Реферати

№ 1
Общи методи на социалната работа – социално интервю, социална консултация, посредничество
Методологията е учение за основните принципи на научния метод за познаване на света. Методът е съвкупност от определени принципи и норми, от които следва да се извършват социалните изследвания. Методът на социална работа представлява форма на теоретическо и практическо усвояване на действителността, изхождащо от закономерностите на изучавания обект. Методът на СР е начин на действие за изследване, диагностициране на определена СР. Това е пътя, следван от СРк и клиента за преодоляване на определена проблемна ситуация.
Методите на СР могат да се класифицират в зависимост от различни критерии. Методите се делят на : общи и специфични; собствени и взаимствани; за индивидуална работа, групова, с общности; методи на превенция, на реинтеграция, на социализиране и развитие на личността; група на словесни методи, на нагледни, на практически.
Общите методи на СР са тези, които намират приложение при голямо разнообразие от случаи. Тези методи са социално интервю, социална консултация, посредничество.
I Социално интервю
СЦ е метод за събиране на информация, метод за целенасочена обмяна на информация между СРк и клиент. СРк задава въпроси, а клиента отговаря. И двете страни изпълняват специфични роли. СРк трябва да води беседата, да внася темите и да ги приключва. Има 2 типа СЦ : планирано и с познато лице; непланирано и с непознато лице. Интервюто може да има за цел събиране на информация, терапевтична цел или вземане на решение. Интервюто може да бъде индивидуално, колективно, еднократно, многократно, стандартно, телефонно и пр.
В социалната практика се използват структурирани и неструктурирани интервюта. При структурираните предварително се подбира тема, въпросите са професионално формирани. При неструктурирано интервю – СРк предварително е набелязал теми и е дефинирал основните си въпроси, дава се възможност за допълнителни въпроси.
Изисквания към въпросите :
1. да се задавани на разбираем за клиента език, да са валидни
2. СРк използва различни видове въпроси : преки; индиректни – при тях има опасност да се засегнат интимни сфери; отворени; затворени – те изискват клиента да диференцира отговорите си; външни – когато се внася нова тема; вътрешни – задълбочава се в дадената тема

По отношение на темите могат да се задават следните типово определени въпроси т.е. последователно задаване на въпросите :
1. въпроси-фуния – започва се с отворени въпроси и постепенно равнището на отвореност се стеснява. СРк не иска да налага ограничения на клиента по отношение на темата на дискусия
2. обърната фуния – започва се със затворени въпроси и постепенно се навлиза в нова тема. СРк иска да изгради по-пълна представа за К.
3. тунелна последователност от затворени въпроси – при него всички въпроси са на едно равнище. Използва се за оценка, като целта е да се получи фактологична информация за клиента при определени интервюта
4. изменяема структура – въпросите да са логични и да държат вниманието и мотивацията на К. В зависиимост от целите, моделите се променят.

По време на интервюто СРк и клиента влизат в динамично взаимодействие. Всяко интервю съдържа 9 компонента (етапа) :
1. предварителна подготовка – получаване и осмисляне на информацията, писмени документи, досие, информация от колеги, вземане на решение къде да се проведе интервюто, изясняване целта
2. подготовка на обстановката – посрещане на клиента, заемане място
3. обясняване на структурата и целта на срещата – темите, продължителността
4. извличане на информация – СРк да добие представа за клиента, за проблемите му
5. изслушване – проследяване на теми, които клиента смята за забранени
6. обратна връзка – СРк дава обратна връзка на събраната информация
7. установяване целите и средствата – установяване на проблема, целта се съгласува, постигане на споразумение за действие
8. действие – СРк и клиента изпълняват постигнатото споразумение
9. приключване, обобщение – СРк проверява дали клиента е съгласен с по-важните моменти. Ако е необходимо се правят уговорки за в бъдеще

Условия, за да се проведе успешно интервю :
1. СРк трябва да контролира интервюто, предварителна подготовка
2. умение за слушане
3. умение за задаване на въпроси
4. умение за анализиране и обобщаване на информацията
5. умение за предоставяне на информация на клиента
6. умение за реализиране и обобщаване на информацията
7. умение за изграждане и поддържане на отношения с клиента
8. контрол върху хода на интервюто

Целта на техниките – СРк трябва да набави необходимата информация и клиента да се освободи от напрежението. Видове техники :
1. техника на отварящото изказване
2. техника за разделяне на интервюто на 2 части :
- клиента се въвлича в разговор, при което информацията се събира съобразно усещането му за важност
- въпроси, непопълнени в първата част, но клиента е в готовност да им отговори
I I Социална консултация
СК е метод за даване на съвет, за следване на една определена линия на поведение. СРк участва от позициите на експерт в социалната област, на професионалист, а клиента е всяко лице, което се нуждае от съвет и носи отговорност за следване на съвета. Задача на консултанта е да даде възможно по-добър съвет, обаче клиента носи отговорност за спазване на съвета.
Консултацията преминава през няколко фази :
1. Изследователска – започва със създаване на атмосфера на доверие, в началото СРк въвлича клиента в разговор с цел смъкване на напрежението и преминава към задаване на въпроси по същество, за да разбере за същността на проблема на клиента. Тази фаза продължава докато СРк разбере какво желаят от него, защо клиента не може да се справи сам с проблема си. Ако се окаже, че клиента е в състояние да си разреши проблема сам, срещата приключва
2. Даване на съвет – ако проблема е от регионално естество директно може да се даде съвет или предложи алтернатива, когато става въпрос за проблеми от емоционално естество. При консултацията има 2 основни грешки :
- дава се прибързано съвет без да се проучи ситуацията напълно и съветът не е приложим
- недостатъчно привличане на клиента при обсъждане на решението. Клиентът не гледа на съвета като на решение и не го спазва
Изисквания, на които трябва да отговаря даден съвет:
- да е ясно формулиран
- да е разбираем за клиента
- да е изпълним за клиента
- да е приложим за проблема
3. Обсъждане на стъпките за реализиране на съвета – конкретно се определят задачи, обсъждат се последствията от изпълнение на съвета, да се провери за възражения, скрити съмнения и пр.
Цел :
1. разкриване, разпознаване и решаване на проблема
2. разбирателство между страните
3. обучение на клиента за активно поведение
I I I Посредничество
Посредничеството е метод за съгласуване на интересите на страните на конфликта. Подобрява комуникациите между тях, позволява те да открият решение на проблема. Ролята на СРк е да улеснява диалога между страните, а целта му е да помогне за разрешаване конфликта по взаимно удовлетворителен начин. Необходимо е да се утвърдят норми, които да определят приемливо поведение. За да се приложи този метод е необходимо двете страни да осъзнаят и признаят съществуването на конфликта.
Методът включва следната последователност от действия:
1. предварителна подготовка – вкл. запознаване с наличната информация, подготовка на мястото, предварителни разговори с всяка една от страните, изясняват се гледните точки.
2. откриване на срещата – СРк с няколко думи изяснява ролята си и целта на срещата
3. съгласуване на правилата за приемливо поведение
4. изследване на проблема – директно изясняване на собственото становище и чувства на всяка една от страните. СРк ги подпомага за открито определяне на чувствата и разбиране и внимава споделеното да е минимално заплашително; помага им да се адаптират към начина на изразяване съобразно отбранителността на другата страна; помага им да изразят гнева и възмущението си ; помага всяка една от страните да разбере становището и чувствата на другата страна.
5. постигане на общо определение – СРк насочва усилията си да се определи конфликта като взаимен проблем, който трябва да се реши. Помага на страните да опишат действията и на двете страни, които способстват за възникване на конфликта. Страните договарят и изясняват позициите си. Трябва да се изясни по коя позиция точно не са съгласни, по коя са съгласни, кои действия са неприемливи за всяка една от страните и кои действия ще удовлетворяват и двете страни и др.
6. намиране на общи интереси – на този етап СРк координира мотивацията на страните за решаване на конфликта, да се достигне до ясното намерение за сътрудничене, помага за съвместното разрешаване на проблема
7. достигане на споразумение – вкл. обсъждане на алтернативи и избор на решение. Конфликтът се прекратява, двете страни са удовлетворени. Споразумението съдържа следните елементи – съвместна позиция, до която са достигнали страните при процеса на посредничество, начини на държане на страните в бъдеще. Начините на възстановяване на сътрудничеството, ако едната от страните действа неприемливо, уточняване времето за среща на страните за дискусия на отношенията при необходимост
8. приключване – СРк прави обобщение и да провери как се чувстват страните.

Етикети: доклад по социология, курсова по социология, реферат по социология