Реферати

Един от въпросите, които отдавна привлича вниманието на много изследователи на изобразителната дейност, е въпросът за периодизацията и възрастовата й характеристика. До голяма степен той определя методическите насоки за успешното решаване на проблемите на художественото образование и възпитание.
В публикациите по тази тема има съществени различия главно по отношение на вече разгледаните мнения за произхода и мотивационните фактори на изобразителната дейност.Тези мнения дават съответно отражение върху стабилността на очертаващите се възрастови граници на развитието и особено върху изводите за дидактическите средства и възможностите да се влияе на отделните еволюционни етапи. Още по – важно е какви показатели ще бъдат включени в характерологичната оценка на изобразителната дейност като цяло и като анализ на отделните й съставки: изразно – технически, пространствени, композиционни, тематични и др. Може да бъдат определени изходните позиции, от които ще се ръководи тяхното разглеждане.
1. Всяко ново поколение и всеки отделен човек, принадлежащ към него, заварва оформени научни и културни постижения, заварва вече нови условия на живот. Те обуславят неговото развитие в съчетание с психофизиологичната и генетичната му даденост.
Когато става дума за известна етапност в развитието на една или друга дейност, не бива да се забравя, че съдържанието на реално оформилите се стадии зависи от конкретни условия, при които протича развитието на човека. По такъв начин не само съответната възраст определя съдържанието на стадиите, а самите граници на възрастта се влияят до определена степен от съдържанието и се изменят заедно с изменението на обществено – историческите условия. . Става дума за взаимно регулиращи се процеси. В училището етапноста на развитието намира израз в училищните степени. Исторически определени, тези етапи са включвали различен обхват на познаваемост и са имали различна продължителност.
В развитието на изобразителната дейност много често се стига до недопустимо нарушение на нейната възрастова периодизация. Постигането на крайната цел – художествено възпитание и естетическо отношение към действителността – не може да се осъществи до 12-годишна възраст. Системното изграждане на естетическия вкус е главна задача за началното и средното училище. Създаването на естетическо отношение / оценка, анализ, правилно ориентиране в областта на изобразителните изкуства и естетическите качества на действителността / започва в средната училищна степен, но реално може да се изгради само в горната училищна възраст, когато учениците вече имат сравнително оформен мироглед, обогатени и осмислени емоционални преживявания и известен практически опит.
2. За да се разгледа в по – вярна светлина въпросът за факторите, които ръководят развитието на изобразителната дейност, необходимо е да се изясни каква е нейната възрастова характеристика на един или друг стадий от развитието й. В еволюционния процес под влияние на конкретни обстоятелства се изменя характерът на изобразителната дейност. Когато става дума за специфични особености на детската рисунка, трябва да се вземат под внимание такива нейни качества, които се проявяват закономерно и в миналото, и днес. Тези особености са общовалидни за всички деца и засягат определени страни на изображението – от къде започва то, какви елементи се включват в него, какви изразни средства се използват, как се отразява пространството и т.н.
3. Характеристиката на изобразителната дейност може да бъде резултат на два различни подхода: при свободна, неорганизирана и ненаправлявана изобразителна дейност и като дейност в условията на организиран учебен процес. Изключено е тя напълно да се изолира от каквито и да е влияния. В случая може да става дума за незавършено или некомпетентно проведено обучение, отколкото за „чисто” детска проява. Много по важно e да се очертае нейната характеристика и развитието й като резултат от активно, целенасочено и системно педагогическо въздействие.
За учебно – възпитателната практика имат значение тези характерни особености на изобразителната дейност, които се проявяват в условията на ефективен учебен процес – особености , които имат известна устойчивост и определят стабилността в изобразителното развитие.
4. В педагогическата теория и практика са известни някои критични моменти в развитието, които са свързани със смяната на стадиите. Те показват, че съществува вътрешна необходимост от промени, преходи от един стадий към друг. В действителност неизбежни са преходите свързани с качествени изменения в развитието. Критичните моменти са свидетелство за неизвършен навреме преход. Те могат да се преодолеят чрез добре организиран и умело управляем дидактически процес.
5. Различни са причините, поради които в определен период от изобразителното развитие намалява интересът към изобразителната дейност. Това са психофизиологични особености на възрастта, свързани с преминаване към по – висши степени на изобразителност и произтичащите от това затруднения. Важно значение има умението да се запази с неотслабваща сила активността на интереса през целия изобразителен процес. Това е такава организация на психичните сили на ученика, която създава условия за резултатно завършване на започнатата работа и за естетическа удовлетвореност от нея.
По най – различни причини ученикът лесно може да загуби първоначалния си стимул и целенасочеността в изобразителния процес: несъобразени с възрастта и неясно определени задачи – съвсем леки или много трудни, недостатъчно и неправилно организирани наблюдения, слаба волева устойчивост и т.н.
6. При определяне етапността в развитието на художествено – изобразителната дейност решаващо значение трябва да имат правилната оценка на резултатите от тази дейност като познавателен, емоционален и творчески акт и правилният подбор на задачите, пътищата и средствата за нейното реализиране.Грешки най – често се допускат при оценяване особеностите на детската рисунка и връзката им с някои елементи на изобразителната грамотност.
7. От това, какви цели и задачи ще бъдат поставени пред художественото възпитание и образование, до голяма степента зависи етапноста от развитието. Ако целта е изграждане на елементарни изобразително – технически умения, естествено не би могло да става дума за нормална последователност в развитието и особено за завършеност в развитието особено за завършеност на художественото възпитание. Етапноста в развитието също се нарушава ако се поставят тясно насочени и рано професиоанализирани задачи.
Нерядко пред учебния предмет изобразително изкуство се поставят задачи, свързани с целите или само с приложните изкуства, или на архитектурата и пространството оформление, на промишлената етика и т.н. Такова тясно професионализиране не може да служи за основа не само в художественото възпитание, но и на специалното художествено образование. Ограничеността на такова развитие неминуемо дава отражение както на резултатността в учебния процес, така и на бъдещата творческа дейност.
Целите на художественоизобразителната подготовка в общообразователните училище трябва да бъдат широкообхватни, обединени в стройно очертана и завършена система, която се свързват учебно – техническите и творческите задачи, специфичните и общите проблеми на развитието. Само при това положение въпросът за връзките и значението между възрастовите особености на изобразителната дейност, етапноста и приемствеността в развитието й придобива действително определен смисъл.
8. В повечето случаи етапноста се признава като закономерен процес при развитието. Съвременната педагогика разглежда детското развитие като сложен процес, в който протичането на един или друг стадий може да се укори, като качествено се промени като самият акт на зрително – емоционално възприятие, така и самата художественообразно отражение.
9. Периодизацията и възрастовата характеристика на изобразителната дейност могат да се разглеждат в две направления: като изменения, което обхваща цялостно всички страни на изобразителната дейност за даден етап от нейното развитие, и като еволюция на отделните й съставки – психологически, сюжетно – тематични, образно – познавателни и изобразително – технически. За учебната практика е важно да се очертае цялостния облик на изобразителната дейност на всеки от етапите на развитието й. Това дава възможност за фронтална методическа насоченост в учебния процес, предпазва от заблуждаващото влияние на развиващи се или изоставащи отделни страни, предпазва в едностранчивост в обучението.
През различните етапи в различната степен се проявяват едни или други характерни особености.В методическото отношение има смисъл да се обърне специално внимание на развитието на най – важните елементи, които участват в изображението:форма, цвят, пространство. По тези съображения ще бъде по – правилно да се разгледа развитието на изобразителната дейност и нейната възрастова характеристика и в двете направления.

Периодизацияна художественоизобразителната дейност съобразно с развитието
на отделните й елементи
За предпоставките които определят характеристиката и етапите от развитието на изобразителната дейност, съществуват различни мнения. Една част от изследванията се насочват към разкриване в периодизацията според честни критерии – според различни страни на изображението. Те могат да бъдат определени като различни признаци:
Предметни признаци: за показатели се използват изобразителните предмети, техният характер в зависимост от предназначението им, количеството им в рисунката, степента на правилното им изобразяване и последователността в която се изобразяват в различните периоди на възрастта; независимо от някои колебания в изводите най – често се определят три периода в развитието – изобразяване на човек, изобразяване на различни предмети, изобразяване на животни.
Формални признаци : анализират се изразните средства и техническите начини за изобразяване, като се отчита и тяхното развитие през различните стадии.
Признак отношение към действителността като обект за изобразяване: в обхвата на естетическото отношение се включват и предметите, и формалните признаци, но най – вече цялостните показатели на изобразителната дейност – композиционни, пространствени, сюжетно – тематични.
Разглеждането изследване на К о р а д о Р и ч и е пример за прилагане на предметни признаци. Интересни са и анализите на немския психолог д – р Г е о р г
К е р ш е н щ а й н е р, направени в началото на ХХв. Те се основават на щателно изучаване на 500 000 детски рисунки, като за оценъчни показатели се приемат формални признаци.
Д – р К е р ш е н щ а й н е р определя четири стадия в развитието на детската изобразителна дейност:
1. Стадий на „схема”. Детето „описва” чрез символи своята представа за предметите
2. Стадий на развитие за чувство за линия и форма.
3.Стадий който се характеризира с правдоподобно изобразяване на пропорциите, конструкцията и формата на предметите без светлосенъчно изграждане.
4.Стадий на правилно изобразяване на формите като се използва светлосенъчно степенуване.
Според К е н ш е р н щ а й н е р без обучение много малка чест от учениците достигат до четвъртия стадий, повечето от тях не отиват по – далеч от третия. Той смята, че отначало възприема само контурите на светлосянката и перспективните промени. Препоръчва бавен и постепенен преход към перспективно – пространствено рисуване, което може започне след 10 – годишна възраст.
А л ф р е д Б и н е / френски психолог – позитивност / определя два стадия в развитието на изобразителната дейност:
Първи стадий – обхваща периода от 3 – до 7 годишна възраст. Детската рисунка се характеризира с отбелязаните на разнородни и несвързани помежду си признаци на предметите.
Втори стадий – обхваща периода преди и след десетата година. Изобразителната дейност се характеризира с разбиране на ситуациите като осмислено цяло.
Осмислеността на възприятията на някои явления ат действителността намира отражения в детската рисунка значително по – рано от десетата година. Тази граница вече снижена към 5-6 – годишна възраст.
Повечето от изследванията в по – ново време се базират на показателя „отношение към действителността – обект за изобразяване”. В отделни случаи се разглеждат и формалните признаци на изобразителната дейност.Това е оправдано, защото начините за изобразяване също специфично се изменят и са тясно свързани с изменението на изобразителното отношение към предметите и явленията от действителността. В монографията си „Психология на способностите за изобразителна дейност” украинският психолог В. К и р е н к о изследва изобразителната дейност в много широк възрастов диапазон. Той се спира не толкова на обобщени показатели, характеризиращи изобразителната дейност като цяло, колкото на етапите, през които става овладяването на едни или други елементи на изобразителната грамотност. В резултат на експерименти се определят границите на възрастта, свързани с възможностите за изпълнение на различни рисунъчни задачи – цветови, плоскостно – пространствени и др.Ето някои от тези данни:
След 7 – годишна възраст в детските рисунки се появяват елементи на най – общи пропорционални отношения; между осмата и деветата година е възможно да се поставят задачи с цветови решения, които изискват отразяването на локалните цветове; след деветата година се правят опити да се изобразят предметите в дълбочина , да се ориентират по отношение близко – далеко; след дванадесетата година в рисунките се отразяват перспективните промени на предметите.
Възрастовите граници, свързани с едни или други особености на изобразителната дейност, не трябва да се приемат като окончателни и неизменящи се , въпреки че някои от тях / в случая и посочените / проявяват относителна устойчивост и могат да се приемат като основа за по – точната им определяне. Степените на усвояване на отделни изобразителни елементи ни дават възможност да се открие тенденцията в общата характеристика на цялостното развитие на изобразителната дейност. За да се получи пълна представа за възрастовата периодизация, трябва да се покажат всички особености на нейното развитие.
Периодизация на художественоизобразителната дейност въз основа на цялостната характеристика:
За показатели, които определят характеристиката и етапноста в развитието на изобразителната дейност, е най – правилно да се приемат нейните формални признаци, тясно свързани с изменението на изобразителното отношение към обектите. Това означава да се проследи еволюцията на с ъ д ъ р ж а н и е т о и ф о р м а т а в изобразителната дейност. Очертават се два периода с няколко стадия, които могат да се структурират схематично по следния начин.
Границите между етапите в развитието на детската изобразителна дейност, особено тези, които са свързани с отразяването на пространството, са дифузни, а явленията често взаимно се преливат. Условията на конкретно поставена изобразителна задача са важен фактор за проявата на едни или други характерни страни на изобразителната дейност. В резултат от въздействието на умело поставени учебно – творчески задачи някои деца в по – възрастови периоди са в състояние да нахвърлят стандартните изисквания, очертани от определени етапи. В други случаи според възникналите затруднения става връщане към по – ранни стадии на изобразяване.
Първите изобразителни прояви на детето са резултат на психомоторни действия. Началото им е около втората година. Експресивните манипулации с различни материали, които оставят следи върху някаква повърхност, в началото се извършват некоординирано, недиферинцирано, еднакво свободно и с двете ръце. Движенията придобиват нарастваща динамика и определен ритъм. Това са силни стимули, пробуждащи към по – нататъшни действия с молива, боите и листа. Детето непрекъснато се заинтригува и увлича от действието, при което се получават надраскани в различни посоки и кръстосани по съвсем произволен начин линии. Те нямат смисъла и предназначението на конкретно изображение. Затова първият стадий се определя като доизобразителен.
Следващия стадии представлява опит за съзнателна изобразителна дейност. Това е времето от живота на детето, когато пред него все повече се разкрива заобикалящият го свят. И сега рядко вниманието се насочва към изобразяване на някакъв обект от натура, въпреки че рисунките могат да се открият известни обективни черти и сходства с различни реални форми. Започна отразяването на характерно визуални качества на предметите, резултат от все по – нарастваща активност на наблюдението. Това обаче не означава, че възприятията се оформят според логиката и закономерностите на зримата обективност. Психиката на детето е много своебразна. То възприема предметите и явленията не така както възрастния човек. В тях открива не всичко, което съставя истинското им съдържание, дори понякога им придава съвсем друго значение. По тази причина обективно / натурално / отношение към обектите и изображението липсва.
Не съществува пряка връзка между намерението, изобразителния резултат и образните представи. Тяхното единство и реалното им съответствие се осъществяват по – късно, въпреки че в началото е възможно случайно получените съчетания на линии и петна да възбудят детското въображение да предизвикат вживяване на рисуването – игра. Това обяснение става още по – правдоподобно, когато се обърне внимание на друга типична особеност на детската рисунка – нейната образна и техническа неограниченост. (Уроци по рисуване)
Дълго време детето не разделя изобразяваните неща на лесни и трудни. Не разграничава тези, които изобщо не могат да бъдат изобразени, защото за него те нямат различна същност – материална и нематериална. Така се стига до одухотворяването на много предмети. Някои от тези изобразителни форми, характерни за ранните стадии от развитието на изобразителната дейност, се запазват твърде дълго и в по – късните стадии. Например моделът на слънцето / неговият знаков еквивалент / се среща в рисунки, които съдържат значително по – сложни и обективно по – точни изображения – дори в такива с елементи на пространствено изграждане.
През този стадии децата почти никога не рисуват мълчаливо. Те свързват, допълват, обогатяват изображението и с друга изразност – с шепот, най – често с песен и дори с „диалог”. Това още веднъж потвърждава становището за активно участие на детето не само в изобразителния процес, но и в съдържанието на онова, което изобразява.
Вътрешната активност на детето е причина да се изявят неговите желания, стремежи и мечти, които намират най – пълно отражение в детската рисунка. Съдържанието и формата в нея се развиват във връзка с психологическото и социалното му съзряване. То непрекъснато обогатява своите познания за света, но в ранните години заличава границите между мечтите и реалността. Тази особеност определя характера на изобразителната му дейност, поражда смелостта при използването на преживяванията и чувствата, в резултат на което се получават очарователно примитивни, но и образно оригинални рисунки.
Другата характерна особеност на детската рисунка в ранните години е несъобразяването с видимите размери на обектите. Техните пропорции и пространствени взаимоотношения се определят в зависимост от онова жизнено значение, което имат за детето.
До 3-4 годишна възраст детската рисунка се характеризира със „символично” отразяване на действителността. Това определение трябва да се приеме условно, защото мисленето на детето е конкретно, а не абстрактно. За детето рисунката е истинско отражение на живота, отражение, съответстващо на неговите представи. За някои от предметите се създават изобразителни символи, които при отсъствие на правилно педагогическо въздействие започват многократно да се повтарят и да се превръщат в схеми.
Между четвъртата и петата година в резултат на повишен интерес към функцията на предметите в рисунките се появява диференциране на образите по действие. Птиците например не се рисуват в статично положение, а най – често летящи, рибите плуващи. В тези етапи от развитието на изобразителната дейност ръцете на човешките фигури се изобразяват тогава, когато извършват определени действия. Напред с по – реалистичнити белези за някои предмети се запазва символичното изобразяване, т. е. рисунката се характеризира с полусимволично отразяване на средата, която ги заобикаля детето.
Развитие на антропоцентризмав детската рисунка:
Структурата на „рисунката” – резултат на психомоторни реакции – е изградена най – вече от прави или леко извити линии. В следващия стадий търсенето на изобразително сходство с обектите дори на най – примитивно равнище е свързано с появата на закривени линии. Достатъчно е към окръжността да се добавят няколко черти – елементи, които правят възможно идентифицирането на изображението – и доскорошната хаотична смесица на штрихи се превръща в първо изображение на човек. Графичният символ на човешката фигура в началния етап има само „крака”. Затвореният кръг – „главата”, все още не притежава други белези. Те се появяват по – късно, с което напълно се оформя едно от най – типичните детски изображения, известно като „главоного”.
Централно и тайно място в детските рисунки заема човекът. Този последователен антропоцентризъм има много характерно развитие. То може да се систематизира по следния начин:
От детайлите на човешката фигура най напред се появяват основните елементи на главата – очи, уста, по – късно нос и коса, много рядко уши; в зависимост от образно-функционалното им предназначение те се изобразяват различно:очите най – често са две точки или чертички, но могат да бъдат и кръгчета, към които по – късно се прибавят зеници и мигли; носът дълго време се изобразява като отвесна линия, устата съответно е хоризонтална черта или е широко отворена; косите са представени с помощта на навити спирали, със стърчащи нагоре щрихи или със спускащи се надолу линии.
В някои случаи ръцете се прибавят към главата; пръстите към тях / три или повече от пет / са с различна дължина – много къси или много дълги.
От главата израства тяло, най – често по малко от нея и първоначално без шия; формата му е овална, по – рядко правоъгълна; може да се смята, че неговата поява е свързана и с повишаващия се интерес към някои детайли – копчета, джобове, дрехи.
Долните крайници при „главоногите” обикновено са означени с по една черта; по – късно се оформят като удължени овали или правоъгълници; дълго време те не се прегъват, за да изразят движението на фигурата; при необходимост това става чрез разтварянето на двата крайника, докато функцията на ръцете се отразява сравнително рано, макар и еднообразно – успоредно протегнати в определена посока; профилът на човешката фигура се появява в детската рисунка първоначално като спомагателно средство за преминаване от статичните положения към движението.
Включване на околната среда в детската рисунка:
Опростената схема на животните / почти без разлики по вид / се различава от човешката фигура единствено по хоризонталното положение на тялото. По – голямо диференциране между тях се извършва след овладяването на асиметричното профилно изобразяване, но и тогава главите на животните почти винаги са във фронтално положение и много напомнят на човешките лица. Отличават ги само някои детайли – мустаци, уши, грива.
Тялото на птиците също се изобразява в хоризонтално положение, най – често във формата на овал, но главите им за разлика от изображенията на хората и животните са в профил. Това много по – лесно се постига с помощта на прибавен клюн.
Начинът по който се изобразяват дърветата, също има известно развитие. В началото дървото е отвесна линия, пресечена от по – къси хоризонтални линии.По- късно клоните вече са наклонени, след това разклоненията на дървото се усложняват с различни по дължина и посоки клони, допълват се с листа и плодове.
В рисунките на децата се отразяват особеностите на архитектурата, която преобладава в тяхното обкръжение – къщи с наклонени покриви или жилищни блокове. Рисуването на сградите много бързо се стереотипизира.
Децата силно се впечатляват от различни превозни средства и с увлечение ги рисуват. Подчертаният интерес към техниката, особено в по- горните възрасти, помага за постигане на рисунки със забележителна точност и почти конструкторска конкретност.

Етикети: доклад по педагогика, Реферат по педагогика