Реферати

Вътрешна флексия – тя е начин на граматическо изразяване, който се осъществява чрез изменение на звукове в корена (основата) на думата. Това граматично средство е широко застъпено в семито-хамитските езици:
KTB – katib – пишещ, секретар QTL – qatala – той уби
кitab – книга qatila – той е убит
kutub – много книги qutila – той беше убит
Вътрешната флексия е застъпена и в някои индоевропейски езици, среща се и в български език, но рядко:
тека – изтичам бера – избор – избирам
В германските езици се използват определени редувания на фонеми под общото название умлаут, преглас или вокална инфлексия, за различаване на формите на единствено и множествено число при някои съществителни имена. Умлаутът засяга корена на съществителното име и се изразява в замяна на задна гласна с предна под влияние на съседен афикс:
Mutter – Mütter
Gast – Gäste
Vater – Väter
Друг вид вокално редуване е познато под името Ablaut (алофония), отглас. Аблаута е присъщ на германските езици и служи за образуване на глаголни форми и за словообразуване:
rufen – rief – gerufen
begin – began – begun
meet – met – met
Служебни думи:
- Предлози – служат за изразяване на темпорални, локални, посесивни, референциални, модални и други отношения.
- Следлози – изпълняват сходна на предлозите функция, намират се в постпозиция (стоят след думите) и са рядко явление в индоевропейските езици.
- Съюзи – свързват думи или изречения и означават отношения на съчинение или подчинение.
- Частици – неизменяеми служебни думи, имат модално значение.
- Член – различава по признака определеност – неопределеност.
- Думи за изразяване на степен.
Словоред
Словоред е разположението на думите в изречението, чрез него могат да се изразят следните отношения:
- субект – обект
- субект – предикат
- атрибутивни отношения
- съдържащо – съдържание
Композиция – състои се в съединяването на две или повече морфеми в една сложна дума. Съществуват следните връзки:
- съчинителна
- подчинителна
Суплетивизъм – своеобразен способ, характерен за индоевропейските езици, но с е среща и в други езикови семейства. Състои се в използване на разнокоренни или разноосновни образувания за предаването на различни граматични форми на една и съща дума. Наблюдава се в микросистемите на глаголите, съществителните, прилагателните и числителните имена и местоименията. Това граматично средство служи за изразяването на:
- лице, число, време, наклонение и вид при глагола;
- форми на личните местоимения (аз – мене – ми – ме);
- множествено число (човек – хора);
- естествения род на някои съществителни (брат – сестра);
- степени за сравнение (хороший – лучше; good – better – best)
Ударение и интонация
Редупликация (повторение, удвояване)
Падежи и други…