Стремеж към щастие
Из „Цивилизацията”, Кенет Кларк
Всеки стил заема определено място в цивилизацията.Така стилът рококо играе своята роля на стремеж към щастие и стремеж към любов.
Трябва да се обърне внимание на строгото централизирано, авторитарно управление и класически стил в Европа, които предхождат стила рококо. Те раждат големи драматурзи- Корней и Расин, както и благородни художници- Никола Пусен.
Френският класицизъм е създал и величествена архитектура, каквато е сградата на Лувър. Фасадата на тази сграда, дело на Перо, отразява триумфа на авторитарната държава и на онези логични решения, които Колбер, най-големият администратор на 17. век, налага в политиката, стопанството и дори в изкуствата. Френската класическа архитектура се превръща в дело не на майстори, а на удивително талантливи чиновници. Тя е внушителна и убедителна, но не и подходяща за износ. За разлика от френския класицизъм, италианският барок се проявява като гъвкав и приспособим.
В основата на голяма част от немските композитори лежи международният стил на големите италианци, по-специално на Алесандро Скарлати. Интересното при немския барок е, че той се проявява силно в архитектурата на поклоннически църкви, издигнати в дълбоката провинция. Там се намират хорът и органът, които са единствените средства позволяващи на хората да влязат в света на одухотворените чувства.
А как можем да свържем немския барок с традициите на готическата архитектура? Онагледявайки музиката на Бах с една тогавашна сграда, можем да отркием тясната връзка между двата стила. Повечето строители на немския барок са скулптори или майстори на щукатури, докато инжинерите, какъвто е Балтазар Нойман, са много по-рядко срещани. В една от най-забележителните сгради на Нойман- епископския дворец във Вюрцбург- живописната украса е изпълнена от най-големият декоратор на епохата- Тиеполо. Изобразени са четирите континента, тема на декоративното изкуство, която удобно замества модните в миналото алегории на християнската вяра.
Инетересен е фактът, че двамата велики музиканти от началото на 18. век, Бах и Хендел, представляват контрастна и взаимнодопълваща се двойка. През целия си живот Хендел остава верен на италианския барок. По този начин неговата музика върви добре със стенописите на Тиеполо. Макар да е композитор на леещи се, пищни арии и шумни хорове, той пише и прекрасна религиозна музика.
Барокът е италианско произведение, което се появява най-напред като религиозна архитектура и изразява емоционалните очаквания на католическата църква. От друга страна, рококо е до известна степен парижко откритие с предизвикателно светски характер. Този стил черпи вдъхновение от природни обекти- раковини, цветя, водорасли- и има за цел да обогати чувствителността.
Това намира израз в творбите на един възхитителен художник- Вато. Той притежава блестящa дарбa- умее да рисува със стила и прецизността на ренесансов художник. Багрите на Вато трептят с преливащи отблясъци, които веднага ни навеждат на музикални аналогии, най-често свързани с Моцартови творби.
През 20-те години на 18. век стилът рококо започва да се появява в декорацията и архитектурата. За десетина години той става един истински интернационален стил, който определя формата на всичко. Той, въпреки слабостта му към раковините, скалите и водораслите, е по-малко описателен от готиката. Най-прекрасните образци на стила рококо се домогват до характера на музиката.
Не винаги е лесно да направим разлика между няколко такта от Хайдн и Моцарт. Хайдн пише музика, за да могат „изнурените и отрудените, както и отрупаните със задължения да се порадват на няколко минути утеха и освежаване”. В по-ранните му композиции музиката сякаш е напълно съзвучна със стила рококо на помещенията, където тя е била изпълнявана.
Много от сградите на 18. век са издигнати просто за да създават удоволствие. Тук се срещаме с гениялния архитект Кювилие, чийто шедьовър Амалиенбург е връхна точка на декорацията в стил рококо, който хвърля мост между Вато и Моцарт.Много от музиката на Моцарт е композирана в типичния на 18. век стил. Той обича яснотата и прецизността, доведени до съвършенство в музиката на неговото време.
След готическата архитектура операта е едно от най-странните изобретения на западния човек. Нейната поява не може да бъде предвидена по какъвто и да било логичен път. Оперните сгради идват на мода тогава, когато църквите загубват влиянието си, те изразяват така пълно гледището на тази нова светска религия, че в продължение на сто години всички опери продължават да се строят в стил рококо, дълго след като този стил е излезнал от мода.
Историята и изкуството са в неразривна връзка. Както изкуството формира една част от историята, така и историята провокира появата на едно или друго изкуство. Преминавайки през различни стилове и етапи от нашето развитие, историята изисква от човечеството появата и на стила рококо.
Етикети: реферат за Рококо, Реферат по история, реферат по история на архитектурата, реферат по история на изкуството
Този материал съдържа 717 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)