Реферати

1.Същност и характеристики на паметта.
Паметта е централен психичен процес сред познавателните процеси.
Паметта е форма на психично отражение на действителността, изразяваща се в запомняме, съхраняване и възпроизвеждане на опит. Съдържанието на това психично отражение, това са образи на по-рано възприети предмети и явления и свързаните с тях мисли и чувства. Тази възприета в общата психология дефиниция за същността на паметта вече подсказва, че става дума за особена форма на психичен живот на човека, без която не е възможна неговата съзнателна дейност. Без паметта всички усещания биха били интерпретирани като субективно нови и непознати.
Мисленето и въображението са невъзможни без паметта, защото предполагат опериране с понятия.Дори най-елементарното действие изисква задържане за определено време на всеки отделен момент и свързване с останалите моменти.Както и трупането на опит и знания е немислимо без паметта, защото се осъществява на базата на запаметените вече предмети и явления.
С помощта на паметта човек натрупва знания и ги използва в нужния момент.Формирането на навици и умения е немислимо без сглобяването на отделните действия във паметта. С помощта на паметта човек разпознава предметите, асоциира, разпознава отраженията на реалният предметен свят и явленията на действителността.
Има два вида асоцииране:прости и сложни асоциации.

Простите асоциации се делят на три вида:по идеи, по сходство и по контраст.
1)Асоциации по цели – проявява се във връзка с обекти или явления, които са едно след друго или по едно и също време.Спомнянето и запомнянето на едните е невъзможно без спомнянето на други елементи, които са редом или преди първите.Например:за да запомним някоя улица, ние трябва първо да запомним и после да се сетим магазините и сградите които са на нея и в съседство.
2)Асоциации по сходство – проявяват се в установени връзки на обекти или явления, които имат сходство.Например:спомняне за едно и в паметта ни изниква друго, което има сходна черта.
3)Асоциации по котраст – се проявяват в установени връзки между съвсем противоположни предмети и явления.Спомнянето и запомнянето на едното зависи от тях запомнянето и спомнянето на други, противоположни на първото.Така в тих безветрен ден в нашето съзнание изплува споменът за шумът прибоя на морето.

Сложните асоциации представляват по само себе си установление на причинно-следствените връзки, отразяват най-много важните, съществените връзки между предметите и явленията.Така, разказвайки урока по изобразително изкуство с картини на И.Е.Репин „Не ждали“, ученик от 5ти клас разпознава не само лицето и художествените средства, но и факти от биографията на художника, историческата епоха в която е работил И.Е.Репин, причини, които са подбудили великият руски художник да нарисува картината.

Образуването на причинно-следствените асоциации е свързано с активното участие на мисловните дейности във втората сигнална система.Втората сигнална система се занимава със водещата позиция на процесите на запаметяване на човека, което се явява като отличителна особеност на човешката памет.

2.Теории на паметта
1)Психологически
В съвременната психология постепенно се утвърждава и нов подход към паметта. Наченки на такъв подход могат да се търсят още в зората на “класическата” немска психология – по думите на Херман Ебингхаус, “постиженията на фантазията не са нищо друго освен функции на паметта” (1908). Най-ярък представител на новия подход е украинският психолог Григорий К. Середа (1985). Той разработва интенциония подход към паметта, нейната природа и механизмите й в продължение на повече от две десетилетия. Разграничава двата взаимосвързани подхода и лаконично определя паметта като психически процес – продукт на предходимо и условие за предстоящо действие. Всеки психически процес се превръща в памет в момента, когато става условие за осъществяване на друг процес или следваща стъпка на момента, когато престава да бъде собствено “целеви” елемент на познавателния процес и придобива служебна функция по отношение на новия елемент, заемащ мястото на целта. В съответствие с двете времеви модалности, приложими към паметта, се деференцират и две основни нейни функции: отражение на миналото и служене на бъдещото (ориентиране в него), като първото е необходимо за второто. Към известните процеси на паметта се добавя още един – реконструкция, преработка на съхраняващия се опит.
2)Физиологични
Физиологичната теория на паметта се основава на постиженията в областта на изследването на висшата нервна дейност, на закономерностите й, на протичането на възбудните и тормозните процеси в кората на мозъка. Постиженията на И. М. Сеченов, който определя паметта като възпроизвеждаща усещанията способност, и на И. П. Павлов, който разкрива свойствата на процесите възбуждане и задържане и по-конкретно разкрива същността на условната връзка и нейния активен характер, т.е. способността й да свързва новото със старото възбуждане, допринесят за разкриване механизмите на паметовите процеси и по-конкретно ролята на подкрепянето при образуването на условния процес. Процесът подкрепяне се свързва с целите на действието, с предстоящата цел. Всяко едно подкрепяне при образуването на условния рефлекс е стъпало към постигането на целта.

3.Процеси на паметта
Основните процеси на паметта са запомняне, съхранение, възпроизвеждане и забравяне.
1)Запомняне
Запомнянето може да бъде преднамерено/произволно и непреднамерено/непроизволно.
-1-Непреднамерено/непроизволно
За непроизволното запомняне е характерно отсъствието на специални цели за запомняне.Непроизволното запомняне протича без особени усилия.
Обичайно непроизволно запомняне са обектите, като виждаме свойствата им:големина, цветове, форма и т.н.Непроизволното запомняне е и това, което е свързано с емоционални преживявания, с теми или интимни чувства.Влияние върху непроизволното запомняне оказва интересът.Непроизволното запомняне са и факти, събития, яления, предмети, които са непосредствено свързани с дейността ни.Благодарение на непроизволното запомняне жизненият опит на човека постоянно се разширява, разпиряват се знанията и представите, без особени волеви усилия.
-2-Преднамерено/произволно
Произволното запомняне се характеризира със съзнателна цел-запомня се определен материал.За достигането на тези цели човек прилага волеви усилия, съставя конкретен план и използва другите методи за продуктивно запомняне.
От всяка дейност(играене, учене, труд), обусловено от определени цели и задачи, се запомня само основата, същността, съдържанието на тази дейност.Така например учебната дейност се основава на произволно запомняне на знания и умения.
Произволното запомняне може да е механическо или логическо.
-3-Логическо
Логическото(осмислено) запомняне е основано на разбиране на съдържанието, главното от материалът, разкриващо смислови и логически връзки, които съществуват между отделните части.Осмислянето въздейства на образуването на характера.
За по-лесно възприемане на заучавания материал и процеса на запомняне се използват различни начини – често се използва приемането на смислови групировки от даден материал.Така материалът се разбива на части, в които се съдържа главното и същественото, и се съединяват.
-4-Механично запомняне
Механическото запомняне представлява често последователно заучаване на части от материала без осмисляне на връзките между частите.
Ученик, механически заучил един или друг материал, може да го прераскаже „точка по точка“, но при първия въпрос, когато трябва да разкрие съдържанието на заученото, причинно-смислените връзки между описваните в текста явления, предмети, събития, се запъва и отказва да говори.Това е обяснението, че материалът е механически заучен, не осмислен, не е вникнато във съдържанието, в частите и детайлите.
Механическото запомняне е повърхностно, недобре усвоено знание, изискващо не много време.
2)Съхранение
В този процес се осъществяват процеси на преработка на информацията, където тя си взаимодейства с по-рано получената. Така че информацията, която е съхранена се изменя и обогатява, т.е. този паметов процес не е пасивен, а е динамичен. Основна функция на съхранението е да се запази информация докогато тя е необходима.
3)Възпроизвеждане
Възпроизвеждането може да е произволно и непроизволно.
Непроизволно възпроизвеждане – когато непреднамерено възпроизвеждане, когато образите изплуват без усилие в съзнанието на човек. Често това непроизволно възпроизвеждане се появява като асоциация. Например, виждаме картина с есенна природа, и в този миг си спомняме, че преди време сме видяли подобен пейзаж.
Произволно възпроизвеждане – съзнателен, преднамерен процес на възпроизвеждане в паметта на мисли, чувства, впечатления от действителността.
Произволното възпроизвеждане се характеризира с активност и избирателност.В зависимост от сложността на материала, съхранението му в паметта на произволното възпроизвеждане може да протече леко или със значителни волеви усилия. Активно, осмислено възпроизвеждане, свързано с напрежение в нервната система, с волеви усилия, е назовано припомняне.
4)Забравяне
Не всичко се запазва в паметта.Забравянето може да бъде пълно или частично, временно или продължително.
Пълното забравяне е свързано не толкова със възпроизвеждането, колкото с неговото познаване.
Непълното, частично забравяне на материала се наблюдава тогава, когато човек възпроизведе фрагмент или възпроизвежда неправилно.
Продължителното забравяне се назовава забравяне, тогава, когато човек не може в продължителен период от време да възпроизведе необходимия материал в нужния момент, но в по-далечен момент успява.
Процесът на забравяне е наравномерен – в началото споменът е бистър, после започва да отслабва и накрая бледнее.
Повторението спомага да не се забравя, но материалът трябва да се повтаря преди да бъде забравен за да има ефект.
Теория за влошаването.
Според тази теория миналото време е причина за забравянето, колкото е по-стара дадена информация, толкова тя все повече се влошава и избледнява. Колкото повече време изминава информацията не се използва и повтаря тя все повече затихва, това е нормално тъй като нещо, което не се използва губи своята сила. Критиките към тази теория са, че тя не обяснява влиянието на процесите ставащи между първоначалното заучаване и последващото възпроизвеждане. Защото върху забравянето могат да влияят следващи събития, способни да блокират възпроизвеждането на стари събития.
Теория за ситуативното забравяне.
Според тази теория признаците на сегашната ситуация се разминават, с това, което той се опитва да си спомни, т.е. достъпът до тази информация е временно изгубен, паметта е наред, но е налице липса при извличане на информацията от паметта. За да се извлече информация е нужно само да се стимулира правилно това, което Тълвинг нарича ситуативно забравяне. Според него това, как дадена информация е запомнена определя кой е най-добрия начин за нейното извличане. Когато човек не си спомня дадена информация, извличането е претърпяло неуспех, защото той е загубил достъпа до насоките за извличане.
Теория за интерференцията.
Такива влияния, които действат потискащо се обозначават като потискане на паметта. За най-важната им причина се приема интерференцията, която настъпва между следващите един след друг във времето процеси на преработката на информацията.
Видове паметови разстройства.
Разстроиствата на паметта могат да бъдат количествени (засилване,отслабване,пълна загуба)или качествени, при които спомените се променят, или се появяват лъжливи спомени. Амнезията е количествено разстройство на паметта, което се изразява в невъзможност да бъдат извикани паметови следи за минал опит. Амнезията може да бъде функционална, когато паметта е блокирана по психологически причини (пълно забравяне на тягостни събития) и органична- при мозъчни увреждания.
Разграничават се следните видове амнезия: ретроградна –за събития , предхождащи определен момент, напр., мозъчна травма със загуба на съзнанието; антероградна – за събития, следващи след даден момент (напр. амнезия за период от няколко часа след изнасилване). Качествена промяна на паметта, при която настъпва напълно несъзнавано изопачаване на запаметеното носи наименованието аломнезия, наречена още илюзия на паметта. Познати са също тека разстройства с появата на лъжливи спомени- псевдомнезия наречени още “халюцинации на паметта”. Конфабулация е разстройство при което “празнините” на собствената памет своеволно се попълват с измислици.
Исхимичното увреждане на мозъка носи наименованието деменция, до която могат да доведат и хирургически интервенции.
Алцхаймерова болест. Основна проява на тази болест е упадък на интелектуалните и паметови възможности.
Болест на Хънтингтън. Причина за тази болест са генетични грешки в метаболизма, наблюдават се влошено изпълнение на тестовете за интелигентност.
Друга причина може да е афазията породена от тумор, травма или мозъчен удар.

4.Видове памет
Паметта на човека се характеризира с общи закономерности в развитието,като паметта има свои особености.
1)Краткотрайна
-1- Сензорна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, напр. отличителните индивидуални белези на човешкото лице.
-2- Първична памет. Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др.за няколко секунди до няколко минути. Паметовите следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.
2)Дълговременна(Вторична памет)
Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен пориод от време, напр. години. За извикването й могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и простанствен образ на минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.
Тя е основно хранилище (резервоар) на паметта, в което се приема, преобразува и пази за относително дълъг срок цялостният минал опит на човека- знания във вид на представи и понятия, отношения на света във вид на чувства, умения, навици, привички, необходими за решаване задачи в настоящето и бъдещето. Осигурява успешна и учебна и познавателна дейност, осмисляне на постъпващата от краткотрайната памет информация и на резултатите на вътрешния мисловен процес. Личността организира поведението си в близка,средна и далечна перспектива. Основни характеристики:
а)обем-практически неограничен:
б)специфично кодиране-семантично (смисъл на наученото);
в)особености на фиксиране-смислова( семантична) близост до запомнени елементи и крайни резултати от изпълнението на операции;
г)функции- смислово организиране на информацията и относително точно ориентиране на човека в средата; подаване на готов “строителен материал” на мисленето; обслужване на по- далечно;
д)срок на съхраняване на информацията или единици за измерване- дни,месеци, години;
е)типични начини за придобиване – повторение,преднамерено упражнение, вторично запомняне при заучаване.
Видове дълготрайна памет:
-Вербална (декларативна) памет- памет за познание в словесна форма.
-Невербална (процедурна) памет- памет за двигателни умения. За утвърдени двигателни навици дългосрочната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.
-епизодична памет
-семантична памет
-свидетелска памет
-автобиографична памет
3)Зрителна, слухова, двигателна и смесена
В зависимост от съдържанието на запомнящият се материал,степента на участие в него има анализирането на процесите и възпроизвеждането на различни видове памет:зрителна, слухова, двигателна и смесена ( зрително-слухова, зрително-двигателна, слухово-двигателна и т.н.).
Названията на тези видове памет означават,че някои запомнят по-добре зрително,други по слух и т.н.“Чистият“ вид на този вид памет се наблюдава рядко,а при всеки почти се среща смесеният тип.
Индивидуалните особености на личността зависят и от спецификата на дейността на човека.Своеобразното развитие на анализаторите определят един или друг вид памет.Например,у художника,под въздействието на професията му и нуждата да запомня предмети,форми,цветове,пространството,зрителната му памет съответно е много добре развита.Музикантите например имат много добре развита слухова памет.
4)Емоционална
Емоционалният тип е съхранение и възпроизвеждане на преживени чувства.При някои хора бледнее възпроизвеждането на преживеният страх например,или пък си спомнят много добре преживяното.
5)Образна
При някои хора се отличава нагледно-образна памет.Човек с такъв тип памет особено добре запомня нагледни образи,форми,цвят на предметите,звуци.лица.цифри и т.н.Често в психическата дейност хората с нагледно-образна памет се наблюдават относително преобладаване на първосигналната система.
6)Словеснологична
При словесно-логичния тип памет се запомнят думите, нерядко абстрактния материал – понятия, определения, формули, словесни формулировки, символни изображения на предметите от действителността. У хора, които са с тази памет, преобладава втората сигнална система.

Много хора еднакво добре запомнят и нагледно-образни и словесно-логичния материал,и се отличават с добра емоционална памет.

В процеса на формирането на личността под влиянието на условията на живота,дейностите на паметта се развиват и променят.
За успешното изпълнение на учебно-възпитателната задача педагогът трябва да знае добре способностите на паметта на своя ученик. Така ще може да развива слабите страни на паметта и да опира в учебния процес на силните страни на паметта. Педагогът,познавайки добре способностите на своя ученик,ще може да развива пълноценно и равномерно паметта му.

5.Представи
Образите на паметта се различават от образните възприятия и се казват представи.
Представите са образи,предмети и явления,които в даден момент не се възприемат,но са били възприети в по-ранен.
Представите са процес.Всяко ново възприятие за предмета изменя ( допълва се или се пояснява ) представите за този предмет.Образът на представите не възниква изведнъж в окончателната си форма,а постепенно,като се включват постепенно нови и нови възприятия,допълва се,изменя се и постепенно се „прояснява“.Установените връзки, свързани с познавателната дейност на човека, се променят, усавършенстват и им се добавят нови и нови елементи.
Представите на всеки чключват елемент на обобщение.В представяния материал отделното възприятие обезателно се свързва с предишен опит,с предишно възприятие.Новото обезателно се свързва със старото.Представите са резултат от възприятиято на конретен предмет или явление.Образът на бреза – това е сборът от всички брези,които са виждани в природата и на рисунка. Представите,явяващи се обобщение на конкретен предмет,може да бъдат обощение и на цял клас,вид аналогичен на предмета.
Следователно представите не са прости,елементарни явления,а явления,характеризиращи се с висока работа на човешкият мозък.
Представите се разделят на зрителна,слухова,двигателна,обонятелна,вкусова,осезателна.Често различни представи се съединяват,образувайки синтетичен образ.

6.Развитието на паметта и представите при детето
Първи признаци на памет се забелязват още у бебето.Отначало това се проявява в узнаване,в елементарни форми на представи за отсъстващи предмети и хора.Развитието на паметта е тясно свързано с развитието на нервната система и обусловено с особеностите на обучението и възпитанието.Постепенно овладяването на ходенето значително разширява кръга на предметите,които занимават детето.С развитието на речта интензивно се развива словесната и образна памет.На 3 години детето вече знае и е запомнило 800-1000 думи.
Добре развита до предучилищна възраст е и нагледно-образната памет.Детето добре запомня всяко ярко,красиво,необичайно,всичко,което е създало силно емоционална реакция у него.Предучилищната възраст тазвива словесната памет толкова,че детето може да запомни леко и с голяма точност стих,приказка.В този период се развиват зачатъци на произволната памет.Участието в игри,сравнително продължителни занятия на рисуване,лепене,конструиране с определени цели,от детето в предучилищна възраст плавно развива паметта,и детето запомня това,което е свързано със съдържанието на игрите или занятията.
В ученическа възраст развитието на паметта се осъществява систематично и целенасочено, което значително ускорява и повишава възможностите на паметта.Едновременното обучение изисква ново умение на паметта – необходимо е запомнянето на зададен материал ( в определен обем ) и точното му възпроизвеждане когато учителят поиска.Интензивното развитие в началното училище развива произволното запомняне.Това се дължи на това,че учителят изисква от детето да запомни даден материал,който не представлява интерес за ученика.Необходимостта от запомнянето на един или друг учебен материал изисква значително волево усилие,което се вижда и в развитието на произволната памет.С първите дни на обучението в училище детето е длъжно да учи много.То още не знае „техниките“ на заучаване,не знае приемането,облекчаването на запомнянето,не умее да проверява степента на запомняне.Ученикът често заучава механически,като понякога осмисля с логически връзки съдържанието в частите на материала.
Важна задача на преподавателя се явява обучението на ученика да запомня,да възприема и осмисля материала.
В резултат на обучението в начален клас, с последвалото усложнение на материала в 5-7 клас у ученикът се развива словесно-логическата памет. Ученикът добре запомня формули, закономерности, обощения, абстрактни понятия.
В по-нататъщната възраст развитието на словесно-логическата памет продължава.Ученикът от горен курс активно използва логическото запомняне и възпроизвеждане. Процесът на запомняне и възпроизвеждане се осланя на съждения и умозаключения. Ученикът самостоятелно организира процесът на запомнянето,като това представлява четенето на даден материал,после с прочитането на което е осмислено пълно и точно,след това се обръща внимание на трудните места,когато вече мисълта има опорен пункт.Постепенно се развива самоконтрол. В края на обучението в училище паметта е развита почти в общи линии както тази на възрастен човек.

Литература:
1.Владимир Сергеевич Кузин – „Психология” Москва, „Вьсшая школа” 1974

Етикети: реферат за паметта, реферат по психология