Реферати

Качеството на продуктите е непосредствено свързано с потребителните им свойства, които определят т.нар. “потребителна стойност” на продукцията. Потребителната стойност характеризира савкупността от свойства на продукта и способността му да задоволява една или друга потребност.Качеството на продукта за разлика от потребителната стойност изразява степента на задоволяване на една или друга потребност.Следователно потребителната стойност не трябва да се отъждествява с качеството,още повече че една и съща потребителна стойност може да бъде полезна в различна степен и да бъде изразена с различни качествени характеристики.
Подобряването на качеството е един от съществените фактори за увеличаваяне на пазарния дял на фирмите.При загубване на конкурентните пазарни позиции на фирмата има два изхода: намаляване на цените или повишаване на качеството. Първият подход изисква увеличаване обема на производството с цел неутрализиране на постоянните разходи за единица продукт, но това може да създаде проблеми при реализацията. Като извод се налага, че най-добрата перспектива за дългосрочен финансов успех е акцентиране върху качеството на предлаганите продукти. Потребителят определя качеството като сравнява продукта със собствените си критерии или с продукт аналог. При втория подход възниква въпроса за конкурентноспособността.
Под конкурентноспособност на продукта се разбира той да може да бъде реализиран на пазара при наличие на продукти аналози. Продукцията се смята за конкурентноспособна, ако тя е способна да осигурява на фирмата производител печалба на всеки етап от жизнения си цикъл.В този смисъл печалбата на фирмата производител е обща мярка за конкурентноспособност, тъй като максималната норма на печалба в дългосрочна перспектива осигурява икономически предимства на фирмата в сравнение с конкурентите-производители на продукти аналози.
При наличие на продукти аналози определянето на конкурентноспособността е по три основни групи параметри.
В първата група се включват техническите параметри.Тук спадат функционалните, структурните и комуникативни подкритерии.
Във втората група се включват икономическите параметри, които задоволяват стойностните критерии при покупката и експлоатацията на продуктите.Двете групи показатели се конкретизират за всеки продукт чрез маркетингово проучване на потребителите или по експертен път.
В третата група се включват параметрите, за които са въведени задължителни стандарти за потребление или експлоатация на даден пазар, регион или страна.
Една от най-популярните методики за оценка на конкурентноспособноста включва следните етапи:
1) определяне на единичния i-тия параметър:
, където : pi е единичен i-ти технически параметър на оценявания продукт; piδ-eдиничен i-ти технически параметър на базовия продукт
2) определяне на груповия стандартизиран параметър
, където qsi е единичен i-ти параметър на оценявания продукт.
Този показател може да има само две значения : 1- ако i-тия параметър съответства на стандарта , и 0 ако не сяответства.
3) определяне на груповия технически параметър:
, където qi e единичният технически параметър, αi-тегло на i-тия параметър
4) определяне на конкурентноспособността на продукта по технически параметри
, където КТ е коефициент, характеризиращ конкурентноспособността на продукта по технически параметри ; JТ-групов технически параметър на оценявания продукт;
JТБ-групов технически параметър на базовия продукт;
При КТ>1-продуктът е конкурентноспособен
5)определяне на конкурентноспособността по икономически параметри :
, където JИ е коефициент, характеризиращ конкурентноспособността на продукта по икономически параметри ;
С-цена на оценявания продукт;
СБ-цена на базовия продукт;
6) определяне на интегралния показател на конкурентноспособността:
КК=JsJt/JИ , при КК>1 продуктът който се оценява е по-конкурентноспособен от базовия продукт
Ако оценката на конкурентноспособността се извършва при наличие на няколко продукта аналози , се определя относителния интегрален показател за конкурентноспособност по формулата:

,където ККj е интегрален показател за конкурентноспособност на продукта спрямо j-тия аналог;
βj –пазарен дял на j-тия продукт в общия обем на продажбите за даден период;
j- продукти аналози за даден пазар на определен период (j=1:N)
Друг подход, който се прилага за оценка на конкурентноспособността е “композиционната верига от диагностичните зони”. Той се прилага при продукти, за които липсват анолози, но може да се прилага и за останалите продукти. Изграждането на диагностични зони се осъществява по фази на жизнения цикъл при предварително уточнен критерий и по йерархична значимост на свойствата.
Качеството и конкурентноспособността на продуктите до голяма степен определят икономическото състояние на фирмата. Фирменото ръководство трябва да работи и да прилага система за управление на качеството, която да бъде непрекъснато актуализирана съобразно условията на пазара и действията на конкурентите.

Управление на качеството

Според създателя на съвремената тотална система за качество -японския професор Исикава Каору, управлението на качеството протича в следните пет етапа:
1) узнаване на изискванията на потребителя
2) узнаване какво ще купи потребителя
3) определяне на разходите за постигане на определено качество
4) предвиждане на коригиращи въздействия
5) идеално състояние на управление на качеството- отпада необходимостта от контрол

Етикети: курсова по икономика, реферат по бизнес икономика, реферат по икономика