Реферати

Макроикономика и макроикономическа теория: обект, предмет и функция

1. Обект – Системата на икономиката като реалност е структурирана на три равнища: миро, макро, мега. Оттук се говори за микроикономика, макроикономика и глобална икономика. От това се обуславят три относително самостоятелни, но и взаимно свързани раздела в икономическата теория със същите наименования – микро, макро и глобална икономика. С тези понятия се обозначават и реалности, и теории.
Като реалност макроикономиката е националната икономика в цялост. Като теория Макроикономиката е система от научни подходи, принципи, анализи и решения относно това – как националната икономика се структурира, функционира и развива ( процъфтява или деградира).
Макроикономиката като реалност е обект на Макроикономиката като научна и учебна дисциплина.

1. Предмет – Като теория Макроикономиката изочава – нах-общо казано – поведението на националната икономика, както и взаимодействието между съставящите я сектори, величините, които ги характеризират и промените в тях.
Преди всичко Макроикономиката анализира поведението на икономикческата система като цяло. В нея всеки факт придобива смисъл и значение само като елемент от цялостната структора на икономиката.
Тя изучава във взаимна връзка и поведението на домакинския, производствения, финансовия и външноикономическия сектори.
Интересува се и от изменението на основните съвкупни променливи величини, които се явяват и като нейни измерители: брутни продукти, потреблението, спестяването, инвестициите, безработицата, инфлацията и др.
Най- после Макроикономическата теория се интересува от взаимодействието между секторите на икономиката и между съвкупните променливи величини, което показва еволюцията на икономическата система като цяло. Такъв характер има например взаимната зависимост междъ реалния, правителствения, финансовия и външноикономическия сектор, между растежа на БНП и потреблението, инвестициите, заетостта, безработицата и инфлацията.

1. Функции – Макроикономиката изпълнява две основни функции: теоретико-познавателна и управленско-прагматична. Първата е обърната към самата наука и цели найното развитие. Втората е насочена навън – към икономическата практика с оглед на рационализираната й.
Теоретико-познавателната функция на Макроиконо- миката включва описания, методологии, обяснение, прогнози и др., чрез които се изучават, анализират и теоретизират икономическите явления.
Теорията на икономиката се развива не самоцелно, а за да обслужва практиката. Тя изпълнява и управленско-прагматична функция – препоръчва рационални решения, политики и стратегии, които намаляват усилията и разходите и увеличават ползите и доходите. Макроикономиката не дава рецепти за всеки конкретен случей. Тя формира само определени макроикономически начини на мислене, установява ръководни принципи, предлата модели за анализ и вземане на макрорешения.

1. Принципни подходи за анализ – За икономистите – класици начален пункт за изучавене на икономиката е природата на човека: личният интерес, свободата на действие, свободната игра на пазарните сили (търсене, предлагане, цени, конкуренция), ненамесата на дръжавата в икономикта. Този подход е повалиден за микроиконимиката, докато макроикономическите променливи неточно се представят само като прост сбор от величините, характеризиращи дейността на микроикономическите субекти – потребителите, производителите, търговците, банкерите и пр. На практика не само чатите влияят на цялото (националната икономика), а и цялото като среда въздейства върху частите.
Появилото се през 20в. учение на Дж.М.Кейнс (1883-1946) обърква последователите на класиците. Кейнс отрича класическата теза за самоуправляващата се икономика, но не отхвърли конкурентно-пазарните механизми. Той иска само държавата да ги допълва и коригира със своята политика.След Втората световна война кейнсианството, което се базира върху съчетаване на интересите на бизнеса и хармонизиращата роля на държавата, получава всеобщо одобрение. Това е причина в икономическата теория Макроикономиката да заеме водещо място в сравнение с Микроикономиката.
Според либерално-класическите теории действията на микроикономическите единици формират макроикономическото състояние на обществото. В теорията на Кейнс – обратно – макроикономическите условия определят поведението на микроикономическите единици.
Съвременните изследователи на глабалните тенденции подчертават решаващото значение на състоянието на международната икономика. То оказва силно въздействие върху националните икономики, а в екстремални ситуации (по време на крзи, войни и т.н.) доминира над тях. В тези условия неизбежно настъпват промени в целите, съдържанието и начините за регулиране на икономиката. Националната гулативна система естествено се допълва с наднационална в лицето на нарастващия брой международни организации. Следователно постигането на икономическа стабилност вече не е въпрос само на поведението на крайните потребители (като е в кейнсианската теория), а е въпрос и на постоянно приспособяване на националните икономики към променящите се международни изисквания.
И така ясно е, че съвременната икономическа теория трябва съчетае в едно действията на микроикономическите субекти, като формиращи макроикономическото състояние на общесвото с възгледа за макроикономиката и за световното стопанство с възгледа за макроикономиката и за световното стопанство, които от своя страна пък моделират поведението на микроикономическите единици.

Основни приоритети и цели на Макроикономиката

1. Основни приоритети – Преди всичко Макроикономиката търси решения на четири групи проблеми:
• Равнище и растеж на производството, съвкупно предлагане и съвкупно търсене, макроикономическо равновесие;
• Макроикономическа нестабилност: икономически цикли, безработица, инфлация, социално неравенство;
• Макроикономическо регулиране с помощта на фискалната, паричната и пр. Политика от страна на държавата върху макроикономическите зависимости и връщането на икономиката в състояние на равновесие;
• Влияние на външните икономически отношения, влючително на валутния пазар, върху развитието на националната икономика.
С оглед на тези проблеми се структурира съдържателно макроикономическата теория, акцентира се върху определени подходи ( главно класически, кенсиански и монетарни), използва се система от показатели за установяване на общото състояние и тенденциите на развитие на националната икономика, дефинират се определени цели и политика.

2. Главни цели – Поначало системата на икономиката функционира и се развива въз основа на свои обективно присъщи принципи, механизми и взаимозависимости. Благодарение на това тя спонтанно постига желани от нас състояния : растеж, пълна заетост на работещото население, стабилност на цените, външноикономическо равновесие и на тази основа – общо, макроикономическо равновесие. Но икономиката е динамична система. Тя бързо променя своите макропараметри, тъй като на нея е присъща и нестабилността. Макроикономическата нестабилност води до загуба на ресурсу, на време, поражда социални конфиликти. Възнуква пазарни дефекти и несъвършенства. Това налага да се въздейства върху функционирането на икономиката, да се постигат желани състояния, като се отстраняват или заглушават проявите на макроикономическа нестабилност.
Най-общо икономиката се стреми към: висок и устохчив растеж на обема (равнището) на производството; пълна заетост и отсъствие на принудителна безрабоца; стабилност на цените и нулево равнище на инфлация; външноикономическо равновесие и стабилен валутен курс.
 Основна цел на управлението на всяка икономика е постигането на устойчив и висок темп на растеж на обема (равнището) на производството. Това означава растящо количество блага, растящ брой работни места, растящи доходи и жизнен стандарт. Всички те ще са обобщени от един общ показател – този за брубния вътрешен продукт (БВП) в неговите две проявления: текущ (фактически) и потенциално възможен.
 Важна цел на управлението на икономиката е постигането и поддържането на високо равнище на заетост, а още по-добре – на пълна заетост на икономически активното население, което е налице, когато икономиката работи на границата на своя потенциал.
 Стабилността на цената и липсата на инфлация е другата цел на управлението на икономиката. Цените са източник на информация за тенденциите в икономиката; чрез тях се преразпределят ресурси между отраслите на дейност и между икономическите агенти; осигоряват се определени доходи, с които се възпроизвеждат производствените фактори на все повиско технолигично и ефективно ниво; постига се общо пазарно равновесие.При ценова нестабилност и инфлация целите не могат да изпълняват своите функции. Настъпва дисбалансираност на икономиката. Това не означава обаче, че цените трябва да бъдат абсолютно твърди, веднъж завинаги фиксирани – тогавате пак не биха могли да изпълняват икономическата си роля на регулатор и балансьoр в икономиката. Стабилни цени означава гъвкави, свобод формищи се цени без инфлационни или дефлационни тенденции.
 Приоритетна цел на макроикономическата политика е постигането и поддържането на външноикономическата стабилност, което означава: равновесие на износа и вноса на стоки и услуги, стабилен валутен курс, упавновесен платежен баланс. Външноикономическо неравновесие е сериозен икономически и политически проблем на всяка отворена икономика. Преодоляването му и извличането на всички изгоди от участието в международното разделение на труда и в международната търдовия, движението на капиталите и пр. е незаменим фактор за развитието на всяка национална икономика.

Модели на макроикономическия анализ

1. Съвкупно предлагане и съвкупно търсене – Отговорът на този въпрос е от главните фактори за състоянието на икономиката – съвкупното предлагане AS и съвкупното търсене AD на блага, а оттам – на пари и на производствени ресурси (трудови, капиталови и природни). Под съвкупно предлагане обикновено се пазбира реалното количество крайни стоки и услуги в националната икономика, които производителите желаят и могат да пласират на пазара за определен период при всяко равнище на цените.
Под съвкупно търсене се разбира реалното количество крайни стоки и услуги в националната икономика, които потребителите желаят и могат да закупят през определен период при всяко равнище на цените.
В класическия модел за функциониране на икономиката се приема, че именно съвкупното предлагане AS определя равновесното равнище на БВП (Y) и само си създава адекватно на себе си съвкупно търсене.Оттук в рамките на модела “Съвкупното предлагане – съвкупното търсене” на преден план се извежда съотношението Y = AS. Предвид на това се акцентира върху факторите на съвкупното предлагане – ресурсите, производствените разходи, технологиите и пр.
В кейнсианския модел – обратно – съвкупните разходи, съответно съвкупното търсене определят равновесното ниво на националното производство, и си създават адекватно съвкупно предлагане. Поради това в рамките на модела “Съвкупното предлагане – съвкупното търсене” ударението се поставя върху съответното Y = AE.
Съвкупното предлагане се определя от правата зависимост между равнището на цените и произвеждания реален обем на БВП. Графично се изразява чрез кривата на съвкупното предлагане, което има положителен наклон. Съвкупното търсене се определя от обратната зависимост между равнището на цените и желания за придобиване от потребителите обем на БВП. Тя се изразява чрез функцията (кривата) на съвкупното търсене, която има отрицателен наклон. Кривите на съвкупното предлагане и на съвкупното търсене показват какви количества продукт биха се предлагали, съответно – търсили на всяко равнище на цените при равни други условия.
Обикновено се приема, че от гледна точка на кратък период съвкупното търсене има по-голямо значение за обема на БВП, докато за дълъг срок определящата роля има съвкупното предлагане. Това е така, понеже в рамките на кратък срок търсенето по-бързо реагира на пазарните промени, а пред дълъг период производството и предлагането са пофундаментални фактори. Във всички случаи обаче какви точно ще са реалният БВП и ревнището на цените зависи от съвпадането на предлаганите с търсените количества продукт, т.е. от уравновесяването им.

2. Макроикономическо равновесие – Анализът на икономиката посредством модела на съвкупното търсене и предлагане има основно значние в макроикономическата теория. Съотношението между съвкупното търсене и съвкъпното предлагане определя равновесното състояние на БВП и на цените, а с това и макроикономическото равновесие или неравновесие. Под макроикономическо равновесие се рабира полежение, при което противостоящите едно на друго съвкупно търсене и съвкупно предлагане, определящи поведението на важни променливи величини (БВП, пари, труд, капитал, валута) взаимно се неотрализират ( изравняват) и не оказват натиск за промяна. Това означава, че се търси толкова, колко се предлага и се предлага толкова, колкото се търси.
Когато става на въпрос за отделен пазар ( било на прукти, на капитал, на труд, на валута), говорим за частично макроикономическо равновесие.Ако имаме предвид равновесието на съвкупност от пазари, говорим за общо макроикономическо равновесие. Включването на нови пазари в макроикономическоя анализ не енищо друго, освен преход от единичното към общото, от простото към сложното, от абстрактното към конкретното.
Икономиката е динамична система. За нея са иманентно присъщи както състоянието на равновесие, така и на неравновесие, на нестабилност. Това е така, понеже факторите на съвкупното търсене и предлагане се изменят с различни сили и насока, докато се установи ново равновесие. По тази причина за съвременната икономика са характерни както разширяването, това и свиването, както инфлацията, така и безработицата. Задачата на икономическата политика е да предотврати или – ако са настъпили – да преодолее техните крайни прояви.
Съвкупното предлагане и търсене на макроикономическо равнище съществуват и като съвкупни потоци от производствени фактори, от крайни прдукти, от доходи и разходи.

3. Циркулационни потоци.Двусекторен модел – Основно значение при стабилизиране поведението на икономиката имат взаимоотношенията между секторите на производството на потреблението (на домакинствата и на фирмите). Това са двата полюса на икономиката.Потоците на ресурсите и на крайните блага изразяват реалната икономика. Движението им се опосредства от срещуположно движение на пари ( парични доходи и разходи), което формира т.нар. парична икономика.

Макроикономическа политика

По своята същност макроикономическата политика е съвкупност от системни практически действия на правителството за осъществявабе ба определена стратегия.
Макроикономическата политика играе ролята на предавателен механизъм между потребностите на обществото и възможностите на икономиката, между изискванията на икономическата теория и юридическите закони, от една страна, и политическата целесъобразност от друга.
Управленските решения на държавните органи се вземат въз основа на анализ и избор между различни възможности и с оглед на целите, които се преследват.
Главните обекти, върху които се въздейства, са:производството, заетостта на активното население, цените на стоките и услугите, външноикономическта сфера, респективно – тяхното циклично резвитие.
Целта на държавната политика не е само подобряване на макроикономическите показатели. Важни са също така: постигането на по-голяма социална справедливост и стабилност, социална сигурност, духовно развитие и др.
• Макроикономическата политика на държавата може да е стимулираща или ограничаваща по характер; дискреционна или по правила по начина на осъществяване; на контрола или на регулиране по предназначение.
• От гл.т. ма своите инструменти ( начини за въздействие), макроикономическата политика е фискална и парична политика, политика на регулиране на доходите и външноикономическа политика.
Инструментите на фискалната политика са правителствените разходи , данъците и социалните разходи.Правителствените разходи са елемент на общите разходи. Чрез тях се постига кратковременно изменение на реалния БВП
Инструментите на макроикономическата парична политака са: нормата на задължителните банкови резерви: операции на “открития пазар”, сконтовият процент. Те влияят върху ускоряването или забавянето на растежа на паричната маса, оттук – върху намаляването или покачването на лихвения процент, а чрез него – върху растежа или свиването на инвестициите на фирмите.
Инструмент за въздействие възху икономиката е и политиката на дохидите, наричана още политка “заплати – цени”. Традиционната и цел е преодоляването или спирането на инфлацията чрез: ограничаването на растежа на паричната маса, свиването на правителствените разходи “замразяването” на заплатите. Тези мерки повишават лихвения процент и съкращават съвкупните разходи, а с това – и реалния БВП, равнището на заетостта и инфлацията.
Инструменти на държавата за влияние възху външните икономически връзки са от административен и икномически характер: влияние върху външнотърговския и валутния режим, валутните курсове, вносните мита, износните квоти, субсидиите и пр.
От само себе си се разбира, че всяко правителство трябва, първо, точно да формулира макроикономическите си цели и след това да избира макроикономическите инструменти. Като правило, много от целите са алтернативни, взаимно изключващи се. Не може например да се осигурят едновременно и високи данични постъпления в бюджета, и големи частни инвестиции; и пълна заетост, и хулева инфлация. На практика често се случвауправляващите, образно казано, да натискат едновременно и педала на газта, и педала на съединителя и автомобила на икономиката.
Оттук възниква необходимостта да се съставят теоретични концепции и да се използват едни или други аналитични макроикономически модели, правещи сложната икономическа действителност по-разбираема.

Етикети: курсова по макроикономика, реферат по икономика