Реферати

Роденият през 1772 г. в Лондон Дейвид Рикардо е сред представителите на икономическите теории. Неговият основен принос се състои в творбата му „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”, която излиза през 1817 г.
Рикардо успява да достигне до същността на множество истини за икономиката като наука, но в неговата се открояват два момента, които се обозначават в литературата като „препъни камъни”. Именно те възпрепятстват разглеждания теоретик да достигне до важните разкрития, което се обуславя в голяма степен от неговия стремеж да се придържа към своята трудова теория.
Най-общо двата „препъни камъка” в теорията на Дейвид Рикардо могат да се формулират по следния начин:
1. Нарушаването на еквивалентността на размяната, която Рикардо не може да обясни;
2. Стреми на капиталиста е да вложи своя капитал възможно най-изгодно. Според Рикардо това следва да се прави в производствата характеризиращи се с възвръщаемост и висока печалба, т.е. в тези отрасли, където преобладава ниско платения (евтин) наемен труд, а механизацията е малка и само като подпомагаща производството. Практиката обаче показва обратното – капиталите се влагат в отрасли, където преобладават технологиите, т.е. към т. нар. „скъпи” производства.
Основно в икономическата теория на Дейвид Рикардо е формулираното правило, според което, разменната стойност на стоките „се влияе не само от непосредствено приложения труд, но и също така от труда, вложен в оръдията, инструментите и сградите, с които се подпомага този труд.”.
Въз основа на това следва, че величината на стойността се влияе от стойността на средствата за производство.
Като основна грешка в теорията на Дейвид Рикардо е стремежът му да обясни всички икономически процеси и явления изхождайки от своята трудова теория. Именно изхождайки от нея той твърди, че средствата на труда като капитал, макар и да имат отношение към величината на стойността, не я създават, т. е. те не произвеждат нова стойност.
Въз основа на тези изводи в теорията на Дейвид Рикардо се установява положението, според което капиталът няма функцията да бъде източник на печалба и стойност. Така се стига до установяването на две принципни положения, които са следните:
- Стойността се определя от непосредствено изразходвания труд за стоките;
- Натрупването на капитала не отменя принципа на трудовата стойност, а само усложнява процеса на нейното образуване.
Изхождайки от всичко това в теорията на Дейвид Рикардо се открояват редица противоречия, обусловени от възприемането на трудовата теория и стремежът именно чрез нея да се стигне до обяснение на същността на икономическите проблеми.
„Препъни камък” се оказват проявилите се противоречия в теорията на Рикардо, основно в направленията на стремежа му да изясни от една страна създаването на стойност в процеса на производство на труда и пренасянето на същата върху продукта на труда и неговата стойност, а от друга страна такива проблеми той среща и във връзка с изясняването на структурата на трудовата стойност и решаването на задачата къде точно се крие различието между нея и известната на всеки предприемач структура на цената на стоката.
Неспособността на Дейвид Рикардо да отговори адекватно на тези проблеми и подценяването на ролята на техните решения като важни икономически задачи оказва влияние върху цялостната му икономическо-теоретична дейност.
Сред основните грешки на Дейвид Рикардо следва да посочим, това, че той възприема цената на стоката само като паричен израз на стойността.
Съобразно всичко това Рикардо разграничава два вида цени. Едната т. нар „естествена цена” той идентифицира с понятието „необходима цена”, респективно с нейната стойност. Нея той свързва с необходимите за производството на стоката разходи на труд, като я определя като краен предел за „случайните и временни колебания на пазарните цени”.
Що се отнася до втората категория, то нея той нарича „пазарна цена” и разбира под това понятие механизмът, който свежда пазарните цени към естествената цена. Този механизъм, според Дейвид Рикардо е строго подчинен на икономическия интерес на притежателя на капитала – капиталиста. При това разграничение на цената на две категории Рикардо изхожда от теорията на своя предшественик Адам Смит. Той развива установеното от Смит и достига до извода, че няма стока, цената, на която да не е подложена на случайни и временни колебания.
Трудностите, които среща Рикардо изграждайки своята икономическа теория са много. Той се сблъска с редица противоречия, които възпрепятстват изясняването на важни икономически процеси, зависимост и закономерности.
Ярък пример в това отношение е следната негова формулировка, цитирана от Бекярова, когато разглежда сложността и противоречията на Рикардовата теоретична постановка във връзка с икономическите закони:
„Желанието на всеки капиталист да отклони своя капитал от по-малко доходния в по-доходния отрасъл не позволява на пазарната цена на стоките да остава що-годе дълго време било много над, било много под тяхната естествена цена.”
Цитатът е показателен за това, че в основата на икономическата теория на Дейвид Рикардо се оставя тезата, според която „в зависимост от равнището на естествената цена, при равни по величина капитали, независимо от тяхното отраслово приложение и състав, се достига винаги до равни печалби”. Именно това се оказва „препъни камъка”, който възпрепятства Рикардо да продължи напред в своите изследвания и анализи и не ми дава възможността да достигне до същността и сърцевината на редица икономически положения, явления и тенденции. Въз основа на тази трудност го възпира и той след многократни опити да го изясни решава, че същността на проблема далеч не толкова голяма. В действителност обаче, се оказва точно обратното. Под въздействието на трудовата теория, Рикардо не успява да отговори на важните за неговата теория закономерности, нито да ги проследи, за да очертае тяхното проявление и причините за тях.
Изхождайки от конкуренцията, Рикардо се опитва да проследи икономическите закони и защо те действат по този начин. Той изтъква, че именно тя е тази величина, която се явява регулатор на променливата стойност на стоките така, че след като бъде платена стойността на работната заплата и бъдат покрити всички други разходи, които са нужни, се стига възстановяване на капитала в неговото първоначално състояние на продуктивност. В съответствие с всичко това, според Рикардо, оставащата стойност ще бъде във всеки отрасъл пропорционална на стойността на вложения капитал.
Ако обаче си припомним тезата за „естествената цена” и трудовата теория за стойността, ще видим ясно очертано противоречието, което пречи на Рикардо да изясни ситуацията и да продължи напред.
Според твърденията на Рикардо, би следвало да се откроят две основни закономерности, а именно:
1. В отраслите, предприятията, където се прилага производството се основава най-вече на голямото количество наемни работници, чиято работна сила се определя като „ниска”, а същевременно скъпоструващите машини, съоръжения и др., които подпомагат труда и неговия процес, ще произвеждат продукция, чиято стойност е по-висока и съответно ще е налице и по-висока стойност на естествена цена. Следователно в тези отрасли и производства ще са налице по-високи печалби. В тези отрасли и производства се проявяват две закономерности, които са:
- бърза обращаемост на капиталите;
- бърза и по-голяма печалба.
2. В отраслите, предприятията, където производството се основава на по-голямо количество вложен капитал в средства за производство (машини и др.), подпомагащи трудовия процес, а наемния труд е значително по-малко (бр. На наемните работници) в сравнение с предходния случай, ще е налице по-бавно обръщение на капитала, по ниски ще са и стойностите на стоките, тяхната естествена цена, а по-малка ще е и печалбата. Следователно тук закономерностите ще бъдат обратните, в сравнение с предходния случай:
- бърза обращаемост на капиталите;
- бърза и по-голяма печалба.
Ако тази теория на Рикардо бе вярна, то тогава капиталистите биха насочвали своите капитали към първата категория предприятия и производства. Биха създавали предприятия, в които да преобладава ниско платения наемен труд. В действителност обаче, се оказва, че капиталистите правят вложения на своите капитали точно по обратния ред – т.е. в предприятия, чиито технологични средства за производство имат приоритет.
Това е основният „препъни камък”, който среща Рикардо, чрез формулирането на своите закони, тези и идеи. Неговата теория се оказва неспособна да обясни изложеното несъответствие. Вследствие на това възникват и редица други въпроси, чиито отговори, са в зависимост от намирането на решението на горната задача. Рикардо така и не успява да достигне до същността и да даде ясен и точен отговор на възникналия проблем.
Въпреки всичко това Дейвид Рикардо продължава да се придържа към своята трудова теория. Той съзнава, че някъде там се крие разковничето, което ще го отведе до отговора на очерталата се проблемна ситуация. Именно поради тази причина той се отказва от идеята, че работната заплата по принцип не влияе върху величината на стойността. Опитва се да обясни ролята и значението на различните по състав и обращаемост капитали върху величината на стойността, т.е. върху „естествената цена”.
При формулирането на тази промяна, Рикардо отново се придържа към трудовата теория, само че вече се опитва чрез закономерността, вследствие на нееднаквото въздействие на едно вдигане или падане на заплатата върху печалбата и съответно върху стойността, да реши очертания проблем. Така той заключава, че в отраслите и предприятията, където преобладава технологичния труд, заплатата се увеличи, печалбата ще падне и величината на естествената цена ще се понижи. Респективно тази тенденция ще се прояви в предприятията, където преобладава наемния труд по следния начин: когато работната заплата нарасне, печалбата и естествената цена на стоките не се понижават в такава степен, както при отраслите и предприятията, където превес има технологичната, а не наемната работна сила.
Това отново довежда Дейвид Рикардо до задънена улица. Оказва се, че и чрез тази теоретична концепция не може да бъде изяснена същността на поставения проблем. Това го кара да се откаже, да търси нови теории, с които да обясни тези процеси и подчертава в публичното пространство (най-вече в публикациите си), че поставеният въпрос следва да се разглежда като икономическа категория, чиято роля е малозначителна и е без значение.
По този начин „препъни камъните” в теорията на Дейвид Рикардо остават нерешени. Те съпътстват неговата дейност, възпрепятствайки го да продължи напред. Всичко това обуславя, невъзможността, която се изправя пред икономическия теоретик.
В стремежа си да изясни това, което съзира като противоречие Дейвид Рикардо се насочва към изследването на величината на стойността. Той приема хипотезата, според която същата се определя от цялото количество труд за нейното производство, т.е. от стойностите на целия минал труд вложен в средствата за производство и непосредствен труд.
След като и тази идея на Рикардо не довежда до резултатност и не му дава възможност да реши и преодолее възникналия проблем, той се насочва към разчленяването на същата тази стойност на доходи. Според тази теза нейната стойност се формира от стойностите на следните елементи:
- работна заплата;
- печалба;
- рента.
За пореден път Рикардо остава разочарован. В действителност следва да се отбележи, че той така и не открива закономерността, която се изразява в значимостта на пренесената стойност на средствата за производство.
Отново изхождайки от своята трудова теория Рикардо се сблъсква и с проблемите във връзка със следните елементи:
- влиянието на капитала върху процеса на ценообразуването;
- влиянието на средствата за производство върху процеса на ценообразуването.
Тези два проблема имат участта и на предходния.
Основната предпоставка за трудностите, които среща Дейвид Рикардо, т.е. „препъни камъните” в неговата теория се основават на теорията за стойността на труда. Той не изхожда по правилния начин и в правилната насока при разглеждането на количеството труд, неговата цена и др.
Особено важно е да се подчертае тезата на Рикардо, че стойността на труда не е обвързана със стойността на произвеждания продукт, той обаче не доразвива тази концепция.
Върху дейността на Дейвид Рикардо оказват въздействие множество фактори. Безспорно това са и икономическите процеси, по времето, в което той живее. Несъмнено обаче неговата упоритост във връзка с формулираната трудова теория и интерпретацията на понятията, които обвързва с нея, като изхожда от нейната същност и насоченост следва да се посочат като основна и главна предпоставка за случилите се несъответствия, които той се затруднява да преодолее.
Дейвид Рикардо не съумява да открои важни икономически съответствия и с тях да обясни възникналите „малозначителни” процеси. Въпреки това той остава като един от хората, посветили се на развитието на икономическата наука, който е бил устремен към разбулването на сложните загадки на икономическите закони.
Всичко това предопределя личността на Дейвид Рикардо като значима за икономическото познание, с което именно неговото име се нарежда до тези на Адам Смит, Кене и др. Всеки един от тях е дал своя принос за разкриване на тайните на икономиката и изясняване на недостъпните преди това процеси и явления, обуславящи икономическите взаимоотношения.

Използвана литература:
Катя Бекярова и кол; Икономически теории; Хермес; Пловдив; 2000 г.;
Методи Кънев и др.; Икономически теории; Свищов; 1996 г.
Икономически теории – курс лекции

Етикети: Дейвид Рикардо, реферат за икономическите теории, реферат по икономика