Реферати

Здравословните и безопасни условия на труд са едно от основните човешки права. Още през 1948 Организацията на обединените нации прокламира правото на всеки човек да работи при справедливи и благоприятни условия на труд. Това право се защитава и от Международната организация на труда, която от своето създаване досега е посветила на този въпрос 23 конвенции и 22 препоръки.
Универсално значение сред актовете на Международната организация на труда, защитаващи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, има Конвенция № 155 от 1981г., касаеща безопасността и хигиената на труда и производствената среда и Препоръка №164 за нейното приложение. Тази конвенция изисква всяка страна да разработи, да осъществява и периодически да актуализира националната политика в областта на безопасността на труда, хигиената на труда и производствената среда, която да съответства на националните условия и практики и да бъде съгласувана с представителните организациите на работниците и служителите и на работодателите. Основната цел на тази политика трябва да бъде предпазването от нещастни случаи и увреждане на здравето, възникващи в резултат на работата, по време на работата или свързани с нея, като се намалят до минимум, доколкото това е обосновано и практически осъществимо, причините за опасностите, присъщи на производствената среда.
Многопланови са изискванията на Международната организация на труда към провеждането на национална политика по здравословните и безопасни условия на труд в предприятията.
Преди всичко работодателят трябва да създаде такива условия, доколкото това е обосновано и практически осъществимо, че работните места, машините, съоръженията и процесите, които са под негов контрол, да са безопасни и да не застрашават здравето на работниците и служителите, а когато е необходимо – да предостави съответните защитни облекла и средства, за да се предотврати възникването на злополуки или вредни въздействия върху здравето. Във тази връзка, неговите основни задължения са:
• да предостави работни места, машини и съоръжения, да се грижи за тяхната техническа изправност и да прилага такива методи, които са толкова безопасни, колкото това е обосновано и практически осъществимо;
• да осигури необходимия инструктаж и подготовка, като отчита функциите и особеностите на различните категории трудещи се;
• да контролира изпълнението на работите, на прилаганите методи на работа и на мерките в провеждани в областта на безопасността и хигиената на труда;
• да приема мерки по безопасността и хигиената на труда и производствената среда;
• да предоставя безплатно на трудещите се защитно облекло и средства за индивидуална защита, когато няма друг начин да се премахне или да се контролира опасността;
• да осигурява такава организация на труда, коята да не оказва отрицателно влияние на безопасността и хигиената на труда;
• да приема всички обосновани и практически осъществими мерки за намаляване на прекомерната физическа и психическа умора.
Освен това работодателят е длъжен при възникването на аварии и на трудови злополуки, когато това е необходимо, да предприеме мерки за оказване на първа помощ.
Специално внимание се отделя на назначаването на представители на трудещите се в службите по техника на безопасността и на създаването на комитети на трудещите се по безопасността и хигиената на труда или на съвместни комитети по безопасността и хигиената на труда, изградени на паритетни начала. Представителите на трудещите се в службите по безопасността и хигиената на труда, както и другите представители на трудещите се трябва:
• да получат съответната информация по въпросите на безопасността и хигиената на труда, за да могат да могат да правят своите анализи на основните фактори за авариите, злополуките и професионалните заболявания;
• да получават консултации, когато се разработват и осъществяват мероприятия по безопасността и хигиената на труда;
• да получат консултации при планирането на промени в трудовите процеси или в организацията на труда, които могат да окажат влияние върху безопасността или здравето на трудещите се;
• да бъдат защитени от уволнение или от други неблагаприятни за тях мерки, когато те изпълняват функциите на представители на трудещите се или на членове на комитетите по безопасността и хигиената на труда;
• да имат възможност да сътрудничат в предприятието, когато се приемат решения по въпросите на безопасността и хигиената на труда;
• да имат достъп до всички работни места и възможност да обсъждат с трудещите се на работните места и в работно време въпросите на безопасността и хигиената на труда;
• да имат възможност да сътрудничат в преговорите, които се провеждат в предприятието по въпросите на безопасността и хигиената на труда;
• да имат възможност в разумни предели да използват заплатеното работно време за изпълнение на своите функции в областта на безопасността и хигиената на труда и да получават необходимата подготовка, свързана с тези функции.
Задължение на работодателите е да разработят политиката на предприятието в областта на безопасността и хигиената на труда, конкретните мерки, чрез които се материализира тази политика, както и отговорностите на различните органи за тяхното изпълниние. Тази политика трябва да се направи достояние на всеки трудещ се на език, достъпен за него. Те трябва да осъществяват контрол върху производствената среда, както и да регистрират всички данни по безопасността и хигиената на труда, които съдържат информация за подлежащи на регистрация нещастни случаи и увреждане на здравето на трудещите се в трудовия процес, за контакта с определни вещества и агенти.
За да постигне задоволително равнище на безопасността и хигиената на труда, много важно е трудещите се:
• да полагат разумна грижа за своята безопасност и безопасността на другите лица, която може да бъде поставена под заплаха в резултат на техните действия или бездействие по време на работа;
• да спазват инструкциите, които са предвидени за осигуряване на тяхната собствена безопасност и хигиена на труда, а така също и безопасността и хигиената на труда на другите лица, и процедурите в областта на техниката на безопасността и хигиената на труда;
• правилно да ползват устройствата по техника на безопасност и защитните средства и да не ги повреждат;
• незабавно да информират своя непосредствен ръководител за всяка ситуация, която според тях може да представлява опасност, с която те сами не могат да се справят;
• да съобщават за всеки нещастен случай или за всяко увреждане на здравето, възникнало в трудовия процес или във връзка с него.
Правото на здравословни и безопасни условия на труд е едно от основните конституционни права на гражданите и у нас. В съответствие с това Кодексът на труда задължава работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. За това трябва да съдействат и централните и местните органи на държавната власт.
Според Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, трябва да се вземат мерки за:
• предотвратяването на риска за живота и здравето;
• оценка на риска, който не може да бъде предотвратен;
• борба с риска при източника на възникването му;
• приспособяване на условията на труд към индивида, с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;
• въвеждане на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;
• замяна на опасните производства, работно оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с по-малко опасни;
• прилагане на единна обща политика за превънтивност, обхващаща технологията, работните места и организацията на работата, условията на труд и социалните взаимоотношения;
• използването на колективни средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
• предоставяне на необходимата информация във връзка с осогуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работещите лица;
• означаване на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори.
Освен това Законът за здравословни и безопасни условия на труд изисква всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване, задължително да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите инвеститорът е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и изпълнителя. Въвеждането в експлоатация ня нови, реконструирани или модернизирани обекти се допуска при доказано съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Като отчита важността на оборудването за създаването на здравословни и безопасни условия на труд, законът определя необходимостта то: да бъде подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите; да се подбира съобразно специфичните условия и характеристики на работата за намаляване на съществуващите в предприятието рискове и опасности, произтичащи от използването му; да се произвежда или да се внася в страната само ако отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове; да се поддържа и да се ремонтира своевременно през целия период на използването му и след въвеждането му в експлотация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите и други.
За да се гарантира законното право на работниците и служителите за здравословни и безопасни условия на труд, Кодексът на труда предвижда създаването на система от правила.
Единните правила по безопасността на труда са правни норми, които установяват техническите изисквания по осигуряване на безопасни условия на труд и реда за тяхното осъществяване. Те съдържат задължителни изисквания, на които трябва да отговарят машините и съоръженията, така че да бъде предотвратена опасността от външно травматично въздействие върху участниците в трудовия процес, прилагат се за всички отрасли и дейности на икономиката и се утвърждават от министъра на труда и социалната политика. Такива правила се съдържат в Наредба №4 от 2 септември 1994г. за осигуряване на безопасни условия на труд, Правилника по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин от 1996г. и други.
Единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд са правни норми, които установяват изискванията към организациите, помещенията, оборудването, технологията и т.н. за съобразяването им с нормалните физиологични потребности на функционирането на човешкия организъм, без участниците в трудовия процес да се подлагат на неблагоприятни въздействия. Те са задължителни за предприятията във всички отрасли и дейности на материалната и нематериалната сфера и се утвърждават от министъра на здравеопазването. Такива правила се съдържат в Наредба №13 на Министерството на здравеопазването за пределнодопустимите концентрации на вредни вещества във въздуха на работната среда от1992г., Наредба №3 на Министерството на здравеопазването за пределно допустимите концентрации на химически вещества, отделяни от полимерни строителни материали в жилищни и обществени сгради от 1984г. и други.
Отрасловите правила по безопасността на труда конкретизират изискванията, на които трябва да отговарят машините и съоръженията, за да се предотврати опасността от злополуки и от увреждане здравето на работниците и служителите, като се отчита отрасловата специфика. Те се утвърждават от министъра или ръководителя на съответното ведомство, което ръководи отрасъла и се прилагат независимо от ведомственото подчинение на предприятията. Такива правила се съдържат например в Наредба №6 на Министерството на транспорта за безопасен превоз на опасни товари по въздуха от 1987г., Правилника за производство, търговия, съхраниние, пренасяне и употреба на силнодействащи отровни вещества, издаден от тогавашното Министерството на земеделието и хранителната промишленост през 1973г. и други.
Държавни изисквания по безопасността на труда и здравословните условия на труд са стандарти, норми, на които трябва да отгварят сградите, машините, съоръженията, суровините, материалите, производствената среда, технологиите и работните места, за да осигурят здравословни и безопасни условия на труд.
Държавните изисквания са и единни и отраслови правила по безопасността на труда и единни правила за осигуряване на здравославни условия на труд. Разликата между тях е в това, че докато единните и отрасловите правила по безопасността на труда и единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд са държавни изисквания към работодателя и към работниците и служителите и техните представители и организации по повод и във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, то държавните стандарти са изисквания към веществените елементи на трудовия процес, производсвената среда, технологиите и работните места.
Държавните изисквания по безопасността на труда се утвърждават от държавния орган по стандартизация, съгласувано с министъра на труда и социалната политика, по предложение на ръководителите на заитересованите ведомства, а държавните стандарти за здравословните условия на труд – от държавния орган по стандартизация, съгласувано с министъра на труда и социалната политика.
Отрасловите нормали за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са изисквания към вещесвените елементи на трудовия процес, технологията и организациятя на труда, които отразяват специфичните условия на отрасъла и са и са задължителни за всички организации в отрасъла. Към тяхното използване обикновено се прибягва, когато липсват единни и отраслови правила или държавни стандарти по безопасността на труда и за осигуряване на здравословни условия на труд или когато в отрасъла има специфични условия, които го различават от останалите отрасли. Те се утвърждават от министъра или ръководителя на друго ведомство, който ръководи съответния отрасъл.
Заводските нормали за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд са изисквания към веществените елементи на трудовия процес, технологията и организацията на труда, които се определят при наличието на специфични условия в предприятието за машини, работни места, технологични процеси и организация на труда, за които няма единни или отраслови правила, стандарти или отраслови нормали. Те се разработват от предприятието и се утвърждават от по-горепосочения орган, а ако няма такъв – от работодателя.
Правилата за специфични производства, отделни машини, съоръжения или работни места са задължителни условия и изисквания за работа, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите. Те се разработват и се утвърждават от работодателя, не могат да противоречат на единните и отрасловите правила и се обявяват по подходящ начин на работниците и служителите. Тяхното спазване е задължително за всички, за които те се отнасят.
Създаването на здраваславни и безопасни условия на труд е проблем, чието разрешаване в много голяма степен зависи от възможностите на сградата, в която се осъщесвява производсвения процес, от ергономичните решения при създаването на машините, апартите, съоръженията и инструментите, от технологичните процеси, които се проектират, както и от проекта за организация на труда. Това изисква още при проектирането на сградите, машините, съоръженията, апаратите, инструментите, приспособленията, технологиите и организацията на труда, проектантите, кострукторите и технолозите задължително да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като се съобразяват с единните и отрасловите правила, както и с другите стандарти за здравословни и безопасни условия на труд. За да се контролира спазването на това изискване, Кодексът на труда предвижда тези въпроси да се обособят в самостоятелен раздел на проекта за строителство или за създаването на нови машини, апарати, съоръжения, технологии и организации на труда. Това изискване, разбира се, е валидно и за всеки проект, който предвижда модернизацията на веществените елменти на производството, технологията и организацията на труда.
Много машини, апарати, съоръжения, инструменти, приспособления, технологии, а често и комплектни обекти, необходими за отделните отрасли, производства и дейности се внасят от други страни. Към тях законодателят прилага критериите и изискванията за здравословни и безопасни условия на труда, които действат в нашата страна. Той предвижда произведени в чужбина комплектни обекти, машини, съоръжения и технологии да се внасят само ако отговарят на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове, които действат в нашата страна.
За да се приложат разработените правила, нормативи, стандарти и нормали за здравословни и безопасни условия на трудя, много важна предпоставка е работниците и служителите да ги познават и да ги спазват при работа. Оттук произтича необходимостта тези, чиято работа е свързана с използвавне, поддържане и обслужване на машини и други технически съоръжения, както и тези, които са заети с дейности, създаващи опасност за здравето и живота им, задължително да се инструктират по безопасността на труда, да се обучават и да полагат изпит правилата за здравословни и безопасни условия на труда.
Инструктирането и обучението на работниците се провежда:
• при постъпване на работника или служителя на работа или в началото на неговата дейност;
• при смяна на извършваната от него дейност или работа;
• при въвеждането на нови технологии и оборудване, машини и съоръжения, както и при специфични изменения на работните места;
• при предоставяне за ползване на лични предпазни средства;
• на командировани в организацията работници и служители;
• на лицата приети в организацията за обучение, квалификация, преквалификация и производствена практика.
Инструктирането, обучението и изпитът по правилата за здравословни и безопасни условия на труда, се организират от работодателя.
Инструктажът на работниците и служителите по правилата на безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана има пет основни форми: начален, на работното място, периодически, ежедневен и извънреден.
Началният инструктаж има за цел да запознае лицата, които постъпват на работа, с основните правила и изисквания по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на територията на обекта, с вида и характера на извършваната работа и възможните рискове, както и с изискванията на тяхното поведение с оглед на запазване на тяхното здраве и на живота им.
Инсруктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работнато място преди да му бъде възложена самостоятелна работа. Този инструктаж на работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хората, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж, се допълва с обучение за безопасните методи на работа.
Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Той се провежда не по-рядко от един път на три месеца.
Ежедневният инструктаж се провежда с работници и служители, заети в дейности с висок производствен риск – работещите в подземни мини, строителни и геологопроучвателни обекти, кариери, при експлоатация на транспорта, добив на нефт и газ, производство и употреба на взривни материали и с опасни химически вещества.
Извънредният инструктаж се провежда след всяка смъртна, тежка, аварийна трудова злополука, пожар, промишлена авария и природно бедствие; при констатирани груби нарушения на нормите и изискванията по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана; по нареждане на контролен орган.
За да гарантира безопасният труд, здравето и ефективната трудоспособност на заетите, на машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повешена опасност за тези, които ги обслужват и за другите, се предвижда статутът на правоспособността. Те трябвя да се обслужват само от правоспособни работници и служители. Това означава, че в тези случаи, до работните места могат да се допускат само лица, които имат специални познания за работа на съответните машини, съоръжения и технологични процеси. Тези специални познания се удостоверяват със специално свидетелство. Редът за тяхното придобиване се урежда със специални наредби.
Задължение на работодателя е, преди да допусне работника или служителя до работното място, да провери неговите знания и умения за работа в съответствие с правилата и изискванията за безопасна работа. Той не може да допусне до работното място лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Възможностите на предприятията за периодично обучение и повишаване на квалификацията на заетите в тях по правилата за здравословна и безопасна работа са ограничени. Не са малко и случаите, когато тази страна от задълженията на работадателя се подценява и се осъществява повърхностно с цел икономия на време и пари. За да се гарантира обучението и повишанането на квалификацията на заетите в тази област, министрите и ръководителите на други ведомства са длъжни да организират провеждането на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда по програми, съгласувани с министъра на труда и социалната политика, с министъра на здравеопазването и другите заинтересовани министри. Това обучение задължително завършва с изпит, от резултата на който зависи дали работникът или служителят може да бъде допуснат до работата, дали трябва да получи допълнителни знания и умения по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, или трябва да се преквалифицира за изпълнение на друга работа.
Работодателят е длъжен да възложи извършването на работите, изискващи правоспособност, само на лицата, притежаващи такава правоспособност. Когато липсват правоспособни лица, той трябва да осигури обучение за придобиване на необходимата правоспособност, преди възлагането на работата.
Съществено значение за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите имат специалното работно облекло и личните предпазни средства, безплатната храна и противоотровите, ограничаване продължителността на работата във вредна или опасна среда и предоставянето на допълнителен годишен отпуск.
Специалното работно облекло и личните предпазни предпазни средства се предоставят на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, в случаите, когато е невъзможно с технически средства и други мерки да се отстранят съществуващите опасности и вредности за живота и здравето на работещите. Това са каски, антифони, очила, маски, щитове, облекла, ръкавици, обувки и други, които посредством материала и конструкцията си предпазват работника или служителя от вредности и опасности, произтичащи от характера и условията на трудовата дейност. Работодателят не допуска до работа работници или служители, които са без предвидените за вида работа защитни средства и специални работни облекла.
В зависимост от условията на работа специалното работно облекло и личните предпазни средства се използват:
• постоянно – когато вредностите и опасностите действат непрекъснато в работната среда;
• периодично – когато вредностите и опасностите възникват само при някои видове работи, при определени условия на работа, сезонно или през дълги периоди от време;
• аварийно – при възникване на авария в производството.
За производството или за вноса на специални работни облекла и на лични предпазни средства съществуват държавни стандарти, които гарантират успешното изпълнение на тяхното предназначение при конкретните условия, налагащи използването им. В случаите обаче, когато липсват такива стандарти те се привеждат или внасят с разрешението на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.
Предложения за производство и внос на нови видове специално работно облекло и лични предпазни средства могат да се правят от всички ведомства, организации или частни лица пред Министерството на здравеопазването. Те трябва да бъдат съпроводени със: схема и описание на предлагания артикул; кратка характеристика на използваните материали; обяснителна записка за предназначението на артикула, преимуществото му в сравнение със съществуващите подобни изделия; указания за употребата, почистването и съхранението на артикула; заключиние на Центъра по безопасност при Министерство на труда и социалната политика по защититните и хигиенните качества; заключение за производствено изпитване от хигиенно-епидемиологична инспекция при Министерството на здравеопазването, районната инспекция по труда при Министерството на труда и социалната политика, от ръководството на предприятието, където е проведено изпитването.
Безплатната предпазна храна и противоотровите имат едно основно предназначение – да неутрализират вредното въздействие на работната среда върху здравето и работоспособността на работниците и служителите, което не може не може да се отстрани с помощта на специалното работно облекло и личните предпазни средства. Тя се предоставя на работещите в производства, видове работи и работни места, свързани с вредни за здравето фактори.
Право на безплатна предпазна храна имат работниците и служителите, които отговарят на изискванията и, които работят не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време или от установеното с решение на Министерския съвет за тях работно време.
Освен безплатната храна в зависимост от конкретните вредности на производствената среда на работниците и служителите се предоставят и специфични противоотрови.
Определени от закона безплатна предпазна храна и противоотрови не могат да се заменят със заплащането на тяхната равностойност или с продукти.
Ограничаването на продължителността на работата във вредна или опасна среда е едно от съществените средства за ограничаване на вредното въздействие на производствената среда върху здравето и работоспособността на работниците и служителите. Колкото и ефективни да са останалите средства за защита на труда, с течение на времето при особено вредни или опасни за здравето условия или видове работи, рискът от увреждане на здравето на заетите се увеличава. Поради това законът предвижда ограничена продължителност на работата във вредна или опасна среда. Тя се постига чрез установяване на намалено работно време и чрез определяне на максимален брой години за работа при дадените условия.
Намаленото работно време се установява за работници и служители, които работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия. Случаите, когато може да се използва това право, и размерът на намаления работен ден се определят с акт на Министерския съвет.
За работа при особено вредни и опасни за здравето производства и видове работи се определя максимален брой години, през които работникът или служителят може да работи при такава среда. След тяхното достигане той задължително се премества на друга подходяща работа, която отговаря на неговата подготовка, професионална квалификация и здравословно състояние и която се осъществява в условия на производствена среда, различна от тази, в която той е работил до момента на преместването. Когато предприятието няма подходящо работно място, на което да бъде преместен работникът или служителят, той повече не може да изпълнява досегашната си работа, а не може да изпълнява и друга работа, поради липсата на такава работа. Тогава изходът остава в уволнението на работника или служителя поради обективна невъзможност да изпълнява възложената му работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.12 на Кодекса на труда.
Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Допълнителният платен годишен отпуск също така може да се разглежда като едно от средствата за намаляване на вредното въздействие на производствената среда, която се отклонява то нормалната, върху здравето и работоспособността на работниците и служителите. В съответствие с изискването на закона работникът или служителят, който работи във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия, има право на допълнителен платен годишен отпуск, не по-малко от 5 работни дни.
Данните за здравословни и безопасни условия на труда се определят по факторите: обезопасеност на производственото оборудване; микроклимат; чистота на въздуха; шум; вибрации; осветление; полета и лъчения; физиологични и ергономични изисквания; санитаро-битово обслужване. Основният документ, в който те се вписват, е паспорта на условията на труда. Той се попълва за всеки цех, производство, участък, бригада, обект и друго звено на организацията. В него се включват данни, установени чрез измервания, осъществени от лабораториите на ХЕИ при Министерството на здравеопазването, на Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването.
Данните за здравословни и безопасни условия на труда се установяват и се отразяват в паспорта на условията на труда ежегодно към края на текущата година. Задължение на работодателя е обче, когато настъпят промени в условията на труд вследствие на промени в техниката, технологията или организацията, да организира измервания на параметрите на производствената среда в съответното звено и да отрази промените в паспорта на условията на труда.
Паспорта на условията на труда на труда е източник на информация за:
• определяне източниците на вредности;
• оценяване характера и времето на действие на вредните фактори;
• определяне броя на работните места, както и броя на работещите при условия на труд, които се отклоняват от приетите за нормални;
• предприемане на мерки за отстраняване на вредни и опасни въздействия на условията на труд;
• водене на преговори, сключване и отчитане на колективни трудови договори;
• определяне продължителността на работния ден, допълнителния платен годишен отпуск и допълнителното трудово възнаграждение за условията на труд;
• предоставяне на безплатна предпазна храна и противоотрови;
• осигуряване на специално работно облекло и лични предпазни средства;
• прилагане на икономически методи на въздействие за подобряване условията на труд.
За финансирането на дейностите и на мероприятията за подобряване условията на труд, в Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се регламентира създаването на фонд “Условия на труд” към Министерсвото на труда и социалната политика. Източници за набиране на средства по този фонд са: ежегодна целева субсидия от държавния бюджет; суми от фонд “Обществено осигуряване” предвидени по бюджета на фонда за финансиране на дейности за намаляване на осигурителните рискове трудова злополука и професионално заболяване; доброволни вноски, дарения от български и чуждестранни граждани и юридически лица; лихви по сметките на фонда; рекламна дейност и други източници определени със закон или акт на правителството.
Средствата от фонд “Условия на труд” се изразходват за финансиране на програми и проекти имащи за цел подобряване на условията на труд с браншова значимост и приложимост на резултатите; за организиране и провеждане на специализации в областта на здравословните и безопасни условия на труд; за разработване и издаване на учебни и информационни материали; за издръжка на дейността на фонда,
Този фонд се управлява от управителен съвет с председател министъра на труда и социалната политика и подуправители и членове, избирани от Националния съвет по условия на труд.
Наред с изискванията на закона, на нормативните актове на правителството и на споразуменията на правителството с представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, съществено значение за решаването на проблемите в областта на здравословните и безопасни условия на труд имат икономическите методи.
Икономическите методи за подобряване условията на труд включват осигурителните вноски на работодателя, както и митническите и данъчните облекчения.
В съответсвие със Закона за здравословните и безопасни условия на труд служителите и работниците у нас се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноси са за сметка на работодателя. Размерът на тези вноски се оределя в зависимост от степента на професионалния риск.
Митническите и данъчни облекчения имат за цел да стимулират работодателите да подобряват условията на труд.
Митническите облекчиния се предвиждат при внос на технолотии, оборудване, вещества и материали, осигуряващи параметри на условията на труд, по-добри от установените норми, на контролно-измервателни средства, както и на лични предпазни средства и средства за колективна защита, които не се произвеждат в страната.
Данъчните облекчиния се предвиждат при производството и закупуването на средсва за колективна защита и лични предпазни средства; на средства за сигнализиране и маркировка за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; на контролно-измервателни средства; на учебни пособия и материали за специализираното обучение по здравословни и безопасни условия на труд.
Дейността по създаването на здравословни и безопасни условия на труд е толкова по-ефективна, колкото по-умело се съчетават законовите и подзаконовите изисквания в тази област, сътрудничеството между правителството и представителните организации на работодателите и на трудещите се и икономическите форми на въздействие върху работодателите.

Използвана литература

1. Сайта: www.mlsp.government.bg
2. Конституция на Република България, обн. ДВ, 1991, бр. 56
3.Закон за здравословните и безопасни условия на труд, обн. ДВ, 1997, бр.124
4.Кодекс на труда, ДВ, 1992
5.А. Василев, Кр. Средкова, Коментар на Кодекса на труда, КНСБ, второ издание, 1999

изработил: Димитър Венелинов Цеков №1825
III курс, икономика

Етикети: безопасност на труда, реферат по безопасност на труда, реферат по икономика на труда