Реферати

Тълкувана възможно най – широко, историята на идеите датира поне от Аристотеловото описание на предсократовата теория за природата. За литературната история обаче, историята на идеите е неизбежно и най – тясно свързана с движението, чието начало през ХХв. поставят Артър Лавджой и неговите съмишленици от университета “Джон Хопкинс” в САЩ. Лавджой е доминиращ представител на движението в неговата ранна история. В своите произведения Лавджой разглежда повечето идеологически проблеми, които по – късно продължават да вдъхновяват нови дискусии. Съвсем накратко казано, историята на идеите, в смисъла на Лавджой, включва интердисциплинарен подход към установяването и проследяването на определени единици идеи, по начина, по който са изразени в широк обхват от културно области, от философските системи до литературата, другите изкуства, науката, социалния начин на мислене и т.н.
Лавджой със сигурност никога не е претендирал да притежава патент върху термина ‘история на идеите’ или неговото приложение. Доколкото той е можел да бъде изключителен полемист и откривател на различия, който никога не е проявявал толерантност към неточността, той не е претендирал да е създал школа в смисъла на точни методически правила и канон от общопризнати текстове. За начало на школата “История на идеите” обичайно се посочва един клуб за критически обмен, наречен “Клуб на история на идеите”. Той е основан в университета “Джон Хопкинс” от Лавджой, Боас и Джилбърт Джинар през 1922 – 23 г. Към тях на ежемесечни сбирки са се присъединявали колеги от различни факултети. Клубът е спонсорирал публикации като например “Есета върху история на идеите” на Лавджой и сборници като “Проучване на интелектуалната история” и “Предшественици на Дарвин”. През 1940г. Лавджой и колегите му основават списанието “История на идеите”, като целта е да се създаде широка мрежа от проучвания на интелектуалната история, простиращи се далеч отвъд класическата версия на историята на идеите. През 60- те години, формулирана широко, историята на идеите е служила като основна причина за ред нови специалности и за експерименти в следдипломното обучение. През 1973г. публикуването на петтомния “Речник на историята на идеите”, който разглежда в детайли 317 избрани основни идеи, отбелязва нов етап в институционалната традиция на движението. За книга – образец на школата се посочва творбата на Лавджой “Великата верига на битието: изследване на историята на идеите”. Книгата е публикувана през 1936г. Проследявайки с голяма ерудиция свързаните помежду си идеи за цялост, непрекъснатост и градация, от Платон до ранния ХIXв., в книгата си Лавджой се придвижва свободно през традиционните дисциплинарни, периодични, езикови и жанрови граници, по следите на един всепроникващ комплекс от идеи. Лавджой започва книгата със следния коментар: “Фразата, която съм избрал за заглавието, дълго беше една от най – известните в речника на западната философия, наука и поезия. За над 2000 години, фразата е съставлявала една от половин дузина най – авторитетни и непроменливи допускания на западното мислене.” Въпреки че историята на идеите е свързана основно името на Лавджой от късния период на творчеството му, редица от водещите теми могат да бъдат намерени в по – ранните му публикации и най – вече работата му върху диалектиката на Джурдано Бруно и Спиноза. Други важни по – ранни творби на Лавджой са “Тринадесетте прагматизма” (1908г.), “Кант и английските Платонисти” (1908г.) и “За дискредитирането на романтизмите” (1924г.).
Въпреки че в следващите няколко години той променя значението на някои проблеми и уточнява различията между някои автори, първата глава на “Великата верига на битието” представлява подходяща отправна точка за историографията на Лавджой. Предложеният метод има няколко отличителни характеристики:
• Той е широко интердисциплинарен в подхода си, тъй като черпи доказателства от широк обхват културни области.
• Той покрива голяма историческа област.
• Този метод, който окуражава съвместните изследвания, които осигуряват специализирано знание за по – обхватни задачи.
• В своя стремеж за разбираемост, този метод отстоява нуждата от изолирането на някакъв първичен обект на изучаване, който може да се обедини с други, по – сложни интелектуални системи.
Лавджой подчертава, че историята на идеите е нещо по – специфично и по – ограничено от историята на философията. Тя се отличава, преди всичко, по характера на единиците, с които се занимава. При своя анализ Лавджой се стреми да се вреже в строгите и неотменими системи на знанието и за своите цели ги разчленява на единици идеи. Терминът ‘единица идея’ изгражда по – сложните системи и доктрини, които традиционно занимават историка на философията или историка на интелектуалния живот. Тези по – сложни схващания и доктрини биват анализирани чрез първични и непроменими единици. Поставяйки акцента върху този модел, Лавджой изтъква на преден план т.нар. ‘непрекъснатост на прекъснатостта’, т.е. привидната новост на много системи се дължи единствено на новостта на прилагането или подредбата на стари елементи. Всяка нова система се състои от преконструирането на тези елементи.
 Платон
 Библия – протестантство / католицизъм
 Ренесанс

Във “Великата верига на битието” Лавджой дава типология и примери за различни единици идеи. Повечето от тях по форма са доста различни от класическите философски твърдения. Например, една такава единица идея са косвените или непълно определени предположения. По цялото протежение на историческото си развитие човекът е правил такива за себе си и за света. Друг пример са повече или по – малко съзнателните умствени навици. В цялото си развитие човек се движи между съзнателното и несъзнателното. Трети пример са диалектическите мотиви – човечеството изгражда диалектически системи непрекъснато. Четвърта идея са видовете метафизичен патос, т.е. човечеството е създало и различни метафизични системи. Лавджой се стреми да се разграничи от философските категории и поставя в центъра на изследването странни идеи.
В една по- късна книга (1948г.), наречена “Есета върху история на идеите”, Лавджой подчертава три важни аспекта на повтарящите се феномени:
• Присъствието и влиянието на едни и същи предпоставки в много различни сфери на мисълта и в различни периоди.
• Ролята на смисловите преходи и обърквания, на промените и неяснотите в смисъла на термините, в историята на мисълта, т.е. промените могат да бъдат закономерни, но и случайни. От друга страна една идея може да се развива в посока на появила се неяснота или объркване.
• Възникващите противостоящи си идеи и колебания в мисленето на почти всеки писател, които не съответстват на чувствата и вкусовете, на които той е податлив.
Под влияние на историята на идеите в Америка, във Франция се появява едно паралелно движение, което също се нарича история на идеите, но следва твърде различен курс на своето развитие. Първата разлика е, че във Франция към историята на идеите се ориентират преди всичко литературоведи, а не философи, както е в САЩ. Втората е, че историята на идеите във Франция се развива като част от друга школа, а не като самостоятелно движение. Става дума за т.нар. Женевска школа, която включва Марсел Реймонд, Жорж Пуле, Алберт Беген и Жан Старовински. Третата, най – важна разлика е, че представителите на Женевската школа обръщат по – малко влияние на идеите, за сметка на изключително засиления интерес към променящите се умствени състояния на автора при създаването на литературна творба.
Школата на историята на идеите има и много критици, сред които е Лео Шпитцер, който счита, че историята на идеите на Лавджой дава на нацизма три основни идеи: идеята за цялостност (на арийската раса); онова, което Шпитцер нарича ‘стремеж за действие’ (streben), за непрекъснато разширяване на собствените граници; т.нар. ‘своеобразност на арийската раса’. Шпитцер счита, че една идея не може да бъде откъсната от собствения си контекст и свободно да прехожда от система в система.
Вторият критик на историята на идеите се нарича Морис Манделбаум, който счита, че историята на идеите на Лавджой е една плодотворна теория, която обаче трябва да бъде силно ограничена, т.е. действително съществуват непроменими идеи, но те непрекъснато се съчетават с нови, които са напълно независими от траещите.

Етикети: Реферат по история, реферат по литературна теория, реферат по литературознание, реферат по философия