Реферати

Рекултивацията на нарушените от човешката дейност и природните сили земни площи е комплексна дейност, целяща възстановяването на нарушените земи с цел бъдещото им рационално позлване, както и подобряване на условията на околната среда свързани с интересите на обществото. Рекултивационните процеси са насочени не само към възвръщане функциите на нарушените и замърсени почви към селскостопанските и горски фондове и превенции от свлачища и ерозия, но и към създаването на балансирани екологични системи представляващи социaлно-икономически и естетически ценности за човека. С рекултивацията могат не само да се преобразуват или възстановят нарушените земи, но и да се създадат по-продуктивни антропогенни ландшафти, подобряващи природната околна среда.
Рекултивационните процеси съдържат няколко основни аспекта:
- законодателен
- технико-биологичен
- естетически

- Законодателният аспект на рекултивацията обхваща изисквания и нормативни актове във връзка със задължителното провждане на рекултивационни процес от минните и геологопроучвателните организации и предаването на възстановените земи в земеделският или горскостопански фонд.

- Технико-биологичният аспект се състои в реализиране на техническата и биологическата рекултивация на нарушените земи, в някои случаи се налагат и строителни работи.

- Естетическият аспект включва създаването на екологически балансирани системи, предсавляващи естетическа и икономическа стойност за човека.

Основните фактори определящи възможността за възстановяване на увредени земи са релефът на местността и климатичните условия в района. Подготвителният етап за възстановяване на нарушените земи включва изучаване състава на почвите и лежащите под тях скали, подлежащи на разкриване преди проучвателните или добивните дейности. Следващ етап при подготовка за рекултивационни дейности е изборът на подходящо място и начин на съхранение на снетата от разработваното място почва. Вземат се в предвид метеорологичните дадености на терените, както и анализиране на съдържанието на вредни метали в кръвта и организмите на животните и растенията. Следваща стъпка е избор на механизация на рекултивацията.
Рекултивацията бива :
техническа
биологическа
строителна

- Техническата рекултивация цели придаването на такива физико-химични параметри на нарушените земи, които да позволят провеждането на биологическа рекултивация. Техническата дейност в рекултивацията се извършва успоредно с проучването и експлоатацията на находища или с извършването на минно-строителни работи. Техническата част представлява селективно изземане на хумусния и почвен слой, транспортирането и съхранението му в предварително избрани депа за срок от 10 до 12 години и използването му за рекултивация на насипища или нарушени терени. Формирането на насипища се извършва по определена схема, като в долния край по правило се полагат “фититокссични” скали или скали със силно изразени киселинни и основни свойства, съдържащи големи количчества сяра, натрий, калций и магнезий. Така създаденият слой се покрива с екраниращ водонепропускаем слой глини, а върху тях слой от потенциално биологично активни скали, следван от плодороден почвен слой или от потенциално биологически активни скали, обогатени с органични материали и торове. За място на насипищата се избират главно непродуктивни терени, слабоотточни, с наличие на водонепропускаем подпочвен слой. Насипищата се зaсипват с почва, след което повърхностният слой се засипва с плодороден слой, взет от предварително създадените депа. Вече покритите с плодороден слой насипища се подравняват, укрепват се и се изграждат тераси, което намалява ефекта на водната и ветрова ерозия. Задължително се изграждат дренажни системи за отводняване на насипищата, за да не се отмият или преовлажнят покривните почвени слоеве. Технологията за укрепване на насипищата зависи от състава на изграждащите ги скали. Физическият метод за укрепване на насипища представлява систематично мокрене и внасяне на едър чакъл на повърхността. Химическият начин за укрепване се изразява в покриване на повърхността със слой цимент, вар, дървесина или смоли, а биологично укрепване или мелиорация представлява внасяне на слой органични вещества, временно затревяване, въвеждане на мощен биологичен активен слой – например льосовидни скали, а над него почвен слой.

- Биологическата рекултивация цели тоталното възобновяване на биологичния потенцал на нарушените земи. След провеждане на минно-техническа рекултивация в насипишата се внася биологически активен почвен слкой, който позволява временно затревяване. Извършва се озеленяване с възможно най-благоприятни видове, както дървесни така и храстови и тревни, с цел намаляване на ерозионните процеси и увеличение на биологичнно активният почвен слой. Следваща стъпка е подготовката на възстановените земи за отглеждане на земеделски култури, създаване на пасища, зеленчукови и овощни насаждения, както и създаване на паркови и защитно-декоративни обекти. Изследвания сочат, че на така рекултивирана почва е възможно отглеждането на някои видове житни култури, както и редица храстови тревни и дървесни видове. По-нантатъшна рекултивация предвижда залесяване на терените с дървесни видове присъщи за региона. Биологическата рекултивация обикновенно отнема между 15 и 30 години.
- Използването на открити разработки за стопански цели са обект на строителната рекултивация, която е модификация на техническата. При нея откритите разработки се използват за
насипища на стерилни скали, сметища, водохранилища и спортни съоръжения, складове, парници, горски насаждения и депа за течни отпадъци.
Рекултивацията на насипища със конусовидна или гребеновидна форма чрез покриването им с почвен слой е много скъп и на практика неосъществяем процес. Един от практически възможните начини за подобрение на свойствата на повърхноснтния скален слой съвпадащ с процеса озеленяване е така нареченият “хидропосев”. Процесът хидропосев представлява обогатяване на водна смес със тревни семена, торове и латекс за образуване на повърхностна ципа, която е силно прилепнала за скалния слой и позволява развитието на някои тревни видове, както и редица мъхове.
Рекултивация на нарушени земи от прокарване на проучвателни канавки се изразява в изземането на растително-почвения слой, транспортирането му в предварително изготвени депа и адекватното му съхранение. Засипване на изкопите със скален материал. Задължителното уплътняване на засипания в изкопите скален слой е с цел намаляване на водната ерозия. Следваща стъпка е биологичната рекултивация или пълното възстановяване на растителността и ландшафта, както и строително рекултивационни процеси, като разполагане в канавките на парници, сметища и складове.
Често при сеизмопроучвателни дейности се използват взривни сондажи, които силно увреждат почвеният профил, за това и рекултивацията на такива терени е различна. Взривнте сондажи в сеизмопроучването предизвикват локални нарушения на растително почвения слой и образуване на яма и гребен от изхвърлен скален материал около сондажа. В нарушената от взрива земна повърхност се изкопава канавка, която пресича образувната яма. В канавката над сондажния отвор се поставя кръгъл капак с прикрепен прът, който влиза в сондажа в дълбочна, предпазвайки пласта от свличане и поддаване. След поставяне на капака, канавката се засипва, повърхността се подравнява, уплътнява и озеленява.
Построявнето и оборудването на сондажни площадки, както и самият процес на сондиране, са свързани с редица дейности, които предизвикват отрицателно действие върху околната среда. Дейности като прокарване на пътища, комуникационни и елекрически мрежи и магистрали и водопроводи, всичките свързани с изкопни действия, газови емисии и електромагнитни облъчвания, изземването на хумусния слой и заравяне на площадката, вкопаването на основи, монтиране на машини и сондажни кули, изкопаване на ями за промивни течности и евенуално утайници водят до сериозни увреждания на почвения профил, за това се налага рекултивация на земната повърхност, която е нарушена и замърсена от сондажни работи.
От гледна точка на защита на въздуха, земята и водите, в процеса на сондирането трябва да бъдат осигурени подходящи методи за ликвидиране на замърсените промивни течности.За да се ликвидира замърсената промивна течност, първо трябва да се определи агресивността и токсичността и върху почвата, както и върху повърхностните и подпочвени води. Фактори определящи избора на оптимален начин за ликвидация на сондажни отпадъци са характера на промивните течности, количеството им и химичният им състав.
Стъществено значение за ограничаване на отрицателното въздействие върху природата има намаляването на количеството на промивните течности, което се постига чрез регенериране на промивните течности, почистване на пробивните длета от остатъци от промивката.
Ликвидация на отпадъчни безнефтени продукти се извършва, като се складират в ями в близост до обекта след изземане на хумусния слой. Складиране в дерета след изяснени хидроложки условия и възможността за ерозия, също така и складиране в минни насипища и изоставени разработки.
Третиране и ликвидация на отпадъци с нефтени продукти се извършва, като се складират в утайници разположени в безотточни райони или в големи цистерни. Пречистване с центрофуги или с флотационно преработване. Почистване на замърсени с нефтени продукти бетонни блокове и елементи от сондажните основи чрез изгаряне с горелки, също така и изгарянето на нефтени отпадъци и третирането им след това като отпадъци несъдържащи нефтени продукти.

Етикети: доклад по биология, доклад по екология, реферат по биология, реферат по екология