Реферати

Отговорът на въпроса „Що е превод?“ не може да бъде еднозначен. Първата съществена особеност на понятието превод, която е установена при неговата най-обща постановка, това е многостранността, сложната природа на превода.
В какво се заключва тази сложност и многостранност? Преди всичко преводът не може да бъде разбран и научно дефиниран, ако не се вземе предвид неговата същност и природа, както и неговите социални функции. Извън обществото той не може да възникне, да съществува, да функционира. Той се развива, изменя, обогатява се заедно с развитието на обществото. Първият основен аспект на понятието превод – това е неговата социална природа и обществените му функции. На второ място – преводът не може да бъде разбран, ако не се разглежда като културно явление, като част и средство за развитие на националната култура, като пласт и фактор на културните процеси. Без зараждането и развитието на културата, на литературата, науката и т.н. е невъзможно зараждането и развитието на превода и обратно, без превода би било невъзможно развитието на културата. Другият основен аспект на превода е неговата същност на културно явление, процес и фактор на националната и световната култура. На трето място – преводът не може да бъде разбран, а още по-малко научно дефиниран, ако не се разгледа от лигвистична гледна точка, ако не се разкрият неговите най-дълбоки лингвистични основи. Преводът се основава на езика. Преводачът работи с езика. Преводът е специфично лингвистично явление, при което се извършва трансформация на устен или песмен езиков текст от един език на друг. Преводът не е изолиран от действието на лигвистичните закони.Той е свързан неделимо с езика – езикът е основно средство на превода. Третият основен аспект на превода е неговият лингвистичен аспект, неговата лингвистична природа. На четвърто място преводът и по-специално художественият превод не може да бъде разбран, ако не се изследва от естетическа и литературоведска гледна точка. Преводът на художествена литература изобщо е неосъществим практически и непостижим теоритически извън законите, на които се подчинява изкуството. Той не е буквално заменяне на думата с нейния семантичен еквивален от другия език, а е пресъздаване на оргиналния текст, на оригиналната творба със средствата на другия език. Най-труден и най-важен в художествения превод момент не е лингвистичния, а художествено-образният, способността на преводача да пресъздаде образният свят на произведението. Преводът освен обща качествена определеност, характерна и валидна за всички негови форми, има ясно изразена качествена диференцираност в различните си фпрми и видове. На пето място преводът не може да бъде разбран, ако не се разкрие неговата отражателно-творческа природа, способността му да отразява и пресъздава оригинала. Безспорно преводът дава отражение на оригинала. Преводът трябва не само да отрази, а на тази основа и да пресътвори, не да откопира съдържанието и формата на оригинала, а да ги пресъздаде със средствата на новия език за друг читател и в условията на друга култура, епоха, общество. На шесто място – преводът не може да бъде разбран, ако не се разкрият неговата психология, сложният път, динамиката и диалектичността му като творчески процес. Преводът е труден и сложен, не само репродуктивен, но и продуктивен творчески процес, в който участват всички духовни сили на човека: интелект, интуиция, емоции, въображение и т.н. Той не може да бъде научно постигнат, ако се разглежда извънисторически.
Преводът изобщо, както и отделните му видове (художествен, научен, обществено-политически) имат:
а) съдържателен план – всичко свързано с пресъздаване съдържанието на оригинала
б) структурно-формален план – всичко свързано с пресъздаване формата на оригинала.
В марксистката теория на превода вече е натрупан сериозен опит в дефинирането на превода предимно като процес. А. Федоров. „Да се преведе – значи да се изрази вярно и пълно със средствата на един език това, което вече е изразено по-рано със средствата на друг език.“
Съгласно денотативната теория преводът е процес на описване с помощта на езика на преводача на денотатите, описани с езика на оригинала.
Съгласно трансформационната теория преводът не е нищо друго освен “ преобразуване на единиците и структурите на ИЯ е единици и структури на ПЯ.“
Съгласно семантическата теория преводът се заключава в разкриване същността на еквивалентните отношения между съдържанието на оригинала и превода.
Съгласно теорията на равнищата на еквивалентността се предлага модел на преводаческа дейност, основан върху предположението, че отношения на еквивалентност се установяват между аналогични равнища на съдържание в текста на оригинала и превода.
Кое е най-характерното в марксисткото определение на превода?
а) преводът като социално явление
б) преводът като отражение на реалната действителност, която е намерила отражение с оригинала
в) преводът като адекватно отражение на оригинала, който се превежда, на неговата цялостна система
г) преводът като творчество, като творческо пресъздаване на оригинала
д) преводът като декориране, ново кодиране и предаване на познание и информация.
Пълна и изчерпателна мерксистка дефиниция за превода все още няма.
От философско-гносеологическа гледна точка би могло да се каже, че преводът е вторично отражение на отразената в оригинала действителност и непосредствено отражение и творческо пресъздаване на оригинала. Преводът е адекватно отражение и творческо пресъздаване на оригинала.
Ако искаме най-общо и най-кратко да дефинираме превода като резултат, бихме могли да кажем, че преводът е аналог на оригинала. Само че, под аналог на бива да се разбира абсолютен, буквален езиков аналог или мъртво копие на оригинала, а структурно функционален аналог.
Общо теоритическо определение на превода като процес – това е специфична устна или писмена дейност за пресъздаване на съществуващия в един език устен или писмен текст (произведение) на друг език, като при пресъздаването се запази инвариантност на съдържанието на качествата на оригинала и на авторската автентичност.

Етикети: реферат за езика, реферат за езиците, реферат за превода