Реферати

І. Същност

Социалният конфликт е обществено явление. По своята същност той представлява остър сблъсък, противопоставяне, стълкновение, инцидент между личности, между социални групи, между обществено-политически организации, както и между отделни държави. Сблъсъкът между социалните субекти може да се реализира чрез мирни средства (срещи, дискусии, защита на собствени позиции в медиите). Конфликта може да се реализира и чрез протестни действия (шествия, митинги, демонстрации, стачки). На трето място с военни средства и чрез терористични актове.
Социалните конфликти в икономиката са явления, които възникват в икономическата сфера, в икономическите отношения между хората. Причините за тяхната поява са трудово-производствените и икономическите отношения. Те се реализират единствено между икономическите субекти в обществото и оказват влияние върху производствената и икономическата дейност, като имат конкретни икономически, социални, религиозни, национални и международни последици.

ІІ. Характерни черти.

1. Конфликтът винаги отразява противоположност, противоречие на интересите, свързани със степента на заплащане, трудови и битови условия.
2. Конфликтът винаги се реализира най-малко между две страни.
3. Конфликтът винаги се проявява чрез поведението на участниците в него. Поведение, свързано със защита на собствените интереси и нанасяне на вреда или неутрализиране на чужди интереси.
4. Конфликтът се свързва реално винаги с противоположни или противостоящи си групи, но винаги тези групи са с единни вътрешни интереси.
5. Конфликтът винаги има публичен характер – не може да се говори за социален конфликт, ако той не стане обект на обществен дебат, на обществено обсъждане. Публичният характер на конфликта се свързва и с факта, че всяка от страните, участващи в конфликта се стреми да докаже пред обществото правотата на своите искания, да привлече обществото към каузата на своите искания.

ІІІ. Видове конфликти.

В икономиката се формират две основни групи. Първата се формира в зависимост от съдържанието и обществената област, в която се проявява конфликта. Към тази група се отнасят:
- трудово-производствените – възникнали в процеса на труда и трудовите взаимоотношения, по повод на тродо-правните въпроси;
- икономически – възникват по повод на нерешени проблеми с работната заплата, с цените, с печалбата, с паричните обезщетения;
- социално-битови – свързани са с нерешени проблеми в битовото осигуряване (жилищно настаняване, търговско обслужване, транспорт, търговия);
- социално-психологически – свързани са със създаването на социално-психологически микроклимат да се работи заедно, да се работи в екип;
- управленчески – предизвикани от неправилни управленчески решения, взети от работодателя или мениджъра и адресирани към техните подчинени.
Втората група конфликти се определя според социалните субекти:
- междуличностни конфликти;
- между личност и група;
- междугрупови конфликти;
- между обществено-политически организации.

ІV. Етапи в развитието на конфликта.

1. Възникване на конфликта – потенциално натрупаната отрицателна енергия става реалност. Това е етапът, през който участниците в конфликта открито заявяват своите интереси, своите стремежи, своите цели и започват да водят борба за тяхната защита.
2. Разрастване на конфликта в широчина – конфликта се масовизира, все повече работници и служители се присъединяват към него, но и вземат страна по този конфликт.
3. Разрастване в йерархията – означава, че със задълбочаване на конфликта все повече управленчески органи от управленческата структура се ангажират с неговото разрешаване.
4. Разширяване предмета на конфликта – задълбочаването на конфликта. Страните, участващи в него започват да използват нови доводи, информация, да припомнят стари или нерешени проблеми, с които предмета на конфликта нараства.
5. Усложняване в дълбочина – означава, че със задълбочаването на конфликта, последиците от него стават все по-непредсказуеми и по-сериозни за участващите страни и са свързани със загуба на време, ограничаване на производствените мощности, освобождаване на кадри, финансови загуби, спиране на производството.
6. Завършване и край на конфликта – всеки конфликт има край. Но колкото по-дълго тлее даден конфликт, и през колкото повече етапи преминава, толкова разрешаването му е по-трудно и последиците от него са по-тежки.
7. Разрешаване на конфликта
– със съгласие и споразумение е възможен, когато участващите страни взаимно признават легитимността на своите искания и поемат определени задължения за неговото разрешаване;
– с компромис – когато едната от страните доброволно се откаже от част от своите искания, преценявайки, че тя не може реално да ги получи и за да не загуби всичко прави компромис, макар и неудовлетворена;
– с принуда – когато едната от страните е съсредоточила в себе си основните икономически, управленски, административни, финансови ресурси, които й предоставят възможността тя да налага своето мнение над останалите;
– с арбитражно решение – тогава, когато страните, участващи в конфликта не могат самостоятелно да разрешат възникналия конфликт и те се отнасят към трета, неангажирана в конфликта страна, наречена арбитър. Решенията на арбитъра по конфликта са задължителни за изпълнение;
– с неуспех – резултатите от конфликта неудовлетворяват нито една от страните. За неуспех се приема и прекратяването на конфликта от съда или по-висшестоящата организация.

Етикети: доклад по икономика, доклад по социология, реферат по икономика, реферат по социология