Реферати

I. Състав и функции

В състава на правителството на всички държави има министър отговарящ за отношенията с другите държави и с международните организации. Изпълнителната функция на министъра на външните работи е да осъществява външната политика на правителството и да ръководи неговите международни отношения. Тази функция министъра изпълнява с помощта на постоянния персонал на Министерството на външните работи и шефовете на своите дипломатически представителства зад граница, както и с шефовете на чуждите дипломатически представителства, акредитирани в неговата държава.
Съставът на Министерството на външните работи е различен в отделните държави, но основавайки се на функциите, които изпълнява, могат да бъдат определени следните отдели:
- Политически отношения – обикновено вътрешното подразделение на отдела е по региони
- Обединени нации – включва и даване на директиви или инструкции
- Други международни и регионални организации – включва и координация между отделните отдели и даване на неформални инструкции
- Договори – този отдел работи в тясно взаимодействие с отдел “Правен”
- Правни въпроси – в по-големите държави се обособява такъв отдел. Обикновено се занимава с всички въпроси на международното право. По-малките държави могат да назначат хонорувани професионални или академични съветници или да получават мнения от съответното Министерство на правосъдието. Правния отдел може да дава мнения по въпроси на вътрешните и външните работи. В някои държави освен съществуващия отдел “Правен” се обособява и отдел “Международно право”, които се занимава с предоставянето на правна помощ, с проблеми по границите, с националната собственост зад граница и др.
- Протокол – отговаря за всички лични отношения със шефовете на чуждите дипломатически представителства по въпросите на привилегиите, имунитетите и правилата на протокола, както и организирането на конференции, приемането на посетители и др.
- Търговски и икономически отношения
- Културни отношения
- Разоръжаване
- Преса и информация – отделът се занимава с представителите на чуждестранната преса, а също може да се занимава и с предоставяне на информация за местните информационни служби и информиране на дипломатическите представителства зад граница за събития от изпращащата държава и от чужбина.
- Научен отдел
- Личен състав
- Стопански отдел
- Консулски отношения
- Администрация, комуникации и сигурност
- Архивен отдел и библиотека
Когато дадена държава поддържа активни международни отношения по широк кръг въпроси от национален интерес, Министерството на външните работи може даже формално да не изпълнява всички функции и задачи, които са му възложени, ако се опитва да държи под строг контрол преговорите по бсички такива въпроси. Като пример за това може да се посочат отношенията на държавите от Западна Европа, в които въпросите на отбраната, социалните грижи, здравеопазването, икономическите отношения и други са от тесен взаимен интерес и политиката по тяхното осъществяване непрекъснато представлява предмет на обсъждане и преговори повече за експертите по съответните министерства, отколкото за традиционните канали н Министерството на външните работи. Но въпреки, че в много случаи Министерството на външните работи отстъпва на по-заден план по степен на отговорност в сравнение с други министерства, то има съществена координираща функция. То трябва да бъде в състояние да се намесва и да взема мерки или най-малкото да дава мнение и препоръки, ако реши, че съществува опасност, дадено министерство, в преследване на своите собствени интереси, да изпусне от погледа си националните интереси като цяло.

II. Отношения със собствените дипломатически представителства

Главното задължение на шефа на дипломатическото представителство е да изпълнява указанията на Министерството на външните работи и да предава информацията която министерството иска от него. Очаква се обаче той да използва предоставената му инициатива и да дава препоръки за политиката, която по негово мнение трябва да предприеме правителството, както и да съобщава сведения, които той смята за важни, независимо дали му е искана такава информация, или не.
Ако решенията, свързани с политиката, по същество се постигат вътре в Министерството на външните работи и задачата на шефа на представителството се състои главно в това да ги изпълнява, тогава въпросите, свързани с числеността на персонала, вероятна се решават от министерството, като бройката на задграничните служители се намалява. Политиката на разпределение на персонала определя също продължителността на пребиваване на дипломатическия състав зад граница в сравнение с продължителността на работа в централния апарат на министерството. В това отношение съществува определена разлика не само в политиката на отделните държави, но и между видовете длъжностни лица, например за търговско аташе или за прес-аташе, за които широките контакти с представителите на приемащата държава са основни, най-голямата стойност може да е за срок от пет години и повече, докато за секретар на посолство стандартния срок на пребиваване е три-четири години.
Главния недостатък на пребиваването за по-дълъг срок е, че длъжностното лице може да се обвърже емоционално с проблемите на приемащата държава и по такъв начин да не е в състояние безпристрастно да действа и да дава мнения на изпращащата държава.
Началникът на отдел “Личен състав” има една от най-важните задачи в Министерството на външните работи – да взема решения за изпращане на задгранична работа и за продължителност на пребиваването зад граница. Назначение, което отговаря на темперамента и индивидуалността на дипломата, е в много отношения толкова важно, колкото и назначение, отговарящо на неговите способности.

III. Отношения с чуждите дипломатически представителства

Министерство на външните работи е каналът, посредством който се правят всички постъпки пред правителството на приемащата държава от друга държава, нейния дипломатически представител или от международна организация. Ако запитването е от технически характер или е от рутинно естество Министерството на външните работи може да възложи на съответното министерство, формално отговарящо за тези въпроси, да продължи по-нататъшната кореспонденция пряко със съответното правителство или международна организация. Но по традиция, първоначалното запитване по всички важни въпроси се адресира до Министерството на външните работи.
В действителност, с голямото разширяване на обхвата и степента на международното сътрудничество след създаване на Организацията на обединените нации и регионалните икономически и политически групировки, се забелязва тенденция министерствата на приемащата държава да поемат все по-голяма отговорност за воденето на международни преговори в рамките на техните функции. Когато министърът на външните работи встъпи в длъжност, той изпраща писма до всички дипломатически представители на чужди държави. Впоследствие организира посещение при себе си за всеки от представителите или дава прием, на който да се срещне с тях. Когато напуска поста си, той също уведомява всички дипломатически представители и им съобщава името на заместника си. Също информира и дипломатическите представители на своята държава зад граница за подобни промени.
Когато министърът на външните работи иска да изпрати послание до правителството на друга държава, той разполага с два начина за съобщаване:
- чрез дипломатическия представител на неговата държава в съответната чужда държава
- чрез акредитирания към правителството му дипломатически представител на съответната чужда държава
Понякога се ползват и двата начина едновременно. Чрез извикване на шефа на представителството и провеждане на пряк личен разговор, министъра на външните работи може да изтъкне своето неодобрение, когато изисква изясняване на някакъв случай, особено ако времето за срещата е избрано така, че да съвпадне с времето за закуска или за партия голф на дипломата.

IV. Отношения с дипломатическия корпус

В своята цялост въпросите, засягащи дипломатическия корпус и правителството на държавата, при която са акредитирани членовете на дипломатическия корпус, се разглеждат от старшия сред шефовете на дипломатическите представителства (известен като доайен) и съответния министър или началника на отдел “Протокол”.
При решаването на въпроса, кой да бъде назначен за доайен на дипломатическия корпус, се основава на времетраенето, през което всеки от тях е заемал този пост без прекъсване. В някои държави апостолическият нунций винаги е доайен. Не е изключение практиката, особено в страните от Латинска Америка, да се прави специална уговорка за военните аташета чрез назначаване на длъжностни лица от протокола в Министерството на отбраната.

Изготвил: Тодор Иванов, МО

Използвана литература:

1). Фелтън, Ралф Дипломатически наръчник, София 1995

Етикети: реферат по външна политика, реферат по дипломатическо право, реферат по консулско право