Реферати

В началото на своята книга Фридман разкрива относителността на това,което ние наричаме пари без изобщо да се замисляме.В първата глава той дава много ярък пример колко отвлечено понятие са парите.Парите в наши дни имат някаква стойност защото цялото общество приема,че те имат такава.В момента,в който се появи и най-малкото съмнение за това,те започват да губят стойността си много бързо и в крайна сметка престават да бъдат използвани като всеобщ еквивалент.На пръв поглед системата изглежда крехка,но в действителност е изключително стабилна,защото понятието пари е залегнало много дълбоко в съзнанието ни.Фридман дава примери,в които обезценяването на дадена валута е карало хората да прибягват до използването на предмети с чисто потребителна стойност като пари.Няма значение под каква форма ще бъдат парите,могат да бъдат цигари,каменни блокове и други съвсем невероятни предмети,важното е всички да ги приемат като такива.Естествено не е много удобно да се използват пари с такива физически размери,но това не е определящо.Стойността на парите е само в нашето съзнание,тя не е реална.Фридман акцентира и върху количеството пари в обращение.Той смята,че няма никакво значение какво е количеството пари в обществото.Повишаването на паричната маса води само до увеличение на цените.Истински важният реален доход на населението ще си остане същия,дори държавата да печати пари на килограм.Всъщност по-скоро ще има отрицателни ефекти от повишаването на количеството отколкото положителни.Нарастването на парите води и до нарастване на номиналния доход.Тази връзка се появява най-вече в дългосрочен план.За големия икономист инфлацията възниква само когато количеството пари нараства по-бързо от продукцията.Като цяло в книгата си Фридман разглежда примери от миналото.Коментарът му е безпристрастен,отчита само факти и е невъзможно да се разграничат и определят пристрастията му.Трудно е да се извлекат общите теоретични постановки,има твърде много конкретни цифри и събития.Фридман по-скоро изпълнява ролята на наблюдател,събрал важната информация,а оттам нататък всеки трябва да си прави самостоятелни оценки и анализи,въз основа на които да изгражда собственото си мнение и виждане за нещата.Като американец той разглежда най-вече американското парично обращение и дава богат фактологичен материал.В трета глава на книгата си Милтън Фридман разглежда „Престъплението от 1873 година“ – Закона за сеченето на монети,в който не се споменава за стандартния сребърен долар и слага край на законния статут на биметализма в Съединените щати,извеждайки златото на върха.Фридман дава всички известни факти и в крайна сметка заключава,че възприемането на закона като вид престъпление спрямо САЩ,е въпрос на собствено виждане на нещата.Последвала дефлация,която от своя страна активизирала движението за свободно сечене на монети.В пета глава се разглежда участието на Уилиам Дженингс Брайън в политиката и откриването на цианидния процес.За Фридман основната причина за неуспеха на Брайън на президентските избори се дължи именно на цианидния процес и ролята му в повишаването на потока от злато.Този поток води до постигането на основната цел на движението за свободно сребро – инфлацията.Като друга причина икономистът сочи прекалено тясната платформа на Брайън,която в края на кампанията е съсредоточена единствено върху свободното сребро.Цялата книга на Фридман се върти около златото и среброто,и вариантите на използването им.Биметализма и монометализма са разгледани обстойно.Авторът разглежда някои възможни сценарии за развитието на икономиката на САЩ и на света,в резултат от различни взети решения,в областта на паричното обращение.Постановките са свързани с конкретната реалност,присъствието на общи теории и изводи е слабо.Размишленията на Фридман са повлияни от истинския живот,от реалността.Златото и среброто и тяхното въздействие върху икономиката са коментирани директно и в контекста на конкретното икономическо време.Може би затова книгата доста прилича на учебник по история на паричното обращение в САЩ главно в периода от 1870-1986 г. В нея има прекалено много дати и конкретни събития за един начинаещ икономист.Много по-подходяща е за напреднали,интересуващи се от по-детайлен поглед на периоди от икономическия живот.Надали студент от втори курс ще запомни много от книгата.Естествено по-фундаменталните мисли на автора ще окажат влияние,но всички тези дати,събития,партии,множество от гледни точки създават едно сложно триизмерно пространство,за което е нужно доста задълбочено изучаване и лична мотивация.Не се съмнявам,че целта на Фридман е именно да обрисува максимално конкретно един исторически период на специфична част от икономиката.В шеста глава на своята книга той разглежда въпроса за биметализма.Авторът коментира,че първоначално е споделял мнението на повечето икономисти,а именно,че биметализмът е нестабилна система и монометализма и най-вече златният монометализъм е за предпочитане.Но след проучването на монетарната история на САЩ през 19 век Фридман променя мнението си.За пример той дава Франция,която е успявала да поддържа едновременно в обращение пълноценни златни и сребърни монети в продължение на доста дълъг период.Фридман посочва и причините,на които се дължи този факт – тогавашното икономическо значение на Франция в света,както и изключително голямата склонност на френския народ да използва звонкови пари. Икономистът достига до важното заключение,че всъщност поддържането на едно или друго пазарно съотношение няма особено значение само по себе си,тук той изключва хората добиващи сребро или злато.Принципният въпрос е „поведението на ценовото равнище“, а именно коя от паричните системи би довела до най-стабилно ценово равнище за определен период,до най-стабилна реална стойност на паричната единица.Тук проличава космополитността на Фридман.Той успява да премахне мисленето на дребно от съзнанието си и да започне да гледа отгоре,да мисли за по-главните цели на икономиката.Неговата книга не е упътване как да направим повече пари или как да се издигнем в кариерата.Тя е книга за това какво трябва да знаем за историята на паричното обращение,за грешките,които са допуснали хората от миналите поколения,и за начините благодарение на които можем да избегнем повторението им.Естествено всеки сам си вади изводите от разглежданите ситуации,но и Фридман е дал някои насоки за размисъл.Освен собствения емпиричен материал,той дава и много извадки от други автори.Явно преди да започне да пише книгата си се е консултирал с много от известните специалисти и е прочел много литература по въпроса.Но това съвсем не означава,че Фридман просто е събрал и изкопирал труда на други икономисти.Той по-скоро прилага чуждите материали и мнения за един по-широк поглед върху нещата,не налага своето мнение,а ни дава широк избор,благодарение на което ние можем да си изберем това,което най-пълно отговаря на нашето виждане и светоусещане.Не може да се каже като цяло дали Милтън Фридман е твърд биметалист,но той определено смята,че в биметализма има потенциал и превъзхожда монометалима,макар и да отстъпва на симетализма и табличния стандарт.Авторът на „Немирството на парите“ добавя в своя подкрепа,че технологичното развитие през 20 век е развенчало много от практическите аргументи срещу биметализма. Сред тях той нарежда по-широкото използване на книжните пари и депозитите като решение на проблема за теглото на среброто посочен от Джевънс,както и мита за „твърдите пари“ , според който само звонковите пари са истински пари, развенчан от спадналото използване на монети.
В седма глава на книгата си Фридман обсъжда американската програма за изкупуване на сребро,въведена през 1933 година от президента на САЩ Франклин Рузвелт.Според него тази програма е един продукт на политически натиск от страна на поддръжниците на среброто.Фермерското лоби също одобрявало изкупуването на сребро като метод за повишаване на инфлацията.Икономистът смята съдействието на Рузвелт главно дължащо се на стремежа му за осигуряване на гласовете на конгресмените от сребърнодобивните и земеделски щати,необходимо за създаването на законодателството за Новия курс.Програмата рязко покачва цената на среброто и облагодетелства производителите му, но в същото време носи изключително негативни последици за Китай,предизвиквайки дефлация вследствие на което лишава Китай от нейните парични ресурси.Това принуждава китайците да се откажат от сребърния си стандарт и да въведат декретни книжни пари.След войната с Япония и гражданската война,в Китай настъпва инфлация,силно ускорена от американската политика.Фридман заключва,че програмата за изкупуване на сребро има принос за успеха на комунистическата революция в Китай.Като основна вътрешна последица за САЩ той посочва осигуряването на голяма субсидия за производителите на сребро в страната за сметка на данъкоплатците.Като полза защитниците изтъкват трудовата заетост и някои други ползи свързани с добива на мед,олово и други полезни изкопаеми извличани от една и съща руда със среброто.Фридман анализира движението на цената от 1800 година насам и установява,че всъщност програмата за изкупуване на сребро има незначителни ефекти върху нея.В 8-ма глава Фридман фокусира върху явлението инфлация.Повечето случаи на хиперинфлация в миналото са били следствие на войни и революции,като най-ранните примери са били американската и френската революции.Колкото до по-ранните случаи авторът отбелязва,че в миналото не е имало хиперинфлация поради факта, че тогава парите са били звонкови и инфлацията се е предизвиквала от открития и технологични иновации.Те довеждали до умерен темп на растежа на количеството пари.Самото производство на пари,обаче е било свързано с някакви разходи,докато при книжните пари разходите са пренебрежимо малки – сменя се само надписът,без това да води до увеличаване на необходимото количество хартия.При тях съществува огромно изкушение за инфлационни свръхемисии за покриване на извънредните разходи на държавата като войните например.Фридман споделя своето мнение за изключителната опасност на инфлацията,явление независещо от политически системи,икономическа мощ или географско положение,болест която сваля правителства и предначертава пътищата на цели държави за десетилетия напред.Той определя инфлационния процес като чисто монетарно явление.Нещо повече, той се аргументира,че главни виновници за нея са управляващия апарат,хората начело на държавата, защото само те имат властта да пуснат повече пари в обращение и така да доведат до повишаване на цените.Действително причините за появата на инфлация са различни и разнообразни, но като главна причина Фридман сочи по-високото нарастване на паричната маса спрямо покачването на продукцията.В същото време той отрича оправданията на държавниците с алчните бизнесмени,петролните шейхове,монополоните профсъюзи и други.За него това са просто опити на отговорните да си измият ръцете.Фридман извежда три основни причини за прекомерния ръст на паричната маса(разгледан е случаят на САЩ) – бързият растеж на държавните разходи, политиката за осигуряване на пълна заетост и манията на Федералния резерв да контролира лихвените проценти.Той смята, че лекът за инфлацията е известен – намаляване на темпа на нарастване на парите,но в същото време признава огромната трудност в прилагането му, още повече когато тя е в остра форма.В книгата са дадени примери за лекуване на инфлацията чрез обвързване на националната валута с чужда – Чили и Израел и в крайна сметка твърде противоречиви резултати.Икономистът смята въпросното обвързване за една не много надеждна мярка.
В заключение книгата на Милтън Фридман „Немирството на парите“ е един изключително добър труд в областта на паричното обращение.Заслужава си да се прочете от всеки, който се интересува от тази област.Все пак може би е малко трудна литература за сравнително начинаещи икономисти, но опитът на Фридман да напише творба,която да изгражда едно триизмерно пространство от толкова много гледни точки и позиции, е достойна за възхищение.Въпреки че в повечето случаи разглежда САЩ, той остава безпристрастен и не пречупва нещата през собствените си чувства и емоции.За разлика от доста известни имена в науката,които не признават чужди позиции, Фридман се съобразява с мнението на големите авторитети, позовавайки се на тях в изследванията си.Той ясно подчертава ролята на рецензентите по книгата и им благодари, още едно доказателво за неговата космополитност и отдалечаване от дребните проблеми и егоцентризма.Добрите страни на книгата са твърде много, за да позволят на някои дребни слабости да изпъкнат.

Етикети: доклад по икономика, курсова по икономика, реферат за Фридман, реферат по икономика, реферат по стопанска история