Реферати

1.История и развитие
Патопсихологията на развитието възниква и се разгръща във връзка с проблемите за психическото и социалносто функциониране на децата с ранни и дълбоки биологически дефицити – слухови,зрителни,моторни,дифузни или локални мозъчни увреждания.
Първите преднаучни идеи и концепции в патопсихологията се отнасят до глухите и слепите индивиди.Във философските трудове древногръцкият философ Аристотел, IV в.пр.н.е.,се защитава тезата,че звукът е основен проводник на мисли,а ухото е най-важният орган на познанието.Мисълта може да бъде приета само чрез думи,т.е. не предават мисли.Аристотел утвърждава,че глухотата влияе негативно върху умственото развитие и глухите хора са неспособни на разумна дейност.
През XVI в. Дж.Кардано теоретически обосновава причинната зависимост на глухотата от болестния процес,а на немотата от глухотата.Разкриват се предпоставки за овладяване на умения за четене и писане,при използване на съхранените анализатори и за културното развитие на глухонемите.

Нарастналият интерес към биологичните закономерности през XVII в. стимулира опитите за проучване на биологичната компенсация при глухи и слепи.Постулира се,че глухите имат вродено по-голяма острота на зрението,което трябва да се използва в тяхното обучение и социализация.През 1620г. Хуан Пабло Бонет в своите трудове търси начини за заместване на липсващото сетиво с други.

През XVIIIв. предмет на проучване стават проблемите,свързани с формирането на знания за реалния свят и лингвистичното развитие. В трудовете на Денис Дидерот се анализира познавателното и езиково развитие на слепите и глухите от гледна точка на физическите предпоставки.Обосновава се възможността за компенсация в обучението и общуването.

През втората половина на XVIIIIв. и началото на XIX в. се наблюдава диференциация на обучението според индивидуалните особености на децата.Възникват първите специализирани обществени училища за глухи и слепи във Франция.Дискутира се проблемът за устната,писмената,дакилната и жестовата реч.Утвърждават се две концепции за езиково развитие – мимичен и орален метод.

В „Мимичния метод“ жестовата реч се приема като основно средство за общуване и обучение на глухите деца,и че тя трябва да послужи за база за овладяването на словесния език.
В „Чистия орален метод“ се отхвърля това схващане и се издига тезата,че мисленето на глухите е възможно само в устната реч и затова обучението трябва да започва с нея и да се осъществява с нейното посредничество.
Независимо от споровете и противоречията между двете системи,чистият устен метод(оралния метод) надделява в практиката и през 1884г. се налага като основен метод в обучението и че то трябва да се провежда чрез устна реч.

През 70-те години на 20ти век се наблюдава своеобразна революция в психологическия подход към глухотата,,свързана предимно с постиженията в психолингвистиката.Научно обоснованото диференциране на понятията „реч“ и „език“(до преди това е нямало такова) стимулират изследванията върху жестовата комуникация на глухите хора.Утвърждава се жестовият(знаковият) език на глухите за равностоен на словесните езици както в комуникацията,така и в познанието и саморегулацията на човека.

Съвременните изследователи интерпретират в нова светлина понятието „глухота“.Налага се ясно разграничаване на понятията „слухово увредени“ и „глухи“ деца.Педагозите и психолозите определят като глухи тези,чийто слух е недостатъчн,за да обслужва ежедневните социални хужди на детето и най-вече речевата комуникация.

Може да се приеме,че понятието „слухово-речева рехабилитация“ има по-диференциращ характер от понятието „глухота“ и насочва към по-съществените аспекти на развитието.Слухово-речевата патология е типична характеристика за деца с вродена или рано придобита значителна и дълбока слухова загуба ( над 70 дб).Тези деца следва ясно да се отграничат от другите категории деца и възрастни с увреден слух.В научната литература именно за тях се използва понятието „глухи“,а като житейско понятие – „глухонеми“.

2.Същност
Слухово-речевата рехабилитация се занимава със закономерностите в обучението,възпитанието и рехабилитацията на децата със слухови увреждания.Въз основа на степента на слуховите увреждания те се делят на следните групи:
а)Деца със социално адекватен слух – чуваемост от 0 до 30 дб
б)Слабочуващи – от 30 до 50 дб
в)Практически глухи – от 60 до 80 дб
г)Глухи – над 80 дб

За нуждите на обучението професионалистите използват и друга класификация,където слуховите увреждания се делят на Вродени и Придобити.При обучението на децата с увреден слух се използва жестомимична реч,което най-общо означава един жест-една дума и Дактил-един знак-една буква.Благодарение на специалистите тези деца могат да овладеят и говорната реч.

3.Обект – всички хора,които имат проблеми със слуха и със говора в следствие на това.

4.Проблеми
-Достъпът до информация
-Затруднена комуникация
-Затруднено ориентиране

-Артикулационни нарушения
-Психични разтройства при хората с увреден слух
-Алалия – отсъствие или грубо недоразвитие на речта.
-сензорна алалия – за някои звукове има частично понижено чуване – ту се чуват,ту не се чуват.
Децата с алалия имат ясен и изразителен глас.
-Вербална диспарксия – трудности във волевото програмиране, комбиниране, организиране, съгласуване и продуциране на говорни звукове.
-и други …

5.Начини за решаване на проблемите
(за предпочитане е от ранна детска възраст )
-Формиране на умения и навици за правилното речево дишане
-Развитие на гласа при деца с увреден слух в доучилищна възраст
-Жестов език: орален и импланти
-и други…

6.Тренинги и други техники
- Билингвизъм – метод за обучение на деца с увреден слух на 2 езика ( например 2 вида жестов език,2 различни говорни езика и тн.)
-Различни модели на интегрирано обучение на децата със слухови нарушения и видове интеграция – тотална,в определена училищна възраст, канадски модел, комбинирана интеграция, обърната, частична, специални класове в масовите училища.
-Арт-методи при комуникативни нарушения на развитието (в логопедията) – рисуване, моделиране,  жестове, пеене, действие с пръстите на ръцете,движения на тялото и тн.
-Опити и начин за психоанализ и изследване на личността на деца с увреден слух чрез рисуването картини от децата със слухови затруднения.