Реферати

Софроний Врачански / поп Стойко Владиславов / е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. В продължение на 30 г. е духовник, учител и книжовник в гр. Котел. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на „История славянобългарска”, първият от които през 1765 г.. този факт, както и срещата му с Паисий, остават премълчани в автобиографичната му изповед. Преписа на „Историята” завещава за вечни времена на котленския храм „Св. Петър и Павел”. Втория препис прави през 1871 г. за собствено ползване.
След двегодишна служба като свещеник в карнобатските села /1792 – 1794 /, се замонашва и за кратко време е игумен на Капиновския манастир. На 17 септември 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ под името Софроний.. това са години на хаос в епархията, предизвикан от кърджалиите и войските на видинския паша Осман Пазвантоглу. Поради невъзможността да упражнява задълженията си, напуска поста през 1803 г. , напуска Враца и се установява във Видин, малко след което се оттегля в Румъния.Там е радушно посрещнат от светските и църковни власти.
Съдейства за мисията на Иван Замбин и Атанас Некович /1804/ в Санкт Петербург да изложат желанието на българското население да се постави под височайшето покровителство на руския цар.
През Руско-турската война /1806 – 1812/ Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българската кауза. С активното му участие в хода на войната от български доброволци, сражаващи се на страната на руснаците, се формира отделна бойна единица – Българска земска войска.
Съставя два ръкописни нравоучителни сборника /наречени видински/. Отпечатва преводно – компилативния сборник „Кириакодромион, сиреч Неделник” през 1806 г. Това е първата печатна книга на новобългарски език. Създава първата светска художествена творба в нашата литература – автобиографията „Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за пръв път от Георги Раковски във в. „Дунавски лебед” през 1861 г.

Като бележит възрожденски писател, общественик, просветител, Софроний поема пътя на борбата за утвърждаване на националното самосъзнание у българите, за изграждането на базата на народния език и писменост, култура, религия, историческо минало.
Софроний Врачански отстоява своите политически разбирания със съзнанието, че е представител на цялата славянска общност. Политическата му програма предвижда извоюване на политическа автономия на България с решителната подкрепа на Русия. Във възванието към българския народ от 1810 г. са заложени някои от основните схващания на автора за разрешаването на българския национален въпрос. Всички българи са призовани да оказват пълно съдействие на руските войски, но и да стоят далеч от фронта на бойните действия, защото смята, че българската свобода се крепи на руските щикове.
В т.нар. „Молба”, изготвена от Софроний Врачански и представена на М. Кутузов на 29 май 1811 г., от името на всички българи-преселници в дунавските княжества, са набелязани мерките, които трябва да предприеме руското правителство за получаване на статут на автономия и възможност за собствено етническо развитие на българите във Влашко, под върховната власт на руския император. Тази „Молба” е първата политическа програма на българската емиграция за разрешаване на българския политически въпрос през Възраждането, тъй като се призовава и земите по левия бряг на р. Дунав да бъдат поставени под властта на руския император.
От политическия кръг дейци около Софроний през 1813 г. е изготвено възвание до българския народ, което дава представа за идеите на Софрониевите съмишленици, работещи за националното освобождение на България. Негова важна особеност е, че то е предназначено за „моя род и моите любезни съотечественици”; в него са въплътени опитите за активизиране на съпротивителните сили на българския народ срещу Османската власт.
Тясно свързан с политическата идеология на Софроний е и преводът му на „Театрон политикон” от Амвросий Марлиам. Чрез него възрожденецът желае да даде възможност на българите да се запознаят с основните принципи на най-добрата според него форма на държавно управление – монархията. С тази творба се отправя и призив към онези, които ще се издигнат в общественото си положение, да се ръководят в своите мисли и дела от принципите за организация и управление на държавата, изложени в неговия „Театрон политикон, сиреч гражданское позорище”. Като се има предвид политическата ситуация на Балканите вследствие на Руско-турската война от 1806 – 1812 г., може да се твърди, че Софроний дава на българското общество едно надеждно помагало, на основата на което може да бъде изградена една справедлива държава в Нова България.
Приемствеността във възгледите на Паисий и Софроний за държавата и нейното управление формира идеята за българската държавност. Техните усилия успяват да вложат в думата „освобождение” много по-конкретен смисъл за българите – не само премахване на гръцката духовна власт, не само премахване на политическото господство на османските турци, но и възстановяване на българската държава в нейните етнически граници и утвърждаването на българската държавност на основата на българските традиции.

Етикети: доклад по история, Реферат по история