Реферати

В съвременното демократично общество данъчната политика на всяко правителство е гръбнака на държавната финансова структура. Данъците са основното приходно перо във всеки бюджет – държавен или общински и като следствие основно определящ фактор за държавните разходи залегнали в същия за всяка година. Данъчната политика е съвкупност от различни фискални и регулаторни функции, които прилага съответното правителство за да реализира своята програма. Основната функция е финансирането на бюджета, но освен нея съществуват и регулиращи такива – стимулиране на сектори от икономиката или географски региони, ограничаване на отделни икономически дейности, контрол върху икономическата дейност на данъкоплатците.

Данъците са основния инструмент на данъчната политика. Те са съставени от: данъчна база, данъчно задължение и данъчна ставка. Данъчната база е извършената икономическа дейност, която подлежи на данъчно облагане. Данъчното задължение е сумата, която дължи съответния субект на държавата за извършената дейност. Данъчната ставка е процентното съотношение между данъчната база и данъчното задължение за определен период от време. Структурата на данъците се създава от законодателния орган и се прилага от държавната администрация, тя е задължителна за всички стопански субекти (физически или юридически лица) и изпълнява принципа на равнопоставеността – всички участници в икономическия живот имат равни права и задължения спрямо държавата.

Данъците в РБългария според начина си на въздействие се делят на:
1. Преки – тези които действат пряко върху задължените лица – например: корпоративния данък, данъка за облагане на физическите лица, данъка за недвижимите имоти, данъка за наследствата и т.н.
2. Косвени – тези които са функция от цените на стоките и се прилагат чрез увеличаване на стойността им – например: ДДС, мита, акцизи и т.н.

Ще разгледаме по-конкретно Данъка върху добавената стойност и необходимите промени за хармонизирането на законодателната уредба с европейските нормативи с оглед предстоящото приемане на РБългария за член на Европейския съюз.
За първи път ДДС е въведен във Франция през 1948 година, като първоначалното му действие се ограничава само върху индустриалния сектор, като постепенно се разширява прилагането му до достигане през 1968 година във всички сектори на френската икономика. Европейската икономическа общност през 1967 година приема Първата и Втората директиви, които поставят рамките на общата система за ДДС на страните членки. С Шестата директива на ЕС се прилага принципа на уеднаквяване на различните законодателства в съюза – това е и документа с най-голямо значение за установяването на обща правна рамка. Следващия важен момент в развитието на европейското законодателство е приемането през 1985 на Бялата книга, за първи път се прилага облагането на стоките в държавата на произхода. Стигаме до 2000 година когато се приема – Стратегията за подобряването на механизма на ДДС-системата във вътрешния пазар. РБългария въвежда Данъка върху добавената стойност през 1994 година, като през времето се редуват ставки от 18, 22 и понастоящем 20 процента.
Принципът на действие на ДДС, като косвен данък е начисляването му върху цената на съответната стока или услуга, винаги когато една от последните е обект на сделка. Не се облагат само освободените доставки, които Закона за данъка върху добавената стойност определя. Така при всяко увеличаване на цената на продукта по търговската верига се увеличава и начисления данък а всеки субект в своята данъчна декларация внася разликата от платения при доставката и събрания при продажбата ДДС. Веригата започва от производителя или вносителя и приключва със заплащането от страна на целия данък от крайния потребител. Тук се проявяват особеностите на сделките в Европейския съюз и необходимостта от хармонизиране на законодателството на нашата страна с европейските нормативи. В РБългария има два вида данъчни ставки – 20 процента касаеща всички продукти обект на сделки на територията на страната и не освободени от закона и нулева, отнасяща се за сделките за износ и освободени такива. Данъчната база (основа) е стойността върху която се начислява данъка и е съставена от себестойността на продукта или услугата добавени всички транспортни разходи, застраховки, други данъци, акцизи, получени финансирания за тази доставка и други такива имайки пряко отношение към обекта на сделката.

С приемането на България в Европейския съюз, се налага промяна в принципа на прилагане на данък добавена стойност Обединеното икономическо пространство на ЕС действащо като единен пазар, както и свободно движение на стоки и услуги обуславят необходимата промяна.

Едно от логичните следствия е премахването на митниците и тяхното действие върху събираемоста при вноса на ДДС, имайки предвид че внос не съществува между държави от ЕС. Това е залегнало в Директива 91/680/ЕИО, влязла в сила от 01.01.1993 година, в нея е разработен режима на ДДС в общността при съобразяване едновременно с принципа на произхода на стоката с облагане при потребление на същата.

Поради факта, че стоките в общото европейско пространство се движат свободно и от друга страна прилагането на ДДС – данък който плаща крайния потребител и увеличаващ се с увеличаване на стойността на стоката или услугата по производствено-търговската верига се появява необходимостта от регулиране на взаимодействието между търговските субекти на европейско ниво, запазвайки автономността на всяка държава да определя размера и събира данъка от своите потребители.

Съобразявайки се с двата принципа залегнали в Директива 91/680/ЕИО, се подразбират два вида сделки:

1. сделка между две фирми, т.е. участници в търговската верига
2. сделка между фирма и краен клиент

В първата сделка фирмата продавач регистрирана в страна от ЕС не начислява ДДС на фирмата купувач регистрирана в друга страна от ЕС, като в съответната данъчна декларация купувача регистрира сделката като данъчен кредит и дебит, за да получи необходимия резултат, а реално при продажба и начисляване на ДДС, тази стойност се внася в бюджета.

Пример:

Българска фирма продава на испанска такава стока в размер на 10000 евро (нето стойност). Българската фирма не начислява ДДС, а испанската в своята тримесечна декларация описва сделката в раздел покупки от ЕС и начислява 16 % ДДС (или друга ставка в зависимост от вида стока или услуга) и също в раздел продажби отново начислява 16 % ДДС. Когато испанската фирма продаде стоката и начисли 16% във фактурата и съответно в данъчната декларация се получава ефективното внасяне в бюджета на страната, където се осъществява потреблението на стоката или услугата.

Във втората сделка тъй като ДДС се събира от последния оператор в търговската верига от името на държавата и не съществува възможността крайния потребител сам да внася този данък, тук се събира ДДС от фирмата продавач прилагайки ставката на държавата, където е регистрирана фирмата и последната я внася в бюджета на собствената си държава

Пример:

Български гражданин си закупува автомобил в Германия там той заплаща 16% ДДС във фактурата, която му издава фирмата купувач и той не дължи този данък на територията на България.

VIES – Value Added Tax Information Exchange System е информационната система въведена в ЕС за обмен на информация за сделките между контрагенти в съюза. Използва европейски данъчни ДДС номера, които се състоят от две букви – абревиатурата на страната за България е BG следващ от данъчния номер в съответната страна. Всички субекти осъществяващи сделки в ЕС са задължени в три месечен период да декларират сбора от покупките, продажбите и инвестициите си реализирани с контрагенти от други ЕС страни.

С приемането на новия Закон за облагане с данък добавена стойност, влязъл в сила от 1 януари 1999 година, България се приближи до Шестата директива 77/388/ЕЕС в повечето принципи заложени в нея, но все още съществуват несъответствия с acquis (достиженията на правото на Общността), а именно:
- в чл. 29, ал. 5 от ЗДДС – данъчната основа при облагаемите сделки не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване или от себестойността на производството на стоката, докато в Шестата директива няма такива ограничения.
- в чл. 56, ал.1 от ЗДДС при прехвърляне на собствеността върху сграда или част нея, дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци и такси се приспадат от размера на начисления данък и получената разлика се приема за размера на данъка, подлежащ на внасяне. Съгласно чл. 11, ал. 2 (а) от Шеста директива в данъчната основа следва да бъдат включени всички данъци, такси, мита и налози с изключение на самия ДДС. Да се добавят към данъчната база местните данъци и такси.
- Правните услуги, които са освободени в България, не са включени като такива в чл. 13 от Шеста директива.

Преговорната глава 10 “Данъчна политика” е затворена с следните договорености (ще отбележим само тези, които касаят ДДС):

- Дерогации:
• прага за регистрация по ДДС на територията на РБългария да бъде определен на нивото от 50 000 лева, като изискването на ЕС е за не повече от 5 000 евро (9779 лева) – чл. 24 на Директивата на Съвета 77/388/ЕЕС
• международния транспорт на пътници да продължи да се третира като облагаема доставка със ставка нула, т.е. като износ – чл. 28 (3)(б) и Приложение F 17 от Директива на Съвета 77/388/ЕИО. Изискването на ЕС, е че подлежи на облагане с ДДС тази част от международния транспорт на пътници , която се осъществява на територията на страната, като се има предвид изминатото разстояние (чл. 9 (2)(б)). Тази дерогация ще се прилага, докато се изпълни условието на чл. 28 (4) на Шеста директива, т.е. докато Съветът не вземе единодушно решение за премахването на всички съществуващи дерогации.
- Ангажименти
• Изваждане от обхвата на ДДС на прехвърлянето на предприятие и не третирането на тази доставка като доставка на стоки. Към настоящия момент прехвърлянето на предприятие се счита за освободена доставка по ЗДДС.
• Доставките по Кодекса на труда трябва да бъдат извадени от обхвата на освободените доставки по ЗДДС.
• Хармонизиране на режима на третиране на място на изпълнение на доставки на т.нар. интелектуални услуги на неданъчнозадължени лица
• Отмяна на режима на приспадане на дължимите държавни и местни данъци и такси за прехвърляне на сграда или част от сграда от размера на начисления данък върху добавената стойност по доставката
• Хармонизиране на определението за доставка на услуги, което в момента включва и безвъзмездните доставки на услуги с изискванията на европейското законодателство
• Отпадане на ограничението данъчната основа при облагаемите доставки на стоки да е не по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността й
• Изваждане от обхвата на освободените доставки по ДДС на правните услуги, както и на селскостопанските стоки и услуги
• Специалната схема за доставки на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети трябва да стане задължителна за дилъра, като същият има право на избор да прилага специалната схема само в случаите, когато произведенията на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети /без стоки втора употреба/ са внесени от дилъра или произведенията на изкуството се доставят от техните автори или правоприемници.
• Транспониране на преходния режим на облагане с данък добавена стойност на търговията между страните членки на ЕС в българското законодателство.

Бих желал да отбележа и някои рискове пред изрядните данъкоплатци свързани с бъдещия начин на прилагане на европейските директиви, задължително е установяването на достоверността на данните на контрагента – всяка данъчна администрация в ЕС издава сертификат за Европейски данъчен номер – той може да се провери и в данъчните служби на държавата на който и да е от двамата контрагенти. За целта българската данъчна администрация трябва да осигури връзка с европейските такива. По този начин ще се намалят възможностите за злоупотреби на нелоялни търговци.

В основни линии ЗДДС и Правилника за неговото прилагане в последните си изменения се доближават до Европейските нормативни изисквания, остава да бъдат изпълнени договореностите от Глава 10 “Данъчна политика” от преговорите за присъединяване на РБългария към ЕС, както и да се въведат ефективните мерки от датата на приемането на нашата страна в ЕС.

Етикети: доклад по икономика, доклад по макроикономика, доклад по финанси, реферат по икономика, реферат по макроикономика, реферат по финанси