Въображението е умението да се създават нови представи от представи,които са били продукт на минали възприятия, да се комбинират материали от склада на паметта.
Творчеството е работа на богато въображение.
Видове творчество:
1.Възпроизвеждане – по различни познати елементи – море,пустиня и др.
2.Творческо – продуктът на въображението бива създаден от нас самите;създаване на нещо ново от познати елементи.
3.Фантазия – преобразуване на старите представи в такава степен,че те не могат да бъдат осъществени в действителността.
Въображението се подпомага и развива от богатсвтото на жизнения опит;от материала на темата;от прости и конкретни въпроси във връзка с темата.
Измислицата на въображението трябва да е действена – всичко,което важи за действителния живот, важи и за въображаемия.
Измислицата трябва да е конктретна и реалистична. Магическото „ако“ подпомага въображението – „Какво би било, ако..?“
Измислицата на въображението трябва да е в непрекъсната линия – кинолента на въображението.
Изпълнителят трябва да „види“ в своето въображение всичко,което се разказва в произведението:да „види“ обстановката, да „чуе“ звука,да „усети“ миризмите.
Вижданията трябва да бъдат конкретни и ярки. Те (вижданията) помагат да се вникне в произведението и да се разбере,както и да се кажат репликите вярно и естествено. „Виждането“ прави материала близък и познат, все едно сме присъствали на случката.
Фантазните образи могат да търпят развитие и да се изменят.
Когато фантазният образ няма „сходни“ белези с лично преживявани събития,липсващото в представите и необходимо за възприемането на творбата трябва да се попълни чрез наблюдаване на действителността,четене на книги и др.
В кукления театър:
Актьорът още докато опознава възможностите на куклата трябва да си представи как тя действа на сцената. Той „вижда“ във въображението си как тя „ходи“,“гледа“,“ляга“,“става“ и изобщо как извършва някакво действие.
Актьорът трябва да си представи гледната точка на зрителя,да създаде представа за „израза на куклата“
Образът се ражда от взаимодействието на собствената фантазия на актьора с онези изразни възможности,които той открива непосредствено в куклата и ги превръща чрез действието в нейни изразни средства.
Литература:
1.Дора Рускова – „Кукленото изкуство”
2. Стефан Караджов – „ Поколения в театъра”
3.”Българската сценична реч”
Етикети: Есе за въображението, Реферат за актьорската игра, Реферат за театъра
Този материал съдържа 312 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
