, бързото внедряване на новости, съчетано с държавна закрила и подкрепа се оказва способно да създаде компании с огромни размери дори при запазване на родовите отношения.
Кои културни особености имат отношение към фирмения растеж?
За държавите от коя част на света фирмения растеж се обяснява с пълното отдаване на служителя на компанията?
За държава от коя част на света се обяснява фирмения растеж се обяснява с разделянето на личното от служебното?

Икономическия успех на всички общества по света се определя от сложни взаимодействия между култура и околна среда. Когато това взаимодействие създаде убеждение, че от усилията има смисъл резултатът е икономически растеж. В Западния свят и Далечния Изток това убеждение се осмисля и се изказва по не еднакъв начин. В Западния свят смята, че успехът на един човек зависи от самия него (т.е. от усилието. Съчетано със знание и умение води до успех). В Далечния Изток има убеждение, че си струва човек да положи усилие, дори заради самото усилие. И в двата случая практическото следствие е едно и също, а именно впрягане на човешка енергия в добре обмислена посока към икономически успех.
В държавите от коя част на света съществува убеждението, че успехът на един човек зависи от самия него?
В държавите от коя част на света съществува убеждението, че си струва човек да положи усилие, дори заради самото усилие?

Западното убеждение във вътрешната причинност, според което успехът зависи от самия човек, което е свързано с инициативността е плод на преход от земеделие, търговия и финанси, а по-късно и към индустрия. Започнато бавно, преди близо 10 века, ускорено при Възраждането и Великите географски открития у претърпяло бурно развитие при индустриалната революция.
Какво изразява вътрешната причинност?
С какво е свързана вътрешната причинност?
От какво е породено западното убеждение във вътрешната причинност?

С убеждението, че успехът зависи от външни причини и са доста силните си прояви на родовост, с ясно видими следствия в ежедневието, българската култура се отличава рязко от северозападните култури в Европа, а до голяма степен и от Централно европейските и Югозападни култури. Различията по отношение на толкова важна особеност, тясно свързана с икономическия успех позволява да определим българската култура като европеидна, каквото е и географското положение на страната, а именно на границата на Европа и останалата част на света.
С какво българската култура се отличава рязко от северозападните култури в Европа?
В какво се изразява проявата на родовост?

Това в коя част на света ще бъде България след десетилетия ще зависи от усилията на самите нейни жители, а не от онова в какви организации членува, тъй като почти никоя от тях няма да даде нищо на готово. Истински икономически растеж ще има тогава, когато се създаде етична маса от хора , убедени във вътрешната причинност. Това няма да е скоро, тъй като за да има такива хора е необходимо да има поне частица икономическо благоденствие. Примери за едното без другото няма.
От какво зависи постигането на икономически разцвет в България?
Какво е необходимо, за да има в България висок процент хора вярващи във вътрешната причинност?

Частично икономическо благоденствие се постига бавно, донякъде с помощта на управляващите държавата и още повече с помощта на управляващия бизнес.
Така както това е било и във всички държави с неравновластни култури. Затова качеството на висшето управление в България и най-вече на български компании ще бъде от решаващо значение. ________ заблуда, че някога ще има власт която ще раздава благини е вредна защото такава власт никога няма да има. Управляващите трябва и могат да създават ___________ за успех, но всеки е отговорен сам за собствения си успех, а от там и за успеха на държавата. И това е обяснимо тъй като няма богата държава където да господства друго убеждение.
С чия помощ може да се постигне частично икономическо благоденствие в България?

Икономически успех

Пред държавниците винаги е стоял въпросът: ”Коя култура определя икономическия успех ?”. По богатства на върха са стояли западноевропейските култури и техните разклонения като САЩ, Канада и Австралия, също и далекоизточните култури като Япония и страните на т.нар. Вадморски китайци- Сингапур, Hong Kong, и Тайван. Към тях се приближава и Южна Корея. На дъното са африканските страни, доста ниско са и някои арабски държави и др. “Имат ли нещо общо първенците?“ Отговорът е “ДА”. Те или изповядват вътрешна причинност (западните култури) или жертвоготовност (далекоизточните култури). И в двата случая става дума за различни разцветки на едно и също нещо, а именно, че си струва да се напрегнеш днес за да получиш утре. Разминаване може да има по въпроса “Кога е утре?”, но не и за смисъла на полаганите усилия.
Посочете кои са богатите държави в света?
Посочете кои са бедните държави в света?
Какво обяснява богатството на западноевропейските култури и техните разсейки в света?

Имат ли нещо общо най- изоставащите страни в света? Отговорът е да. Те не вярват нито във вътрешната причинност, нито в жертвоготовността, така както я разбират японците, китайците и корейците. Изследванията показват, че в Камерун, Гана, Сенегал, Зимбабве и Танзания има висока степен на съгласие с твърденията, че мъдростта е по-важна от знанията и че тя идва с опита и времето, а не от образованието, т.е. няма защо човек да се напряга и да учи, по-важна е мъдростта а тя идва с времето, от само себе си. Мъдростта не почива върху активно придобити знания или умения а нещо като психическа особеност на възрастните хора, които на базата на житейския опит , без усилие са проумели някои неща. Това говори за ниска вътрешна причинност и слаба жертвоготовност или краткосрочна ориентация. Много са културите намиращи се по средата. Техните културни възможности за развитие се определят от сбора на нагласите им по две измерения. Например: Индия и Бразилия не са богати, но с развиват доста добре от години. И двете култури са родови и нямат силно убеждение във вътрешната причинност, но двете са твърде високо в класацията от гледна точка на дългосрочна ориентация. За това твърдение железни доказателства не можем да имаме, но разполагаме със желязна статистика, от която следват следните закономерности:
Богатството и бедността вървят ръка за ръка , с определени постижения , статистически доказателства, за които има съответните културни нагласи. Причинно следствената връзка може да изглежда от части съмнителна, но западния учен израснал в среда и време, които му възвеличават собствените си културни ценности ту ги поставя под съмнение или постоянно ги отрича. Но погледнато от страни, от ъгъла на културата, която не е нито богата , нито свръх бедна, каквато е българската, тази причинно следствена връзка се налага като единственото възможно културно обяснение за икономически напредък.
какво обяснява изоставането на някои страни?
В кои страни мъдростта е по-важна от знанията?
Какво е характерно за страните, заемащи междинно място между богатите и бедните държави?

“Обречени ли са родовите, силно нежертвоготовните култури на вечен икономически неуспех?” Отговорът е “НЕ”. За пример можем да посочим Тунис- арабска страна , без почти никакви природни дадености освен топло време и плажове. Тунис е първенец по развитие между арабските страни. С растежа си от 5-6% през последните години страната задминава по скорост на развитие дори Саудитска Арабия държавата, която е “върху море от петрол”. Как става това? Отличава ли се по нещо Тунис от останалите арабски държави? Тунис се отличава преди всичко по това, че е най-европеизираната арабска държава. Тя е единствената където многоженството е забранено с държавен закон. Първият тунизийски президент Хабиб Турбига е френски възпитаник, който запазва близки връзки с Франция, където е лежал във затвор за подривна дейност във френското владичество. До неотдавна в Тунис цялото образование се извършва само на френски език, а арабския се изучава само в специализирани часове. Останалите араби днес говорят за Тунис донякъде с носталгия. Най-често срещаната реплика е “Те имат добре уредена държава, но са възприели прекалено много френска култура.” В Тунис има все още силна родова култура, която личи дори и от една кратка екскурзия. Всички младежи имат еднакъв външен вид, без странности в облеклото, без обеци, татуировки, цветни коси и никой не разхожда кучета, защото те служат за работник а не за приятел както в безродовите общества. Въпреки това Тунис се развива успешно. Този пример показва, че силните външни култури и икономически влияния могат да бъдат силен двигател за икономически растеж още по времето на родовата култура, която е запазена. Очевидно у част от обществото се появява стремеж към развитие и вътрешна причинност. Това са хора с привилегировано положение, които могат да се възползват от присъстващото неравновластие в културата. Те държат ръководни позиции и господството им не се оспорва. Същевременно те “организират и теглят” останалите жители в страната към желаната от тях посока. Този модел на развитие е много различен от онзи по който са се развивали равновластните германски култури, особено англо-холандските и скандинавските култури. Там държавите и личностите на ръководни постове не са играли толкова силна роля в икономиката. Развитието е дошло предимно от долу – от самия народ. Това е особено вярно за САЩ, където държавата не е имала почти никаква намеса в икономиката. Днес много американци смятат, че правителството трябва само да наблюдава “честната игра” в икономиката, без да се намесва за да я развива. Това са препоръките за страните от Източна Европа направени от немалко американски консултанти, но нямащи представа за културните особености в тези страни.
Какво следва от това за България и Източна Европа? Още дълго време едрата икономиката ще се движи от влиятелни личности, свързани с управлението на страната, централно или местно. Това е неизбежно. Така е било в голяма степен в Италия и Франция и това не е нещо непременно лошо за икономиката. Историята показва и друг път, че за такъв род култури няма____________. Важна роля ще играят западните инвестиции. Освен пари те ще донесат и западно културно влияние и западен начин на управление, който подтиска родовите отношения. Колкото повече западни инвестиции, толкова повече западно влияние в икономиката, управление в бизнеса, а оттам и върху културата.
Обречени ли са силно родовите и силно нежертвоготовните култури на вечен икономически неуспех?
За кои култури икономическия растеж се осигурява от част от обществото, която “организира и тегли” останалите жители на страната към икономически растеж?
Какво е характерно за германските култури и особено за англо-холандско-скандинавските култури?
Какъв модел на икономически растеж трябва да избере страната с култура като нашата?
Кой модел на икономическо развитие от европейските държави е най-пригоден за България?
Какво друго освен финансов ресурс носят западните инвестиции?

Могат да се посочат примери за успешно развитие където привидно няма външно влияние. Словения например има много слаби западни инвестиции, за което сериозна причина е съпротивата на някои делови среди в страната. Там обаче в много отношения има чисто западна култура. Външно влияние там е имало и то много силно от Ранното Средновековие до I Световна война, когато е била под немско-австрийско управление. Икономическото състояние на бившите Югославски републики не само след войните в тях, но и преди тях показва ясна връзка между външните културни влияния и икономически успех. На първо място винаги е била Словения, следвана от Хърватско (тук е имало чуждо влияние- австрийско, венецианско, но не толкова дълго както в Словения) . Дори в сегашна Югославия най-развитата област е Войводина бившата австро-унгарска провинция.
Кое обуславя условията за икономическо развитие на страни, с култура като Словения, където видно няма външно влияние ?
Защо Войводина е най-развитата област в Югославия?

По аналогичен начин изглеждат нещата в Прибалтика. Държавата първенец – Естония е била управлявана няколко века от скандинавци и германци. Втората Латвия е била под шведско управление, няколко века, докато Литва е била независима в рамките на Полша и Русия. Все пак културните връзки на запада чрез Полша се оказват ползотворни и до днес.
България също дължи много от икономическото си развитие на отварянето си към европейските страни. Днес този процес продължава и въпреки трудностите си с които е съпроводен може да се надяваме да продължи. Очевидно е, че самоиздърпването в съвременното икономическо развитие, в съвременните условия на конкурентна борба е невъзможно. Връзката между безродовостта на една култура и нейният общ успех в съвременния свят е очебиен. В изследвания на бизнес консултантски корпорации през 2001г. върху икономиките на европейските държави, се основава на четири критерия: икономическа стабилност, производителност, инфраструктура и интеграция с останалата част от Европа. Тези изследвания са направени за да се определи колко са подходящи страните да бъдат членове на ЕС. В тази връзка е разработен специален индекс, който за периода 2000-2001г. е бил за Люксембург – 2-2,5, за Швеция, Дания, Белгия, Холандия, Финландия – 2, за Ирландия, Британия, Австрия, Франция – 1,5-2, Германия -1,5, Португалия, Испания, Италия, Словения, Малта, Кипър, Чехия – 1-1,5, Естония, Унгария, Гърция, Полша, Словакия – 0,5-1, Литва, Латвия, Румъния, България –0,5, На Върха е Люксембург . Ако пренебрегнем този особен случай виждаме подреждане, което отразява културните особености на страните и отговаря на класацията по индивидуализъм (безродовост). Франция и Великобритания не са по-богати от Германия, но в класацията са пред нея. Италия не е по-бедна от Великобритания, но е чувствително по-назад в класацията. През този период Словения има изравнено национално богатство по глава от населението с Гърция, но е по-напред в класацията, въпреки че Гърция е отдавна членка на ЕС, което и дава възможност да ползва огромни субсидии. Близка до Словения е и Малта, страна управлявана векове от западно-европейските рицари, а в последните _________________________________. Интерес представлява разликата между България и Румъния. Нашата съседка не е по-богата, напротив, тя претърпя още по-голяма разруха по време на режима на централизирано управление на икономиката и същите кризи след това. Но Влахия е била по-дълго време свободна от Отоманско господство и е изпитала по-силно влияние, особено френско, докато Трансилвания е била управлявана от унгарците.
Според изследванията България попада в една група с Турция, т.е. двете държави се възприемат еднакво икономически и културно дистанцирани от Европа. Не бива да се чудим, че България прави подобно впечатление без икономически анализ. В още някои други Балкански страни европейският посетител вижда бездомни кучета по улиците, доскоро и мечки. Сред държави като България, Сърбия масово се слуша чалга. Народната музика не може да се степенува по качество. Ориенталските ритми с нищо не са по-лоши от шотландските, тъй както чисто турската архитектура на Стария Пловдив, Копривщица и Мелник, възприемана като възрожденска не е по-лоша от която и да е архитектура и привлича интереса на европейците. Да не говорим за българската кухня , възхваляваща се от чужденците. За разлика от различните видове екзотични кухни станали част от бита на целия Западен свят и от архитектурата на 20век., чалгата в началото на 21век има свойството да напомня, че там където се случва масово има неевропейски традиции. Музикалните предпочитания са последното нещо от което се интересуват международните консултанти и инвеститори, но дори и повърхностни наблюдения, които могат да се направят се простират върху по-съществени неща. Когато шофьорите паркират където им падне, в разрез с общо приетото в Европа започват да се правят догадки за поведението и дисциплината на хората в организационна среда. Връзката между тези явления и външната причинност и родовост може да не е изяснена научно, но чужденците не пропускат да забележат, след не много дълъг престой, че българина се различава рязко от тях именно по делението на “ свои и чужди”(родовостта) и убеждението във външната причинност, т.е. развитието на всеки човек зависи предимно от външни фактори. Анкетите показват, че голяма част от българите не вярват , че усилията водят до успех и по това се различаваме от редица европейски народи.

Култура и културни измерения

Под култура се разбира ценностната система и поведение, които се споделят от големи групи от хора, обикновено цели народи и нации. Тези групи смятат за правилно или неправилно, за добро или лошо , приемливо или неприемливо и за проявленията на тези разбирания. Става дума за черти на културата, като се отразяват върху организационното поведение- мотивацията, общуването, вземането на решения, организация на труда.тези неща са уредени по много нееднакви начини в различните страни. Разбиранията за добро или лошо, за неправилно или правилно в организационното поведение и управлението създават чести междукултурни недоразумения.
Какво разбираме под култура?
Кои са характерните черти на културата , които се отразяват на организационното поведение?

Още в началото се налага да направим уговорката за култура на националните мнозинства и поради липса на информация пропускаме малцинствата, колкото големи и важни да са те. Да разберем междукултурните различия в организационно поведение трябва да излезем извън трудовите организации и да поговорим за семейството, училището, обществото, политиката и дори за историята. Тези области са свързани например с ценностната система, с която израства едно дете, а то се променя много трудно след пубертета. Отношенията между началници и подчинени в една култура са същите както между ученици и учители, родители и деца.
Днес можем да твърдим, че изучаването на съвременните култури е поставено на научна основа. Установено е например, че в страни, където хората признават, че са стресирани има притеснения към безработица и притеснение към някои нови технологии. Това показват по безспорен начин анкетите. Изследванията показват, че хората са по-недоволни от живота и работата си, по-трудно работят задружно, не обичат самоорганизацията. Всички тези неща вървят ръка за ръка. Ако човек познава един или два факта за една страна може да предрече редица явления. Пример: ако знаете, че в една страна хората са нервни, може да предскажете , че всички гореизброени особености са верни за висок процент от населението. Учените оформят няколко такива пакета от факти, те са общо взето независими един от друг. В едните има едни факти, в другите други. Колко са нервни хората и доколко се самоорганизират като група няма нищо общо с желанието да се самоизтъкват. Себеизтъкването е част от друг пакет и се проявява с други явления. Затова пък можете да предскажете, че в култури където хората не се притесняват от похвали и обичат да показват колко са велики мъжете и жените говорят с различен стил и интонация. Особено мъжете смятат професионалното израстване за много важно, понякога и от семейството. Много явления не могат да бъдат в един пакет, те се определят от няколко измерения. Доколко е лесно в една култура да уволнява хора за несправяне с работа зависи поне от 3 измерения – система на управление, законодателство и конкуренция. Освен това и много пъти се намесват различни исторически и икономически особености.
За да определим дали едно явление принадлежи към едно или друго измерение не е достатъчно просто така да ни се иска. Например ако трябва да определим с какво е свързано местното самоорганизиране на работата в група за целта трябва да знаем в кои е лесно и в кои става трудно. Такива изследвания и наблюдения има. От тях научаваме, че е лесно в Скандинавските страни, Холандия, Малайзия, Индия, а трудно в Испания, Франция, Италия, Белгия, Германия. В тази връзка възниква въпросът по какво се различават едните от другите? Хората в първите страни са спокойни, а във вторите притеснени и нервни. Следователно остава да намерим връзката между спокойствието и лесната самоорганизация, за да докажем, че връзката не е случайна. Наблюденията сочат, че култури където хората са нервни и нетърпеливи трудно се изслушват, не приемат чуждото мнение и по-често влизат в разпри, трудно се подават на самоорганизация. Такъв анализ трябва да се извършва винаги когато искаме да оприличим едно явление с друго. Установено е, че тревожните култури, където хората са нервни имат по-високо потребление на бутилирана вода и по-ниско на замразени храни и сладолед, отколкото спокойните. Можем ли да причислим това явление към измерението спокойствие-тревожност или избягване на сигурността. Да , защото знаем, че в тревожните култури ________ се пазят от зараза и смятат, че студеното е опасно за здравето. В тревожната Южна Европа и Франция се пие повече вино, отколкото в спокойните северни страни. Има ли това връзка с тревогата и спокойствието? Няма причина да твърдим такова нещо, става дума просто за традиции, които отразяват климата и почвата, а не особености ма характера. Това е така защото тези явления се определят не от едно а от няколко културни особености, Необходимо е изследванията да включват разнообразни култури. Пример: изследовател намира връзка между тревожност и високо потребление на бутилирана вода, намира връзка между тревожност и избягването на употреба на декоративна козметика. Такава връзка има, но тя се отнася само за западните страни, които имат една обща особеност- индивидуализъм (безродовост). В много колективистични (родови) страни, дори в тревожните като България и Арабският свят, жените употребяват още повече декоративна козметика, отколкото жените в Скандинавия, Америка, Великобритания. Тревожността и спокойствието имат отношение към употребата на декоративна козметика, но това не е определящо.
Докато психологията се интересува най-вече от отделния човек и взаимодействието му с други хора, сравнителната антропология се интересува от особености на различните същества и различията между тях. Понякога анализа на обществата е много различен от психологичния анализ на личността и явления на равнището на цялото общество могат да бъдат различни от тези на равнището на отделната личност. Това може да доведе до сериозни грешки. За пример можем да дадем изследванията на явления свързани с разлики в ценностната система, в поведението на мъже и жени. На равнището на отделния човек някои автори говорят за мъжка женственост( андрогени)т.е. наличието в дадена личност едновременно на женствени и мъжествени качества.
Изследванията сочат, че в някои страни мъжете са по-напористи от жените и имат по-голяма склонност към съревнование , а в по-малка степен проявяват сработване и грижовност към околните. Възможно е и да има мъже, които едновременно се съревновават в професията и са грижовни. Например с радост се грижат за малките си деца, това би могло да разглежда мъжествеността и женствеността като две отделни измерения, които не се противопоставят, когато говорим за отделни хора. Когато говорим за цели общества нямаме обективни причини да разглеждаме мъжествената напоритост от женствената грижовност и склонност към сътрудничество в двете измерения. Една и съща култура не може да бъде едновременно високо или ниско в двете отношения. Докато за отделния човек вероятно е възможно да бъде едновременно еднакво ниско или еднакво високо и по двете измерения.
Едно общество ако е високо по едното измерение е ниско по другото и обратното. Възможно е да е по средата, но не защото така е решил някой, а защото така показват изследванията.
Какво трябва да включва обхвата на проучването за да се разберат културните различия в организационното поведение?
Къде трябва да се търсят корените на отношенията между началници и подчинени?
Какво характеризира “пакета” от ключови факти или явления?
Как още се наричат “пакетите” от ключови факти или явления?
Възможно ли е на основата на познаването на едни ключови факти в “пакета” да се предрекат повечето останали факти в “пакета”?
Има ли явления, които не могат да бъдат поставени точно в един пакет?
Възможно ли е да бъде обяснена една човешка дейност само с културно програмиране?
Посочете какви са предпочитанията на туристите от страни с тревожни култури, по отношение на питейната вода и термичната обработка на храни?
Посочете какво е отношението на туристи от страни с тревожни култури към личното здраве?
Посочете пример, в който предпочитанията към алкохолните напитки не могат да бъдат обяснени в тревога или спокойство?
Как се нарича объркването на анализа на равнището на цялото общество и на равнището на отделната личност?
Имаме ли основание да разделяме мъжката напоритост и съревнователност от женската грижовност и склонност към сътрудничество при изследването на култури на цели общества?
Как трябва да се изследват културите-статично или динамично?
При изследването на културите какъв трябва да бъде подходът – дали това трябва да стане към даден момент или да обхваща целия живот на населението?

Вътрешна и външна причинност

През 1966г. американския психолог Джордж Ротър публикува изследване, в което доказа, че успелите американци имат по-голяма склонност от неуспелите да обясняват успеха в живота си с лични причини, а не с външни въздействия. По-късно през 80те години се появяват други изследвания, като цяло са по-склонни да преписват успеха си на лични причини, отколкото други народи. И така за едни народи успехът идва от това какво умее един човек и доколко енергично и правилно се бори с живота за да го устрои както иска. За други успехът или неуспехът се дължи предимно на външни причини като късмет, бог, съдба, приятели, роднини, връзки, правителство, цар, президент. Кои са едните и другите народи? Изследванията като това на Милър показват, че народите изповядващи вътрешна причинност ( “ Успехът зависи главно от самият мен”) са западните. Общо взето, като че ли колкото е по-традиционно едно общество, толкова по-често можете да чуете нещо от рода ”Ако е рекъл Бог…”, когато попитате дали една работа ще бъде извършена успешно и навреме.
Изяснете какво представлява вътрешната причинност за един народ?
Изяснете какво представлява външната причинност за един народ?

Връзката между вътрешната и външната причинност и родовостта е сравнително малко изследвана , но показват че богатите съвременни общества са едновременно безродови и изповядват вътрешна причинност. Това е съвсем логично защото в тях има повече хора постигнали успех в живота.
Няма трудолюбиви и мързеливи народи, хората от всеки народ работят най-малко толкова колкото е нужно за да преживеят. В бедните родови общества това често означава , че много голяма част от населението трябва да се труди къртовски за да оцелее.Ако цели групи хора са били мързеливи, то те просто не са сред нас. Където и да отидете в Таджикистан или в Боливия ще видите хора превили гръб под палещите лъчи на слънцето, от зори до мрак. В противен случай те просто ще загинат. Според някои изследвания в бедните родови общества се работи повече, т.е. там хората би трябвало да са по-работливи, а не по-мързеливи. Правени са изследвания, с които се установява по колко часа се работи средно годишно за някои професии. По държави резултатите показват, че първенец е Сантяго де Чили – 2250, следван от Коала Пур, Богота, Хонг Конг, Тайие и Найроби. На дъното са Осло, Хелзинки, Франкфурт и Париж- 1587часа годишно. Трябва да отбележим, че броя часове е доста мъгляв показател. Това е така, защото развитите култури очакват инициативност. В работата може да възникне т.нар. проблем с мързела или инициативност. При скок от едно общество в друго, т.е. ако вземете представител на една родова култура и го поставите в една индустриална среда и неговите родови нагласи са силни, той може да се обърка и да не се справи. След като бъдат задоволени материалните му нужди, нещо не толкова трудно в добре уредена индустриална държава, той може да не вижда смисъл да се напряга повече. Той вярва, че успехът в живота е подарък, инициативата и стремежът за развитие са неизвестни за него неща, а когато му ги обясните ще ви смята за странен човек. След като развитието за родовите общества не съществува как може да се смята, че това развитие е обективност, че може да се извоюва и си струва да се положат усилия за него. Основателен е и въпросът “Защо изобщо трябва да има по-нататъшно развитие ако човек има топъл дом, храна, дрехи и елементарни развлечения?”. Други може би биха повярвали в развитието, ако по-обемното и качествено производство наистина предлагаше забогатяване.
Въпросът с мотивацията на служителите в родовите общества често се пренебрегва – заплатите са ниски, условията на труд лоши , тогава за какво да се напрягат хората и защо да се стремят към развитие. Едно изключение в това отношение са далекоизточните общества, които са изследвани от гледна точка на жертвоготовността. Въпреки, че са родови те вярват в смисъла на полагане на усилия дори след задоволяване на материалните нужди. При това прагът на това задоволяване е доста нисък, но усърдното усилие не спира.
В жертвоготовните родови общества, онези които не приличат на далекоизточните , обикновено се работи по принуда. Трудът често е мъчение, което трябва да се изтърпи. Възможно е да срещнем хора, особено сред занаятчиите у хората на изкуството, които виждат удоволствие в работата , но те са рядкост. За по-голямата част от населението в тези страни трудът е мъчителна необходимост.
В богатите и безродови общества много хора вярват, че могат да устроят живота си както искат, да работят такава работа каквато име приятно. Част от удоволствието от работата е, че нещо се постига, върви се към развитие, но това не означава, че всеки жител в западното общество е доволен от работата си.Но недоволните могат да направят нещо за да си помогнат – да учат, да се преквалифицират, да си потърсят нова работа и мнозина наистина го правят. Това става доста по-лесно в безродовите, отколкото в родовите общества.
Нагласата за обмисляне на живота чрез постижения има стари корени- съществува убеждението, че всеки трябва да остави нещо след себе си. Има връзка между безродовост и вътрешна причинност. Още преди много векове хората в скандинавските страни са смятали че не бива да бъдат ____________ на очакванията към тяхното развитие. А тези очаквания за всеки , без значение от какъв род е, да се стреми към някакъв подарък. Това се заявява съвсем ясно от литературата от онова време, където се твърди, че бедни хора често се издигат на почит в кралския двор, отколкото служители от богати родове.
Американците в Източна Европа се смайват като чуят, че мечтата на много хора е да спечелят пари, за да могат след това да се отдадат на забавление. Американската култура учи, че нуждата от потребление трябва да бъде неразривно свързана с нуждата от създаване. Това убеждение е залегнало и в други западни култури.
Когато разгледаме въпросът за възпитанието във вътрешна или външна причинност можем да цитираме Джек Уелч , генерален директор на Дженеръл Електрик, смятан за най-великия бизнесмен в САЩ, затова как го е възпитавала майка му “ Тя” отбелязва той “Винаги смяташе, че мога да постигна всичко. Майка ми беше онази, която ме обучи. Владей съдбата си. Тя все това ми повтаряше” Това възпитание започва още преди детето да разбира изречения от рода” Успехът ти зависи от теб” За да илюстрираме това твърдение ще посочим впечатленията, които са придобили източноевропейските туристи посетили търговски център в Лондон. “ Забелязах майка с дете на година, година и половина, които се движеха около магазините. Детето правеше няколко крачки лягаше и пак ставаше. Майка му не само, че не му се караше, но не го и вдигаше. тя просто му казваше Get up с равен глас и то ставаше.“ Още от ранна възраст майката му съобщава на детето, че това което ще става с детето е в неговите ръце , да не разчита на околните. Така му внушава вътрешна причинност и го възпитава в безродовост (не разчитай на близки и познати). Ето къде се пресичат двете явления и защо може да се смята, че съставят едно измерение. Обратно в родовите общества децата се възпитават в послушание и подчинение, от тях не се очаква инициативност. Когато децата работят това не се прави за да се приучат на самостоятелност и инициативност, а най-често за да помогнат в оцеляването на семейството. Важните решения за по-нататъшния им живот се вземат от родителя- какво да учат, какво да работят, за кого да се оженят.
Откритието на Ротър, че някои хора повече от други вярват във възможността да предопределят успеха си е изключително важно. Светогледът на един човек обособен от външната или вътрешна причинност определя неговата пасивност или активност. И ако при отделни хора откриваме разминаване между думи дела ( т.е. твърдят, че вярват в едно, а се държат по друг начин) разглеждаме ли големи групи от индивиди ще забележим зависимостта между вътрешната и външна причинност и тяхната активност или пасивност. Там където хората изповядват външна причинност срещаме по-често пасивно отношение към живота. Философията на тези хора е, ако една река тече от Изток на Запад и отгоре на долу, защо да се опитваме да променяме течението. Обществените явления, които са по-типични за родовите общества, отколкото за безродовите или обратно се обуславят от вида причинност, в която се вярва в тези общества. Общественото пространство се поддържа по-добре в западните страни защото всеки го смята донякъде за свое, а не собственост на напълно чужди същества. Но то се поддържа и затова, защото в тези общества има стремеж и инициативност общите проблеми да се решават. В западните общества в борбата с обществените проблеми от всяко естество се включват всякакви проблеми. Сформират се сдружения, организират изяви и не очакват властите да им поднесат всичко на готово. Те вярват, че усилията им могат да доведат до резултат и това наистина става. Инициативността на гражданите зависи и от други измерения, но без вътрешната причинност тя е просто невъзможна.
посочете с какво се обяснява леността и безинициативността на родовите общества?
Кое обяснява вярата в смисъла от полагане на усилия, дори след задоволяване на материалните нужди от далекоизточните общества?
Какво е отношението към труда в нежертвоготовните родови общества , онези, които не принадлежат към далекоизточните?
Какво е отношението към труда в богатите безродови общества?
Какви са възможностите за преквалификация и намиране на нова работа в нежертвоготовните родови общества?
Какви са възможностите за преквалификация и намиране на нова работа в богатите безродови общества?
Каква е разликата в подхода на възпитанието на децата в безродовите и родовите общества?
Какво отношение има към активността или пасивността на човека светогледът обусловен от вътрешна или външна причинност?
Каква роля играе вътрешната причинност за инициативността на гражданите в една страна?

Предприемчивост

Съвременните западни организации поставят инициативността т.е. вътрешната предприемчивост като първостепенно условие за заемане на управленска длъжност. Изследванията на Стивънс Робинс показват, че хора с висока степен на външна причинност са по-малко доволни от работата си, отсъстват по-често от работа и са по-малко отдадени на службата, от тези вярващи във вътрешната причинност.
Кои хора са по-подходящи за ръководна длъжност, тези които вярват във вътрешната причинност или онези, които вярват във външната причинност?

Спазване на уговорките

Спазването на уговорките в родовите общества може да зависи от това с кого е била направена уговорката. Това важи и за свършване на определена работа и за точност при срещите. Не само разделянето на света на свои и чужди, но и външната причинност допринася за неспазването на уговорките. Схемата по която се разсъждава е : Щом като нещата не зависят от мен а от външна причина защо да се напрягам. Така е и по отношение на точността. Ако човек е убеден, че действията му се ръководят отвън, то той няма да се напряга особено да пристигне навреме на срещата и няма да се чувства виновен при закъснението си. Виновни ще са задръстванията, нередовните автобуси и т.н., само не и немотивираността на самия човек. Това е едно от обясненията защо в западните безродови култури уговорките се спазват по-често и в по-широк кръг случаи, отколкото в не западните. Когато има убеждение, че нещата не зависят от мен естествено е напрежението да се изпълни уговорката ще отслабне.
65. При кои култури уговорките се спазват по-често и в по-широк кръг?

Чувство за вина и срам
Американската астроложка Руд Бенедикт разделя културите на такива, които познават само чувството за срам и такива познаващи чувството за вина. Срам се изпитва само тогава когато си разкрит, че си извършил забранена или смешна постъпка и те разобличат. Вината обаче е лично чувство, човек може да изпитва вина, като е извършил нещо нередно докато е бил сам. Не е трудно да предскажем в кои култури има чувство за вина. Ако не смятаме, че успехът и неуспехът зависят от самите нас няма как да се чувстваме виновни. В културите с външна причинност няма такова силно чувство за вина каквото съществува в културите с вътрешна причинност . “ Вината за провала е другаде , не е в мен самия”. Това, че на запад има чувство за вина не означава, че няма да срещнете американец, който да се оправдава. Напротив приемането на вина е сложен и съвсем нелек процес, но все пак той е по-възможен в едни култури, отколкото в други. Това обстоятелство може да създаде неприятност на неподготвения човек от незападна култура, който иска да направи кариера в западна страна.
Каква е разликата в чувството за вина и срам в обществата с външна причинностот една страна и обществата с вътрешна причинност от друга?
Каква е разликата в чувството за вина и срам в безродовите общества и в родовите култури?

Америка е страна, в която трудно се приемат извинения за неуспех . американските лекари плащат големи застраховки, защото там често се съдят. Някой все смята, че не е направено всичко възможно, можело е по-добре.
САЩ е създаден управленчески подход “ TOTAL QUALITY MANAGEMENT”. Той съдържа философията, че всеки в едно предприятие е отговорен за качеството и трябва да се стреми непрекъснато да го подобрява. Това е философия основаваща се на схващането, че човек изповядва вътрешна причинност и смята, че постигането на качество зависи от собствените усилия

Планиране

Едва ли е трудно да се предскаже, че в култура къде развитието на света се преписва на външни причини планирането се смята за безсмислено. Защо да планираме, когато не знаем как ще се стекат обстоятелствата , независещи от нас. В западните култури това е основен грях , да нямаш план- личен или организационен, е нещо като да тръгнеш в океан и да без компас и да се надяваш на външни сили (т.е. вятъра да те закара в желаната посока). В западните организации биха ви казали, че трябва да планирате къде искате да стигнете и после да се борите за успех. Затова някои компании искат от служителите си периодично да представят личен план за развитие или отговор на въпроса ” Как виждате себе си след 5/10 години?”
При кои култури планирането се смята за безсмислено?

Мерки за сигурност

Приемането и спазването на такива мерки е пряко свързано с вида причинност.
За да докажем това твърдение е достатъчно да застанем до някой светофар в Амстердам, Лондон, Виена и да проследим как се пресича е дали водачите носят предпазни колани. След това направете същото в незападна култура. В Западните страни хората нямат нужда от постоянен контрол за носене на колани и др. Те са убедени, че както благосъстоянието, така и неблагополучията им зависят от тях самите. Затова те се грижат за себе си и здравето си много повече отколкото хора от третия свят. На Запад хората участват в здравни и спортни програми, спазват се диети, тютюнопушенето е спаднало рязко, дотолкова, че в някои организации в САЩ пушачите се смятат за странни хора, които не бива да бъдат приемани на работа. Щом пушиш значи нямаш контрол над себе си или не си убеден в нуждата от такъв контрол. И в двата случая не си необходим на съответната организация.
В страни с какви култури хората полагат мерки за сигурност, съблюдавайки стриктно правилата за безопасност и охрана?

Вътрешна причинност и растеж

Богатите страни имат висок процент хора убедени във вътрешната причинност, отколкото бедните страни. Статистически връзката между вътрешната причинност и богатството е очевидно, но причинно следствената не е така ясно изразена. Дали Дания е богата, защото населението е убедено във вътрешната причинност или първо е забогатяла а после е развила тази склонност е въпрос, на който трудно може да се даде отговор. Когато учените пишат по тези въпроси ще вземат наведнъж цялото изменение и индивидуализъм, което се разделя на родовост и причинност. Най-често се твърди, че движението е от индивидуализъм към богатство а не обратното. Възможно е индивидуализма на западните държави да е имал положително въздействие върху икономическия напредък в миналото, да се е изтощил, така както японската култура показва явно изтощение и търси нови пътища за да се възроди икономически.
Сега западните страни нямат бурен икономически растеж, но именно техните компании се представят най-добре в целия свят. Успешните международни компании от типа “Кока Кола”, “Нестле”, са онези, които разнасят по света не само капиталовложения и технологии, но култура. Където и да отидат се подпитат на хора ( сред висшите началници), като донякъде те да отговарят на техните културни очаквания. Трябват им дейни хора, с желание за растеж, които могат да планират, да преследват цели, да поемат отговорности и да ги спазват. Това са чертите на безродовата култура и безродова причинност. Индивидуализма както го описват повечето учени е изключителна сложна система. Повечето от тях считат, че присъщите на успеха черти са свързани с безродовостта и вътрешната причинност. Засега няма достоверни изследвания, които да проследяват развитието на големи групи от хора с вътрешна или външна причинност, за може да се каже кое е причината и кое следствието. Вътрешната причинност не означава просто вяра, че успех ще има, а че си струва човек да положи усилия да учи и в света да проявява инициативност, енергичност, стремеж нещата да се придвижат напред. Ако вътрешната причинност и всичко свързано с нея спомага за успеха на личностно равнище това още не означава, че е в сила за цели народи. Но историята на икономиката на Западна Европа говори най-малко, че индивидуализма и вярата в смисъла от развитието са неразривно свързани със значителен напредък.
Какво е положението с причинността в нашата страна?
Едно изследване на 1000 предприемачи показва, че 20% от тях изповядват външна причинност, 42% нямат ясно мнение, и само 38% успехът зависи от самите тях, това са най-активните хора в страната, от които се очаква да възродят икономиката на България.
Във всички страни с родова култура могат да се чуят силни доводи, че голям успех в бизнеса не е възможен без закрила от високи места, без създаване на родови отношения с големци. Независимо от всичко казано, защо става така, че днес в някои страни с родова причинност има сравнително висок икономически растеж- включително и България, има по-висок прираст от някои западни срани. Бурният икономически растеж на една страна не винаги означава икономически успех и забогатяване на обществото като цяло. И това ни е добре известно от българският пример. В родовите страни икономически растеж се води от малко на брой хора, докато останалите са пасивни изпълнители. Съответно и плодовете от развитието остават у малко хора. Обществото ще бъде икономически успешно,като цяло, когато в него има достатъчен процент хора – образовани и инициативни, вярващи, че съдбата им е в техни ръце.
Когато извършиш нарушение в местна култура начин да излезеш от затруднението, в страни с външна причинност и родовост, е да спориш и използваш различни видове натиск. Правилата за___________ и начините им за налагане са измислени в чужди безродови и равновластни култури, където няма такова противопоставяне “ Ние срещу тях- Властта”., затова у нас не се приемат много лесно. Освен това ако е възможно да упражниш натиск от позиция на общественото си положение и да укриваш правилата в своя полза, защо да не се възползваш. В неравновновластната култура правилата не могат да бъдат еднакви за всички, всички хора са равни, но някои са по-равни от другите.
Служителят, който системно нанася щети на компанията е търпян, може би защото е близък или защото липсва схващането типично най-вече за англо-саксонските култури, че който не се справя трябва да си ходи веднага. От служителя се иска не да спазва правилата за действие, а да прилага хитрости типични за неравновластните култури. Към благоденствието на служителя се проявява слаба загриженост. Те полагат непосилен труд в тежки условия. Това е една от причините да се измерва степента на индивидуализъм( родовост и безродовост) чрез въпроси за мотивацията. Отговорите показват, че в бедните родови държави хората мечтаят за доби условия на труд, т.е. те искт това което нямат. Служителите са необучени и не се справят добре с работата си. Водачите на автобуси често пъти не познават пътищата в страната, но не се отчита, че това е много досадно туриста. Гледната точка на клиента възприеман като чужд човек се забелязва едва тогава, когато назрее възможността за изразяване на недоволството, а не се прави опит да се предскаже още преди планирането на дейността. С началника не се общува пряко и истината не му се казва, управлението очевидно е авторитарно и всяка искреност е спестена. Служителят често е стресиран и уморен, но твърди, че нищо му няма. Оплакването от работника може да се приеме като оплакване от личността. Отново родовост и неравновластие. За сметка на това служителите споделят чувстват си с клиентите и ако са ги почувствали поне малко близки, споделят с тях неща, които един западен служител би смятал за фирмена тайна. Това е обяснимо. Тъй като в безродовите култури господства схващането, че не е работа на клиентите да знаят какво чувстват служителите и колко са недоволни от началника си. Това води до недоволни клиенти ако са закърмени поне с ценностната система на западните общества . Никой англичанин, немец или скандинавец няма да приеме обяснението, че си закъснял, защото си водил безсмислен спор с някой от органите на реда., когато за тях виновния си ти. Ако заканата на органите на реда е да не допуска повече коли е напълно сериозна виждаме как родовата ценностна система проваля един вероятно доходоносен бизнес
Става дума за икономическия напредък на западните общества.Нека да направим кратък ретроспективен анализ в общества, където прехраната се вади предимно от земята. Там е в сила теорията на т.нар. ограничени средства, която отрича в по-голяма или по-малка степен възможността за развитие и следователно смисъла от усилията в тази насока. Тога откъде са се появили вътрешните причинности, стремежа за развитие в западните народи, след като те навремето са се изхранвали от земеделие и животновъдство?
Средновековието е интересно с това, че през него все още няма ____________ революция все пак корените на съвременното западно богатство започват да се съзират особено към края на Средновековието. Назрява и най-важната особеност на северозападната култура- убеждението във вътрешната причинност. Забележително е, че още тогава на някои места в Европа селското стопанство не е единствения важен, може би и основен поминък. Съществуват занаятчийски и търговски центрове, където търговията играе важна роля. Това са предимно места с излаз на море. Още през Викинският период скандинавците търгуват усилено с цяла Западна Европа и Русия. Всеки свободен селянин разполагащ с излишък от производство е можел да го вложи в задморска търговия. Сред европейските общности се формират важни търговски центрове. До края на Средновековието средиземноморската търговия е била в ръцете на Италия, Пиза, Генуа и Венеция, както и на италиано-хърватската Рагуза (дн.Дубровник). Търговията е процъфтявала и в Британия и Холандия.Това е възпитавало предприемчив, жив дух, стремеж към развитие у част от жителите на тези страни. Историята на Англия е добър пример за силата на равновластието в културата и значението му за създаване на икономически растеж след Средновековието. През 17век английската аристокрация, подкрепяна от кралския двор се опитва да монополизира и ограничи свободната търговия със САЩ и други страни. Буржоазията обаче недоволства. Тя организира революция и сваля Чарлз I, който не разбирал нищо от културология и английска култура и обезглавен. Така Англия показва какво може или не може един крал в нейната култура и става република начело с Кромуел. След 1 век преживява индустриална революция- първата в света.

Етикети: доклад по философия, реферат по културология, реферат по масови комуникации, реферат по социология, реферат по философия