От 2003 година при влизането в сила на Закона за Комисията за финансов надзор, Държавната комисия по ценните книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор се преобразуват чрез сливане в Комисия за финансов надзор (КФН). Народното събрание избира членовете на комисията в двумесечен срок от обнародване на закона, като мандатът на членовете започва да тече от влизане в сила на закона. За членове на Комисията могат да бъдат избрани членове на Държавната комисия по ценните книжа, директорът на Агенцията за застрахователен надзор и председателят на Държавната агенция за осигурителен надзор, което според мен е логично и необходимо в предвид целите, функциите и поднадзорните лица на Комисията. Така новосъздадената Комисия е със статут на специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата, които в същност са били поднадзорни на трите отделни органа преди сливането. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка и при осъществяване на своите правомощия, е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание.
За определяне характеристиката на Комисията за финансов надзор е необходимо първо да се уточни самото понятие „финансов надзор”, по отношение на Комисията. Това конкретно е надзорът на дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, което в същност се е отнасяло до Държавната комисия по ценните книжа (осъществява се съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за пазарите на финансови инструменти); надзор върху дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и на управляваните от тях фондове (съгласно Кодекса за социално осигуряване) и надзор върху дейността на застрахователите, презастрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти (съгласно Кодекса за застраховането и за здравноосигурителните дружества съгласно Закона за здравното осигуряване), което е била задача на Агенцията за Застрахователен надзор.
Устройство, структура и управление на Комисията за финансов надзор
Интегрирането на надзора е сравнително нов подход, който се основава на разбирането, че различията между институциите, предлагащи финансови услуги, все повече се заличават, както и че понякога противоречивите регулативни методи могат да доведат до деформации и следователно да окажат негативно влияние върху развитието на пазара. Сложните взаимовръзки на глобалните пазари, все по-честите промени във финансовата сфера, създаването на интегрирани структури и предлагането на комплексни финансови услуги са фактори, които оказват значителен натиск върху системите с множество припокриващи се регулаторни органи. Решението, което много страни възприемат и прилагат в различна степен по отношение на интеграцията, е създаването на обединен регулаторен орган, който да осъществява надзора над финансовите институции.
Основните цели на този подход са:
- Да се постигне неутралност на регулацията по отношение на финансовите институции;
- Надзорът да е съобразен със степента на пазарен риск, съотносим към отделната финансова институция;
- Да се подобри координацията при регулирането по отношение на различни цели – за създаването на стабилен пазар, за честно пазарно поведение, за защита на потребителите;
- Да се засили контролът върху финансовите групи;
- Да се използват в пълна степен т. нар. оперативни преимущества, влючително постигане на икономия от мащаба, използване на общи ресурси, концентриране на надзорните функиции (икономиите от мащаба в организационен план спомагат да се избегнат случаите на конфликти и на дублиране на фунции на регулативните органи).
Процесите на консолидиране във финансовите пазари, преплитането на дейностите между инвестиционните, застрахователните и пенсионните дружества, както и банковите институции, набират сила и в България, като се очаква задълбочаване и разширяване на обхвата им в бъдеще. Появяват се нови институции и продукти, които в голяма степен се интегрират в структурите и пространството на европейската финансова индустрия.
Създаването на Комисията за финансов надзор следва да се разглежда като съвременен отговор на новите икономически реалности. Промяната засяга не само начина за регулиране на участниците на пазара, но и цялостната организация на надзора. Интегрираната и неутрална регулация способства за създаването на прозрачен и открит пазар, на който, при балансирано ниво на регулативен контрол, участниците могат свободно да се конкурират. Като резултат се очаква финансовата система да привлече нови участници и капитали. За България новият регулаторен орган е средство за повишаване растежа на небанковия финансов сектор, за създаването и налагането на финансови продукти, които подпомагат икономическия растеж и диверсификацията.
Като универсално оправомощена национална институция комисията е в състояние да прилага компетентно и последователно законовите разпоредби спрямо всички участници на небанковия финансов пазар в страната. Уеднаквяването на нормативното и административно третиране на всички видове финансов бизнес предотвратява възможностите за преференциално развитие на един сектор за сметка на друг, без това да е обусловено от пазарните механизми.
Правомощията на КФН гарантират по-високата степен на адаптивност на организацията към често изменящите се вътрешно и външноикономически условия и гарантират адекватна реакция при необходимост от нормативни и други промени.
Изготвяните от комисията анализи за развитието на капиталовия, застрахователния и осигурителен пазар имат цялостен и задълбочен характер и дават обективна оценка за финансовото състояние и за равнището на риск на финансовите институции. Съответно КФН е в позиция да взема превантивни мерки при наличие на сигнали за нарушения, с цел да се запази финансовата стабилност на цялата система.
Засилва се координацията на КФН с националните органи, имащи отношение към проследяването на незаконните и криминални операции на финансовия пазар.
Широките правомощия на КФН, в голяма степен сходни с делегациите, предоставяни на националните надзорни органи от европейското право, са благоприятна предпоставка за установяване и поддържане на делово сътрудничество с надзорните органи на голям брой страни.
Съставът на комисията е от седем души – председател, трима заместник-председатели и трима други членове, които се избират от Народното събрание. Членове на комисията могат да бъдат само български граждани, които разбира се не са осъждани. Има и по специфични изисквания при избор на членовете. Необходимо е да не са обявени в несъстоятелност като едноличен търговец или съдружник в търговско дружество или да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност; да не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако има неудовлетворени кредитори; да не са управители, изпълнителни директори, членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на поднадзорно лице, както и да не са техни съпрузи или роднини. Важно според мен е да се отбележи, че членовете на комисията не могат да извършват друга платена дейност освен преподавателска или научна или като членове на международни организации във връзка с дейността на комисията. При нарушаване на тези изисквания Мандатът на съответния член на комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание.
Мандатът на членовете на комисията е шест години. Освен при нарушаване на изискванията за член на комисията, мандатът може да бъде предсрочно прекратен от Народното събрание и при подаване на оставка или при фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията си повече от шест месеца. В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията на негово място се избира друго лице за остатъка от мандата.
Заседанията на комисията се свикват от председателя й по негова инициатива или по искане на член на комисията. Ръководят се от председателя, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател. Заседанието може да се състои само,ако присъстват повече от половината от членовете й, а решенията на комисията се приемат с мнозинство не по-малко от четири гласа (въздържане от гласуване не се допуска).
Комисията представя на Народното събрание годишен отчет за дейността си, годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета в срок не по-късно от 30 май на следващата година. Отчетът за изпълнението на бюджета на комисията и годишният й финансов отчет се проверяват от Сметната палата. Докладът на Сметната палата се представя в Народното събрание. Годишният отчет за дейността на комисията съдържа информация за: състоянието и перспективите на финансовите пазари; адекватността на нормативната уредба на финансовите пазари; издадените разрешения, потвърждения, одобрения и други индивидуални административни актове, отказите за издаване на такива актове, за извършените регистрации, за обжалваните и потвърдените от съда актове на комисията; резултатите от осъществения надзор върху подотчетните лицата; информационната политика, вътрешното и международното сътрудничество; организацията, финансирането и кадровата политика на комисията и други данни, определени от комисията. Комисията е длъжна при поискване да представи на Народното събрание и всякакви други сведения и документи, свързани с нейната дейност.
В устройството на самата комисия са обособени три основни управления, които се ръководят от тримата заместник-председатели. Управленията са „Надзор на инвестиционната дейност“, „Застрахователен надзор“ и „Осигурителен надзор“. Дирекциите и отделите в тях са формирани на функционален принцип според основните функции на регулиране – лицензиране, надзор и принудителни административни мерки. Целта е постигане оптимизация на дейността и повишаване ефективността на надзора.
В Управление „Надзор на инвестиционната дейност” са структурирани три дирекции – „Регулаторни режими“, „Надзорна дейност“ и „Процесуално представителство и пазарни анализи“. Три дирекции функционират и в управление „Застрахователен надзор“ – „Регулаторни режими и защита на потребителите“, „Проверки и финансов надзор“, „Регулаторна политика и анализи“. В управление „Осигурителен надзор“ дирекциите са две – „Регулаторни режими и оценка на риска“ и „Контролна дейност“.
Дейността на комисията се подпомага от администрация, чийто състав, структура, права и задължения се определят с правилника за устройството и дейността на комисията. Създаването на добре работеща обща администрация, тясно свързана с всяко едно от специализираните управления и подкрепяща тяхната дейност е важен елемент на единната структура. Към общата администрация са създадени шест дирекции:
- дирекция „Правна и методология на финансовия надзор“, която изготвя юридически обосновки, разработва и оформя нови нормативни актове и предложения за тяхното изменение и допълнение;
- дирекция „Обща канцелария“ организира деловодното обслужване и контрола за движението на документите в администрацията на комисията, както и деловодното обслужване на членовете на комисията;
- дирекция „Човешки ресурси“ извършва подбора на служителите, организира обучението и повишаването на квалификацията им, както и тяхното атестиране;
- дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“ организира финансовата дейност, вътрешнофинансовия контрол, счетоводството и отчетността в комисията;
- дирекция „Международно сътрудничество и връзки с обществеността“ изпълнява функции по международното сътрудничество на КФН и евроинтеграцията и осъществяване на връзките с обществеността;
- дирекция „Информационни технологии и регистри“ се занимава с изграждането на информационната система и конкретните електронни регистри, необходими за изпълнението на задълженията на звената от специализираната администрация.
Интересно и важно според мен е да се отбележи, че членовете и администрацията на комисията се застраховат задължително със застраховка „Злополука“ за сметка на нейния бюджет.
Сегашният състав на Комисията избран пряко от Народното събрание на Република България на 12 март 2003 г. с определен мандат, се състои от Апостол Апостолов – Председател на КФН;Димана Ранкова – Зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“; Ралица Агайн – Зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“;Бисер Петков – Зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“; Проф. Милчо Стоименов – Член на КФН; Нуредин Кафелов – Член на КФН и Тенчо Тенев – Член на КФН.
Цели и функции на Комисията
Комисията при осъществяване на дейността и функциите си има за цел защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари.
Инструментариумът, с който комисията разполага за постигане на целите си, е възможността за законодателна инициатива, предварителният контрол при допускане на участници на пазара чрез лицензионен режим, правото на контрол на дейността на вече допуснатите пазарни участници и най-накрая, правото да налага санкции при установяване на нарушения.Основните функции на Комисията са:
1.Регулира дейността на поднадзорните лица, като приема наредби, предвидени в закон, и издава инструкции и указания;
2. Осъществява държавния надзор по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за пазарите на финансови инструменти ;
3.Осъществява държавния застрахователен надзор по Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване ;
4.Осъществява държавния осигурителен надзор по Кодекса за социално осигуряване .
Определяща функция на институцията е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на инвестиционния, застрахователния и осигурителния пазар.
Регулаторната дейност на комисията обхваща изготвянето и приемането на наредби и инструкции, предвидени в законите, издаване на указания и инструкции относно прилагането и тълкуването на Кодекса за социалното осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането и Закона за здравното осигуряване, както и на подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане във връзка с осъществяване на финансовия надзор. Регулирането на дейността на участниците на пазара е съобразено с европейските норми и практики. Обичайно промените в законодателната рамка се налагат вследствие на промените на самата финансова система, навлизането на нови продукти и технологии или при установяването на недостатъци на действащата нормативна уредба. Наред с това усилено се работи върху хармониризане на националната нормативна уредба с тази на Европейския съюз.
В лицензионната си дейност комисията се ръководи от принципа на безпристрастност и прилагане на единен подход и критерии спрямо всички заявители. Комисията извършва проверка на документите, приложени към постъпилите заявления за издаване на разрешение или за изменение на вече издадено решение, с оглед на съответствието им с нормативните изисквания. Установява дали са представени всички изискуеми документи и информация и се проверява дали са спазени законовите ограничения към дадено лицензионно производство, като например:
- размер и структура на капитала;
- произход на средствата, с които са направени дяловите вноски;
- наличие (липса) на свързаност между физически и/или юридически лица в съответствие с нормативните разпоредби;
- изисквания към членовете на управителни и контролни органи и други специални изисквания.
Чрез общия и финансов надзор върху дейността на поднадзорните лица се следи спазването на законовите изисквания, финансовото състояние на дружествата и достоверността на предоставяната от тях информация. Комисията осъществява надзорна дейност посредством дистанционен контрол и проверки на място върху дейността на лицензираните участници на пазара. Целта на осъществяваната от КФН контролна дейност е предотвратяване и преустановяване на закононарушения с оглед осигуряване защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
При констатиране на нарушения от страна на поднадзорните лица комисията прилага принудителни административни мерки. Те включват издаване на препоръки относно предприемане на конкретни действия, глоби или имуществени санкции.
Правомощия и контролни процедури на Комисията
Правомощията на председателя са определени като координиращи, организационни, надзорни и представителни. Законът му възлага и строго административни функции, свързани с управлението и контрола на Комисията за финансов надзор като административна единица. Правомощията на заместник-председателите, упражняващи надзор над трите основни сектора – инвестиционен, застрахователен и социално-осигурителен, са рамкирани индивидуално по конкретната материя, като им е дадена законодателна възможност за оперативна самостоятелност при вземане на решения в съответния ресор.
Правомощията на Комисията са да приема и публикува правилник за устройството и дейността си, както и основни насоки в дейността си.
Комисията има право да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на Кодекса за социално осигуряване , Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти , Кодекса за застраховането, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и Закона за здравното осигуряване , както и на подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане във връзка с осъществяване на финансовия надзор. По предложение на съответния ресорен заместник-председател комисията издава или отказва да издаде и отнема разрешения (лицензии) за извършване на дейност, регулирана от съответните закони. Отново по предложение на съответния ресорен заместник-председател КФН разрешава или отказва да разреши сливане, вливане, отделяне, разделяне или доброволно прекратяване на поднадзорни лица, когато такова разрешение се изисква от Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти или Кодекса за застраховането. В случаите, предвидени в закон, комисията взима решение за отправяне на искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност на поднадзорно лице.Също така взема решения за издаване или откази за издаване на потвърждения на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или регистрация на емисии с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа.
Правомощие на комисията е да се произнася по жалби срещу индивидуални административни актове на заместник-председателите на комисията.Освен това КФН взема решения за сключване на споразумения за сътрудничество и обмен на информация с БНБ или други органи в страната или в чужбина, упражняващи надзорни функции върху дейността на финансовите пазари, както и за участие в международни организации и институции в областта на финансовите пазари.Комисията има право да участва в работата на органи и организации към Европейската комисия.
Комисията се произнася и по предложенията на съответните ресорни заместник-председатели в сроковете за издаване на актовете за нарушения. Важно е да се отбележи, че индивидуалните административни актове на комисията се мотивират и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, както и че обжалването не спира изпълнението на индивидуалния административен акт.
Комисията определя между своите членове докладчик, който отговаря за проучване на жалбите и оплакванията, подадени срещу решения на комисията или на нейни органи. Този член не може да е председателят или заместник- председател на комисията. Докладчикът има всички правомощия, необходими за провеждането на пълна и цялостна проверка. Той е длъжен да изготви мотивиран доклад по жалбата или оплакването и да го предостави на комисията. В доклада могат да бъдат направени препоръки за предприемане на мерки във връзка с установени пропуски или нарушения в работата на комисията или нейните органи. Комисията е длъжна да разгледа доклада и въз основа на извършеното проучване – да се произнесе с решение по съответната жалба или оплакване.
Приеманите от комисията нормативни актове и административни актове се обнародват в „Държавен вестник“, а останалите се публикуват по подходящ начин.
Процедурите, с които Комисията реализира контролните си функции са няколко. Една от тези процедури е издаването или отказ за издаването на лицензи, одобрения и разрешения. Друга контролна процедура е извършване на проверки по документи и на място върху дейността на съответните обекти на контрол. Прилагането на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания е друга процедура, която е в правомощията на Комисията за финансов надзор .
Извършването на проверки се осъществява от служители от администрацията на комисията, определени със заповед на председателя или на съответния заместник-председател. Поднадзорното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката. Длъжностните лица от администрацията на комисията са длъжни да се легитимират при изпълнение на служебните си задължения, като представят заповедта за проверката. Проверките се извършват на място и в сградата на комисията съответно за:
- спазването на Кодекса за социално осигуряване , Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти , Кодекса за застраховането, Закона за здравното осигуряване , Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и на подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане;
- предотвратяване и разкриване на закононарушения;
Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от администрацията й, като предоставя място за извършване на проверката, както и да се яви при поискване в сградата на комисията. Необходимо е също да определи свой служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица, както и да предостави достъп до служебни помещения.Обекта на контрол т.е. проверяваното лице предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката. При поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи. Заверката се извършва с полагане на надпис „Вярно с оригинала“, дата, подпис и печат от упълномощен представител на проверяваното лице. При поискване от длъжностното лице дава писмени обяснения.
За всяка извършена проверка се съставя констативен документ в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица на комисията, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице.
Установяването на административните нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Който възпрепятства Комисията за финансов надзор при осъществяване на надзорни правомощия, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.За такова нарушение на юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 16 000 лв. Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от упълномощени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.
Регистри и информационна политика на Комисията
Съгласно нормативните изисквания КФН поддържа регистър за всички поднадзорни лица, съдържащ подробна информация за тяхната дейност. Целта на създаването и поддържането на публичния регистър е да се осигури достъп на заинтересуваните лица до информацията, която е от съществено значение при вземане на финансови решения. Информацията в регистъра се поддържа чрез специално разработена електронна система, която допълнително улеснява потребителите и анализаторите на финансова информация. Информацията от публичния регистър е достъпна на място в КФН или чрез Интернет страницата на комисията.
Информационната политика на комисията е основана на принципите на публичност, прозрачност и достъпност. Тя е и един от основните способи на комисията за предоставяне на информация за пазара и съответно за защита на интересите на участниците в него. Още със създаването на КФН е разработена и установена практика по изготвянето и разпространението на публичната информация, генерирана от институцията. Работата на комисията във връзка с развитието и усъвършенстването на нормативната уредба, решенията на КФН и тези на заместник-председателите, ръководещи съответните управления, периодичните отчети и информация за поднадзорните лица, както и всички инициативи на КФН са предмет на публично огласяване. Ефективното и навременно разпространение на тази информация е един от приоритетите на комисията. Ежедневно се изготвят и разпространяват съобщения до пресата. Провеждат се редовни брифинги за журналисти, организират се и пресконференции по повод специални събития. Тя съдържа изчерпателна и актуална информация за всеки аспект от дейността на институцията, ежедневни новини, достъп до всички публични документи и до публичния регистър.
Официално печатно издание на КФН е месечният бюлетин, в който се публикуват решения, наредби, указания, отчети, както и коментари за най-важните събития и проблеми в областта на небанковия финансов сектор. Съществена част от информационната политика на КФН са и редовните срещи -дискусии по важни за бизнеса проблеми.
Заключение
КФН е активен член на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) и на Международната асоциация на застрахователните надзорни институции (IAIS). Също така КФН е член – учредител на Международната организация на пенсионните надзори (IOPS). Представители на комисията участват във форумите на тези организации, както и в работните групи, които изработват принципите на най-добрата практика в областта на надзора на инвестиционните, застрахователните и осигурителните пазари.
С напредването на процесите на интеграция с Европейския съюз и създаването на условия за извършване на дейност на чуждестранни лица чрез свои клонове на територията на Република България, както и на български лица, извършващи дейност извън страната, се появи необходимостта от сътрудничество с чуждестранни институции, регулиращи и контролиращи финансовите пазари. С цел осъществяването на по-ефективен надзор над финансовите компании с международна дейност, предотвратяване на пазарни манипулации, недобросъвестна търговия, пране на пари, пресичане на възможни финансови злоупотреби се налага сключването и на международни споразумения.
Скоро след създаването на Комисията за финансов надзор е сключен и първият двустранен Меморандум за сътрудничество с унгарския финансов надзор. Впоследствие КФН започна преговори за сключване на подобни меморандуми с надзорните органи на съседните ни страни. До момента комисията е сключила или е в напреднала фаза на преговори за сключване на споразумения за сътрудничество с всички финансови надзори от съседни държави (с изключение на Сърбия и Черна гора, където местното законодателство не позволява подобна възможност), както и с надзорните органи от държавите с най-големи инвестиции в българския финансов сектор.
Етикети: доклад по икономика, курсова по икономика, реферат по икономика, реферат по макроикономика, реферат по публична администрация
Този материал съдържа 3,728 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
