Реферати

1.Определение и същност на здравната политика.Цели на здравната политика.

Здравната политика се разглежда като неотменима част на социалната политика.В буквален смисъл политиката означава държавни дела.По същество политиката е обществено насочване и регулиране дейността на хората и социалните групи за достигане на определени значими цели.
Здравната политика е специфичен аспект и елемент на социалнатаполитика.Основната цел на социалната политика е социална сигурност на населението, а основната цел на здравната политика е постигането на здравна сигурност на обществото.
Здравната сигурност на обществото е система от норми,институции, дейност и отношения, целенасочени към мксимално възможна равнопоставеност в шансовете на гражданите за гарантиране на тяхното здраве, съответно до достъпа им до здравни услуги с високо качество.
Здравната сигурност е решаващ фактор за качеството на живота в дадено общество.В този смисъл явно недостатъчни и остарели са традиционните усилия за подобряване само на отделни медикостатистически показатели./обща смъртност, средна продължителност на живот и др./
Здравната политика е система от дългосрочни официални решения за опазване на здравето, чрез които се оценява доколко многобройните дейности и инициативи, свързани със здравето са приемливи относно преследваните цели и средства за осъществяването им.Тя е официално становище по значимите проблеми на здравето и пътищата за тяхното решаване.
В реализирането на тези становища се ангажират здравните служби и други обществени сектори , чиято дейност има отношение към здравето на населението.
Когато се говори за здравна политика в подтекст се разбира обществена здравна политика, т.е. приемливостта на дадени здравнополитически решения се оценява от гледна точка на обществените потребности, цели и интереси.
В зависимост от нивото се използват по-конкретизирани термини като национална здравна политика, регионална и общинска здравна политика.Говори се също за лекарствена политика, политика на болничното дело,здравословна обществена политика и др.
Решенията на здравната политика са ответна реакция на общата и социална политика в дадена страна или регион.Отсъствието на решения трябва да се приема като елемент на здравната политика, който по определен начин може да влияе върху индивидуалното и общественото здраве.
Здравната политика е свързана с понятията стратегия и мениджмънт.Много често политика и стратегия се употребяват като синоними.Някои автори са склонни да разглеждат политиката като висше ниво на мениджмънт.
Стратегията отразява преди всичко крайната цел, която е водеща , дългосрочна цел.Политиката отразява задачите за постигането на тази крайна цел.Мениджмънтът представлява реализация на политиката чрез специфични управленски технологии.
Политиката се отнася към главните , кардинални решения, а мениджмънтът се ориентира към ежедневната дейност.Здравният мениджмънт е здравна политика в действие.

2.Принципи на здравната политика

Изграждането на здравната политика е сложен и противоречив процес.В основата на здравната политика стоят традиционни принципи ,свързани главно с хуманните принципи на медицината-справедливост,медицинска етика, права и информираност на пациента,достъпност,здравословен стил на живот.За да се изгради ефективна здравна политика са нужни не само социално-хуманни принципи, но и принципи с матодологичен и организационно-технологичен аспект.
-В методологичен план главна роля за изграждането на здравната политика имат следните три принципа:
-приоритетност:Множеството проблеми в здравеопазването трябва да бъдат опростени и сведени до няколко проблема с ключова важност.За да има ефективна здравна политика приоритетите трябва да бъдат пределно ясни и надеждно обосновани.
-реалистичност:За да бъдат следвани приоритетитена здравната политика са нужни сигурни предпоставки за тяхното осъществяване – ресурсни, политически, културни, етични, психологически, управленски.Здравно-политическите решения следва да се основоват на съчетаването на нужното /здравни потребности/, възможното/ресурси/, желаното/обществени очаквания/ и полезното/технологии с доказана ефективност/.
-нов универсализъм:В рамките на първичната здравна помощ, целта на програмата „Здраве за всички” , изисква да се извършват не само най-простите базови здравни услуги за относително по-бедните слоеве.Трябва да се осигурят висококачествени основни помощи, отговарящи на критериите за ефективност, икономическа и социална приемливост.Отговорностто за националните здравни системи лежи върху правителствата, които со длъжни да привличат и координират всички обществени и частни сектори за решаването на въпроси, свързани със здравеопазването.Здравето на населението винаги е национален приоритет.
-В организационно-технологичен план в контекста на глобалната стратегия на СЗО са очертани следните принципи на Европейската здравна политика:
-справедливост:-равни шансове за всички хора за пълно реализиране на своя здравен потенциал
-добре информирано и мотивирано население:-участващо в определянето на приоритетите.Това изисква виоко развито здравно самосъзнание.
-етични критерии:необходими са при вземане решения, за осигуряване правата на пациента и провеждането на организационни промени.
-промоция на здравето:-акцент върху позитивното здраве
-първични здравни грижи:-основата на цялата национална здравна система
-междусекторно партньорство за здраве:-сътрудничество между правителствени институции и неправителствени организации, синдикати и т.н.

3.Типове и нива на здравната политика.

Основен критерий за класифициране на зравната политика са нейните цели и приоритети.Каквито са здравните приоритети в една страна , такава е нейната здравна политика.
В миналото основен приоритет в нашата здравна политика бе увеличаване броя на болниците, на болничните легла, на лекарите и медицинския персонал, броя на тясно специализираните звена и др.
Сегашната здравна реформа се стреми към преориентация на нови приоритети към гарантирани първични здравни грижи, качество и ефективност на здравните услуги, повишена отговорност за здравето.
При извършване на здравна реформа в една страна , се извършва и промяна на типа здравна политика.
В съвременния свят се наблюдават различни типове здравна политика в зависимост от нейната ориентация и широтата на подходите към здравните проблеми.
Различават се четири нива на здравна политика:
-национално
-регионално
-общинско/локално/
-интитуционално/ в отделна болница, медицински център и др./

4.Здравословна обществена политика.

Успоредно с термина здравна политика , все по-често се използва терминът здравословна обществена политика.Разликата между тези два термина е в това , че не винаги здравната политика се занимава със здравето, тя не винаги е здравословна политика.
Експертите подчертават , че като правило съществуващите министерства на здравеопазването са фактически министерства за медицинско обслужване, за осигуряване на лечебно ориентирана дейност и не са стратегически заинтересовани от общественото здраве.
Новият тип здравна политика е координирана мустисекторна политика за постигане на справедливост в здравето.
В традиционния смисъл , здравната политика се разглежда като част от правителствена политика, която се отнася до финансирането и осигуряването на здравното обслужване.Тя се означава още и с термина традиционен тип здравна политика.
Здравословната обществена политика по принцип си поставя по-дългосрочни цели.Тя си поставя мащабни задачи /по-добро здраве за цялото население/ и търси пътища за осъществяването им.
При здравословната обществена политика отговорността за здравето лежи върху цялото правителство, тъй като едно министерство на здравеопазването сомо е безпомощно да реши генералните здравни проблеми на нацията.
Здравословната обществена политика се означава още и с други термини-нов тип здравна политика, координираща здравословна политика, ново обществено здравеопазване или политика за промоция на здравето.
Независимо от това терминологично разнообразие в контекста за здравословна обществена политика се разбира, че това е обществена политика която трябва да бъде положителен фактор за здравето.

5.Базова структура на здравната политика.

Състои си от две главни структури:
А. Дескриптивна/описателна, аналитична, диагностична/
Б.Прескриптивна/приложна, интервенираща, инструментална/
Логически дескриптивната предхожда прескиптивната, така както в дейността на лекаря диагнозота предхожда рецептата.Дескриптивната част е абсолютно необходима и неотменима-нейната липса бе била слабост в здравната политика, каквато би била липсата на диагноза в клиничната практика на лекаря.

За съжаление в досегашната практика, вниманието на здравните политици е насочено предимно към прескриптивната част и по-точно към дескриптивната част са подценявани или игнорирани.
Останалите важни елементи от дескриптивната част са подценявани или игнорирани.
От голямо значение за здравната политика е не само определянето на целите , но те трябва да бъдат подредени по приоритет.Изходно място в структурата заема елементът „ фактори на здравето”.Подценяването на този елемент ще доведе до неефективни решения.Необходимо е да се изследват следните фактори на здравето:
-демографски /нарастваща смъртност, проблимът за старите хора и др./
-социална среда / условия на бит и труд, семейство, комуникации/
-физическа среда /замърсяване на въздух, вода и др./
-начин на живот /рисково поведение/
-здравеопазна система /управленска култура, качество на здравното обслужване, ресурси, недостиг или пренасищане с персонал и др./
Всяка съвременна здравна политика трябва да умее да обхване всички елементи от своята структура.
В много страни здравната политика поставя акцент върху някои все още подценявани свои елементи като фактори на здравето, здравни потребности, промоция на здравето, социална подкрепа.
Решаването на здравните проблеми на нацията, налагат един значително по-широк подход в здравната политика, особено в период на промяна в здравната система.

6.Участници в определянето на здравната политика.

Здравната политика е насочена към потребността от здравно благополучие и здравна сигрност на обществото, затова при вземане на здравнополитически решения участват отговорни институции като:
-правителство
-парламент -пилитически партии
-съсловни организации и синдикати
-заинтересовани обществени групи
Всеки от тези участници изхожда от определени мотиви и интереси.Проблемът е в постигането на баланс и съподчинение на мотивите и интересите на различните участници с оглед на национална здравна политика.В тази насока специална роля се отрежда на компетентните анализи на на експерти здравни политолози.

7.Фактори и критерии на реалистичната здравна политика

Много проучвания показаха, че здравето е резултат от въздействието на сложен комплекс фактори, само един от които е прякото медицинско обслужване.Наблюденията показаха, че неадекватното й използване може да влияе върху здравето.
Четири са водещите фактори на здравето:
-стил на живот
-наследственост
-околна среда
-медицинско обслужване
Най-голям принос за здравето заема стилът на живот /50%/ , на второ място е медицинското обслужване /10%/.Затова новата ориентация на здравната политика надхвърля рамките на медицинския детерминизъм и се базира върху широк интегрален подход към ресурсите и реалната ефективност на здравното обслужване.
Когато се говори за здравна политика , трябва да се разбира , че тя не е абстрактна величина.Тя е подвижна и конкретна.Не може да има един единствен здравно-политически модел.За да бъде приложим в конкретна страна или регион, всеки модел се нуждае ог конкретни критерии, т.е. от конкретни ограничители.
Този изходен принцип е особено актуален в условията на всеобщите здравни реформи.За изграждането на една реалистична действена здравна политика не е достатъчна добрата обща политическа воля.
Реализмът на здравната политика е най-силно-гарантиран, когато е заложен още при формирането на нейната изходна концепция.

8.Внедряване на здравната политика.

Обосноваването и формулирането на здравната политика е важно, но практиката показва, че дори идеалните здравно-политически решения могат да претърпят провал.Най-често това се случва, когато практическото внедряване на здравната политика се е приемало за нещо автоматично и е било оставяно изцяло и независимо на администраторите.
Както подчертават експертите, образува се вакуум между началното решение и резултатите и това превръща внедряването на здравната политика в особено значима фаза.
Мониторингът и анализът на внедряването на здравно-политическите решения показват причините, противоречията и мотивите за успеха или неуспеха в практическото приложение на тези решения.
В цялостния здравнополитически процес е важно не само формулирането и началното възприемане на дадена политика, но и нейното внедряване в закон, организационен модел, професионална и управленска култура.
Експертите считат, че здравните администратори, като изпълнители на здравната политика се оказват неподготвени за посрещането на новите нестандартни решения.Те все още използват методи и инструменти от друго отминало вече време, с други потребности и приоритети.
Голяма част от здравните политики не се успешни именно в праткическото си приложение.
Затова е трудно и обяснението на провала на една здравна политика, чието формулиране е било перфектно.
Счита се , че внедряването не е неутрален автоматичен процеси дийстващите субекти не са пасивни изпълнители.Те имат определено мнение и отношение към взетите здравно-политически решения.В този смисъл изпълнителят е своеобразен здравен политик и решението никога не е окончателно.В процеса на самото внедряване могат да се наложат коригиращи здравнополитически решения или някои иначе добре формулирани решения при практическото им прилагане да породят непредвидени проблеми.
От модерния здравен политик се изисква не само умение да формулира концепции и макрорешения, но също така да прогнозира и управлява тяхното успешно реализиране в практиката на здравеопазването.

9.Междусекторно сътрудничество в здравната политика

Сътредничеството между различните сектори на обществения живот е главно условие за здравословната обществена политика.Това налага широко обществено участие при вземането на здравнополитически решения.
В същото време функциите и отговорностите за тези решения трябва да се конкретизират и институционализират, като не се разводняват за посочения мултисекторен характер.Затова здравословната обществена политика се определя и като секторна политика, специфично насочена към промоция на здравето.
Новият тип здравна политика , независимо , че се базира на мулти-секторен подход, се управлява от един правителствен сектор, упълномощен да преодолява традиционните граници между различните ведомства и министерства.Тя е обединяващата идея, която свързва отделните обществено-политически сектори чрез отговорността и грижата за здравето.Здравословната обществена политика търси да разшири отговорността за здравето върху правителството като цяло, както и върху другите обществени сектори /напр. Неправителствени организацииТова означава да се възприеме и внедри междусекторния подход към здравната проблематика.
Проучванията обаче в различни стани показват, че междусекторното сътрудничество в здравнополитическите решения е възможно само , ако са налице достатъчни политически ангажименти и един специално оторизиран орган за координация.Това не винаги се оказва лесно.Наблюдава се определена резистентност от страна на различни министерства и служебни лица относно междусекторното сътрудничество.
Като главни бариери на междусекторното сътрудничество се посочват:
-Отсъствие на политическа воля и ангажименти на висшите административни нива
-Конкуриращи се интереси
-Разпределение на властите между националното и регионалното ниво
-Неадекватно обществено участие
-Недостатъчна роля на масмедиите
-Напрежение между традиционните централизирани и децентрализирани подходи
-Тесен обсег на власт на Министерството на здравеопазването
Последната от посочените бариери е особено силна при недостатъчно мащабно здравно законодателство и в периоди на структурни промени в правителствата.Министерството на здравеопазването не винаги е категорично изявен орган на здравеопазната власт във взаимоотношенията си с други ведомства /напр.министерство на околната среда, министерство на образованието, министерство на земеделието и др./.
За стимулиране на междусекторното сътрудничество се препоръчва инициаторът на подобна политика да анализира внимателно вероятността за изпълнимост на предвижданата програма за сътрудничество.Необходимо е да се изясни доколко другите сектори биха желели да се включат в подобна програма, да се съобрази тяхната мотивация и политическите възможности.

10.Приоритети и подходи за определянето им

Основен елемент в структурата на здравната политика са приоритетите.Изкуството на здравния политик е преди всичко в определянето на здравните приоритети.Липсата на пределно ясни приоритети може да се окаже сериозна бариера за успеха на здравната реформа.
Приоритетите отразяват предимствата , ориентацията на вниманието и на ресурсите в дадена посока, която е определена и възприета като особено значима за здравната система.
Разграничават се три типа здравни приоритети:
-Значими здравни проблеми, изискващи предимствено решаване /напр.ниска здравна култура на пациентите, висока заболеваемост сред детското население и др./
-Значими сектории дейности на здравната система, изискващи предимствено развитие /напр.първични здравни грижи, детско здравеопазване, промоция на здравето и др./
-групи от населението, изискващи предимствено гарантиране на здравни грижи /напр.млади семейства, ученици, работещи в условия на повишен риск и др./
Генерален критерий за определяне на приоритетите са здравния статус на населението в тяхната динамика.Свързани с този генерален критерий и подчинени на него са следните три критерия:
-Начални ресурси на здравеопазването
-Очаквания и предпочитания на населението
-Степен на доказана ефективност на дадени здравни дейности
Определянето на приоритетите се основава на четири взаимосвързани критерия, отразяващи единството на нужното, възможното, желаното и полезното.
В много случаи медиите, общественото мнение, заинтересованите групи и др. създават псевдокритерии, респ.псевдоприоритети и разграничаването на истинските критерии на здравните приоритети се затруднява.
Практически подходи при определяне на приоритетите в здравеопазването:
1.епидемиологичен подход-предимствена ориентация съобразно разпространението на различните заболявания сред определени контингенти от населението / напр. Сърдечно-съдови заболявания, травматизъм и др./
2.рисков подход- ориентация към групи от населението с повишен риск за заболяване /напр. Динамично наблюдение на бременни, на генетично увредени деца и др./
3.възрастов подход- ориентация към специфични възрастови групи /напр. Психично здраве на подрастващи, превенция на миокарден инфаркт у мъжете на възраст под 40 год. И др./
4.социална и икономическа значимост-ориентация съобразно социалния ефект от дадени здравни дейности /напр.промоция на здравето и здравно възпитание, сексуално възпитание, развитие на трудова дисциплина и др./
За да бъде обективно и добре обосновано определянето на приоритетите е нужна разнообразна информация /епидемиологична, социално-медицинска, демографска, икономическа и др./, каквато ,за съжаление почти липсва в официалните отчетни данни за здравеопазването.Такава информация може да се получи чрез специално програмирани изследвания, коита най-често са фрагментирани, не са системно планирани и носят епизодичен характер.
С използването на тези различни подходи е възможно да се определят множество приоритети, което на практика означава липса на приоритети.Затова е необходимо броя на приоритетите да бъде сведен до минимум , като всеки набелязан приоритет се оценява интегрирано чрез съчетаване на различните посочени по-горе подходи.
Няма научно разработена технология за съчетано използване на критериите.За практически цели се използват следните препоръки:
-Здравните потребности са водещ критерий,всички останали критетий имат второстепенно значение
-Съчетаването на различните критерии с оглед тяхното подреждане по приоритетност е преди всичко въпрос на виждане на вземащия управленско решение
-Може да има различия в ранговото място на приоритетите на национално и общинско ниво
-Нужно е да се разграничават краткосрочните от дългосрочните приоритети,първостепенните от второстепенните приоритети
-Интегрален израз на водещите дългосрочни приоритети на микрониво следва да бъде базовият пакек здравни услуги
-Интегрален израз на водещите дългосрочни приоритети на макро ниво следва да бъде Националната здравна карта на България
В момента , в условията на плурализъм в здравеопазването е наложен монизъм на националните здравни приоритети.Това означава , че функцията за определяне на националните здравни приоритети и за контрол върху тяхното реализиране е функция единствено на държавната власт, респ. На Министерството на здравеопазването.
На второ място , че възприетите национални здравни приоритети са решаващ ориентир и критерий за приемливост и развитие, от една страна на всички елементи на националната здравна система, от друга на регионалните и локалните здравни приоритети.
Здравно-политическите приоритети са дългосрочни / минимум 10-12 год./ , в рамките на които се възприемат средносрочни / 3-5 год./ и краткосрочни /1-2год./.

11.Слабости на националната здравна политика

Като слабост на нашата национална здравна политика се счита доминирането на изолирани краткосрочни приоритети, които се променят често или остават нереализирани.Друга слабост е изобилието от формулерани приоритети които нямат обща структура, което води до обесмисляне на самото понятие приоритети и отваря пътя на формалното администриране.
Нерядко като слабост се смята смесването на понятията приоритети и задачи.В този случай многообразната дейност в здравеопазването губи своите генерални ориентири и става подчинена на моментни или конюнктурни фактори.
Ясно определените национални здравни приоритети са основа на ефективната здравна политика, а чрез нея и на ефективния здравен мениджмънт.Без това условие има опастност от настъпване на хаос на целите и дейностите и от национално изразходване на ресурси.Това е най-голямото предизвикателство пред здравните политици и здравните мениджъри в процеса на организационната промяна.

Етикети: доклад по медицина, реферат по здравен мениджмънт, реферат по медицина