Реферат – Други пазарни ценни книжа


 Категория: Реферати


Подобни на привилегированите акции са два вида ценни книжа, наричани сертификат за участие и сертификат за право на дивидент . Те дават право на част от печалбата като акциите, но се различават от тях по това, че притежателите им нямат право на глас при управление на акционерното дружество. Тези ценни книжа се предпочитат от инвеститори, които се интересуват само от печалбите, а не и от управление на дружеството. Дружества, които искат да издават лесно прехвърляеми ценни книжа, имащи добър пазар на борсите, но същевременно държат да запазят контрол върху правата за гласуване, емитират сертификати за участие или за право на дивидент.
Залоговото свидетелство, наричано още заложна облигация, е облигация, осигурена с допълнителна гаранция за плащане. Този вид облигации се използват глав¬но от банки, които набират средствата си за отпускане на дългосрочни ипотечни заеми за капиталовложения. Притежателите на залогови свидетелства имат право върху недвижимостите, срещу които банките са отпуснали ипотечните заеми. Залоговите свидетелства, както и емитиращите ги ипотечни (инвестиционни) банки са важна част от кредитната система на всяка страна с пазарно стопанство. Набираните чрез тях дългосрочни средства позволяват без риск да се отпускат дългосрочни заеми за капиталовложения. Такъв риск съществува за обикновените търговски банки, които отпускат дългосрочни заеми, след като имат само краткосрочни ресурси.
Обикновените облигации имат съществения недостатък, че в течение на дългия срок на облигационния заем много често се случва лихвата, която преобладава на паричния пазар, да се отклонява значително от фиксираната лихва на емитираните облигации. При това се явяват ощетени или емитентът, или облигационерът: ако пазарната лихва е по-висока от лихвата на облигациите, ощетен е облигационерът, понеже ако той си вложи парите другаде, напр. в банка, би получил по-голям доход; ако пазарната лихва е по-ниска от лихвата на облигациите, ощетен се явява емитентът, защото той би могъл да си набави средства от другаде по-изгодно. Правят се някои опити да се избегне този недостатък на облигациите, като се въвеждат облигации с променящи се лихви в зависимост от пазарните условия (т.нар. „ролоувър“ облигации), но тази система не се оказа много ефикасна главно поради технически трудности при промяната на лихвата на вече издадени облигации.
По-успешно решение на въпроса е издаването на съкровищни бонове. Това са емитирани от държавата краткосрочни възобновяеми облигации (със срок обикновено няколко месеца), които поради своята краткосрочност могат да следват по-отблизо измененията на пазарната лихва. Така до голяма степен се избягват щетите за емитента или за купувача на ценната книга, а и купувачите по-охотно купуват краткосрочните съкровищни бонове, вместо да се обвързват с дългосрочни облигации. Това съображение е особено важно в обстановка на нестабилна икономика и несигурен финансов сектор, каквито сега преобладават у нас. В повечето страни с пазарна икономика финансовите власти – пряко или чрез националната банка, провеждат търгове за предлаганите бонове. У нас съкровищните бонове също имат голямо приложение. В много случаи и в чужбина, и у нас на съкровищните бонове не се плаща лихва, а за техническо удобство те се продават с отбив от номиналната стойност и се изплащат по тази номинална стойност.
В много страни с пазарна икономика се използват широко депозитни сертификати . Това са документи, издавани от банка срещу вложена в нея кръгла крупна сума на дълъг срок, договорен между вложителя и банката. Обикновените влогове – на виждане или на срок, са свързани с неудобството или банката да не знае колко време може да разполага с парите, ако влогът е на виждане, или вложителят да не може по всяко време да разполага с парите си, ако влогът е на срок. С депозитните сертификати това неудобство се избягва: банката е сигурна, че може безпроблемно да разполага със сумата до срока на влога, а вложителят, ако иска да получи парите си преди срока,

може да продаде депозитния сертификат на паричния пазар. При това вложителят получава добра лихва, защото банките при фиксирани дълги срокове на влоговете плащат високи лихви. След като могат да разполагат по всяко време с парите си, вло¬жителите спокойно могат да приемат и дълги срокове на влогове срещу депозитни сертификати. Особена категория ценни книжа са свидетелствата за участие в ин¬вестиционни тръстове . Това са документи за внесени суми в организации (тръстове, фондове, инвестиционни дружества) за групово участие в операции на фондовите борси от дребни индивидуални спестители. Тези свидетелства нямат номинална стойност и дават право на участие в съответна част от печалбата на тръста. Проучванията за тенденциите на фондовия пазар не са по сила на обикновения дребен спестител, който с участието си в инвестиционните тръстове си осигурява възможност да действа съобразно формиращите се условия на борсите. Инвестиционните тръстове обикновено разпределят покупките върху редица видове ценни книжа, за да намалят рисковете от внезапен провал на едно предприятие или на един бранш. У нас във връзка с приватизацията действаха инвестиционни дружества, които приличат на инвестиционните тръстове, но се отличават от тях по това, че нашите инвестиционни дружества действаха на първичния капиталов пазар (при емисия на акциите), а тръстовете извършват сделки на вторичния капиталов пазар (при котиране на акциите).
Според Закона за публично предлагане на ценни книжа инвестиционните договори също са ценни книжа, които се предлагат публично. Инвестиционният договор е документ, с който инвеститорът предоставя парични средства или други имуществени права на друго лице за влагане в стопанска дейност срещу обещание за доход. По смисъла на този закон публично предлагане е предложение за възмездно прехвърляне или покана за отправяне на предложение за възмездно придобиване на ценни книжа. Това може да стане и чрез средствата за масово осведомяване. Публично предлагане е налице и в случаите, когато в предлагането на ценните книжа взема участие лице, което не е инвестиционен посредник или притежател на ценни книжа. Според тази формулировка инвестиционните договори приличат донякъде на свидетелствата за участие в инвестиционни тръстове, но обхващат по-широк кръг инвестиции.
Банковите акценти са особен род ценни книжа, сходни с менителницата. Те се теглят срещу банка и се акцентират от нея. Обикновено се издават в щатски долари на крупни суми и в кръгли купюри. Тези ценни книжа имат голяма ликвидност, понеже могат да се продават на фондовите борси, а също и да се сконтират преди падежа от банката, срещу която са теглени, иди от друга банка. Обикновено са със срокове от 60 или 90 дни. Имат широко разпространение в САЩ, където са важен инструмент на паричния пазар.

Етикети: , , ,

Този материал съдържа 1,005 думи.
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)

Остави коментар по "Реферат – Други пазарни ценни книжа"