Реферати

Нормално юридическите актове се създават с цел да породят определен правен резултат. Възможно е обаче правните актове да се създадат без да се желае техния правен резултат. Това са така наречените привидни (симулативни) актове. Чрез симулацията нейните автори създават привидна юридическа ситуация като тяхната цел е постигането на благоприятен за тях резултат.
Инструмент за осъществяване на привидността по правило е договорът, който създава видимостта, че юридическият акт изразява двустранни интереси. Възможно е обаче привидността да възникне и от едностранен акт – например сделка или акт на държавен орган, като в този случай обаче се изисква приемане на юридическия акт и неговите правни последици.

Понятие и класификация
Първоначално можем да приемем, че привидна е сделка манифестирана от участниците в нея, които обаче не желаят нейното правно действие.
Привидната сделка се извършва само за да се даде вид, но всъщност страната, която я извършва, не иска тя да породи правните последици. Привидните сделки се сключват, за да се измамят в някакво отношение третите лица. Не е налице обаче истинска измама по сделката, защото и двете страни знаят, че те изявяват воля, чието правно действие не желаят. При привидността страните целят най-вече благоприятните за самите тях резултати. Поради това измамата не се издига от закона като съществен признак, но понеже това е обикновено положение чл. 26, ал. 2 от ЗЗД обявява привидните сделки за нищожни. Така се гарантират правата на третите лица, чиито интереси са евентуално застрашени от правните последици на привидната сделка.
Характерно за симулативната сделка е наличието на адресат – той трябва да узнае и приеме привидността. Когато симулативната сделка е договор, налице е съгласие на двете страни за сключването му и за непораждане на целените в него правни последици. Следователно привидната сделка е специален случай на съзнавана липса на воля или съгласие за пораждане на правните последици на сделката.
Привидната сделка се характеризира със съдържанието на волеизявлението, а когато сделката е двустранна – със съгласието. Логически то може да се разложи на две части: Едната част от волеизявлението се изявява желание за сключване на сделка. Следователно волеизявлението по привидната сделка трябва да отговаря на всички изисквания действителната сделка. В другата част се заявява изрично, че не се иска правното действие на първата част на волеизявлението. Тези две части образуват едно цяло – първата става достояние и на третите лица, срещу които се изявява желание за сключване на сделката, а втората част остава известна само на страните по сделката. От юридическа гледна точка сделката е само една – привидната, съдържаща волеизявлението, което двете страни манифестират.

Привидността бива няколко вида. В зависимост от това дали изразеното от страните в привидната сделка не се желае изцяло или се желае частично привидността бива пълна и частична. Последната най-често се среща по отношение на цената на продадената вещ, за да бъде укрито плащането на такси и данъци. Възможно е укриване на част от права и задължения по договор, които не се вписват в договора, но съществуват между страните; обратно – може в договора да са вписани конкретни права и задължения, но с уговорката да не се изпълняват.
Съществува абсолютна и относителна привидност. При абсолютната привидност страните уговарят една сделка, чиито последици не желаят напълно или частично. При относителната привидност страните уговарят едновременно две сделки: привидна сделка, която се манифестира открито, но не се желае и прикрита сделка, която не се манифестира, но реално се желае. Това съчетание на прикрита и привидна сделка се използва най-често с цел да бъде използвана формата на привидната сделка. Форма на относителна привидност е фигурата на подставеното лице – трето лице, което опосредява желаната сделка между две страни.

***
Сключване
Привидната сделка се сключва по реда предвиден за действителните. По съдържание волеизявленията трябва да включват съществените белези на дадения вид сделка – нужно е да се даде вид, че сделката е желана, което изисква тя да бъде външно напълно редовна. да не противоречат на императивните правни норми. Ако законът предвижда някаква форма като условие за действителност, тя трябва да се спази. Например при привидна сделка, която изразява прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, то тя трябва да се сключи с нотариален акт, трябва да се платят и изискващите се затова такси и т.н. Не бива да се смята, че щом сделката е привидна, за сключването й не трябва да се спазят изискванията на правните норми.
Така сключената сделка е израз само на онази част от волеизявлението, чрез която страните изявяват желанието си да сключат сделката. В нея не може да се впише волята на страните, че не желаят правното действие на сделката която сключват, защото тогава страните не могат да заблудят третите лица. Тази част трябва да остане достояние само на страните и да не достигне до третите лица. Същевременно вписването на тази част е от съществено значение – без нея привидната сделка е напълно реална. Недопустимо е установяването на симулацията да се осъществи и чрез свидетели – винаги могат да се намерят недобросъвестни свидетели, които да кажат за всяка сделка, че е симулативна .
Следователно единственият начин едната страна да установи по съдебен ред привидността на сключената сделка чрез писмен документ, свидетелстващ затова. Това е т. нар. обратно писмо (contre lettre). Изискването за наличие на обратно писмо (чл. 134, ал. 2 ГПК ) е предвидено в интерес най-вече на правната сигурност, тъй като има опасност при действителни сделки страната, която иска да се освободи от правните си задължения, да твърди, че сделката е симулативна. Съдържанието на този документ се редактира свободно. От изразената в него воля обаче трябва да се разбира ясно, че страните не желаят последиците на сделката. Изискването за представяне на обратно писмо важи само за страните по привидната сделка и за техните правоприемници. То не се изисква, когато искът се предявява от лица, чиито интереси сделката накърнява, включително и наследници на праводателя по нея, тъй като тези лица не могат да разполагат с такъв. След представяне на обратно писмо са допустими и свидетелски показания за установяване на привидността на сделката.

Етикети: доклад по право, реферат по право