Реферати

Стремеж към щастие
Из „Цивилизацията”, Кенет Кларк

Всеки стил заема определено място в цивилизацията.Така стилът рококо играе своята роля на стремеж към щастие и стремеж към любов.
Трябва да се обърне внимание на строгото централизирано, авторитарно управление и класически стил в Европа, които предхождат стила рококо. Те раждат големи драматурзи- Корней и Расин, както и благородни художници- Никола Пусен.
Френският класицизъм е създал и величествена архитектура, каквато е сградата на Лувър. Фасадата на тази сграда, дело на Перо, отразява триумфа на авторитарната държава и на онези логични решения, които Колбер, най-големият администратор на 17. век, налага в политиката, стопанството и дори в изкуствата. Френската класическа архитектура се превръща в дело не на майстори, а на удивително талантливи чиновници. Тя е внушителна и убедителна, но не и подходяща за износ. За разлика от френския класицизъм, италианският барок се проявява като гъвкав и приспособим.
В основата на голяма част от немските композитори лежи международният стил на големите италианци, по-специално на Алесандро Скарлати. Интересното при немския барок е, че той се проявява силно в архитектурата на поклоннически църкви, издигнати в дълбоката провинция. Там се намират хорът и органът, които са единствените средства позволяващи на хората да влязат в света на одухотворените чувства.
А как можем да свържем немския барок с традициите на готическата архитектура? Онагледявайки музиката на Бах с една тогавашна сграда, можем да отркием тясната връзка между двата стила. Повечето строители на немския барок са скулптори или майстори на щукатури, докато инжинерите, какъвто е Балтазар Нойман, са много по-рядко срещани. В една от най-забележителните сгради на Нойман- епископския дворец във Вюрцбург- живописната украса е изпълнена от най-големият декоратор на епохата- Тиеполо. Изобразени са четирите континента, тема на декоративното изкуство, която удобно замества модните в миналото алегории на християнската вяра.
Инетересен е фактът, че двамата велики музиканти от началото на 18. век, Бах и Хендел, представляват контрастна и взаимнодопълваща се двойка. През целия си живот Хендел остава верен на италианския барок. По този начин неговата музика върви добре със стенописите на Тиеполо. Макар да е композитор на леещи се, пищни арии и шумни хорове, той пише и прекрасна религиозна музика.
Барокът е италианско произведение, което се появява най-напред като религиозна архитектура и изразява емоционалните очаквания на католическата църква. От друга страна, рококо е до известна степен парижко откритие с предизвикателно светски характер. Този стил черпи вдъхновение от природни обекти- раковини, цветя, водорасли- и има за цел да обогати чувствителността.
Това намира израз в творбите на един възхитителен художник- Вато. Той притежава блестящa дарбa- умее да рисува със стила и прецизността на ренесансов художник. Багрите на Вато трептят с преливащи отблясъци, които веднага ни навеждат на музикални аналогии, най-често свързани с Моцартови творби.
През 20-те години на 18. век стилът рококо започва да се появява в декорацията и архитектурата. За десетина години той става един истински интернационален стил, който определя формата на всичко. Той, въпреки слабостта му към раковините, скалите и водораслите, е по-малко описателен от готиката. Най-прекрасните образци на стила рококо се домогват до характера на музиката.
Не винаги е лесно да направим разлика между няколко такта от Хайдн и Моцарт. Хайдн пише музика, за да могат „изнурените и отрудените, както и отрупаните със задължения да се порадват на няколко минути утеха и освежаване”. В по-ранните му композиции музиката сякаш е напълно съзвучна със стила рококо на помещенията, където тя е била изпълнявана.
Много от сградите на 18. век са издигнати просто за да създават удоволствие. Тук се срещаме с гениялния архитект Кювилие, чийто шедьовър Амалиенбург е връхна точка на декорацията в стил рококо, който хвърля мост между Вато и Моцарт.Много от музиката на Моцарт е композирана в типичния на 18. век стил. Той обича яснотата и прецизността, доведени до съвършенство в музиката на неговото време.
След готическата архитектура операта е едно от най-странните изобретения на западния човек. Нейната поява не може да бъде предвидена по какъвто и да било логичен път. Оперните сгради идват на мода тогава, когато църквите загубват влиянието си, те изразяват така пълно гледището на тази нова светска религия, че в продължение на сто години всички опери продължават да се строят в стил рококо, дълго след като този стил е излезнал от мода.
Историята и изкуството са в неразривна връзка. Както изкуството формира една част от историята, така и историята провокира появата на едно или друго изкуство. Преминавайки през различни стилове и етапи от нашето развитие, историята изисква от човечеството появата и на стила рококо.

Етикети: реферат за Рококо, Реферат по история, реферат по история на архитектурата, реферат по история на изкуството