Реферати

Системата на съвремената психология включва над 30 самостоятелни области и направления – психология на труда, социална психология,медицинска психология и др.Една от главните боласти на психологическата наука е и педагогическата психология, но нетъждествена с разработваната в по-ново време „училищна психология“.
Педагогическата психология е основен клон на психологическата наука за човека.Тя е не само „област на приложната психология, която се занимава в приложението на психологическите принципи в учебно-възпитателния процес“.Като относително автономна дисциплина, която заема важно място в системата и на психологическите, и на педагогическите науки, има свой самостоятелен предмет и специални задачи, за чието решаване се прилагат и специфични психолого-педагогически методи.
Педагогическата психология е на границата между психологичта и педагогиката.А при условията на съвременната голяма диференциация и интеграция на науките най-богати възможности за открития има именно в граничните области, в допирните точки между различните клонове на човешкото знание.

1.Предмет на педагогическата психология

За да се разбере ясно предметът на педагогическата психология, е нужно да се разграничи той от нейния обект.Двете понятия-предмет и обект на педагогическата психология – са близки по значение, но не тъждествени.
Обект на всяка наука са предмети и явления от определена сфера на действителността.По-конктретно обект на педагогическата психология са децата и учащите се с техния реален психически живот, изявяван, обогатяван и усавършенстван в процеса на ученето и обучението, възпитанието и самовъзпитанието; учителят, неговият психически облик, личността и дейността му;възпитателният колектив и взаимодействието в него.
Педагогиката и пдагогиеската психолоияимат общ обект, но различен предмет.Ако първатасе занимава с принцпи на педагогическия труд, съдържание, организационни форми, средства и методи за включване на уащите се във възпитаелно-образователния процес, неговата интензификация и израстването на учениците като субекти на възпитателната и образователната дейности, то педагогическата психология се интересува от психологческите закономернсти и особености на педагогическото действие и взаимодействие, на развитието на ученика, учителя и възпитателния колектив в процеса на общуването, дейността, самодейността, на усвояване на учебния материал и нормите на социално поведение.Следователно, един и същ обект се разкрива от различни егови теоретически аспекти;в различни близки или сродни науки се изучават нееднакви негови страни, свойства и връзки.
Предмет на педагогиеската психология са психологическите закони и закономерности, проявявани във възпитателно-образователния процес или, по думите на К.К.Платонов, този ”теоретиен аспек, специфичен ъгъл на зрение, под който науката разглежда изучавания обект, разкривайки неговата същност в система от свои понятия и използвайки за това свои методи”.Като се отчита най-тясната, органическа връзка между двете съпоставяни понятия, може да се каже, че предметът е обект, разглеждан светлината на проектиране върху него него на поставена познавателна цел.
Строго погледнато, педагогическата психология е една специала социално-психологическа дисциплина.Предметът на “педагогическата социална психология”, изтъква Я.Л.Коломински, са “социално-психологическите закономерности на обучението на възпитанието”.Или с други думи, “педагогическата социална психология изучава закономерностите на развитието, на дейноста и на отношенията на личността в процеса на непосредственото и оповредстваното педагогическо общуване.”.При това “органичско единство между възрастовата и педагогическата социална психология произтича преди всичко от съвпадението на обектите на изучаване и близостта на предмета на изследване…”
В най-общ вид предмет на педагогическата психологя са закономерностите на формиране и развитие на човешката личност като субект на възпитание и самовъзпитание, на обучение и самостоятелна работа;в по-тесен смисъл на думата-закономерните външни и вътрешни условия за усвояване знания и умения, навици и привички, нови разнища и форми на дейности за изграждане на стабилни психически особености и свойства на личността.
В педагогическата психология се разкрива специфичното съдържание на основни понятия и категори као формиране на личността, педагогическо общуване, учебна дейност, учене и усвояване, психологическите основи и закономерности на една от най-важните човешки дейности-възпитанието;изследват се психическите механизми на усвояване знания и умения, изграждане навици и привички, формиране убеждения и мотиви на поведение, стадиите и етапите на психическото формиране и развитие на личността при условията на обучението, възпитанието и самовъзпитанието;установяват се външните и вътрешни фактори за преход от едно равнище на психическа регулация към друго.
Предметът на педагогическата психология се характеризира с двойнственост:от една страна, осветляване педагогическите аспекти на психическите процеси, състояния, свойства и отношения, които участват и се проявяват специфично в учебно-възпитателната работа, а, от друга страна-проучване на закономерните условия за развитие на тези психологически категории и цялостната личност на ученика(и учителя) в процеса а ученето и обучението, възпитанието и самовъзпитанието.

2.Задачи на педагогическата психология

Основните задачи на педагогическата психология са най-общо формулирани от Николай Левитов по следния начин:
А)да се разкрие психологическото съдържание на възпитанието и обучението и да се направи психологически анализ на изискванията, предявявани в учебно-възпитателната работа към личността на учащия се;
Б)да се помогне на учителя да построи обучението и възпитанието върху психологическа основа и с това да съдейства за развитие на педагогическото дело.
В малко по-разгърнат план и по-конкретно задачите на педагогическата психология са:
1.Да се установят психолого-педагогическите основи и закономерност и на формиране на личността в процеса на общуването и възпитателните отношения, дейноста и самодейността.Възпитанието е преди всичко специфична форма на общуване, чрез която възпитателят организира и стимулира денойстта на възпитаниците си, създава благоприятни психологически и практически условя за мобилизиране и използване резервите uм с оглед изграждане определени качества на личността.
Решаването на формулираната тук централна задача, за чието изпълнение е направено много по-малко в сравнение с това за следващаа, е дело от първостепенна социално-теоретическа и практическа важност.Без цялостна научна разработка, добросъвестно усвояване и творческо използване психологията на възпитанието е трудно и дори невъзможно да се реализира многовековният педагогически идеал за хармонично развита личност.
2.Да се разкрият психологическите основи и закономерноси на учебния процес, във и чрез който се осъществява формиране и развитие на личността.В рамките на тази задача се разработват проблеми на психодидактиката и най-вече на учебната дейност.
Процеси на учене протичат още първите седмици от живота на човека върху основата на изграждае у него на први условни рефлекси ( например приучаване новороденото да бозае през 3 часа).Подобни процеси имат по-правилно несистемен характер.Педагогическаа психология се интересува и от тях.Но главното й внимание е насочено към процесите на учене при условията на системно училищно обучение, чийто ръководител е учителят.
3.Да се разработи психологията на личността и труда на учителя и на другите съществени предпоставки за по-рационално организиране на възпитателно-образователния процес и интензификацията му.В кръга на тази задача се решават проблеми на педевтологията-наука за учителя, на педагогическата оценка и др.
За научната организация на педагогиеската дейност имат значение успехите на педагогическата психология във връзка с изпълнение на всички споменати задачи, които се разграничават само условно и ориентировъчно и същевременно се взаимопропреплитат.

3.Методи на психолого-педагогическите изследвания

Названието на методите като психолого-педагогически отразява единството на задачите, които двете науки си поставят във връзка с издигане ефективността на учебно-възпитателния процес.От друга страна, то отразява необходимостта от взаимодействие на двете науки при осъществяване експериментално обучение, каквото всъщност е психолого-педагогическото изследване.Названието на тези методи отразява единството, но същевременно и относителния дял на всяка от тези науки в иследването.Фактически тези изследвания могат да получат един или друг акцент.В едни случаи се поставя акцент върху психологическата страна на изследването, тогава неговите цели се отнасят главно до установяване психологически закономерности в процеса на усвояването, но чрез формиращ, педагогически експеримент.В друг случай акцентът се поставя върху педагогическите закономерности.Тогава целите на изследване са в обхвата на тези закономерности.

Методи на психолого-педагогическите изследвания( с акцент върху психологическата страна на нещата) :
Наблюдение.Организирано и целенасочено се регисрират факти по предварително определена изследователска задача.Чрез този метод се фиксират роявите на поведението и резултатите от дейността с оглед установяването на определени психологически закономерности.Наблюдението е ефикасен метод за изследване, особено ако отговаря на редица изисквания: целенасоченост, плановост, обективност, организираност и т.н.Особено внимание и грижи изисква подготовката на плана за наблюдението.
Самонаблюдение.Разновидност на наблюдението, при което вниманиео на изследователя е навочено към процесите, които протичат “вътре”.За психологията, това число и за педагогическата психология, този метод има голямо значение.Особено значение има самонаблюдението и за педагогическата рефлексия, т.е.за способността на педагога да обмисля равнището на постиженията в педагогическата теория и педагогическата практика, без което не може да има професионално-педагогическо самоусъвършенстване.
Психолого-педагогически експеримент.Експериментът има някои предимства в сравнение с наблюдението:не се чакат случайни проявления на учениците, а целенасочено се предизвикват;може да се проведе в повече лица, отколкото при наблюдението;възможна е повтаряемост на явленията за проверка достоверността на резултатите.Експериментът се провежда в две разновидности – лабораторен и естествен.Специфичното за лабораторния е използването на апаратура, която осигурява прецизни резултати, изразени в количествени величини, а следователн и удобни за статистическа обработка.Лабораторният експеримент може да се провежда не само с лабораторна апаратура, а и с всякакви други уреди:картони, макети, чертежи, предмети и др.
Естественият експеримент се организира при естествени условия, които психолого-педагогическите изследвания са реалните условия на уебно-възпитателния процес.Естественият ескепримент съединята положителните черти на наблюденето и на лабораторния експеримент.Естествеността на този експеримент допринася за избягването на напрежението, предотвратяване преднамереността у изследваните лица, склоността за симулация и др.Този експеримент позволява психичната дейност да се изучава в условията на обучението, труда, играта.Има обаче някои слабости:трудно се проследява поставената конкретна цел на изследването в контекста на цялостната дейност, трудно се регисрират количествени данни, необходими за статистическа обработка.
Социометрични методи.Те играят допълнителна роля в психологи-педагогическото изследване.Чрез тях се установява социометричния статус на участниците в експерименталното обучение, което подпомага правилното интерпретиране на даните, получени чрез основните методи.Макар да имат допълнителни функции в психолого-педагогическото изследване, данните от тези методи са абсолютно необходими, защото те се отнасят до мястото на ученика в класа, до ролята му в общуването, за което е известно, че е един от най-важните актори за формиране на личността.
Моделиране.Този метод е задължителен етап от всеки експеримент.Неговата същност се заключава в онази дейност, която експериментаторът извършва, за да създаде експериментален модел на изучаваното явление.Ето защо успешното моделитане, изграждането на адеквате модел е важна предпоставка за самия експеримент.Например създаването на един експерименален урок е процес на моделиране, защото в него са представени(провокирани) онези явления, които трябва да бъдат изследвани.По-висока степен на моделиране е създаването на лабораторна сутиация, където психическите явления са редуцирани до действия, достъпни за лабораторна регистрация.Още по-висока степен на моделиране е създаването на машинна програма за изследване или обучение с компютър.
Моделирането е метод за подготовка за психолого-педагогическо изследване, но то е метод и за прилагане изследователски подход в учебно-възпитателната практика.Чрез него се прогнозират очакваните психични процеси и състояния в един урок.Моделлират се етапите за решаването на учебна задача, пътищата, чрез които ще се стигне до осъществяването целта на урока, на раздела, на срока, на учебната година.
Проучване продуктите от дейността на учениците.Това е допълнителен метод за психолого-педагогически изследвания.Чрез проучване на съчинения, писма, дневници, рисунки, макети, технически модели, изработени от учениците се установяват техните интереси и склоности, способности.Тези резултати са достоверни, когато на налице гаранции, че продуктите са действително творчество на учениците, когато се отчитат условията, при които са създадени тези продукти.
Биографично проучване.  Допълнителен метод за психолого-педагогическото изследване. Данните,придобити чрез него,осигуряват приложението на генетичен подход в изследванията на учениците чрез другите методи.Те са ценно помощно средство при интерпретирането на резултатите и от психолого-педагогическите изследвания.
Метод на експертните оценки.Използването му като допълнителен метод на изследване се налага от обстоятелството,че някой от резултатите от експерименалното обучение не могат да се измерят с тестове,или друга методика.Поради това тези ресултати се предоставят за оценка на експерти в съответната област.Чрез оценките на 20-30 експерти,по шестобална или седмобална система,субективизмът се свежда до минимум.По такъв начин се постъпва например,когато трябва да се оценят рисунки или други изработени предмети от учениците.
Контент-анализ на информация.Този метод се използва за трансформиране описателната информация в количествени величини,подлежащи на математическа обработка.ЮПодобен начин на изследване се използва,когато са налице големи количества описателна информация,която не може да се използва в този вид.От нея се извличат количествени данни чрез контент-анализ по определени показатели.
Анкетен метод.Същността на този метод е в добиването на статистически материали,чрез пряко допитване до учащите се.По този начин се установяват данни за интересите,идеалите,дружбата и т.н.на учениците.Съществуват определени трудности при използване анкетните методи,които се отнасят главно до съставяне анкетната карта.Известно е,че директно поставените въпроси крият опасност от деформирани отговори,а от такива отговори-да се направят погрешни изводи.Затова създаването на анкетната карта е сложна научноизследователска задача.За някои изследвания в сферата на емоциите и волевата сфера на личността,анкетният метод е направо неподходящ.Съществен негов недостатък е фиксирането на резултата,но не и на динамиката на психичните процеси.Това определя неговата функция на допълнителен метод в психолого-педагогическите изследвания.Не са малки трудностите в анкетата за изследване на малки деца и особено деца,които не владеят достатъчно писмената реч.
Тестови методи.Те са краткотрайни психодиагностични процедури за психологичрски изследвания,които биват:функционални(когато се отнася до изследването на способностите,психомоториката и т.н.),и проективни(когато се отнасят до изследване глобални личностни качества).Тестовите методи имат редица предимства,поради което тяхното приложение все повече се разширява.Те имат обаче и някои недостатъци:не дават качествена оценка на резултатите;не отразяват мотивацията,която лежи в основата на постиженията,не отразяват междинните елементи в решаването на задачи.
Изолираното използване на отделни методи,колкото и надеждни да са те,е нецелесъобразно.Колко и кои основни и допълнителни методи ще се използват,това зависи от целта и характера на изследването.За всяко изследване се конструира система от методи или методика,която най-добре разкрива характеристиките на изучаваното явление и осигурява необходимите данни за анализ и изводи.
Б.Г.Ананиев класифицира методите за психологически изследвания в четири групи:
1.Организационни методи,към които спадат:сравнителни методи,чрез които се съпоставят различни групи изследвани лица;лонгитудинални методи,чрез които се изследват многократно едни и същи лица в продължителен период от време,комплексни методи,чрез които се извършват комплексни изследвания с участието на представители на различни науки.
2.Емпирични методи-наблюдение и самонаблюдение,експериментални методи,психодиагностични методи(тестови,анкетни,социометрични,беседи),анализ на продуктите на дейността,биографични методи(анализ на жизнените събития,документи).
3.Методи за обработка на данни-количествен анализ(статистически) и качествен анализ(класификация на данните на групи и варианти).
4.Интерпретационни методи-генетически методи,чрез които изследователският материал се съотнася към различните равнища на развитието, структурни методи,чрез които се установяват връзките между изучените характеристики на личността.

Етикети: методи на психологията, реферат по психология