Реферати

Между психология на музиката винаги е съществувала връзка. Психолози и други специалисти открай време изследват влиянието на музиката върху човешките емоции,начините й на възприятие и ефектите върху индивида. Наблюденията над това явление са интересни не само от гледна точка на науката,а и за широка аудитория от хора,които в ежедневието си слушат любими групи,песни и изпълнители.Въздействието на музиката се усеща явно от всеки -след тежък ден мнозина от нас се прибират и си пускат разтоварваща мелодия.Музиката е навсякъде около нас-в колата по пътя ни за работа,мелодията на звънене на мобилния ни телефон,вкъщи пред телевизора.Но едва ли съзнаваме какво точно се случва с нас и какви процеси се извтршват,докато слушаме любимите си изпълнения.В настоящия си реферат ще се опитам да обобща най-популярните изследвания по въпроса и да разгледам влиянието на музиката от психологическа гледна точка.
Психологията на музиката има два аспекта: обективен и субективен. Обективият аспект на музиката засяга цялостния диапазон на музикалният звук-пространство –дотам,докъдето ни включва полето на креативността.Обективното поле на психологията на музиката включва познанието на мисловния процес,както и практическия контрол на мисълта като музикален инструмент- подчинението на мисълта на правилото за самосъзнание, до креативната воля на музиканта. Освен това обективната психология на музиката се занимава и с въображението на музиканта относно волевата й нтерепретация.
Субективното поле на психолигията на музиката се занимава с вътрешните взаимоотношения на силите и прараметрите на музикалната композиция-хармонията, последователността, мелодията,музикалното звуково пространство, тоест кръстопътят на нашите вътрешно-човешки сили и нашето съзнание.
Психологията на музиката, цялостната структура на звуковото пространство на ниво разум, е само външен психически образ от това,което е създадено вътрешно: музикалният резултат в разума на музиканта. Психологията на музиката е истинска музикална премиера, която музиканта изследва със чувствителността на слуха си.

Ефектът на музиката върху психологията.

Всичко в нашата Вселена е в състоянение на вибрация. Материята е направена от определени видове от вълни или пулсиращи вибрации. Експертът по химия д-р. Доналд Хатч Андиус казва: „Ние откриване , че Вселената е композирана не от материя, а от музика. ”
Всеки си задава въпроса : „защо, когато слушаме определени видове музика, нас ни побиват тръпки,а друг вид просто изключваме?” Извличането на повърхностната функция чрез абстрактни музикални звуци по някакъв начин е свързана с възможностите на човешкия мозък да обработва операции, дори когато те не са от спешна нужда или с оцеляваща важност,но важни за цялостното човешко поведение и изпълнение.
Лимбичната система е филогенетично развиваща се част от мозъка, която съчетава няколко структури- хипокампус, амигдала, няколко нервни ядра, и други. При свързване с хипоталамуса, лимбичната система наблюдава и следи сензорните входове, селективно разпределя съхранението на паметта според сходството на информацията и мобилизира изходно-двигателна специфична реакция, осигурявайки действие, което служи за самосъхранението на организма от околната среда.
А как тялото реагира на музиката? В проучване на известен лекар, изследвал психологическото и емоционалното откликване на пациентите си, които очакват избирателна пластична процедура, са измерени няколко променливи на организма при слушането на 30 минутна записана музика. Систолично кръвно налягане, диастално кръвно налягане, пулс, главното артериално налягане и двойнопродуктовия индекс(ДПИ) са засечени преди и след слушането на музика. Резултатът е,че всяка една стойност се понижава значително и най-значимият емоционален ефект се наблюдава в промяна на самосъзнанието на пациентите- към по-спокойно състояние. Това е подкрепено от доц.Закхарова в проучване, проведено със студенти от Консерваторията. Тя доказва комлексното влияние на музиката върху централната нервна система,проявяващо се в промени на няколко неврофизиологични реакции и промени в потока на възбуда. Открива,че слушането на музика е съпътствано с частично заместване на доминиращия алфа- ритъм от дейност в честотния диапазон на бета,тета и алфа вълните и с промяна на някои вегетативни реакции. Проведени са и други две изследвания за проучване ефекта на музиката върху аналогични трудови болки.Те също разкриват значително понижаване в пулса, систоличното и диастоличното кръвно налягане.Което ни навежда към заключението за невероятната полза от слушане на музика за повишаване на здравословното състояние,настроение и тонус.
Метере Етал сравнява ефектите на успокояващата и на вълнуващата музика върху респираторните функции у човека и в частност -консумацията на кислород за една минута и основното метаболично ниво. Оказва се,че спокойната музика намалява мъничко вентилацията, консумацията на кислород за една минута и основното метаболично ниво.Той открива също,че вълнуващата музика леко увеличава тези параметри.
Някои емпирични доказателства, отнасящи се до отношението между музиката и храносмилането идват от именития руски физиолог Иван П. Павлов, чиито ранни проучвания се отнасят до храносмилателния процес. Той открива, че състоятелните рефлекси,чрез които музиката събужда приятни емоции,повишава потока на храносмилателни сокове.А това води до по-добро разграждане и усвояване на приетата храна. Сугарма по-късно потвърждава това в една публикация, озаглавена “Музикална терапия при психосоматични нарушения “.
Ефекта на музиката в/у болката.
Стотици пациенти в чакалнята на една поликлиника може би изпитват болка. От доста години в някои болници се използва музиката като допълнение към местната упойка. През 1930г. Мак Глинн открива,че слушането й е особено полезно по време на гръбначна анестеза, защото намалява вероятността от пълна загуба на съзнание. Музиката също така заглушава други звуци в операционната и така облекчава напрежението,а и не пречи на операционната техника.
Във физиотерапевтичните кабинети тази концепция на блокирането и нагласянето на звуците в стаята (тоест звуците на “ таблицата на Томпсън“) се изполва за нетърпеливи пациенти на рецепцията или в стаята за преобличане и има голяма значимост.
Известен анестезиолог осигурява своите пациенти с комплект слушалки по време на гръбначна упойка докато я поставя. По този начин пациента чува само музиката, избрана да задоволи неговия вкус. Резултатът е не само, че операцията се оказва безболезнена,а даже започнала да се свързва с приятно преживяване.
Бърдик открива, че ако се пуска музика когато се поставя упойката в пациента, тя се възприема по-добре и по-бързо.
Проведено изследване през 1900г. върху ефекта на музиката върху детските колики разкрива,че всички пеленачета показват значително намаляване на непредизвикания плач с 75% от основната линия. Редица други изследвания са провеждани за влиянието на музиката върху психиката и физиологията на човека.
Локзин например изследване ефекта на музиката върху болката на избрани следоперативни пациенти през първите 48 часа. Той установява намаляване на болезнените спазми и повишаване на хормона на щастието в кръвта. Значителна разлика бе открита при групите на постоперативни пациенти в техните мускулно-скелетни и вербални реакции на болка през първите 58 часа на ниво 0.05. Резултатът е по-добър от действието на болкоуспокояващи.
Много излследвания подкрепят концепцията за ефекта на музиката върху безпокойството,тревогата,страха и грижите. Най-интересни са наблюденията при ефекта върху тревожността,където се установява,че индивидът първоначално изпитва високо равнище на тревожност,а дори след 15-минутно слушане на подходяща успокояваща мелодия нивото спада наполовина!
През 1989г. френско изследване на електрофизиологични записи на определени невровегетативни показания, произведени чрез акустична среда в стоматологичен кабинет демонстрира и оценява стресиращата или успокоителната сила на музиката или звука.В зависимост от възприятиата наиндивида.Звука на зъболекарската машинка и телефона представляват най-стресиращите елементи.В зъболекарския кабинет хората показват и засилена електродермална активност и респираторни смущения. От друга страна, бавната, мелодична и хармонична музика като на Бах или Моцарт например предразполагат към отпускащ и релаксиращ климат с невровегетативни реакции,характерни за състояние на физиологично спокойствие.
Чери и Паулин използват популярни класически откъси в техният зъболекарски кабинет и демострирали намалена тревожност при пациентите. Музиката включва “Лунната соната” на Бетовен , “Вечерната звезда“ на Вагнер и други.
Обосновката на това явление се крие във факта,че бароковите композитори са били обучени да използват определен брой структури за хармония, контратонове, ритъм и темпо в музиката си. Тази “математическа“ барокова музика е трябвало да ни повлияе като подравни, и синхронизира нашите умове и тела в по хармонични структура.В това се крие и гениалитета на тези композитори.

Мистерията на музиката
Животът е загадка за тези,които мислят за него.А е просто факт за тези,които не го мислят. Същото може да бъде казано и за музиката. Това не е само комбинация и последователност от звуци,но и мистерия,която е упражнявала и продължава да упражнява силно влияние през вековете. От термина „истинска музика” ние,разбира се, не се насочваме към тип,който може да бъде обект на интерес от страна на моралистите,а към тази форма,която прави изключителен музикален призив и която ние харесваме или е обикновено описвана като „творчество на велики композитори”.
Очевидно е,че известните солоизпълнители привличат най-голямата и най-разнообразната публика,но представителите на тази публика не са запознати с причината,поради която харесваната от тях музика им въздейства. Удоволствието им не е само от мелодията, а и да видят дадения изпълнител представлява едно незабравимо преживяване.
Няма и съмнение,че музиката има силен ефект върху човешкото тяло.Този литературен преглед разкрива позитивните ефекти на успокояващата музика посредством системата на много неврофизиологически реакции. Очевидно проучването и до днес е в начален стадий,но все пак аз вярвам,че всеки от нас може да подкрепи опита на изследователите с личен пример и така те да допринесе повече за тяхното старание. Различни по вид музикални терапии могат да се прилагат за лечение.Дори с употреба на ултразвук и това,че пациентите и персоналът чуват (независимо дали е съзнателно или подсъзнателно) ще ги накара да се чувстват по-добре,а и ще бъде и добре за тях самите.

Изготвил: Проверил:

Светослава Стефанова                             Доц. Арнаудова

Фак.N    0555015

Специалност: ПСИХОЛОГИЯ

Курс: IV (редовно)