Реферати

“Процесът на обсъждане е част от решението”
Проф. Дж.Сакс

Както твърди Reuben R. Mc Daniel “Несигурните времена на здравните грижи не са резултат на икономически и политически натиск, както изглежда на пръв поглед. По скоро това е резултат от квантовото и хаотично естество на света. Това естество понякога е изразено като икономическа несигурност, а нерядко – като технологична несигурност или като несигурност, произтичаща от човешко състояние…… Днешната наука ни учи, че тези изяви се коренят в по-дълбока и по-фундаментална несигурност, която идва от естеството на света.”
Това на пръв поглед звучи твърде странно от гледна точка на нашите класически представи за света като познаваем, детерминиран и предсказуем. В същото време обаче, наблюдението на глобално произтичащите процеси не само в полето на здравните грижи, а и в полето на икономиката, политиката и т.н. насочва именно към тези изводи.
Съвременният научен модел за естеството на света, в който е заложена наблюдаваната несигурност, с едни или други проявления, идва от теорията за хаоса и квантовата теория. Тези теории ни внушават, че е най-добре да се разделим с традиционните убеждения за света като познаваем, предсказуем и детерминиран с всички произтичащи от това представи за естеството на наблюдаваните процеси и механизмите, които движат или блокират развитието на системите и организациите.
Заглавието на настоящето есе е риторично, защото оцеляването би трябвало да бъде функция на развитието, а не негова алтернатива.
Алтернативността в нашите условия произтича от специфичния ход на българското социално-историческо време / по-близко или по-далечно/, което е било неравномерно / скокове напред, последвани от застой или връщане назад/ и с нарушен континуитет.
Две са основните причини за това: липсата на време за равномерно, постъпателно развитие, както и налагане на промените отвън, а не тяхното естествено възникване “отвътре”, като функция на саморазвитието. При такива обстоятелства се мобилизират ригидни поведенчески схеми, целящи запазване на статуквото посредством пасивно противопоставяне на промените или мимикрия на промени. Това е стратегията за оцеляване, валидна за нашите дадености – не оцеляване посредством развитие, а оцеляване посредством заобикаляне или обезмисляне на промените.
Ако си представим оцеляването и развитието като две равнини, пресичащи се под прав ъгъл, то хоризонталната равнина на оцеляването не се движи нагоре, а разширява хоризонталната си екстензия, посредством което въвлича все по-голям арсенал от исторически възникнали поведенчески схеми за оцеляване.
От гледна точка на теорията за хаоса и квантовата теория, обяснението е, че системата се стреми към стабилност и прави всичко възможно да не бъде извадена от това състояние. В същото време, според тези теории подреденият Нютонов свят е фикция и организациите, стремящи се към оцеляване трябва да се откажат от обсесията си за стабилност и контрол. Ревалентното състояние на организациите, целящи фундаментални промени е НЕСТАБИЛНОСТТА, което е различно състояние както от стабилността, така и от хаоса. Докато стабилността се самоподдържа посредством негативна обратна връзка, то нестабилността ползва позитивната обратна връзка, при което възникващите малки промени акумулират и “експлодират” в значими промени.
Тъй като необходимите промени в здравните грижи имат фундаментален характер и тяхното реализиране трябва да стане в не особено благоприятните условия на минали и настоящи дадености, то шансът за промяна би бил функция по-скоро на недрадиционни теоритични модели и лидерски умения.
Теорията на хаоса, например, дава прозрения за естеството на сложни адаптивни системи, каквито са организациите за здравни грижи, които едновременно реагират чрез обратна връзка и чрез изпреварваща връзка и освен това оперират в турбулентна среда. Квантовата теория от своя страна обръща внимание на непредсказуемостта на света и на причинно-следствените отношения. В тази светлина нетрадиционните мениджърски знания и умения се оказват неефикасни. Неверни се оказват и следните четири традиционни парадигми:
1. Големият резултат има голяма причина;
2. Ако мениджърът идентифицира нуждите на работата, той може да използва това знание, за въздействие върху работниците, за да се промени организацията;
3. Всяка личност трябва да има ясно дефинирана роля или професионална характеристика и да ограничи професионалното си поведение до тази роля;
4. Без предварително “твърдо” знание и планиране на хода на бъдещото развитие / реформа/ и на неговия краен резултат, не трябва да започваме.
Според съвременния стратегически мениджмънт, основан на теорията на хаоса и квантовата теория, тези твърдения изглеждат така:
1. големият ефект може да бъде функция на акумулирането на незначителни на пръв поглед причини. Малките незабележими различия в началното състояние на организациите могат да доведат до големи различия в бъдещото им състояние;
2. Качеството на връзките между работниците в една организация е по-важно от качеството на всеки един поотделно. Стратегическият ръководител трябва да мениджира преди всичко системите от връзки между работниците, отколкото да мениджира работниците поотделно;
3. Всеки трябва да познава работата на всеки и да е отговорен за всичко. Изразът “ това не е моя работа” е неприемлив;
4. Ние не можем “твърдо” да прогнозираме и планираме хода на процесите на развитието, защото те са фундаментално непредвидими. По-скоро трябва да се научим внимателно да наблюдаваме и да получаваме познание в реално време за това, което се случва. Това ще ни помогне да бъдем максимално гъвкави и адаптивни спрямо реалностите вътре и вън от развиващата се система.
Успешното развитие на здравната реформа в България се нуждае както от адекватни обяснителни теоритични модели и от демитологизиране на основни традиционни парадигми, така и от нови знания и умения за стратегическо мениджиране. В противен случай, рискът от противопоставяне на оцеляването и развитието ще бъде висок.

Етикети: доклад по мениджмънт, реферат по икономика, реферат по мениджмънт